вторник, 30 декември 2008 г.

За почитателите на игри на думи

(направено с http://www.wordle.net/)

Някои хора обичат да се изразяват „кратко, ясно и лаконично“. Други обичаме да подбираме думите си, да си играем с тях и да участваме във вербални схватки, където да прилагаме своята духовитост и чувство за хумор. Ако вие сте от вторите, ще се радвам да ви видя в новосъздадената група „Игри на думи“ във Фейсбук :)

Какво ще правим в тази група?

- Ще направим специализирана колекция на всички статии в българското интернет пространство, посветени на остроумните езикови закачки. Един пример от личното ми творчество е статията Този чуден български език :)
- Ще говорим по колко различни начини бихме могли да изкажем една и съща мисъл (пример)
- Ще коментираме новите фрази и лафове, които сме чули и са ни смаяли с оригиналността си
- Ще предлагаме нови думи за новите неща около нас - ама в побългарен вариант:)
- Ще се наддумваме и надприказваме по всякакви начини

Какво няма да правим в тази група?

- Няма да мразителстваме: в тази група ще споделяме само положителните и весели страни на българския език. Никакви пълни членове, негодуване срещу чуждици, неграмотни табели и калпава журналистика.

Защо да участваме в тази група?

Защото българският език е прекрасен и трябва да си го пазим и да му се радваме. Затова:)

петък, 26 декември 2008 г.

Нов доставчик на машинен превод за български



По-рано този месец американската компания Language Weaver обяви в корпоративния си блог, че техният софтуер за автоматичен превод започва да поддържа пет нови езика : български, иврит, сръбски, тайландски и турски. Language Weaver разработват собствени решения за машинен превод, които са предназначени най-вече за други технологични компании, занимаващи се с езикова обработка. Най-известната от тях е Babylon, която освен популярния речник, предлага и безплатен онлайн превод. На техния сайт българският все още не е включен сред поддържаните езици, така че ние обикновените потребители все още не можем да сравним новия машинен преводач с любимия ни Google Translate, но пък си отбелязваме факта и започваме трепетно да очакваме развитията.

Междувременно в Google дремят и още нищо не е представено на широката публика за техния грандиозен проект Google Translation Center. Припомням, че това трябваше да е онлайн платформа с вградени инструменти за „превод с помощта на компютър“, която да е абсолютно безплатна за клиенти и доставчици на преводачески услуги срещу едно единствено нещо в замяна: преводите, направени през този инструмент, остават собственост на Google и впоследствие ще бъдат използвани за усъвършенстване на техния софтуер за статистически машинен превод. За това говорихме през август - оттогава Google не получи никакви дивиденти за тази нова насока в изследванията си, но захрани мелниците на своите конкуренти в тази област. В последната версия на SDL Trados - SDL Trados 2007 Suite Professional (професионален и определено небезплатен софтуер за превод с помощта на компютър) се предлага безплатен машинен превод (за една година), като при рекламирането на тази нова функция изрично се набляга на факта, че преводите, направени през онлайн инструмента на SDL Trados, си остават ваша собственост. Разбира се българските потребители няма какво да се радваме, защото автоматичният превод на SDL Trados поддържа само най-масовите езици. Отидете на http://www.freetranslation.com/ и разгледайте какво точно предлагат SDL Trados - аз търсих статия за технологията, която са използвали, където да са посочени всички поддържани от тях езици, но напразно - тези хора имат поне 20-ина сайта и всичките са с ужасна навигация.

И за финал ви препоръчвам да чуете подкаста на Language Weaver, където можете да научите подробности относно включването на новите 5 езика към тяхното портфолио. Винаги е забавно да се чуе как чужденец се опитва да опише особеностите на българския с няколко думи:-)

сряда, 24 декември 2008 г.

Весела Коледа!

Коледа е семеен празник и това му е най-хубавото:) Малко се дразня как се преекспонира напоследък и колко комерсиален е станал, но в тази публикация ще се съсредоточа върху позитивното:-) Последното, което им се чете на хората покрай празниците, са мразителски слова:)

Та...Марфи ме въвлече в блог играта Покажи си украсата. Аз украса в класическия смисъл на думата нямам (ама никаква), но благодарение на великолепния зелен блог GreenTech-BG открих най-яката идея за коледна елха, а именно:



С тази прекрасна елха съм украсила профила си във Facebook и аватара си в Skype. След малко ще се пробвам да я пресъздам и вкъщи, но не знам как ще стане, защото повечето ми книги са с твърди корици.

По-важното нещо, което направих тази Коледа, е, че се регистрирах като постоянен дарител на SOS Детски селища България и се включих в кампанията за Емо. Също така направих дарение за Уикипедия.

И така: весели празници на всички и приятна почивка. Със или без украса Коледа си е Коледа:-)

петък, 19 декември 2008 г.

Ode to language learning

Komedija, tragedija, drama by Rambo Amadeus

петък, 12 декември 2008 г.

Ламбада за езика


Онзи ден разбрах, че изпълнителката Камелия поддържала форма с кючек. За да подплати статията си с едно изречение повече, а и за да демонстрира ерудиция, неизвестният журналист е уточнил:

Камелия просто практикува активно онова, което светът въприе като новата каланетика – т.нар. бели денсинг.

Хич няма да се учудя утре, ако чуя призиви около някоя димяща скара за кюфтета и кебапчета : Камон тъдява на мийтболчетата!

Вижте и още един видеодокумент за тази ламбада (чалга?) в българския език: Цаааревииицааааа.......

събота, 6 декември 2008 г.

Този чуден български език :)

Ето няколко игри на думи, които отдавна ми се въртят в главата:)

  • - Защо, когато говорим за връзки, две половинки правят двойка?

  • - Защо в българския език няма дума „загубител“?

  • - Как би могла една жена да се усмихне под мустак?

  • - Как би звучала думата „кукла“ в мъжки род?

  • - Двама души не трябва да се радват, когато между тях се стопи ледът и прехвръкнат искри, защото в следващия момент ще пострадат от токов удар.

  • - Една жена може да виси на врата на един мъж, а може и да му се качи на главата.

  • - Ако си вътре с двата крака, не си мисли, че ще можеш да се разхождаш насам-натам.

  • - Парашутът никога не се отваря, ако не дръпнеш някоя връзчица.

  • - Защо, като искам да си ходя, вдигам гълъбите?

  • - Изпълнителят на гвоздея в програмата чук ли е?
Споделете и ваши идеи!:)

И един малък бонус: „Виното как е сухо, щом тече?“. Питат група Ревю, „Чичо

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Балада за обратните истини



Доверието ми към българските печатни медии започва опасно да клони към нулата. Писна ми от неподписани статии. Писна ми от новини, копирани от една агенция/сайт, където пък са прекопирани от трети. Писна ми от „новини“, които всъщност са коментари, но на неизвестни анализатори.

Днес се обърнах с молба в писмен вид към една електронна медия да посочат чуждестранния източник, който са цитирали (разбирай: превели са, но без да се знае колко избирателно), а не са идентифицирали в статия, публикувана през февруари. Любезният и незабавен отговор беше, че това е било много отдавна и няма как да ми кажат.

Е точка. Вече: не видя ли име под някоя статия - НЕ ЧЕТА.

Какво означава анонимността в печатните медии? Че всеки може да пише каквото си иска и да не търпи последствия или по-кратко: безнаказано да клевети и да манипулира. Потръпвам при мисълта, че утре това, което се е случило на Албена Вулева например, може да се случи на мен или на някого от приятелите ми - вижте видеото във vbox7. Доживяхме жълти журналисти да разобличават анонимността в „сериозните“ медии. Що за абсурд???

Друго не знам какво да кажа. Само ми се ще да цитирам едно чудесно стихотворение на Франсоа Вийон, а вие сами си извлечете поуките:


БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

Източник: http://www.litclub.eu/library/prev/villon/balada1.htm

вторник, 2 декември 2008 г.

Събитието на декември: Ден на професионалния превод


Събитието на декември е Денят на професионалния превод, организиран от Ивентика - българските представители на SDL Trados.
Програмата е изключително интересна и аз лично планирам да присъствам на абсолютно всички лекции.
Записването тече до 7-ми декември.

понеделник, 1 декември 2008 г.

Спечелете 1000 долара от машинен превод


Интересувате се от машинен превод? Имате интересна идея за какво ново приложение може да се използва?

Отидете на адрес http://www.languageweaver.com/careers/puzzles/ (до 5-ти декември т.г.) и дайте своето предложение и може дори да спечелите $1000.

Тази игра всъщност представлява кампания за набиране на служители в една от най-големите фирми, занимаващи се с технологии за машинен превод Language Weaver. Повече за условията на играта (и за работата в компанията) тук: Seeking New Talent: Language Weaver’s $1,000 Puzzle Contest и на по-горния линк.

