петък, 20 юни 2008 г.

Sites for Greek slang, alphabet and verbs

Lately I came across some very interesting sites about modern Greek language, so here they are.


Slang.gr is a truly great site about Greek slang. It covers not only colloquial expressions, but also jargon used in various other spheres such as: military service, sports, love etc. etc.


NoGreeklish.gr

NoGreeklish.gr is a site dedicated to fighting "Greeklish". This is the word for the "alphabet" which is used when writing in Greek with Latin characters. The site offers some articles about the use of Greeklish, a list of blogs opposed to Greeklish, a few excerpts of various sites that prohibit writing comments in Greeklish, links to converters and a number of banners for the ones that would like to support the cause by making it more popular. I liked the emoticons very much:)The Bulgarian word corresponding to the word "Greeklish" is not one but many: шльокавица, методиевица, методиица, кирливица, мейлица, чатица, латинец, есемесица и Интернет жаргоница (shlyokavitsa, metodievitsa, metodiitsa, kirlivitsa, meylitsa, chatitsa, latinets, esemesitsa & Internet zhargonitsa) (source: Уикипедия). There is also a Bulgarian site which has a similar purpose: 6lyokavitza.org. Unfortunately it's not as creative and lacks content.


ModernGreekVerbs.blogspot.com


Now, what would life be like if we didn't have to deal with grammar? This is a nice blog for conjugation ot modern Greek verbs. It's quite well organized and together with this Comprehensive list of modern Greek verbs' conjugation and translation into English, it may be the absolute reference for learners of Greek as a foreign language.

And last but not least, don't forget to check out once in a while my friends at GreekArgo.blogspot.com who have a new interesting expression and a funny illustration to offer every week at their wonderful site.

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Google и начинът ни на мислене


Google е почти неразделна част от ежедневието на всеки потребител на интернет. Дори да използвате компютъра си само за игри, „пишеща машина“ или за евтин телефон, логото на Google все ще си проправи пътя към вашия екран.
Лично аз смятам, че Google е добро. Преброих, че освен търсачката ползвам още около 20 от неговите продукти. За мен Google е:
- арбитърът, който разрешава всеки възникнал спор на момента;
- източникът на контекст за всяко ново понятие, което не разбирам;
- моят рецептурник;
- най-вече основният справочник, който ползвам в процеса на превода.
Често размишлявам за ролята на Google в съвремието ни и реших най-накрая да се изкажа по темата, вдъхновена от статията Is Google Making Us Stupid? by Nicholas Carr. В нея авторът разглежда по много интересен и пълен с любопитни сравнения начин влиянието на Google върху мисленето на съвременния човек. Опитах се да извадя най-важните откъси, но на втори прочит се оказа, че цялата статия е твърде интересна, за да бъде представена „на парче“.
Български коментар на тази статия е направен от Христофор Караджов във в. „Сега“. Не знам доколко той допринася към темата, но именно там намерих гореспоменатата статия, така че публикувам и този линк тук.
Google става толкова широко употребявана дума, че започва да навлиза и в разговорния език.
Ето една статия за етимологията на думичката Google, и една от самия блог на Google, която обяснява правилната употреба на глагола "to google": Do you "Google?". На български като че ли се е наложил правописът „Гугъл“ за самата търсачка, а за глагола се използва словосъчетанието „търся в Гугъл“. Интересно дали няма да се появи в скоро време „гугълвам“ или „гугълирам“ - все пак езикът винаги се стреми към икономия, а в българския език се забелязва една тенденция на прекалено описателно превеждане на новите думи, навлизащи от английския.
И накрая ето един разказ на Айзък Азимов, който по някакви причини винаги се появява като асоциация, когато си мисля за явлението Гугъл: Гледна точка.

