понеделник, 10 март 2014 г.

Политическа оскудация

Онзи ден гледах много приятния репортаж на Нова телевизия: „Как говорят политиците“ (Пълен конфиденс). В него са посочени няколко политици, „чийто език изпъква със сложни и чужди думи“.

И друг път съм коментирала представяните в медиите анализи на политическата реч, но този репортаж ми допадна специално заради свежата идея да се посетят родните места на коментираните политици. В с. Джурово (родното място на настоящия министър на младежта и спорта, проф. дфн. Мариана Георгиева-Бенчева) има един много забавен момент: към минута 2:06 на видеото един човечец казва: „Не мога да й разбирам баш както трябва, но добре се изказва“.

Потърсеният за коментар езиковед на свой ред казва, че има „отблъскване от политическото говорене, което беше популярно през последното десетилетие“ (следват кадри от изказвания на Бойко Борисов) и че сега наблюдаваме „научно говорене, висок стил, витиевати фрази, фрази на източни мъдреци“.

Според мен обаче това, което наблюдаваме в политическата реч напоследък, си е жива оскудация*.„Сложното“ говорене не е задължително умно и съдържателно. Използването на ненужни чуждици, удължаването на фразите до титанични размери не е „висок“, а лош и дразнещ стил. Проблемът не е, че хората по селата не разбират, а че зад кухите фрази няма почти никакво съдържание.

*„Оскудация“ е оная дума, която си беше измислил героят Манулач от филма „Зона Замфирова“. Горкият Манулач не беше много умен и всички му се присмиваха, но благодарение на „сложната“ дума родителите му се гордееха с него и дори му предричаха бъдеще на банкер.

събота, 25 януари 2014 г.

Този блог няма нищо общо с фирмите „Метафраси“ и „Метафраси - БГ“

Вече няколко пъти ме питат дали фирма „Метафраси“ – преводаческа фирма/езикова школа, е моя. Тя не е и затова публикувам настоящото разяснение за имената.

Този блог (с досегашни адреси metafrasi.org* и metafrasiorg.blogspot.com**) съществува от февруари 2008 г. Бях обяснила какво значи името му в тази публикация („μετάφραση“ е гръцката дума за „превод“). Година по-късно – през февруари 2009 г., създадох фирмата „Метафрази“ ЕООД.

Защо със „з“ обаче?
1) домейнът metafrazi.com беше свободен, а metafrasi.com – не;
2) „μετάφραση“ не е от популярните гръцки думи и хората не знаят как да произнасят правилно ударението й – съответно повечето наричаха блога „метафра̀зи“;
3) на български „метафрази“ все пак значи нещо – мн.ч. на литературния термин „метафраза“ (преизказване).

Справка в Търговския регистър показва, че има две фирми, които дублират името на блога: „Метафраси“ ООД, създадена на 20.9.2011 г., и „Метафраси-БГ“ ЕООД – на 21.12.2013 г.


За да се избегнат обърквания в бъдеще, заявявам, че нямам нищо общо с горните фирми.


Моята фирма в момента се казва „Метафрази“ ООД.

- Съдружници и основни преводачи сме аз – Мария Пейчева (Новогръцка филология, СУ „Св. Климент Охридски“), и сестра ми – Боряна Ненова (Филология, Солунски университет „Аристотел“), като при нужда ползваме услугите на малко, но проверени колеги.

- Занимаваме се с превод и редакция за всички езикови комбинации между следните езици: английски, български и гръцки. Имаме малко, но дългогодишни клиенти: Гръцки бизнес съвет в България, няколко IT фирми, три големи гръцки компании в София и Костинброд, преводачески агенции в България, Великобритания, Гърция, Кипър и САЩ.

- Нямаме офис и не възнамеряваме да имаме. При нас всичко пристига по имейла и заминава отново по него в уречения срок. Работим със софтуерни продукти за компютърно подпомогнат превод (най-известният от които – SDL Trados) и затова услугите ни се търсят за проекти с по-високи изисквания, като например локализация на софтуерни приложения и уебсайтове, превод на технически ръководства и обемиста фирмена документация.