събота, 29 ноември 2008 г.

Translate this!

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

And words are all they have

I hate gobbledygook. One of the reasons why I'm a fan of Google is that they just do not use this stuff. While Microsoft, on the other hand, are the leaders in this sphere.

Their free online machine translation engine MicrosoftTranslator.com "makes the Web more worldly" (source) and it's also the "Free online translation service for a truly world-wide web".

Oh, come on!

First of all Microsoft Translator supports much fewer language pairs than Google Translate.

Secondly, in Microsoft Translator there's a restriction for the text that you can translate (up to 500 words) and in Google Translate there isn't.

Thirdly, claiming the "truly world-wide web" is outrageous when Microsoft are so far behind according to the first two criteria!

Anyway, Microsoft have invested a lot of time and efforts in their machine translation research and their product blog "Microsoft Research Machine Translation (MSR-MT) Team Blog" is definitely worth seeing. I guess that the healthy competition coming from Google will urge them to expand their service even more in the future.

сряда, 26 ноември 2008 г.

There is no such translation!:)

Some time ago I read an article about a translation blunder that made the city of Jerusalem disappear. Here's how:

Tourism officials in Israel did little to sell the city of Jerusalem as a must-see for visitors when a brochure suggested it did not exist.
The sightseeing pamphlet was translated from Hebrew and should have read: "Jerusalem - there's no city like it!".
But instead the slogan in English read: "Jerusalem - there's no such city!", reported the Israeli newspaper Maariv.

Apart from being just the next translation anecdote, this story made me realize that such a "literal" translation could be also possible, if we were translating from Bulgarian: „Няма такъв град!“. It's a fact though, that in Bulgarian the phrase sounds too ...colloquial. It would be nice if someone who knows Hebrew, could elaborate on the original phrase that led to this translation mishap.

My discoveries in the there-is-no-such-translation land did not stop there. Not long ago I found a small group on Facebook that offered 13 more of these. Enjoy:



13. Parker. When Parker Pen marketed a ball-point pen in Mexico, its ads were supposed to have read, "It won't leak in your pocket and embarrass you." The company thought that the word "embarazar" (to impregnate) meant to embarrass, so the ad read: "It won't leak in your pocket and make you pregnant."

12. Electrolux. Scandinavian vacuum manufacturer Electrolux used the following in an American campaign: "Nothing Sucks like an Electrolux."

11. Clairol. Clairol introduced the "Mist Stick," a curling iron, into Germany only to find out that "mist" is slang for manure. Not too many people had use for the "Manure Stick."

10. Coors Lite. Coors put its slogan, "Turn It Loose," into Spanish, where it was read as "Suffer From Diarrhea."

9. Pepsi. Pepsi's "Come Alive With the Pepsi Generation" translated into "Pepsi Brings Your Ancestors Back From the Grave" in Chinese.

8. Gerber. When Gerber started selling baby food in Africa, they used the same packaging as in the US, with the smiling baby on the label. Later they learned that in Africa, companies routinely put pictures on the labels of what's inside, since many people can't read.

7. Colgate. Colgate introduced a toothpaste in France called Cue, the name of a notorious porno magazine.

6. Frank Perdue. Frank Perdue's chicken slogan, "It takes a strong man to make a tender chicken," was translated into Spanish as "it takes an aroused man to make a chicken affectionate."

5. American Airlines. When American Airlines wanted to advertise its new leather first class seats in the Mexican market, it translated its "Fly In Leather" campaign literally, which meant "Fly Naked" (vuela en cuero) in Spanish.

4. American T-shirt maker. An American T-shirt maker in Miami printed shirts for the Spanish market which promoted the Pope's visit. Instead of "I saw the Pope" (el Papa), the shirts read "I Saw the Potato" (la papa).

3. Got milk. The Dairy Association's huge success with the campaign "Got Milk?" prompted them to expand advertising to Mexico. It was soon brought to their attention the Spanish translation read "Are You Lactating?"

2. General Motors. General Motors had a very famous fiasco in trying to market the Nova car in Central and South America. "No va" in Spanish means, "It Doesn't Go".

1. Coca Cola. The Coca-Cola name in China was first read as "Kekoukela", meaning "Bite the Wax Tadpole" or "Female Horse Stuffed with Wax", depending on the dialect. Coke then researched 40,000 characters to find a phonetic equivalent "kokoukole", translating into "Happiness in the Mouth."

понеделник, 24 ноември 2008 г.

RE:TV и нов повод за политическо въодушевление


Много се зарадвах, когато миналата седмица бях поканена да участвам във воденото от Иван Бедров предаване „Булевард България“ по re:tv. Въпреки че винаги ми е било доста по-трудно да се изразявам в avi формат, отколкото в rtf/html, реших, че нищо не ми пречи да се опитам. Преди предаването си мислех, че 20 минути са адски много време и че ще трябва да говоря по-подробно, но в действителност в студиото ми се сториха като 2.
По принцип не съм свикнала да се изразявам особено стегнато (защото от мен трудно се взима думата) и на няколко пъти не успях да си довърша мисълта.

Сега като се замисля, май така стана по-добре, защото събеседникът ми Христо Христев се оказа изключително интересен и интелигентен млад мъж и си заслужаваше той да говори повече. Единствената причина изобщо да напиша тази публикация е, че искам да кажа, че за мен беше чест да се запозная с такъв качествен представител на българското ляво (но за съжаление в момента „неформален социалист“, както каза самият той).

Преди седмица (а и в предаването) обявих, че виждам своя политически представител в лицето на Мартин Димитров - факт, който се обуславя от изрично десните ми убеждения и от това, че според мен той е политик, който може да свърши доста полезни неща в тази държава. Сега казвам, че ако в българското ляво всички бяха като Христо Христев, всичко щеше да е идеално.

Такива мъже трябва да са политическите ни лидери, а не трамваяджии, мутри, агенти и пишман юпита!

събота, 22 ноември 2008 г.

Microsoft revived their Terminology Blog


As I wrote some months ago, Microsoft launched their Language Portal and the news was spread through their new blog named Terminology Feedback.

I was following the blog for some time but it turned out that it had nothing substantial to offer: no news, no adding of new features/products, non-existent discussion of terminology issues and virtually no feedback by the users. This blog was stillborn and after some time I completely forgot about it.

And here's the news: at the end of October Microsoft's blog about terminology was given a new name and address: Microsoft Terminology Blog :A blog on terminology, language, localization and globalization at Microsoft.
The new blog looks much more ambitious than its predecessor and it actually has some interesting articles to offer. Take a look!

петък, 21 ноември 2008 г.

Като ще съм „куче“, поне да си полая

И аз гледах клипа с трамвая. И аз се смях до сълзи. Накрая не знаех смея ли се или плача.

Министър-председателят и Министърът на културата на България участват в екшън комедия, рекламираща... конгрес. Че се возят на трамвай не е чудно: според имотните им декларации Премиерът е собственик на 1/6 от Мазда, а културният министър притежава цяло Тико. Как да си поберат идеите и сърцата в личните превозни средства? Не може!

Продължението на екшън-комедията не закъсня: Бойко Борисов утеши гражданите, че трамваите имат маршрут и посока. Господин Борисов, питам аз, защо се правите на ударен? Този клип е правен в София, използван е антикварен трамвай, който със сигурност се съхранява някъде в София и за снимките на клипа със сигурност е било взето официално решение движението по съответната трамвайна линия да бъде спряно за известно време. Иначе, поздравления! И Вие изстикахте няколко сълзи през смях от невярващите ни очи.

И, О БОЖЕ! Радост и щастие! В рамките на същата седмица екшън комедията с продължение се разви в трилогия:

Гледай, народе, какви торти хапват в кабинета:



(източник)


Тук оставям приятелския разказвателен стил и възкликвам: ЕГАТИ НАГЛЕЦИТЕ МРЪСНИ!

На фона на цялата обществена подигравка, която предизвикаха с водевилната си екшън комедия, държавните ни лидери си позволиха да се отнесат със снизходително презрение към своите критици, наричайки ги „кучета“.

Е хайде да си полаем тогава, колеги.

А докато ние си лаем, знаете ли какво правят трамвайните работници?

Правителството иска да амнистира „осъдените за леки престъпления“ , а Българската социалистическа младеж се бори за узаконяване на „еднополовото съжителство“ (в. „168 часа“, брой 47, стр. 6 и 7).


Та ето какво можем да заключим за пътниците в трамвая:

- пенсионери над 70,

- дребни престъпници и

- желаещи законно да съжителстват еднополово.



Е по-добре да съм „куче“, отколкото да се возя на тоя трамвай!

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Вече се занимавам и с политика

Ноам Чомски е казал:

Политическите ми възгледи са мои собствени.
Науката за езика не е моя.

