сряда, 21 май 2008 г.

Off topic: Домашни гозби за студенти?


Скъпи родители!
Уведомяваме ви, че една нова куриерска фирма започна да разнася ястия, които вие приготвяте вкъщи. Домашните гозби, които ще донесете в нашите офиси, се пазят в специален хладилник до пренасянето им също със специален хладилен камион в къщата на вашето дете.
„Здравословно, икономично и бързо“
Това е част от рекламата, която една гръцка фирма за куриерски услуги е публикувала в местния вестник.
В първия момент не можах да разбера за какво иде реч, но после „стоплих“. Това е услуга за гръцките майки, които искат да изпратят хубава домашно приготвена храна на своите деца, които в момента следват далеч от вкъщи. Всичко това: шест дни в седмицата, с маршрути, преминаващи през всички градове, където има университети в Гърция.
Не е ли сладко?:)

понеделник, 19 май 2008 г.

Българска диаспора - мисията е възможна

Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз.
Ако мислиш за 10 години напред,
засади дърво.
А ако мислиш за 100 години напред, образовай населението.

Конфуций


На 13 май в София се е провела национална кръгла маса на тема „Новата държавна политика към българите по света“.


Политиката към българите в чужбина дълго време не бе във фокуса на вниманието, подчерта вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин в обръщението си към участниците и гостите при откриването днес в НДК на национална кръгла маса на тема "Новата държавна политика към българите по света"

Много неща са се казали на тази среща, но в медиите акцентът основно падна на процедурите за получаване на паспорти от граждани на чужди държави, но с „българско самосъзнание“. Единствено във в-к „Стандарт“ има специално отделени думи за идеята за създаване на специални програми и учебници за българските училища извън граница. Ето части от статията:



Само български език, история и география ще учат хлапетата на емигрантите ни в родните школа зад граница.
В момента експертите от МОН работят върху олекотена програма, приспособена за емигрантските деца. Учебниците ще им бъдат изпратени на електронни носители, за да не транспортираме тонове хартия, каза още министър Вълчев.

Бих искала да поздравя правителството за този нов свеж полъх в българската национална стратегия. Ще задържа българския си напор да отправя някои критики и да изразя скептичните си възгледи, свързани с (не)политиката на държавата спрямо българската диаспора, с надеждата, че този път действително ще се свърши работа и че такива учебници и програми ще бъдат създадени в най-скоро време.

Дотогава нека да видим Гърция какво е направила по въпроса и то много отдавна:

Законодателство:
Списък на гръцки език със свързаните с образованието закони и разпоредби.
В първата част на списъка са САМО разпоредбите, свързани единствено с регламентирането на образованието на гръцки граждани в чужбина.

Учебници:
Безплатни учебници по гръцки език за деца от предучилищна до гимназиална възраст. Материалите са разработени по програмата „Образование за емигранти“ (“Παιδεία Ομογενών”). Тази програма се спонсорира от Европейската комисия и Министерство на образованието и религиите на Гърция и се осъществява от Университета в Крит.
Учебниците са достъпни в пълния си вид (учебник, работни тетрадки, приложения, книги за учителя) в pdf формат.

Училища:
Пример за гръцко училище в чужбина. Въпреки че сайтът не е обновяван скоро, на него могат да се намерят уроци по гръцки, които дават една добра идея за начина, по който се провеждат занятията.

Айде да видим кога и как ще ги стигнем.

събота, 3 май 2008 г.

Пълният член е мъртъв. Да живее пълният член

Преди един месец публикувах мой анализ на причините за масовото обезграмотяване на българската нация през последните десетилетия. След него се завихри една дискусия на добре познатата и вече толкова клиширана тема за пълния член и неговото място в съвременния български език.
Любопитно ми беше да видя какво е преобладаващото мнение по въпроса и публикувах анкетата „Да се отмени ли правилото за пълния член?“. В продължение на 3 седмици в нея взеха участие 83 души. Крайният резултат е 25% за отменянето и 75% за запазването на това правило:

Да си призная честно, мислех, че гласовете ще са разделени поне 50 на 50, но привържениците на правилото за пълния член са солидните 75%. Останах доста изненадана от този резултат и до момента не съм сигурна как точно да го коментирам.

Прочетох и други статии по въпроса и сред тях особено впечатление ми направи тази на Вени Г. „Смъртта на пълния член“. Там е разказана историята на този проблем в подробности и са изброени още доста аргументи за отпадането на това правило, но и там читателите категорично се обявяват за запазването на пълния член.

Друг интересен текст по темата е интервюто от 21.04.2008 г. със Ст.н.с. Маргарита Димитрова от Института по български език (ИБЕ) на БАН. В него тя казва, че ИБЕ не е компетентен по въпроса, защото „правилото за пълния член е включено в Наредбата-закон от 1945 г., която урежда съвременния правопис. Следователно само Народното събрание може да го отмени.“ Или с други думи - бюрокрацията по тази тема е почти толкова голяма, колкото нейната сериозност, така че дори народът да промени мнението си, държавата няма да успее да откликне много бързо.

В обобщение, моята позиция е „за“ отменянето на това правило. Защото ми се струва съвсем естествено едно правило, заемащо поне 15 страници за своето обяснение, да бъде отменено, ако пълното му анулиране може да се побере на два реда. Защото вярвам, че има десетки неща в българския език, които заслужават повече внимание от едно изкуствено правило и защото ми е писнало да чета книги с по двама коректори, творби на университетски преподаватели и блогове, пълни със съвети и мъдрости, в които няма и помен от правилната употреба на пълния член.