— Мултивак още ли не е поправен, татко? — запита момчето.
Баща му мрачно отвърна:
— Наникъде не сме с него.
— Но той като че ли работеше. Чух го.
— Е, да, работи. Само дето не винаги дава правилните отговори.
Роджър беше на тринадесет години и от четвърти клас учеше програмиране. Понякога така го ненавиждаше, че му се приискваше да живее в първата половина на XX век — тогава децата не са се занимавали с такива неща. Но да разговаря с баща си му бе от полза.
— Как разбираш, че не дава правилните отговори, след като само той ги знае? — запита момчето.
Бащата вдигна рамене и за секунда Роджър се уплаши, че ще каже „много е сложно“ и няма да му обясни нищо — но той почти никога не правеше така.
— Синко, мозъкът на Мултивак може да е голям колкото един завод, но все пак е по-примитивен от това, което ние носим тук — отвърна бащата и се почука по челото. — Понякога Мултивак ни предлага отговор, до който не бихме се добрали и за хиляда години. Но понякога нещо щраква в умовете ни и ние си казваме: „А-а, има някаква грешка тук!“ После пак задаваме същия въпрос на робота и получаваме различен отговор. Ако Мултивак не бъркаше, би трябвало да дава винаги само един отговор на един и същи въпрос. А когато отговорите са два, единият няма как да не е погрешен… И проблемът, сине, е в това, че не винаги можем да сме наясно с Мултивак. Как да сме сигурни, че забелязваме всички неверни отговори? Ами ако разчитаме на даден отговор и направим нещо, което след пет години се окаже катастрофално?

Bulgarian-Greek Car Glossary


Here's a small Bulgarian-Greek glossary that I've made up while translating invoices and various car documents. The glossary is work in progress so it's going to get bigger with time. Any recommendations and remarks are welcome.

сряда, 11 юни 2008 г.

Can you afford Trados?

SDL Trados has launched an interesting campaign for its translation memory software. You can input some basic data about your work in 10 quick steps and you'll see exactly how SDL Trados 2007 can help you become more efficient and in what time exactly you'll have your investment pay off.

At the end of the ROI calculator you're offered a 15% discount on SDL Trados products.

I did my math and I must say that the calculation was quite correct.

петък, 6 юни 2008 г.

Новогръцкият език в българското средно образование


Направи ми впечатление, че Google е пратил към блога няколко търсения за средни училища с изучаване на новогръцки. Ето малко по-конкретна информация по въпроса:

12-то училище „Цар Иван Асен II“, гр. София
Училището предлага една паралелка с интензивно изучаване на новогръцки език с втори английски език от 8-ми до 12-ти клас.
Преди няколко години по желание на родителите се съставя СИП по новогръцки език, предназначен за учениците от 3-ти и 4-ти клас.

Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, гр. София
През учебната 2003/2004 стартира подкрепената от Международна фондация „Аристотел Онасис“ инициатива за въвеждане на часове по съвременен новогръцки език като част от учебната програма на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ (НГДЕК).
Програмата представлява тригодишен курс на обучение на ученици от последните класове на гимназията (10-ти, 11-ти и 12-ти клас). Часовете не са задължителни, а са част от свободноизбираемата подготовка на учениците.
Освен по новогръцки език, са предвидени и семинарни занятия по съвременна гръцка култура и странознание, както и по съвременна гръцка литература.
В рамките на проекта Гимназията получава и голямо дарение за своята библиотека от фондация „Онасис“ на обща стойност 12 000 евро.
В програмата се използва гръцкият учебник «Τα νέα ελληνικά για ξένους» („Новогръцки за чужденци“), като занятията се провеждат два пъти по три учебни часа в седмицата.
В НГДЕК новогръцки език се изучава и в рамките на задължително избираемата подготовка в профил „Класически езици - грецистика и латинистика“, като в програмата са включени три учебни часа седмично. Учебникът, по който се работи, е „Новогръцки за чужденци”.
(по материали от http://www.ngdek.com/news/news.htm#aristotel, 19/06/2007)

Национална Априловска гимназия, гр. Габрово
Един от петте предлагани чуждоезикови профили в петгодишен гимназиален курс след 7-ми клас е „Английски език (с II чужд език новогръцки език )“

Гимназия „Св. Св. Kирил и Методий“, гр. Пловдив
От 1992 г. гимназията предлага профилирано обучение след 7-ми клас с изучаване на новогръцки език. Профилът „Хуманитарен“ е пет години с начален подготвителен клас, включващ 19 учебни часа седмично новогръцки език. Ежегодно на завършващите ученици се предоставят от две до три стипендии за продължаване на образованието във ВУЗ в Република Гърция. Учениците имат задължителна езикова практика в Република Гърция, преводачески групи на Международен панаир Пловдив, екскурзии и пленери в Гърция. Възпитаниците се обучават в специалностите: новогръцка филология, икономика, история, право и архитектура в Република Гърция. Материалната база е много добра, тъй като тези паралелки редовно се спонсорират от гръцки фирми.
Училището разполага с богата художествена и учебна литература, необходима за обучението в профила. Обучението се осъществява от висококвалифицирани преподаватели. Учениците, завършили профила, имат висока реализация у нас и в чужбина.