Аз разбира се съм много далеч от това да се сравнявам с Чомски, но ще използвам мисълта му като преход към едно отклонение от темите, по които пиша обикновено.

На 24 години съм и подобно на повечето хора от моето поколение, никога не съм се интересувала активно от политиката в България.
Причината това да се промени е Мартин Димитров - депутат, който в момента е кандидат за председател на СДС.
Няма нужда да обяснявам кой е Мартин Димитров и какви заслуги има. Достатъчно е да спомена, че той има блог, където надлежно е предоставил пълна осведоменост за това с какво точно се занимава. Нещо, което не важи за нито един друг български политик. Навярно защото повечето не вършат никаква полезна работа или просто защото още живеят в ерата на факса.

След вчерашната среща на Мартин Димитров с неколцина български блогъри (описана точно, ясно и безпристрастно от Комитата), мога да кажа, че той е точно такъв, какъвто си го представях: млад човек, който наистина иска да свърши работа.

Мартин Димитров не демагогства. Той говори ясно и честно. Той не обещава, а описва конкретни и изпълними решения за наболелите икономически проблеми на страната.

Силно се надявам да спечели на вътрешните избори в СДС, за да може да направи още повече.

събота, 15 ноември 2008 г.

Награди за идейни блогове

Преди известно време Svejo.net дадоха начало на блог инициативата Един свеж ден. В нея ме включи Марфи, а аз на свой ред поканих Клеархос, Комитата и Нела.

Клеархос описа своя идеален ден и чинно прехвърли топката в гръцката блогосфера, така че инициативата се пренесе на международно ниво:)

Освен това Клеархос реши да ми върне жеста и ми връчи наградата Kreativ Blogger:




Опитах се набързо да намеря повече информация за това, откъде е тръгнала тази блог инициатива, но Гугъл ми даде твърде много резултати и затова съобщавам данните, предоставени ми от Клеархос:



Наградата Kreativ Blogger в блогосферата е нещо като „Златната палма“ в областта на киното(Ура!). Освен честта, която ти се оказва с връчването на тази награда, ти се създава и задължението да посочиш шест неща, които те правят щастлив, и да я връчиш на още шест блога, които я заслужават.

Шестте неща, които ме правят щастлива:
1. Да постигам целите си.
2. Да общувам с приятелите си.
3. Да живея в България.
4. Да чета книги.
5. Да помагам на другите.
6. Да говоря точно това, което си мисля.
И понеже съм нагла: седмо - да имам мъж, с който бих могла да имам горните шест;)

Шестте блога, на които да връча наградата... е много трудна задача!

Ето затова по-долу ще направя описание на всички блогове в моя Блогрол. От много отдавна искам да направя това и реших, че сега е моментът! С по едно изречение ще се опитам да обясня, защо съм сложила връзка към всеки един от блоговете и съответно срещу избранниците ми ще поставя наградата Kreativ Blogger.


За прегледност съм разделила блоговете на четири категории и навсякъде е приложен азбучен ред:


Блогъри, Преподаватели, Приятели, Студенти



БЛОГЪРИ


АНТИ - Kreativ Blogger
Генади - 18-годишно момче, което ме спечели като вярна почитателка със статията си за младото поколение.
Блог на Богомил "Бого" Шопов
Ако българската интернет общност трябваше да има вожд, това определено щеше да е Бого Шопов!
Блог на Мартин Димитров - MartinDimitrov.com
Де да бяха всички български депутати като него!
ГЕРИ - ГОЛИ ДУМИ - Kreativ Blogger
Момичето, което взе драстични мерки, за да накара хората да почетат и да... погледат малко качествена поезия.
ИВАН БЕДРОВ
Де да бяха всички български журналисти като него!
Листчето на Нела Калова
Нейният блог е едно от най-уютните и топли места в Мрежата.
Литературата Днес
Ако не знаете какво се случва с литературата в България, трябва просто да погледнете тук.
Малко мисъл, малко идеи...
Блогът на мъдрия Комита, където обожавам да чета темите за Македония и най-различни други дребни, но интересни неща.
Миглен - Kreativ Blogger
Младо момче от Перник с интересни идеи и голямо бъдеще.
Николай Цолев (nik666)
Казват, че русенците са най-умните българи - Николай Цолев е отличен пример.
Размишльотини
Определено интересни размишльотини.
Семки и бонбонки
Няма друг блог, където да се пише толкова интелигентно по толкова много и интересни теми!
СъПерник.com - Kreativ Blogger
Де да бяха всички перничани като Христиан Даскалов!
GaN's Blog
Ганчо - поредното младо момче, което ми обира точките що се отнася до ерудираност, инициативност и способност да заинтересува хората.
GreenTech-BG
Най-великият сайт за зелени технологии.
Heliotypon
Велик гръцки блогър - пише страхотни статии за езикови проблеми, политика и... секс.
Μεγάλος Έλληνας μπλόγγερ - γράφει απίστευτα άρθρα σε θέματα όπως γλώσσα, πολιτικά και... σεξ.
ivanoffster
Иванофстър е гений - ако пишеше книги, след 60-70 години със сигурност биха го го включили в учебниците по литература.
Klearchos Guide to the Galaxy
Клеархос снима и разказва за толкова много места в България, че с право е сред първите 40 блога в класацията на българските блогове.
Ο Κλέαρχος κάνει φωτογραφίες και διηγείται για τόσο πολλά μέρη στη Βουλγαρία, που δίκαια κατατάσσεται ανάμεσα στα πρώτα 40 μπλογκ στη βουλγαρική μπλογκοσφαίρα.
SVEJO.NET - Официален Блог - Kreativ Blogger
Без проекта на Станислав и Явор българското интернет пространство щеше да е като читалня без осветление и места за сядане.



ПРЕПОДАВАТЕЛИ


2008-2009
Академичният блог на Нели Огнянова - де да бяха всички преподаватели в българските университети като нея!
Касталия
Не е блог, а съкровищница на познанието, създадена от преподавателя по философия Иван Колев.
Старогръцка литература 2007-2009
Доц. Николай Гочев - блестящ представител на филологическите среди.
DesignKnigoizdavane
Доц. д-р Веселина Вълканова показва нагледно как може и трябва да работи един съвременен преподавател.
Λεξικό της αργκό
Най-добрият речник на гръцкия жаргон - дело на двамата преподаватели по гръцки език - Никос Макродимос и Христос Акритидис.
Το καλύτερο λεξικό της ελληνικής αργκό - συγγραφείς είναι δυο δάσκαλοι ελληνικής γλώσσας - ο Νίκος Μακροδήμος και ο Χρήστος Ακριτίδης.



ПРИЯТЕЛИ


1000 Words Per Picture
Блогът, където заедно с Марфи, Пеб и Клеархос качваме само снимки, изразяващи поне 1000 думи.
Гръцката Музика
Блогът на Марфи за гръцка музика - оопаа...
И като каза, рече...
Основната трибуна на неуморния Марфи.
Как не се
Блог, специално посветен на българската магария.
Мисли и преживявания на една блондинка и ко.
Блогът на сестра ми, където под партизанското си име Blondie 2 и заедно с Марфи и Роси пишем за най-различни нискоинформативни неща.



СТУДЕНТИ


Книгоиздаване III курс - Kreativ Blogger
Блог за хубавите книжки с картинки.
Новогръцка филология в Софийски университет
Българският блог на Новогръцка филология, който правим заедно с Марфи.
Учебни материали по славянска филология
Няма по-велик филологически блог от този!
KOŁO NAUKOWE STUDENTÓW BUŁGARYSTÓW
Блогът на студентите по български език в полския университет „Мария Кюри-Склодовска“. Νεοελληνική Фιλολογία
Гръцкият блог на Новогръцка филология.



Принципът на раздаване на наградите е абсолютно мотивиран по два признака, които са очевидни и затова няма да ги посочвам изрично:)

петък, 14 ноември 2008 г.

Грешката е правилна! Или как Спас става Анастасий

Преводът не винаги е лесна работа. А в историята, която ще ви разкажа, ще видите как по някой път вярното е грешно, а грешното - вярно.

Седя си една вечер, трудейки се над поредния превод от тип драсканица, когато виждам, че моят приятел Клеархос е онлайн и има следното запитване във връзка с новата си публикация, посветена на църквата „Св. Спас“ при с. Рудина, Кърджалийско:

Как се превежда на гръцки „свети Спас“?
„Може би Άγιος Σώστης (произнася се: Агиос Состис)?“ пита ме Клеархос. След кратък размисъл му казах:
Агиос Состис означава свети Спасител, но пък името Спас съответства на гръцкото име Σωτήρης (Сотирис, Сотир) съответно не трябва да го превеждаме буквално, защото на всичкото отгоре не знаем дали българският свети Спас е известен в гръцката православна книжнина и ако да - под какво име точно.