- За отделни големи проекти сме работили с колеги от Сърбия, Албания, а отскоро имаме възможност за сътрудничество и с филолог от Словения. За легализации на официални документи работим с агенция „Конфидент“ в София и с „Дивора“ в Перник. В Атина сътрудник ни е Светозара Светозарова, преподавател по гръцки и английски.

- Водим езикови курсове само по гръцки за българи и по български за чужденци. Досега сме провеждали обучения за корпоративните си клиенти, но ако има група от поне четирима човека, можем да организираме съботно-неделни курсове в офис в центъра на София.

*Интересно развитие: точно докато пишех (!) тази публикация, от Унгария пристигна оферта за закупуване на домейна metafrasi.org – скоро на него ще има сайт за онлайн превод.
**За да е всичко с едно име, адресът на блогa вече е blog.metafrazi.com.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Увод в локализацията или за табелката „Отворено“

Когато магазин в англоезична държава иска да съобщи на потенциалните си клиенти, че е започнал да работи, слага табелка, подобна на следната:

Аналогичните български табелки съдържат едно лаконично „Отворено“
А напоследък се срещат и по-любезни варианти:
Конкретният повод за тази публикация обаче беше следната табела:

Защо ли от Jumbo са решили да напишат „Отворихме“? Причината за мен е очевидна :) На гръцки съответната табела гласи „Ανοίξαμε“, което в абсолютно буквален превод е именно минало свършено време, 1 л., мн. ч. на глагола „отварям“.

„Заяждам“ се в случая, не защото преводът е неразбираем или смешен, а защото е максимално неточен за минималната си дължина. Вероятно минаващите покрай магазина са се информирали също толкова успешно, че могат да влязат, колкото ако надписът беше стандартният, но все пак грешката е налице и е съвсем възможно за доста от тях въпросната табела да е звучала странно, дори смешно.

вторник, 1 октомври 2013 г.

Ден на преводача – 2013

Пропуснах вчера да пиша за професионалния празник, но не само аз :) От proz.com чак днес пуснаха имейл за "Happy international translation day!", в който рекламират материалите си за обучение на преводачи – но без никакви специални оферти.

Подаръкът тази година дойде от Microsoft: Microsoft Terminology Service API. Бих задълбала в подробности, но вече никой не чете блогове, така че, ако горното ви говори нещо, цъкнете линка и четете. Бонус - Multilingual App Toolkit v2.1.

На българска почва празникът е бил честван с раздаване на награди за преводачите на художествена литература. За останалите – нищо ново под слънцето. „Новите изисквания“ на Консулски отдел към преводаческите агенции, които по волята на бившия министър Николай Младенов трябваше да влязат в сила от 1 юли тази година, още не са факт. Явно на новата смяна в МВнР това не им е приоритет и съответно практиката в момента е следната: „консултациите“ за сертифициране по прословутия стандарт доста са поевтинели, но доста от фирмите не са се разбързали да ги плащат, а агенциите, които все пак са взели заветната хартия, на драго сърце предлагат помощта си за легализиране на официални документи на по-малките фирми от старите списъци на МВнР, които нямат никакво намерение да регистрират трудови договори, за да гарантират качеството на преводите си само защото на някой чиновник така му е хрумнало.

вторник, 24 септември 2013 г.

Превод от бебешки?


