вторник, 8 април 2008 г.

Омайна, сладка реч е, аз искам още, още...

Българският език е едно от нещата, на които най-много се ядосва съвременният българин.

Бил пълен с чуждици, младите били неграмотни, рекламните лозунги и новоиздадените книги - пълни с правописни, граматически и какви ли не грешки, езикът на медиите - пошъл и т.н. и т.н. Не е нужно да давам цитати - ропот по тези теми има „под сайт и над сайт“, маса вестникарско пространство и екранно време е запълнено. С две думи: всички кършат ръце, но конструктивни предложения - йок.

Аз няма да кърша ръце, нито ще обвинявам тоя и оня за ширещата се неграмотност, а ще дам собственото си обяснение за този обществен феномен и как можем да се справим с него.

Защо старото поколение е по-грамотно?

Отговорът е очевиден. До 1989 г. България е била изолирана от влиянието на западните държави. В училище единственият чужд език е бил руският, а езиковите гимназии са били едва няколко. Това обяснява липсата на чуждици за един почти полувековен период от историята на българския език. Не е имало и такъв широк достъп до информация на чужди езици, така че новите издания са били или канализирано (и доста добре организирано) превеждани на български език, или четени на руски. Проблем на това време са били т.нар. „русизми“, който в днешно време е изместен от прякото използване на английски думи в българската реч.

Какво се случи с българската книжовна норма след 1989 г.?

Ами поголовна приватизация, к'во друго? Опитайте се да проследите историята на старите издателства „Наука и изкуство“ и академичното издателство „проф. Марин Дринов“, които основно издаваха едноезичните и чуждоезичните речници. Ще установите, че изведнъж са се превърнали я в „дружество с ограничена отговорност без държавно участие“, я са изчезнали тихомълком, като правата на техните издания са били взети от две-три конкретни издателства, чиято дейност не е да правят някакви съществени подобрения в старите речници, а само да препечатват.

Нека да илюстрирам какво се случва с българската лексикография, като цитирам предговора към Българско-гръцки речник (Издателство: Академично издателство „Проф. Марин Дринов", 1960,1991,1995,1998. Автори: Коста Янков Илков, Димитриус К. Марицас, Апостол Михайлов Апостолов, Димитриус Яни Петкидис) :

ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Първото издание на „Българско-гръцки речник" излезе преди тридесет години—1960 г. Естествено би било да се очаква, че едно ново издание ще бъде попълнено главно с новопоявила се лексика в двата езика, а грешките отстранени. Подобна преработка обаче изисква много време. Като се взе под внимание, че речникът отдавна е изчерпан, а потребността от него в днешно време е нараснала неимоверно поради засилените контакти между български и гръцки граждани, Издателството на БАН
[академично издателство „проф. Марин Дринов“] реши да го преиздаде стереотипно. Напълно съм убеден, че и в този си вид и обем (съдържа по всяка вероятност 65 000 български думи) той ще задоволи интересите както на българите, така и на гърците, изучаващи или ползуващи съответния чужд език.
(...)
9 юли 1990г. Иван Дуриданов

Или в обобщение: пълна абдикация на държавата от регулирането на книжовната норма и актуализирането й с оглед на динамичните времена, в които живеем. Наследниците на старите издателства пеят стари песни на нов глас или чакат конкретни фирми да се сдобият с правата и чак тогава се издава даден речник...