След кратка разходка в Гугъл и подробно осведомяване за мненията дали свети Спас изобщо съществува, открих, че най-вероятно става въпрос за българския свети мъченик Анастасий (Спас) Струмишки (на гръцки άγιος Αναστάσιος - агиос Анастасиос). Озадачих се, защото името Анастасий (от гръцкото Αναστάσιος) произлиза от съществителното ανάσταση, което означава възкресение, и няма особена връзка със Спас. Тогава реших да намеря житието на въпросния светец в български и гръцки източници, за да видя на какво се дължи това очевидно несъответствие. За мой късмет намерих житието на св. Спас в два абсолютно аналогични текста.

Българският текст се различава от гръцкия основно по първото изречение, което и директно ме извади от моето недоумение:

Българското име по кръщение на този мъченик било Спас, но гърците по незнание на езика неправилно го превели на Анастас.

И ето как грешката на неизвестния гръцки преводач от 18-ти век дефакто е направила буквалния и правилен превод на името на св. Спас (άγιος Σωτήρης - Сотирис) невъзможен. На всичкото отгоре гръцкият превод станал причина Спас и на български да бъде прекръстен на Анастатий.

По-долу е краткото житие на св. Спас на гръцки и на български, което представлява интересно четиво за колегите преводачи с гръцки език.

Св. мъченик Анастасий Струмишки
Българското име по кръщение на този мъченик било Спас, но гърците по незнание на езика неправилно го превели на Анастас.Той произхождал от малкия градец Радовиш, близко до гр. Струмица (древния Тивериопол), и изучавал оръжейно майсторство в Солун. Неговият майстор пожелал да изнесе от града няколко скъпи турски облекла, но без да плаща обикновения междуградски налог. Затова той помолил Спас да облече едно от тия облекла и да го изнесе от града. Когато минавал покрай бирниците и те му поискали документ за платен налог, момъкът отговорил, че е турчин. Тогава бирниците поискали той да прочете някаква специална мохамеданска молитва, която всеки мохамеданин знаел наизуст. Неопитният Спас се смутил и замълчал. Бирниците разбрали измамата и го завели при своя началник. И първото нещо, което турците предлагали в подобни случаи за уреждане на неприятността, било това - виновникът да приеме мохамеданството. Но Спас не се поддавал нито на съблазнителни обещания, нито на страшни заплахи. За да го изплашат още повече, те намерили лъжесвидетели, които казали на моллата (мохамеданско духовно лице), че той похулил Мохамеда. Моллата най-напред се опитал със своето красноречие да го склони към мохамеданство. После преминал към обещания на подаръци, най-съблазнителни за младия оръжеен майстор. Най-сетне опитали жестоките мъчения: били мъченика, вбивали под ноктите му остри спици от тръстика, хвърлили го в тъмница, като стегнали ръцете и нозете му в клади, а на шията му надянали тежка желязна верига. Но страдалецът повтарял едно и също: „Аз съм християнин и няма да се откажа от моята вяра!” Градоначалникът произнесъл присъдата Спас да бъде обесен вън от града. Но изтерзан и измъчен, младежът паднал на пътя към лобното си място и предал на Господа духа си. Това станало на 29 август 1794 година.


Ο ΑΓΙΟΣ ΑΝΑΣΤΑΣΙΟΣ από τη Βουλγαρία
Πατρίδα του ή πόλη Ροδοβίσι της επαρχίας Στρούμιτζα της Βουλγαρίας. Είκοσι χρονών ήλθε στη Θεσσαλονίκη και δούλευε σαν υπάλληλος σε κάποιο εμπορικό κατάστημα. Κάποια μέρα, βοήθησε το αφεντικό του για τη λαθραία εξαγωγή ενδυμάτων έξω από το Κάστρο της Θεσ/νικης, για να μη πληρώσει φόρους. ο Αναστάσιος μάλιστα, φόρεσε και μια τούρκικη στολή προκειμένου να περάσει το εμπόρευμα. Αλλ' ενώ περνούσε την πύλη, Τούρκοι φοροειοπράκτορες, τον ρώτησαν αν είχε ανάλογα έγγραφα για την εξαγωγή των ενδυμασιών. Αυτός με αφέλεια απάντησε ότι ήταν Τούρκος. Για να το επιβεβαιώσει αυτό, οι Τούρκοι υπάλληλοι του ζήτησαν να κάνει "σαλαβάτι" (ομολογία). ο νέος στο άκουσμα του αιτήματος αυτού έμεινε άφωνος. Αμέσως τότε τον άρπαξαν οι Τούρκοι και με άγρια χτυπήματα τον οδήγησαν στον αγά. Εκεί ο Αναστάσιος, παρά τις κολακείες και τις φοβέρες του αγά, έμεινε ακλόνητος στη χριστιανική πίστη. Κατόπιν οδηγήθηκε στον κριτή και έπειτα σ' άλλον άρχοντα, οπού φυλακίστηκε και βασανίστηκε ανελέητα. Αλλ' επειδή και πάλι ομολογούσε τον Χριστό τον καταδίκασαν σε θάνατο. Στο δρόμο για την αγχόνη, ο Αναστάσιος υπέκυψε στα τραύματα του και παρέδωσε το πνεύμα του στον Θεό, έξω από τη Θεσσαλονίκη κοντά στην "καινούρια πόρτα", στις 8 Αυγούστου 1794.
(източник)


За онези, на които им е интересно дали първоначалното предложение на Клеархос (Άγιος Σώστης (Агиос Состис)) е било правилно, предлагам следния текст:

Άγιος Σώστης (ανύπαρκτος Άγιος) είναι μία άλλη αφηρημένη μορφή – έννοια που ταυτίζει τον Άγιο Σώζων με το Σωτήρα Ιησού. (Υπάρχουν δύο Άγιοι Μάρτυρες με το όνομα Σώζων. Εορτάζουν 7 Αυγούστου και 7 Σεπτεμβρίου).


И мой превод:
Свети Спасител (несъществуващ светец) е една абстрактна фигура - понятие, което отъждествява св. Созонт със Спасителя Исус. (Съществуват двама свети мъченици с името „Созонт“. Празниците им са на 7 август и 7 септември.)

И накрая ето две снимки на църквата, която беше поводът за цялото това преводаческо приключение:



сряда, 29 октомври 2008 г.

Един свеж ден

Поемам щафетата от Марфи в блог играта „Един свеж ден“ и започвам да описвам свежия си ден.

След като 2-3 дена мислех какво ще пиша, осъзнах, че описанието на свежия ми ден съвпада с абсолютната реалност. Трябваха ми 10 години паралелно учене, работа и всеки ден по минимум 3 часа пътуване с влакове и автобуси, 2 години в чужбина и пълно лишение от луканка и кисело мляко, за да си уредя мечтаното свежо ежедневие и съм много горда с това.
На 24 години съм, живея в родния си град Перник и практикувам любимата си професия: преводач на свободна практика, неомъжена, без деца. В сегашния етап от живота ми свежият ден е следният:

Най-свежият ден е петък. След работен четвъртък ставам в 7:20 (открила съм, че е най-добрият час за метаболизма ми). Баня, нескафе с много захар и мляко и веднага пред компютъра. Отказах цигарите преди 3 седмици и вече нищо не застава между мен и моето ПиСи;)
Преглежам пощата: дошли са бюлетините за думички на деня: http://www.asprilexi.com/ за гръцките и http://www.netlingo.com/ - за английските. Преглеждам Свежо и откривам нещо яко (пример), което по-късно задължително изпращам на Марфи след традиционното „добро утро“ към 9.:)
След поетата доза информираност сядам да хвърля последен преглед на превода, който съм завършила предишния ден. Свикнала съм да работя, слушайки музика, като за работа най-добрите варианти са албумите Stadium Arcadium на любимите ми Red Hot Chili Peppers и Back to Black на Amy Winehouse, която винаги ми звучи различна - в зависимост от настроението ми.
Предавам (по електронната поща) превода по някое време и си пускам любимото радио - гръцкото 1055rock. Никога не съм имала абсолютни съмишленици в музикалните си вкусове, но затова пък си имам цяла радиостанция:). А благодарение на Facebook наскоро се запознах и с водещите на сутрешния блок, които при всяко предаване успяват да ме разсмеят поне 10 пъти.

Лирично отклонение: да ми е жив и здрав Facebook! Първо, всичките ми приятели са там (илюстрация от Марфи), второ, ако щете вярвайте, но ми помага изключително успешно при отказването на цигарите: пробвайте! Да не говорим, че поради липсата на офис среда и човешко обкръжение през работния ден, Facebook е една чудесна алтернатива;)

До обед слушам рок музика и почиствам жилището, подреждам си книгите, разглеждам интересности в Мрежата или чета някоя от трите книги, които съм започнала. Завършила съм работата за деня си, а клиентите са в добро настроение и не ми изпращат работа за съботата и неделята. Хапвам нещо набързо: храненето ми е доста досаден процес и гледам да не ми отнема много време, но затова пък много обичам сладко и през деня изяждам около половин шоколад или няколко еклера от любимата ми сладкарничка в квартала.