Почти 10-месечният ми син Никола е доста „разговорливо“ бебе – непрекъснато издава някакви звуци, които започват от повтаряне на срички (да-да), продължително тестване на гласните А и О и стигат до много силно крещене, което стряска околните бебета и забавлява по-големите деца и баща му. Та преди около 5 месеца започнах да питам говорещите малчугани, попаднали в компанията на сина ми, дали разбират какво „казва“ и ги моля да преведат. Ето и отговорите, които съм събрала до момента:

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Даа!
В: Я преведи :)
О: "Моля, не ме оставяйте сам!"
Жорко, 6 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Не.
Ана, 5 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Едвам-едвам!
Ели, 6 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Да.
В: И какво казва?
О: Той не говори – той пее!
Лили, 2,5 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Даа, знаам...
В: И какво казва?
О: Ммм... Сега не му се говори много.
Филип, 7 г.
Разбира се, експериментът продължава, докато Никола не се научи да говори :) Ако и вие сте чували „бисери“ на тази тема, ще се радвам да ги споделите.

Имената на дечицата не са истинските, но всичко останало е :)


сряда, 11 септември 2013 г.

За криминалинките и какво е всъщност най-добре


Г-н Лютви Местан – прочул се с дългите си и изпъстрени с чуждици и термини от книжките със заучени разсъждения за пишман-литературни критици тиради, може скромно да си подръпне сакенцето и да стори път на бликащия крилати фрази, Негово лингвистично величество – Бойко Борисов.

Макар и в опозиция, макар и със силно намалено ефирно време, д-р Борисов не спира да кове бисери в историята на българския език:

"По-добре "калинки", отколкото "криминалинки", които сегашните управляващи "насадиха" по цялата администрация в пълен обем". Поредната крилата фраза на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, характеризираща кадровата политика на неговото и настоящото правителство, бе изречена в сряда по повод намерението на ДПС да се направи анкетна парламентарна комисия за проверка на "всички скандални назначения от управлението на Бойко Борисов", т.нар. ”калинки”. (източник)

КРИМИНАЛИНКИ! Не мога да не се подуя от завист, като го гледам това новодумие в майчиния си език. Още от първия ден на протестите, предизвикани от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, се чудя какъв ли термин би съответствал на скандалните назначения (станали впоследствие и серийни) на кабинета на Орешарски. Та бръмбарки, та прасинки, та мутринки – какво ли не ми мина през главата, но нищо, което дори далечно да звучи толкова добре, колкото попадението на опозиционера Борисов.

Сега обаче се чудя дали не трябва нов термин. Ами тия хора от Протестна мрежа, Харта 2013, България може, Реформаторски блок? Тях как да ги наречем? Хора с истински дипломи, никаква свързаност с криминали/ки и най-вече – с истински идеи и хъс да свършат работата, която всички останали чакат някой да свърши, за да „се оправим“. С голямо огорчение следя обаче как повечето хора, които трябва да ги подкрепят, всъщност само ги критикуват – не било сега моментът да се заявят (Харта 2013); не трябвало протестът да има лица, защото това щяло да го разедини (Протестна мрежа); тази пък Безуханова кой ли я е лансирал (България може); а в Реформаторския блок имало хора, чийто родители не са ни симпатични... 

Силно вярвам, че България има нужда от хора, които не са нито калинки, нито криминалинки. Да видим дали и кой ще измисли как да ги наречем.

петък, 12 април 2013 г.

Авторитет до авторитета

(видяно при Ерол Ибрахимов)

Ако гледате телевизия или слушате радио, то най-вероятно сте забелязали, че по важни за обществото теми говорят само следните видове професионализирали се в коментаторството експерти: социолози, политолози, журналисти, а от известно време и един психиатър. Винаги ми е липсвало мнението на интелигенцията, на хората, които правят нещо положително и градивно в своята сфера, та да си заслужава да чуеш мнението им за актуалните политически и социални проблеми. Въпреки че като цяло хората на културата в България са аполитични, все пак има изключения като например Теди Москов, Камен Донев, Ерол Ибрахимов.

