вторник, 15 април 2008 г.

Справочници за български правопис

Както вече споменахме, когато се чудим как се пише дадена дума или къде се поставя някоя запетайка, гледаме не Гугъл, а правописен речник или помагало по правопис.
Хубаво е да имате правописен речник близо до мястото, където пишете, за да го отваряте по-честичко. Така след време ще забележите, че с лекота съставяте текстове с по-засукани думи, а при второто четене грешките намаляват - поне при мен това беше резултатът:).

Ето справочните материали, които ползвам аз:


Останах смаяна, когато ми поискаха 34 лева за този речник във формат B5. Изразходвах доста време за търсене в мрежата, за да разбера дали това е най-новият и авторитетен правописен речник и се оказа, че това действитено е „официалният нормативен справочник за българския правопис“ и че само казаното в него може да се ползва за авторитетен аргумент при евентуален спор. За повече информация: статията в Уикипедия.

Първите 136 страници от този речник са посветени на правописните правила, така че можете да го използвате и за справка по повечето проблеми, възникващи в писмената практика.

Приложенията ще ви припомнят българския стандарт за оформяне на документи: молба, заявление, пощенски плик, удостоверение и разбира се автобиография или както самият речник позволява да се каже „сивù“.

Този самоучител е полезен с обясненията си най-вече за пунктуацията и с упражненията за самоконтрол. Струва 3 лева.


Тази скромна на размери книжка от Петър Пашов (струва 3,5 лева, ако не ме лъже паметта) се чете бързо и дава задоволителни отговори на доста проблеми в правописа и правоговора. Кой е Петър Пашов? Той е професор по съвременен български език в СУ и е автор на множество научни публикации и учебни помагала по български език. Той е и рецензент на посочения по-горе правописен речник. Има издаден и собствен правописен речник, който макар и да е авторитетен, не е „орган на законодателно тяло“ и съответно би имал по-малка тежест при евентуални спорове.

Помагалото дава много ценни насоки за:
- употребата на пълен/кратък член;
- правилната бройна форма (или кога да казваме „столове“ и кога „стола“);
- правилната употреба на учтивото „Вие“ (Стига вече главни букви в разните ръководства за потребителя и интерфейса на програмите и уебсайтовете! Те са задължителни само в официална кореспонденция: писма, молби, писмени обръщения, адреси (стр. 83). Според мен използването на главни букви в електронните текстове, предназначени обикновено за огромни аудитории, може само да дразни и да подчертава излишно престараване.);
- и много други важни моменти за добра писмена, а и правоговорна култура.