Частна профилирана гимназия „Балканика“, гр. София
Училището е частно учебно заведение, предлагащо една паралелка с изучаване на новогръцки от 8-ми до 12-ти клас.
Частна профилирана гимназия „Балканика“ издава два вида дипломи - за завършено средно образование и за завършено основно образование.
Свидетелството за основно образование се издава след завършването на IX клас.
Дипломата за средно образование се издава след завършване на XII клас и успешно полагане на зрелостните изпити.
Националният статут на дипломата е признат и одобрен от МОН.

Изучаването на новогръцки в посочените училища има или избираем характер (НГДЕК), или е организирано по програма, която е повече дело на преподавателите, отколкото регламентирана учебна програма от МОН. Поради липсата на документи, които официално организират програмата по новогръцки в средното училище, се оказа изключително трудна задача да бъдат намерени нормативни документи, описващи точната организация на учебния процес. Затова и към днешна дата няма възможност за подробно описание на начина, по който се преподава новогръцки в тези училища. Навлизането на новогръцкия език в системата на средното образование обаче е факт, който говори още по-силно за големия интерес към изучаването на новогръцки и започва да показва нужда от това да бъде създадена единна програма за средното образование, а също и специални учебници по новогръцки за гимназистите, които го изучават като чужд.
За университетските специалности с изучаване на новогръцки език вижте статията Изучаване на новогръцки език в България

До България и назад




Така се случи, че тази събота ще пътувам за България и ще се върна в Гърция в понеделник. Това непланирано пътуване ме подсети, че мога да свърша някои други работи и започнах приготовленията.

Позитивните неща :)

- Ползвам софтуерен телефон от Макс Телеком и си звъня успешно (и доста евтино) по разни институции и агенти. Качеството на връзката е отлично и хората ми вдигат, защото виждат номер на дисплеите си - неща, които ползването на skype за провеждане на телефонни разговори не може да ти предложи. Браво на Макс Телеком:)


- Ползвам услугите на ЦКБ, epay & Infonotary - съответно банка, плащания през интернет и електронен подпис. Какво да кажа за тези фирми? Ползвам услугите им вече 5 години (Infonotary - от една) и съм абсолютно възхитена от тяхното обслужване. Не е необходимо да се впускам в подробности, но поради факта, че се намирам в чужбина, не веднъж съм ги вдигала на пожар хората и те винаги са били любезни и абсолютно професионални в отношението си към мен. Абсолютен фен съм на всички служители от тези български фирми до такава степен, че вече се гордея с около 30% повече, че съм българка:)

- Ще си подам молба за издаване на Европейска здравноосигурителна карта. Намерих в интернет къде трябва да се подаде молбата, звъннах на дадения телефон и за мое щастие ме уведомиха, че издаването отнема не 30 дни, както бях прочела на страницата на НЗОК, а 15. Хвала:)
- Ще видя новородената си племенничка:) Това да купуваш роклички за бебета било голяма работа:)


Отрицателните неща :(

- Вече е юни, но все още данъчните не са обработили моята декларация и осигурителни вноски. Разбирай: подала съм си всичките декларации (самоосигурявам се видите ли и историята е страшна - добре, че имам счетоводител), платила съм си всички данъци и осигуровки още през януари и 6 месеца по-късно аз все още не мога да удостоверя своя осигурителен доход. Много яко, няма що. Ако бях служител на трудов договор, ситуацията щеше да е коренно различна. Дотук с насърчаването на свободните професии.

- Изобщо не крия, че ми трябва удостоверяване на дохода, не за друго, а за да го използвам пред гръцките институции. Съвсем скоро ще прехвърля данъчната ми регистрация и осигуряване в Гърция. Защо ли?