Конкретният повод да споделя това е, че най-накрая някой друг каза същото (но по далеч по-хубав начин) в публичното пространство: писателят Захари Карабашлиев:
- От кого трябва да тръгне промяната?
- Не ми е работа да давам оценки за каквото и да е или да ръся мозък. Но мисля, че събитията от последните няколко дни са естествен резултат от поредица неестествени за едно цивилизовано общество процеси. Берем грозните плодове на това, което всички ние оставихме да се случва в последните двайсет години. И проблемите не са в корумпираните политици, а в корумпираните ни представи за морал, закон и власт. Всеки средностатистически политик е по default предразположен да мишкува. Работа на всички нас беше да сме бдителни. Не бяхме. Не знаехме как. А и все имаше нещо по-важно да правим. Освен това "политика" се превърна в мръсна дума - в наши дни всяка една изявена гражданска позиция се интерпретира като политиканстване.
Докато навсякъде в свободния свят интелектуалци, творци, артисти, предприемачи са се изправяли и вземали позиция в конкретния политически дискурс (Ноам Чомски, Уорън Бъфет, Боно, Шон Пен, Норман Мейлър, Гор Видал, Орхан Памук, Гюнтер Грас и т.н. ) у нас хората на словото, с много малки изключения, са политически нерелевантни. Навремето комунистите трябваше да се справят първо с интелектуалците си - да ги спечелят на своя страна или да ги натикат по лагери и прогонят. В наши дни това не е необходимо - те са се самомаргинализирали. А политиката е отговорна работа, не бива да я оставяме току-така в ръцете на политици. 
Препоръчвам да прочетете цялото интервю със Захари Карабашлиев. Ще прочетете свежи, оригинални, градивни мисли, които нямат нищо общо с дежурните коментари по съответните въпроси.

Вярвам, че когато хора като Захари Карабашлиев и Теди Москов започнат да бъдат питани и съответно слушани, тогава ще имаме така нужния елит, който да води българското общество нагоре.

понеделник, 31 декември 2012 г.

Всичко най-хубаво


Българските благопожелания и клетви* са ми изключително любими: обичам да си ги събирам и да ги сравнявам с аналозите им на други езици.

Точно на Бъдни вечер неприятен инцидент вкъщи (в крайна сметка се разминахме с „малкия дявол“ и с едни „развалени празници“) ми припомни нещо, което винаги съм знаела, но скоро не ми беше припомняно: във всеки момент на всеки може да се случи нещо напълно случайно, адски неприятно, съвсем незаслужено и напълно необяснимо.

Докато по време на премеждието се опитвах да запазя цялото спокойствие, на което съм способна (а обикновено то не е много), се замислих за пожеланията на български и гръцки, които казваш на някого в труден за него момент. На гръцки има Καλή δύναμη! (буквално: Добра сила!), Καλό κουράγιο! (буквално: Добър кураж!), които май нямат особено пряк превод/вариант на български, но които винаги съм харесвала като послание. Най-подходящото пожелание за такъв повод, за което се сетих на български, беше „Зло да ви забрави!“. Чудех се какъв е произходът на това пожелание и ако мога да се доверя на Гугъл, май става дума за сурвакарско наричане. Мъдро е това пожелание. Съдържа признание, че зло винаги има, но и надежда, че то ще те подмине. Замислих се дали няма по-положителен вариант на горното и се сетих за простичкото: „Всичко най-хубаво!“. Едно хубаво и кратко пожелание, което казва наистина много. С това и ще завърша последната за тази година публикация в блога:

Всичко най-хубаво през новата 2013 г.!

*Повече за този род народно творчество можете да прочетете в текстовете на Михаил Арнаудов (из „Очерци по българския фолклор”)

Благопожелания и клетви
Благопожелания и клетви – втора част

събота, 24 ноември 2012 г.

Чиновници спестовници

Криза е. Лесни пари няма, потреблението е свито, обикновените хора взеха да се простират според чергите си, та и държавните администрации решиха и те да пробват.