След като обядвам, излизам на среща с града си:)) Без да звуча като Кари Брадшоу, но когато говорим за мен и родния Перник, ситуацията е следната:

I drive on her streets
'Cause she's my companion
I walk through her hills
And she knows who I am
She sees my good deeds
And she kisses me windy
I never worry

Взимам си колелото и правя една обиколка в квартала – улиците са празни, коли няма, слънцето грее, птичките пеят. Ето една чудесна илюстрацията за града на кафявите въглища:

(даже и мен са ме сложили: долу вдясно =:-)))


След разходката с колелото правя задължителното разточителство за деня – купувам си нещо абсолютно ненужно, като например тениска с някаква глупава щампа от интернет или поръчвам книги от amazon.com.

Вечерта е за приятелите: или излизам с перничани – приятелите от юношеството, които са си все същите свежари въпреки десетилетието, което е изминало оттогава и годините на „невиждане“ поради разни чужбини и „твърде много работа“. В алтернативния вариант се организират „новогръцки бири“ с колегите от университета някъде в София, а след бирите - клуб с музика на живо: имам късмет и група Faces свирят в някой от любимите ми клубове:) А в идеалния случай сестра ми се прибира от Солун и заедно демонстрираме поредната проява на SiS PoWeR:))

Денят завършва с обилна баня с топла вода – благодарение на ТЕЦ-а в Перник вече десетилетия се поливаме на воля по всяко време на денонощието – не трябва да чакаш бойлера, не трябва да звъниш да ти го включат по-рано - абе кеф!:)

Лягам си и преди да заспя, си мисля за актуалната си „щастлива мисъл“ – непрекъснато кроя разни планове и с всеки следващ ден ги осъществявам и измислям нови. Чувството на удовлетвореност от постигнатото е основната ми движеща сила:)

Прехвърлям топката към гръцката блогосфера чрез моя добър приятел Клеархос, който освен изключително интересен блогър е и абсолютен фен на България. Каня и един от най-уважаваните от мен български блогъри, с когото имах честта да се запозная наскоро: Комитата, и Нела - блогърката, с която не се познаваме лично, но беше първата, която ме сложи в своя блогрол след най-добрите ми приятели Peb & Marfi.

неделя, 26 октомври 2008 г.

Два трика в MS Word

Ето два трика в MS Word, за които не знаех, а се оказаха изключително важни.

1. Познатата функция Format Painter (Копиране на формати) може да работи по един малко известен, но много полезен начин. Ако искате да приложите еднакво форматиране на няколко места в текста, не е нужно да натискате отново и отново иконката . Изберете текста, чийто формат искате да копирате, щракнете два пъти върху иконката и когато сте готови, просто я натиснете повторно или от клавиатурата натиснете Esc.

2. Вторият трик се отнася по-скоро за нещо като бъг в MS Word, а именно необоснованото изключване на функцията за проверка на правописа. Може да изпаднете в неприятна ситуация, ако се предоверите на липсата на червени подчертавания в текста и затова при редактирането на важни текстове е добре да се подсигурите.
За да се уверите, че автоматичната проверка ще си върши работата, трябва да отидете на: Tools > Options > раздел Spelling & Grammar и там да поставите отметка при избора Check spelling as you type и съответно да я махнете от Hide spelling errors in this document.

четвъртък, 23 октомври 2008 г.

Драсканици


(източник)

Драсканици, scribbles, μουντζούρες!

Общо взето такива работи ми се налага да превеждам напоследък: драсканици.

Завиждам на преводачите, които са работели преди епохата на интернет и глобализиралия се пазар. Тогава са се превеждали само ценни творби, издържали проверката на времето. А днес какво? Докато едно писание тип „драсканица“ се сътвори, преведе и излезе от печат, то вече или има нова версия, или изобщо не е актуално. Това означава, че обикновено се налага да превеждаш неща, които я ги прочете някой, я не! Или още по-зле - вече ги е прочел на друго място, защото в медиите например писането е повече от събитията!!!

И да: разбира се, че не трябва да мрънкам - в крайна сметка аз печеля от цялата работа, защото имам постоянни обеми на едни и същи теми, добро заплащане и т.н. и т.н. Е да ама „работата“ е, че това са драсканици! Драсканиците не красят лавиците, а пълнят кошчетата. Драсканиците обезценяват стойността на истинското писане.

И после защо народът не четял??

Уф!

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

How about a cheap translation memory?


My favorite software vendor AIT surprised me pleasantly yesterday by announcing the alpha testing of their translation memory product AnyMem. Because of the early stage at which the product is now, you won't find much info on the site but you can download an evaluation copy.

This is a very simple CAT tool that can only be used with MS word documents. It is quite easy to handle if you've had experience with any other CAT tools. My personal impressions after testing it quickly yesterday is that the software is quick and doesn't have problems with exotic language pairs such as Bulgarian-Greek. The main advantage of this software is its price: a single user license is 10 times cheaper than most of the competing CAT programs.

Check it out!

вторник, 30 септември 2008 г.

30-и септември: международният Ден на преводача

30-и септември е международният Ден на преводача. Честит професионален празник на всички колеги!
30-и септември е датата на смъртта на свети Йероним (342-420), преводач на Библията на латински.

Ето и малко повече за Покровителя на преводачите по книгата на Мари Врина-Николов „Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия.“:

На границата между две епохи, тъй като през 410 г. Рим е превзет от „варварите“, делото на св. Йероним играе значителна роля за пренасянето на античното културно наследство през Средновековието, особено в областта на превода, и като практика, и като схващания за него.
За да разберем по-добре значимостта на това дело, нека припомним, че най-старите латински версии на Библията, т.н. Старолатински или Vetus latina, представляват анонимни буквални преводи от гръцки на латински, имащи за основа превода на Септантите. По времето на св. Йероним, през IV в., объркването в Латинската църква, породено от несходствата в различните ръкописи на Библията, станало толкова голямо, че папа Дамасий, възложил на далматинския учен Йероним да ревизира основно този латински текст.
И така, Йероним се заема с изучаване на Светото писание и с нов превод на латински от староеврейски и старогръцки на оригиналните текстове на Стария и Новия завет. Критикуван за труда си, той отговаря на нападките в много писма и оставя собствени разсъждения за превода; родеещи се с идеите на Цицерон, неговите схващания ще оказват продължително влияние върху западноевропейската мисъл в областта на превода.

Йероним получава средно образование в Рим, където изучава творчеството на Вергилий, Хораций и особено Цицерон, към когото изпитва голямо възхищение. Изборът на младия Йероним да се отдаде на монашеския живот и преводаческото дело се предрешава от един негов сън, в който той вижда как бива съден след смъртта си за това, че е „цицеронец, а не християнин“. За негов късмет в съня си има и защитници, които молят съдията да прояви милост към младостта му и да му даде възможност да се покае за грешката си: наказанието му да бъде възобновено, ако отново чете езически книги.

След този сън Йероним се оттегля в пустинята, на запад от Антиохия, отдава се на отшелнически живот, на пост и на молитва, за да изкупи греховете си.


За късмет на християнството (а и на технологията на превода) св. Йероним не е поклонник на буквалния превод, който сравнява с робство. Позволявам си тук да представя в пълния им вид някои цитати от св. Йероним:

„Преводът от един език на друг, ако е направен дума по дума, скрива смисъла, така както гъстите бурени скриват младите кълнове. Робувайки на падежите и фигурите, стилът, вместо да изрази с малко думи кратката мисъл, едва успява да я загатне, въпреки дългите криволици и парафрази. За да избегна този недостатък, преведох по твоя молба свети Антоний така, че дори и нещо да липсва от думите, нищо да не липсва от смисъла. Нека други да ходят на лов за срички и думи; ти търси мислите. Няма да ми стигне цял ден да изредя казаното от всички автори, превеждали съобразно смисъла. Достатъчно е да спомена Иларий, превел от гръцки на латински похвалните слова на Йов и много трактати на псалмите; вместо да се придържа към приспивната буква и да се измъчва с натруфен превод, както правят невежите, той е пленил, така да се каже, идеите и ги е предал на собствения си език с правото на победител.“

и лаконичното:

„Аз благоговея не пред езиковата недодяланост, а пред свещената простота.“


И в заключение ви представям статията Technology and the Fine Arts на Jost Zetzsche (автор на The Tool Kit), в която св. Йероним се представя по един по-съвременен начин, а именно - седнал пред компютъра:) Коментара оставям на вас. Още веднъж: честит Ден на преводача!

