вторник, 8 април 2008 г.

Грамотността е качество, което всеки може да си позволи

Както бе разяснено в предишната статия Омайна, сладка реч е, аз искам още, още..., в това продължение ще оставим яловото анализиране и ще предложим конкретни действия, които отделната личност може да предприеме, за да можем всички да се гордеем повече с родния си език.
Както вече заключих, държавата е абдикирала от позицията си на регулативен орган, училището изнемогва на фона на масовото изучаване на чужди езици и стремителната компютризация и вече (от доста време) е въпрос на лична инициатива човек да пише на грамотен български език.
Защо е добре да сме грамотни?
Вярно, че всички бързаме твърде много, че да четем втори път и не сколасваме да сменим клавиатурата, но това не трябва да бъде правилото, а по-скоро изключението. И тъй като за да научиш едно нещо, на първо място ти трябва мотивация, ето няколко идеи за надъхване:
- и преди, и сега добрата писмена култура е белег за добро образование и дори интелигентност
- често липсата на добра грамотност може да нанесе удари на вашата репутация като добри професионалисти в друга област
- грешките в правописа могат да спънат професионалното ви развитие: пример
- бъркането на пълен член може да е аргумент за поставяне на оценка с една единица по-малко на дипломната ви работа за завършване на висше образование (виждала съм с очите си)
- ако не внимаваме как пишем (а и как говорим), можем да причиним някои смешни ситуации, които обикновено са за наша сметка. Та кой може да забрави „Скакауеца“ или „Пипирудата“? Още за грешките - в статията Любимите ми правописни грешки на блогъра thomas
Какво да направим?
Конкретно вече:
- да четем - каквото и когато ни харесва, колкото може повече
- да правим справка с речника (а не с Гугъл). Повече по темата за речника на БАН - тук, а за онлайн правописния речник „Граматика“ на програмистите от БГ Офис - тук.
- да спрем да пренасяме в българския правилата на чуждите езици, които сме учили. Ето например jobs.bg е чудесен проект, но на мен лично ми бъркат в здравето с настояването по целия сайт да поставят главна буква на всяка дума по английски образец : „Открий Нови Възможности“
- да го научим този пълен член най-накрая или изцяло да се обявим срещу него (вж. предходната статия)
- да избягваме да пишем на латиница, защото това неминуемо ще ни създаде лоши навици при писането на кирилица
- ако имаме дечица наоколо, да им инсталираме фонетична клавиатура и да им обясним приятелски защо е важно да се пише на кирилица.
- ако имаме някакъв бизнес и особено ако произвеждаме продукти за масово потребление, да ползваме услугите на редактор. Иначе ще стане като онези завалии с лозунга „Търсете бикът!“ (само пълният член да им беше проблемът, но нейсе...)
- да използваме чуждици, но от време на време да се опитваме да се изказваме само с думи от български произход. Пробвайте и ще видите, че действа изненадващо освежително.

За финал на темата ви представям няколко личности, които ДЕЙСТВИТЕЛНО СА НАПРАВИЛИ МНОГО за българския език през последните две (а и повече) десетилетия и които са светъл пример за всички нас.

Михаил Балабанов е направил един чудесен английско-български речник на компютърните термини, който е предоставил напълно безвъзмездно на всички българи. Г-н Балабанов не само, че се грижи непрекъснато за обновяването на речника, но и е написал няколко много интересни и изключително полезни статии за превода на софтуер. Аз лично съм му (по)читателка от вече пет години и използвам възможността да изразя огромната си благодарност за труда на този забележителен българин.

Момчетата, които се занимават със създаването на български ресурси за софтуерите с отворен код. На сайта им http://bgoffice.sourceforge.net/index.html можете да ползвате:
- правописен речник на българския език
- двупосочен българско-английски речник (познатия SA - благодарение на Стефан Ангелов) - речник на компютърните термини (на Михаил Балабанов)
- синонимен речник
- политехнически английско-български речник

Еленко, Ан и Сергей за проекта им за новите думи в българския език http://www.neolog.bg/.

Създателите на проекта slovo.bg - мястото в мрежата за българска литература.
Петър Пашов, Владимир Жобов и другите академици, които все още издават оригинални и качествени трудове, посветени на българския език.
Знайните и незнайни преводачи на свободен софтуер, които са публикували преводите си в интернет, така че да са достъпни за всички, които биха искали да направят справка.
Съвременните писатели и поети, които пишат творенията си на красив български език. Моите любими: Стефан Цанев, Валери Петров, Джендема, Уикеда, Светльо Витков (пънкът също е поезия:)), Контрол и Ъпсурт.

Споделете вашите:)