Компютри, интернет*, глобализация
Аха, яко компютризация*. А ние какво?
За проблемите в Уиндоус ще кажа набързо. Ако искаш да пишеш на книжовен български, не можеш да ползваш „и с ударение“ и пишеш „й“ (мъжът й), кавичките кога работят - кога не, от доста години фонетичната клавиатура я дължим на добрата воля на инж. Генади Атанасов, а не на БАН, не на Българския институт за стандартизация (БИС), нито на Майкрософт. Преди около година (покрай издаването на Vista!) от БИС специално седнаха да направят нов стандарт за фонетична клавиатура за компютри и джиесеми*, ама тоя стандарт нЕма нищо общо с онова, което се използва вече повече от десетилетие и много ясно, че потребителите го отхвърлиха като неуспешно трансплантиран орган. Хайде после да се сърдим на 12-годишните, че пишат на латиница по форумите... Кой ги знае и тях милите дали са си инсталирали фонетичната клавиатура на инж. Генади Атанасов. Не ми обяснявайте, че „Вече дори не е учудващо, че има твърде много хора, които продължават упорито да пишат на латиница в чисто български интернет* форуми, където от години е решен проблема с разчитането на кирилицата, просто защото вече са свикнали да пишат на латиница.“ В големия, нов и съвсем не безплатен форум на Мюзик айдъл например няма бутонче за кирилица, в Blogger няма и изобщо в повечето форуми и места за коментари онлайн - няма опция да пишеш на кирилица. А това си е абсолютно нужно, при положение че имаме такива проблеми с внедряването на българската азбука в Уиндоус и че все пак езикът ни използва азбука, която е далеч по-малко разпространена от латиницата. Що се отнася до страховете, че скоро младежите щели били да пишат на латиница в училище - спокойно, нека не преиграваме: неграмотният български е едно, писането на латиница - съвсем друго.
За адекватните речници - казахме по-горе.
За проверката на правописа? Има, има: http://www.bacl.org/itaestbg.html. Българската асоциация за компютърна лингвистика е създала доста добра програмка за правопис, вярно с доста пропуски, но на харизан кон, няма да му гледаме зъбите сега...
С какво ни занимават в училище?
С пълен член.

Неизброими часове отиват, за да ни научат на едно изцяло изкуствено правило, което по никакъв начин не съществува в съвременния български език. Ето какво казва Петър Пашов в помагалото си „Българският правопис. Практически указания.“


(щракни за увеличение)


Не е далеч от логиката, че анулирането на това правило би направило всички българи далеч по-грамотни, но докато някой се накани да направи нещо по-въпроса, имате две възможности: или да се научите кога да поставяте пълен член, или изцяло да се противопоставите на това изкуствено и съвсем безсмислено правило и при всяко изразяване по форуми, имейли*, блогове и т.н. да поставяте подпис „Аз не използвам пълен член“ (не опитвайте това в училище, защото ще си отнесете съответната санкция.).

Какво прави държавата?

Нищо.
Точно обратното - наместо да вземе специални мерки и да помогне при справянето със светкавичното „обезграмотяване“ на населението, тя допуска разглеждането на законопроекти, предлагащи Държавните образователни изисквания ВЕЧЕ ДА НЕ се отнасят за усвояването на книжовния български език. Аз разбирам това като официално деклариране на незаинтересованост на държавата кой, къде и как учи български език. Представете си какво ще стане, ако утре други ден решат да отменят и прилагането на ДОИ за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, учебниците и учебните помагала и т.н. Прочетете сегашния закон тук, а законопроекта - тук. Следете как се развива законопроектът на страницата на Народното събрание: http://www.parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=show&lid=2071


Какво правят образователните дейци?

Разбира се, че въпросът е реторичен. И те нищо. Или по-скоро: дъвчат там нещо по проблема, но резултати - нЕма.

Една интересна статия за преливането от пусто в празно или с други думи: Сърбизация, опростачване на българския език и новите бизнесмени

Какво правиш ти?

То се е видяло, че държавата и интелектуалците ни не работят за просперитета на българския език. Както много неща в България, вече и добиването на грамотност се превръща във въпрос на лична инициатива. И както казах по-горе, няма да седнем да кършим ръце, а ще действаме.

А ето и втората част с обещаните конструктивни предложения: Грамотността е качество, което всеки може да си позволи

*Думите, отбелязани със звезда, са изписани съгласно Нов правописен речник на българския език, 2002 г.