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Обобщение за септември

Farm on the road to Treshtenik, Bulgaria. By Klearchos
Както винаги септември донесе повече работа, много събития и богата програма за октомври. Ето накратко какво се случи в повечето области, за които пиша:

Новогръцка филология
С колегата Марфи започнахме подготвянето за преместване на сайта на специалността ни от СУ на нова платформа (блог), което ще стане точно за нейния трети рожден ден: 1-ви октомври т.г.
На 4-ти октомври ще се състои Международен семинар за превод, организиран от Новогръцка филология, СУ и Нов български университет. Събитието ще се проведе в Нов български университет, 4-ти октомври от 9:30. Повече за семинара можете да прочетете на специалната страница за него.

Блогове
Най-новото попълнение сред блоговете на мои приятели е Klearchos' Guide to the Galaxy . Клеархос е невероятен фотограф, който публикува доста от снимките си от различни места в България в своя блог с коментари на гръцки и английски език. Тази случайна среща доведе до интересна комуникация и обмен на идеи и не след дълго Клеархос се присъедини към един общ проект, който направихме заедно с Пеб и Марфи.
Създадохме 1000WordsPerPicture.com с идеята там да публикуваме снимки, с които да изразяваме впечатленията и идеите си само визуално. Дали успяваме е друг въпрос, но така или иначе този блог си е просто за забавление:)

Преводи и четива
Преводите са традиционно много за „следлетния сезон“ и това е основната причина за факта, че този месец успях да събера вдъхновение колкото за една единствена статия. Новото е, че започнах да се занимавам с преводи в областта на печатните медии. Това ме накара да изоставя блоговете и осведомяването от интернет в полза на някои печатни публицистични издания: основно исках да видя какъв език се използва, какви теми се подбират, графичен дизайн и цялостен стил. Разочаровах се набързо от ежедневниците и реших, че ще видя какво се случва при седмичните и месечните издания. Изключително много ме впечатлиха списанията „Тема“ и „Мениджър“. Богат език, интересен подбор на теми, отличен дизайн и не на последно място: хубава хартия - дреболия, но се оказа, че е далеч по-приятно да четеш обобщението и анализите на събитията от седмицата (Тема) в прибрания стегнат вид на списание с хубава хартия в сравнение с изсипващия се от едно найлоново пликче вестник, придружен от 1 „lifestyle“ притурка и 5-6 рекламни брошурки.

Свободни професии
Дали по „светлия“ пример на България, или поради проблемите със социалната реформа (свързана с преливането на средства от по-богатите пенсионни фондове към по-бедните), но Гърция също реши да въведе данък от 10% върху необлагаемия допреди доход на свободните професии от 10500 евро на година. Тълкувам този ход като доста хитър: повечето свободни професии нямат синдикати и работят изцяло „на частно“ и съответно по-трудно и по-неефективно могат да се възпротивят в сравнение с работниците в енергийния сектор например. Явно не само в България „свободните професии“ вече са изживели времето си и съвсем скоро ще отстъпят пред фирмите като начин за организиране на бизнес дейност.

Инициативи
НАЦИОНАЛНА ПРОТЕСТНА ПОДПИСКА СРЕЩУ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ






Бъдете активни:)

четвъртък, 28 август 2008 г.

Language as a Window into Human Nature


Not long ago I discovered this wonderful video on YouTube. The renowned linguist Steven Pinker speaks at Google's Mountain View, CA, headquarters about his book "The Stuff of Thought: Language as a Window into Human Nature." This event was a part of the Authors At Google series.


The main topics that Steven Pinker discusses are:

1. Grammar: A window into thought

2. Swearing: A window into emotion

3. Innuendo: A window into social relationships


The lecture is extremely interesting and if you have an hour to spare, please do watch this: it's worth seeing:)


вторник, 12 август 2008 г.

Нов дизайн и Dreadlock Holiday

Блогът има нов дизайн!!

Благодаря на Лидия и Мито, които изпълниха всичките ми прищявки и ми направиха възможно най-филологически ориентирания дизайн:)) Ще видите, че по сайта са „разхвърляни“ най-различни буквички от гръцката азбука, кирилицата и латиницата:)

Също така най-накрая прехвърлих домейна си към новия си доставчик и вече спокойно мога да ви уверя, че можете да влизате в блога от адрес:


Може би сега е моментът и да спомена, че metafrasi (на новогръцки μετάφραση) означава „превод“, така че ако го съчетаем с домейна, може да се каже, че този блог се казва „Преводаческа организация“. Няма да сменям обаче старото име на блога, а именно „About translation and languages“, защото вече се използва доста време, а и помага да разгранича двете основни теми, с които се занимавам в този блог.

(Между другото, какво беше учудването ми, когато открих, че без да искам, бях изплагиатствала името и дизайна на следния блог http://aboutranslation.blogspot.com/. Ако някой е забелязал този ми резил, да знае, че е било съвсем случайно. Явно преводачите са склонни да мислят по един и същ начин, което се затвърждава от факта, че намерих още един блог за преводачи, който пък използва половината име от съвсеееем първото име на този блог (Thoughts on translation and languages): http://thoughtsontranslation.com/. Абе... стандартизация, както обичам да казвам по подобни поводи.:)

Други благоприятни развития, които настъпиха след първоавгустовското ми мрънкане, са, че в крайна сметка ще успея да се върна в България и то за повече време, отколкото мислех. Ура!!!

Също така в бързината да тествам новия шаблон за блогър, забравих да направя снимка на втората анкета на тема „Как трябва да се предава думата Internet на български? (втори път)“, така че пускам кеша от Google, в който не са отчетени около 2-3 гласа от общо събраните:


След статията Как се пише „Internet“ на български? разликата в общественото мнение забележимо се промени. От 51% за „Интернет“ спрямо 33% за „интернет“ преди, сега същите проценти са 42% срещу 36%. Тоест: читателите дойдоха, прочетоха аргументите ми за правописа и повечето от тях се съгласиха, че в този случай е най-добре да следваме правописа, който се препоръчва от „Нов правописен речник на българския език“, а именно:

„интернет“ на български се пише винаги с малка буква

Друг забележителен момент е, че в първата анкета от 112 гласували само двама бяха избрали „Нямам идея - както дойде?“, а сега от 47 гласа цели четирима казват: „Не знам съвсем се обърках“. :-) Та ще ми отнеме известно време да разбера дали внасям повече яснота по проблемите на българския език, за които пиша, или само обърквам повече и без това безнадеждната каша:-).

И последно: на адрес http://www.outbrain.com/ открих възможно най-готиния widget за блогове, който служи за оценяване на статиите. Освен обикновено оценяване той прави класация на най-популярните публикации и ги предлага под други статии с подобни етикети. И най-добрата част - всичко това е съвсем автоматизирано! Препоръчвам го и ви насърчавам да го използвате по-често;).

И така, лято е, 12-ти август е и аз излизам в почивка!

Поздрав с втората ми най-любима лятна песен на всички времена и до нови срещи:)



петък, 8 август 2008 г.

Google Translation Center - какво да очакваме


(източник: авторката)

Google не спи. Първо стъпиха на пазара със собствена технология за машинен превод, преди няколко месеца включиха и българския към поддържаните езици в Google Translate, а днес пристъпват към следващата крачка: Google Translation Center.

Новината „изтече“ в Mрежата в специално посветения на Google блог Google Blogoscoped и предизвика доста вълнения. Вълнения, които принудиха Google да свали съдържанието на новооткрития Google Translation Center - не се чудете, че не можете да намерите нищо на тази страница. Добре, че от Google Blogoscoped са предвидливи и са кеширали често задаваните въпроси на услугата, за да можем да разберем по-добре какво са ни приготвили от Google този път.

Да видим какво казват самите Google:

What is Google Translation Center?
Google Translation Center is part of our effort to make information universally accessible through translation. Through Google Translation Center, translation requesters send content for translation. Translators and reviewers receive, translate, review, and return this content through shared, innovative, translation technology. (мой курсив)

What languages does Google Translation Center support?
Google Translation Center supports translations into 40 languages, covering 98% of the world's Internet users.


Или казано по-просто: Google Translation Center (ще) е портал, където можете да търсите платен (или доброволен) превод на ваш текст за 40 езика.


Идеята изглежда е да се подсигурява връзка между клиентите и доставчиците на преводачески услуги, които да уговарят цените по между си. Първоначално Google няма да имат никаква финансова облага от този сайт: просто ще предлагат интерфейса за осъществяване на превода. Т.е. Google правят онлайн софтуер за „превод с помощта на компютър“ (англ. computer-aided translation или computer-assisted translation – CAT).

Такъв софтуер (напр. SDL Trados, Wordfast и т.н.) БЕЗПЛАТЕН няма. Не е ясно още, но най-вероятно Google ще взима всички преводи, минаващи през този инструмент, за да обогатява една гигантска преводаческа памет, която после да използва за своя машинен статистически превод (бях говорила в предната статия Google Translate и автоматичният превод).