В момента се дискутира бюджетът на Европейския парламент. От тази статия научаваме, че за 2013 г. е измислено да се спестят 8,6 млн. евро, като се прекратят писмените преводи на стенографските протоколи на пленарните заседания. За съжаление журналистите погрешно съобщават, че протоколите *няма* вече да се превеждат на всички 23 езика от следващата пленарна сесия. Истината е, че всъщност бюджетът за такива преводи приключи още през юли 2011 г. с приемането на пакета от мерки за икономии за бюджета за 2012 г. Чак сега обаче евробюрократите са се сетили да възложат изготвяне на доклад, чрез който да се промени правилникът на ЕП и съответно преводите на стенографските протоколи да бъдат прекратени веднъж завинаги.

Тази нелека участ се е паднала на българския евродепутат, Станимир Илчев (НДСВ/ALDE). Доклада му можете да прочетете тук. Какво най-общо казва г-н Илчев в доклада и в горецитираната статия?

1. Протоколите да представляват един „многоезичен документ, в който всички устни изказвания са на оригиналния език, на който са направени.“

2. Да се прекрати въведената през миналата година практика протоколите да съществуват поне на английски, защото това „би създало йерархия между официалните езици на Европейския съюз и по този начин би поставило под въпрос принципа на езиковото многообразие“.

3. Гражданите нямало да страдат, защото е добавен нов параграф, „който допълнително подчертава използването на модерни технологии от страна на Парламента“, а именно, че когато разискванията са устни и в пленарна зала, се предоставя симултанен превод на всички официални езици в реално време и хората после могат да го видят онлайн.

4. На журналистически въпрос г-н Илчев е отговорил, че доколкото той знаел, нямало да има съкратени работни места, но не споменал дали промяната няма да доведе до намаляване на броя фрилансъри, работещи по преводите.

5. Мотивът зад одобряването на тая икономия е, че „приемането на предложението е ясен сигнал към европейските граждани, че ЕП изпълнява съвестно своята роля в рамките на общата политика на бюджетни съкращения“. С премахването на тези „излишни преводи“ се спестяват цели 8,6 млн. евро!

6. Всичко това е описано на личния сайт на евродепутата в статия със заглавие „Станимир Илчев с успех при отстояване на многоезичието в ЕС“.

Дайте сега да видим за какво ВСЪЩНОСТ става дума, но преди това да дадем няколко примера за стар, междинен и нов стенографски протокол:

Стар протокол: например от разискването на скандала със СРС-тата в България. Не е ли чудесно? На родния си език можем да прочетем какво са казали родните и чуждите депутати по  този така важен казус. Под снимката на всеки ЧЕП (член на Европейския парламент) има линк към видео с изказването и запис на симултанен превод.

Междинен протокол: такъв, който е един „многоезичен документ“, ама с английски превод, та поне англоговорящите да си спестят Google Translate, ако искат да се насладят на цялото разискване на един език.

Нов протокол: примерно от обяснението на вота по предложения от г-н Илчев доклад. Каквоо? Тука няма линк към видео със симултанен превод? Е, сори. Явно не е имало разискване в пленарната зала и благоволилите да обяснят вота си са го направили в писмен вид. Ако искате да разберете за какво става дума, ще се наложи да ползвате Google Translate, защото тук многоезичието е напълно защитено (благодарим ти, г-н Илчев!).

А сега по горните точки:
1. „Многоезичен документ“ означава за евробюрократите просто транскрибиране на казаното в залата. Ама аз ли нещо не разбрах, или вече се говори само за устните изказвания? Предадените в писмен вид обяснения на вота няма ли да се включват? Или пък предложението за изменение е некоректно и ще трябва да се поправя? М?

2. Тук трябва да се чете: „Абе щом е толко излишно да превеждаме на 22 езика, защо да превеждаме на 23-ти, па макар и английски?“

3. Да бе, добре: параграф за видеотехнологиите на Парламента има, ама ако няма видео, защо да не се включи и параграф за технологиите на Google в областта на машинния превод?

4. Какво ли значи за г-н Илчев „съкратено работно място“? Сигурно някое от щатните места за преводачи в ЕП. Колко жалко, че никой не му е казал, че по преводите на стенографските протоколи работят основно фрилансъри. И да - тяхната работа *е* съкратена и то от година и нещо.