Защото България е супер справедлива държава (прочетете точка 3 от статията „ДА ВИДИМ СЕГА КОЙ Е ЗА НИСКИ СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ ЗА ВСИЧКИ“) и защото реши, че от 2008 г. свободните професии трябва да спрат да бъдат така високо привилегировани и взе мерки, чрез които тази година данъците и осигуровките, които ще трябва да заплатя аз конкретно, са между 2 и 3 пъти по-високи. Да си кажа честно, през 2007 г. плащах с охота осигуровките си в България (въпреки че си ходя на частни лекари и зъболекари), защото знам, че осигуровките, които баба ми и дядо ми са плащали някога, отдавна са отишли на вятъра и че всъщност техните пенсии идват от нашите вноски. През 2008 г. държавата обаче реши, че аз попадам сред мизерните 4% от приходите на социалното осигуряване и реши, че няма да се разсърдя, ако ме обложи 2-3 пъти отгоре. Какво да направя? Да стачкувам? Не мога. Да махна с ръка и да продължа да си плащам? Аз да не съм луда? Да плащах поне за нещо, а то за две пломби и за две-три направления за частни лекари и лаборатории? Да бе да.

Ще съм справедлива и аз към себе си. В Гърция осигурителната тежест за самоосигуряващите се лица не е 31,5 % + 10% плосък данък върху целия ти доход. В Гърция осигурителната тежест е 20% и данък няма за годишни доходи до 10000 евро. В Гърция ми признават като фирмен разход наема и 30% от сметките на жилището ми за ток, вода и отопление. В Гърция дори без документи, че съм осигурена ми направиха рентгенова снимка на крака, когато имах фрактура и нито ми писаха 2 часа протоколи, нито ми искаха направления и доказателства, че са ми платени здравните осигуровки в България.

Мъка ми е да си кажа честно. Има хиляди неща, които вървят отлично в България - не случайно започнах с възторжени слова за българските фирми, на които съм клиентка. Но държавата се е запънала на ниво отоманско данъчно облагане и всеки мой досег до нейните институции води до алергични реакции, съсипани нерви и грешни пари. Колко може да ме крепи моят алтруизъм? Обичам страната, мразя държавата, казват анархистите. Вярвам в частната инициатива и професионализма на своите сънародници, но как мога да съм част от това, ако държавата ми ме дере и тормози?

Мъка ми е, но докато в България не си дойдат на място нещата, няма как да й стана отново данъкоплатец. Аз ИСКАМ да плащам данъци, но когато са справедливи.

Точка:)

неделя, 1 юни 2008 г.

На какво да вярваме: на речника или на правописната проверка в Word?



Както вече е ставало дума в предишни публикации, Нов правописен речник на БАН (изд. 2002 г. от Института за български език) e „официалният нормативен справочник за българския правопис“. Дали обаче това мое мнение се застъпва от Българската асоциация за компютърна лингвистика?

За какво говоря?

БАКЛ е създателка на „ItaEst - Така е!“ - система за корекция на правописни грешки и сричкопренасяне за български език за Microsoft Office 2000, XP и 2003.
Според страницата на програмката:

„ItaEst - Така е!“ се базира на електронния граматичен речник, разработван от сътрудници на Института по български език към Българската академия на науките, който съдържа над 75000 основни форми на думите, които на практика покриват основния речников фонд на българския книжовен език. Речникът позволява автоматично анализиране и синтезиране на правилни словоформи, чийто брой е над 1 млн.

Но действително ли е така?
„Нов правописен речник“ е издаден през 2002 г. и на корицата пише, че съдържа 70000 заглавни думи и над 208 000 словоформи. Похвално е, че до издаването на програмата за проверка на правописа ItaEst(ок. 2004 г.) основните форми стават над 75000, но пък аз лично не намирам последователност между тези две издания.

Ето само няколко примера:

Тези три думи са изписани по начина, по който се посочва в „Нов правописен речник“, но по-новият продукт за правописна проверка на БАН не реагира. На „компютризация“ изобщо не се свени да предложи „компютъризация“, а при слято написаните „уебстраница“ и „уебсайт“ направо започва да бълва налудничави предложения.

И така годината е 2008-ма. Кашата в българския език е пълна поради неудържимото нахлуване на чуждици, а държавната организация, която е длъжна да внася ред в ситуацията, прави точно обратното - сама със себе си не може да се съгласува. Може би БАН и по-конкретно Институтът по български език не успяват да се справят с поставената им задача? Може би трябва да спрем да се уповаваме на техните творения и да се ориентираме към други езикови законодатели?

Или просто трябва да изберем на какво да се доверим: на речника или на правописната проверка в Word?

Ще се радвам на всякакви мнения, защото като преводач основното ми задължение е да спазвам езиковите норми. Какво да правя обаче, когато такива няма?