Тоест: и сега наличният линк „Предложете по-добър превод“ в Google Translate се обособява в самостоятелен проект. Много хитър ход от страна на Google. Наместо да разчитат на доброволния принос на благодарните потребители (оксиморон?), правят един „грандиозен портал за преводачи“ и си набират готови текстове на килограм за своите цели.

Някои анализатори успокояват, че няма смисъл да се съпротивляваме: ако превежданите от нас текстове се публикуват в Мрежата, рано или късно ще влязат в архива на Google.

Аз не съм толкова сигурна, че съпротивата е излишна:) Едно е да имаш готова преводаческа памет, друго е да я правиш от паралелни текстове - разликата се измерва в пари и време. И отново: колкото и текстове да натрупа Google, езикът си остава една безкрайна система, в която от ограничен брой елементи можеш да създаваш безкрайни комбинации (Чомски:)). Ако Google ме оборят и в крайна сметка сбъднат най-лошите ми прогнози , ще се оттегля от вече умъртвената си професия на преводач с усмивка:) Какво пък... когато четях Азимов като малка, не вярвах, че някога ще има „компютър“ като Мултивак, който да знае всички отговори. Току-виж и автоматичният превод достигне заветните 100% точност:)

понеделник, 4 август 2008 г.

БДС EN 15038 - стандартът за преводачески услуги

Редакция (18.06.2012 г.):
За повече информация относно задължителното въвеждане на стандарта вижте статията: Вече е официално: сертифицирането по БДС EN 15038 ще е задължително.


Както съм казвала и преди, професията на преводача в днешно време преживява един от своите най-златни векове. Двата основни фактора за това са глобализиращият се пазар и Европейският съюз (за Европа). Ето например, ако преди 10 години в България да си преводач, е означавало да превеждаш или художествена литература, или „общински документи“, то днес ситуацията е съвсем различна. Доста от агенциите, които преди са се занимавали само с „преводи и легализации“, вече участват в търговете на Европейския съюз (и ги печелят), станали са подизпълнители на големи международни агенции, които обслужват гигантски клиенти с глобално присъствие, и са се преориентирали към един далеч по-технологичен и „конвейерен“ тип на работа.

При тези условия и при старанието на Европейския съюз да стандартизира всяка съставка от ежедневието на своите граждани беше въпрос на време да се приеме специален стандарт за преводаческите услуги и изискванията за предоставянето им.

БДС EN 15038:2006 е европейски стандарт, чиято цел е „да определи изисквания относно предоставянето на качествени преводачески услуги“.

Този стандарт не се прилага за устни преводачески услуги.

Как да си го набавим?
За съжаление този стандарт не се разпространява безплатно и съответно може да стане достояние само на тези, които биха искали да си го закупят. Това може да се направи от страницата на Българския институт за стандартизация. Английската версия струва 27 лева, а българската - 30 лева без ДДС. Добрата новина е, че стандартът се предлага както на хартиен носител, така и в pdf формат. Аз, разбира се, си поръчах pdf формата, но разочарованията ми бяха много: електронният магазин на БИС се оказа доста „аналогов“ и след плащането се наложи осъществяване на специален контакт, за да питам какво се случва. Оказа се, че pdf файловете не се изпращат по имейл, а на диск чрез куриер и за сметка на получателя. Това на практика означава скрит разход за доставка, който никъде не се упоменава при даването на поръчката, и забавяне от няколко дни, което само може да дразни. Както и да е. След като преживях и тази перипетия, станах гордата собственичка на защитен от копиране pdf файл, носещ моето име и номера на фактурата на всяка своя страница.


За кого е предназначен този стандарт?
БДС EN 15038:2006 „определя изискванията към доставчиците на преводачески услуги (ДПУ) по отношение на човешките и техническите ресурси, управлението на качеството и на проектите, договорната рамка и процедурите“.

ДПУ е и преводачът, и редакторът, и агенцията. В контекста на този стандарт обаче предоставянето на преводачески услуги се разглежда като верига, в която всеки има своята роля. Съответно желаещите да придобият сертификат по този стандарт трябва да предоставят по-голямата част от услугите, съставляващи тази верига.

Мрежата е пълна с информация за всичко необходимо за сертифициране по БДС EN 15038:2006 и затова без да се спирам подробно на темата, само ще посоча в края на статията връзки към интересни допълнителни източници.

Тук ще направя единствено обобщение на текста на самия стандарт и ще разгледам по-подробно частта, която се отнася за самия преводач.

За какво се говори в БДС EN 15038:2006?
Българският текст на стандарта се състои от 20 страници, на които стегнато и ясно са маркирани най-важните елементи от веригата на превода и какво трябва да представляват, за да отговарят на изискванията.

Разделите са следните:

1. Обект и област на приложение.
2. Термини и определения
3. Основни изисквания (човешки ресурси, технически ресурси, система за управление на качеството, управление на проекта)
4. Отношения между клиентите и ДПУ (запитвания, оферти, споразумения)
5. Процедури, приложими за преводаческите услуги.
5.1. Общи положения
5.2 Управление на проекти за превод
5.3. Подготовка
5.3.1 Административни аспекти
5.3.2 Технически аспекти
5.3.3. Езикови аспекти
5.4 Процес на превода
5.4.1 Превод
5.4.2 Проверка
5.4.3 Редактиране
5.4.4 Препрочитане
5.4.5 Коригиране
5.4.6 Последна проверка
6. Услуги с добавена стойност
Приложение А: Информация относно регистрирането на проекта
Приложение B: Предварително техническо обработване на превода
Приложение C: Анализ на текста на оригинала
Приложение D: Стилистични указания
Приложение E: Примерен списък на услугите с добавена стойност

Раздели 1 и 2 описват общи положения, а 3, 4 и 5 до 5.3.3 покриват аспекти, които в общия случай попадат в задълженията на агенциите, а не на преводача. Раздел 6 препраща към Приложение E.

Самите приложения са маркирани до едно като „информационни“, като информацията, която побират на по една страница, е изключително ценна и възнамерявам съвсем скоро на всяко едно от тях да посветя отделна публикация.

Тук ще разгледам раздел 5.4 Процес на превода и неговите подточки, защото той е пряко свързан с работата на преводача и защото сам по себе си пише историята на науката технология на превода за 21-ви век.

Дефиниции, които трябва да отбележим:
преводпредаване на информация от езика на оригинала на езика на превода в писмена форма
доставчик на преводачески услуги (ДПУ)лице или организация, които предоставят преводачески услуги
преводачлице, което извършва превод

В раздела, който пряко се отнася до преводачите, се посочва накратко следното:
5.4.1 ПреводПреводът трябва да предава правилно смисъла на оригиналния текст и да спазва правилата на езика цел И внимание: „да удовлетворява инструкциите, получени при възлагането на проекта“. Т.е. може в речника да пише, че „интернет“ се пише с малка буква, но ако клиентът иска с голяма: преводачът трябва да се съобрази.
По време на превода преводачът трябва да се съобразява с: терминологията, граматиката, лексиката, стила, местните особености, форматирането, предназначението и целта на превода. На всяка стъпка и особено що се отнася до стила и форматирането, преводачът трябва да се абстрахира от личното си мнение и да превежда СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА КЛИЕНТА.
5.4.2 ПроверкаСлед като завърши превода, преводачът трябва сам да си го провери и да нанесе нужните промени. Проверка не означава редакция:)
5.4.3 РедактиранеТук текстът сменя своя адресат и казва:
„Доставчикът на преводачески услуги трябва да осигури редактиране на превода.“
Т.е. редактирането не е задължение на преводача, а на редактора, който „трябва да бъде различен от преводача и да има подходяща компетентност за езика на оригинала и за езика на превода“. Т.е. за да кажеш, че е налице редакция, трябва тя да е била осъществена от редактор. Не са редки изискванията за предаване на превод в оригиналния документ в Word и в редактирания му вид, в който задължително трябва промените да са отбелязани чрез функцията „Track changes“ (Проследяване на промените). Това е много добра практика, която трябва да стане популярна сред клиентите на преводачески услуги. Ако клиентът си плаща за редакция (а не само за превод и проверка), той трябва да изиска доказателство за редакцията, защото възможността за „шмекеруване“ от страна на един некоректен ДПУ е огромна.
5.4.4 ПрепрочитанеКогато изискванията на услугата го включват (т.е. КЛИЕНТЪТ го е изискал), ДПУ трябва да подсигури редактор експерт, който да „извърши редактиране от експертна гледна точка само на един език, за да оцени пригодността на превода за предвидената цел и да препоръча коригиращи действия“. Т.е. това е човекът, който трябва да прецени дали преводът предава вярно смисъла, дали са спазени всички правила на езика цел и най-вече: изискванията на клиента.
5.4.5 КоригиранеКогато изискванията на услугата го включват, ДПУ трябва да го осигури.
5.4.6 Последна проверкаДПУ трябва да потвърди окончателно, че „предоставената услуга отговаря на изискванията за услугата“.
Да обобщим:В ръцете на преводача е само преводът (както го видяхме дефиниран по-горе) и проверката. Всичко останало, което се определя като „преводаческа услуга“, попада в задълженията на други лица. Ето затова е небходима стандартизация. Ето затова трябва да има строги правила, които да се познават от всички (клиенти и доставчици на услуги), за да може качеството да бъде гарантирано и проследимо, а не въпрос на късмет да попаднеш на правилния човек с правилното настроение.
Друга важна историческа промяна е утвърждаването на фактора „клиент“. Няма период от историята на превода, в който изискванията на клиента да са заемали толкова важно място. Колкото и неблагодарна и непрестижна да е била преводаческата професия през различните епохи, мнението дали преводът да е свободен или буквален, красив или верен и т.н. и т.н. винаги е принадлежало на преводача. През 21-ви век обаче, когато преводът е толкова масирано явление, а преводачът е само брънка от веригата, предоставяща не просто превод, а услуга - това е положението:)
Забележка: всички цитати по-горе са взети от стандарт БДС EN 15038:2006 „Преводачески услуги. Изисквания относно предоставянето на услугата“

Връзки
Закупуване на стандарт БДС EN 15038
Обучение за одитори по качество на преводаческите услуги
The new European standard for translation services - 60-минутен запис на онлайн семинар (уебинар), проведен от SDL Trados на английски език. Изисква се регистрация и изтегляне на специална програма за възпроизвеждане на файла.
Пример за фирма, извършваща сертифициране по EN 15038
Преводачите ще могат да се сертифицират (статия)
Европейският сертификат EN 15038:2006 е знак за високо качество на преводаческите услуги (интервю)

Литература
Врина-Николов, М. (2004). Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. София: ИК „Колибри“.
Cox, Ch. (2006). The Translation Service Provider’s Guide to BS EN 15038, GeoLang Ltd, ed. BSI Business Information

петък, 1 август 2008 г.

In the Summertime

Лято е и ми харесва:)

Първата статия за месеца я бях запланувала като мразителска:
- да се оплача какви проблеми имам със своя доставчик на уеб услуги,
- да покърша ръце, че заплануваният и наполовина осъществен нов дизайн на блога ще се забави още
- да се покахъря, че през август няма да успея да се прибера в България и най-вече: да се намрънкам в 5-6 параграфа за всичко, което ми стяга шапката напоследък.

Да, ама не.

Лято е, няма сметки за парно, комарите ме избягват за мое щастие, а колелото ми е като ново след ремонта и бия на баскет:) Какво още искам?

Набързо да кажа за някои промени по сайта:

1. Вдясно тече за втори път анкетата „Как трябва да се предава думата Internet на български?“. Моля, прочетете статията Как се пише „Internet“ на български? и дайте своя глас. Вашето мнение има огромно значение.

2. Пак вдясно има един нов банер, който призовава Join my blog network on Facebook. Ако имате профил във Facebook и желание да подкрепите блога там, да видите моята снимка и да ми покажете вашите:), ще се радвам изключително много. (Повече за техническата страна на тази инициатива във Facebook е написал Марфи тук: Блог популяризиране през Facebook)

3. Сред новите блогове, които чета, са „Малко мисли, малко идеи“ на Комитата и „Как не се...“ на Марфи. За съжаление махам връзката към блога Учебни материали по славянска филология, защото вече е само за поканени читатели и съответно недостъпен за масовата публика. Надявам се обаче скоро да ги видя отново онлайн.

За финал на първоавгустовската ми статия ви поздравявам с една от най-любимите ми летни песни за всички времена в изпълнение на едни от най-любимите ми музиканти:) Лято еееее!:)


сряда, 16 юли 2008 г.

Как се пише „Internet“ на български?


Думичката „интернет“ сигурно е една от най-често употребяваните в съвременното ежедневие. Знаем ли обаче как се пише на български?

Без много обяснения и излишно церемонене „Нов правописен речник на българския език“ на БАН (НПРБЕ) е категоричен:

Думата „интернет“ се пише с малка буква и ударението пада върху „и“.

Дадени са следните примери на употреба в специалното Приложение 17 „Списък на думи с разделно писане“:
интернет адрес, интернет доставчик, интернет карта, интернет страница

„Правописен и правоговорен речник на българсия език“ на Петър Пашов и Христо Първев (изд. 2004 г.) е съгласен за малката буква, но дава различно произношение. Този речник предлага ударението да е на второто „е“ или - „интернЕт“. Не очаквах това стряскащо разкритие, защото си мислех, че поне при произношението на тази дума няма колебания, но явно съм грешала.

Анкетата, която течеше тук през последния месец и половина, имаше за цел да види каква е нагласата на повечето потребители относно изписването на тази дума.
Ето и резултатите:


За разлика от двата основни правописни речника на българския език 51% от гласувалите смятат, че правилният правопис е с главна буква: „Интернет“.
33% процента намират за правилен „официалния“ правопис, 12% казват, че зависи от употребата, двама гласуващи са си признали откровено, че не знаят.

Най-вероятно повече от половината гласували (51%) са предпочели „Интернет“, защото такъв е правописът на английски. Ето речниковата статия от Oxford Advanced Learner’s Dictionary

Internet /.../ noun (usually the Internet) (also informal the Net) [sing.] an international computer network connecting other networks and computers from companies, universities, etc.: I looked it up on the Internet. You can buy our goods over the Internet. All the rooms have access to the Internet / Internet access. an Internet service provider (= a company that provides you with an Internet connection and services such as email, etc.)
От тази статия става ясно, че „интернет“ на английски не само се пише с главна буква, но и че обикновено се членува. На български не казваме *Ще потърся в Интернета, нито *Можете да купите стоките ни в Интернета, но пък със сигурност казваме Вчера пак ми спряха интернета - със значение „връзката с Интернет“, а не световната мрежа, разбира се.
При всички случаи хората, решили да изписват думата интернет с главна буква обаче, ще трябва да правят това във всички изрази, в които се употребява, т.е. Интернет адрес, Интернет доставчик и т.н. и ще трябва да са наясно, че всъщност използват английския, а не българския правопис.

Също доста висок процент от гласувалите (33%) са предпочели правописа с малка буква. Те автоматично спазват препоръките на НПРБЕ и единственият им проблем са горните 51 процента, които биха им възразили. А това съвсем не се случва рядко. Например, ако един преводач използва малка буква, а редакторът не отвори НПРБЕ и поправи масово думата с главна буква, автоматично се получава огромна каша, която при опит на коректора да бъде поправена, става съвсем безнадеждна - в половината текст „интернет“ е с малка, а в другата половина - с главна буква.

Скромните 12 % от гласувалите са казали, че правописът на малка/главна буква зависи от употребата. Тъй като нито НПРБЕ, нито Оксфорд дават две различни употреби на тази дума, тези хора трябва да ползват други източници. Самата аз, преди да се снабдя с НПРБЕ, спадах към тях и бях запаметила най-често срещаната дефиниция в Мрежата, която по най-добрия начин е формулирана така:

Какво е Интернет и каква е разликата му с интернет
авг.15, 2007 in Речник
В общия смисъл, интернет (с малко и) е компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи.
Интернет е съкращение от интер-нетуърк, или буквално преведено на български — междумрежа. Като съществително собствено име, Интернетът е обществено-достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите), която използва протоколния стек (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) TCP/IP. Така че, най-големият интернет е просто наричан Интернет.
Процесът на свързване на мрежи по този начин е известен като internetworking.
(публикувано с любезното позволение на Богомил Шопов)

Ако приемем тази дефиниция за вярна, то думата „интернет“ с малко „и“ ще бъде използвана в съвсем малко на брой технически текстове, свързани с изграждането и поддържането на локални мрежи. Аз лично бих се съгласила с правило за малка/главна буква, зависещо от употребата, единствено ако говорим за думата „мрежа“. „мрежа“ е локалната мрежа, а „Мрежата“ (винаги членувано) е световната мрежа. И един въпрос, който ми се струва логичен: „компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи“ не означава ли просто „мрежа“? При създаването на "The Internet" може и да е имало такова разграничение, но днес то ми се струва леко архаично.

Почетните двама гласували са си признали, че пишат тази дума, както им дойде. И прави са хората - то може ли да се разбере нещо в тази каша?

Рестартирам анкетата, за да видя дали резултатите ще се променят и в каква посока.
Моля, гласувайте:)

Редакция: Ето и резултатите от повторната анкета.