5. Да, добре. Пестите. 8,6 млн. евро казвате? Ама защо не изтъкнете, че всъщност тая сума е изхарчена последно през 2010 г., а не през 2011 г./2012 г.? Т.е. спрямо тази и миналата година явно се спестява далеч по-малко понеже отдавна не се превежда на всичките 23 езика, а само на английски. (Аритметиката, глупаци!)

6. След всичкото това г-н Илчев отчита „успех при отстояване на многоезичието“. Яко а? :)

И докъде ни довежда всичко това? Че ЕП ще продължи да харчи за разни глупости стотици милиони евро (вж. изказването на Марина Янакудакис, ECR), но ще спести сума с доста по-малко от 8,6 млн. евро, като де факто се подиграе с така важното многоезичие в Европейския парламент. За г-н Илчев и колегите му многоезичие може да означава „нема нужда от превод с'я“, но в някакви по-светли дни за европейската мисъл е било валидно следното:
Европейският парламент се отличава от останалите институции на ЕС по задължението си да осигурява най-висока степен на многоезичие. Всички граждани на ЕС трябва да разполагат с достъп до законодателството, което ги касае пряко, на езика на собствената им страна.
Но какво пък... Все пак писмените преводи спират само за стенографските протоколи от заседанията. Цялата останала информация ще продължи да бъде превеждана. Да се надяваме.

И въпреки че публикацията вече е дълга, ще си позволя да продължа с още разсъждения по темата за многоезичието в ЕС.

Спомняте ли си какво бяха казали от БСП по повод ресора на българския еврокомисар, избран от г-н Барозу през 2009 г.? Ресорът „международно сътрудничество, хуманитарна помощ и действия при кризи" лишавал страната ни от възможност да отстоява важни приоритети и отговорностите по него били „съизмерими единствено с ресора многоезичие, даден на Румъния в предишния мандат.“. Демек: на кого изобщо му пука за тъпото многоезичие?

Е да, ама не. Едно време „Европейски съюз“ за мен (а и сигурно за повечето българи) означаваше по-високо ниво на развитие, признание и най-вече: надежда за спасение от самите нас. С времето обаче се убедих, че чиновниците от ЕС не са хора със свръхсили, а просто служители на добра заплата с основно бюрократични задължения. Едва ли бих могла да стигна толкова далеч и да се съглася с Насим Никълъс Талеб, който казва, че „Европейският съюз е ужасен, глупав проект“, но определено съм на мнение, че обсебилият го бюрократичен дух го отдалечава страшно много от възвишените идеи, които са го създали.

Преводите, които ЕС прави, са изключително ценни. Всички знаем какво огромно количество знания е отключил Розетският камък. За мен преводите на ЕС са нещо като огромен Розетски камък (цифров и в реално време!), който ни позволява да превеждаме знания и идеи много по-бързо и лесно. Съвсем елементарен пример: представете си как е превеждана икономическа литература (например) от гръцки на български през 2003 г. и как - днес. Благодарение на тоновете преводи на ЕС почти няма термин (няма значение колко нов), който човек да не може да открие за секунди с помощта на Google.

И някои други размисли:
- Какво са 8,6 млн. евро? В България примерно това са само (малка част от?) злоупотребите с парите за наука. 
- Езиковата политика на ЕС пречи на много хора: пример. Напомням, че тия хора са обикновено политически назначения с малка до никаква компетентност - камо ли разбиране - за истинските ползи от поддържането на многоезичен ЕС.

петък, 9 ноември 2012 г.

Немашинен нечовешки превод

В един асансьор в един пловдивски хотел (4-звезден, ако има значение) е залепен следният надпис:
Машинният превод на горното изречение е следният:
1. In an emergency, please call us at: (Google Translate)
2. In an emergency, please call phone: (Bing Translator)

Човешкият превод би могъл да бъде следният:
In case of emergency, please call: