неделя, 1 юни 2008 г.

На какво да вярваме: на речника или на правописната проверка в Word?



Както вече е ставало дума в предишни публикации, Нов правописен речник на БАН (изд. 2002 г. от Института за български език) e „официалният нормативен справочник за българския правопис“. Дали обаче това мое мнение се застъпва от Българската асоциация за компютърна лингвистика?

За какво говоря?

БАКЛ е създателка на „ItaEst - Така е!“ - система за корекция на правописни грешки и сричкопренасяне за български език за Microsoft Office 2000, XP и 2003.
Според страницата на програмката:

„ItaEst - Така е!“ се базира на електронния граматичен речник, разработван от сътрудници на Института по български език към Българската академия на науките, който съдържа над 75000 основни форми на думите, които на практика покриват основния речников фонд на българския книжовен език. Речникът позволява автоматично анализиране и синтезиране на правилни словоформи, чийто брой е над 1 млн.

Но действително ли е така?
„Нов правописен речник“ е издаден през 2002 г. и на корицата пише, че съдържа 70000 заглавни думи и над 208 000 словоформи. Похвално е, че до издаването на програмата за проверка на правописа ItaEst(ок. 2004 г.) основните форми стават над 75000, но пък аз лично не намирам последователност между тези две издания.

Ето само няколко примера:

Тези три думи са изписани по начина, по който се посочва в „Нов правописен речник“, но по-новият продукт за правописна проверка на БАН не реагира. На „компютризация“ изобщо не се свени да предложи „компютъризация“, а при слято написаните „уебстраница“ и „уебсайт“ направо започва да бълва налудничави предложения.

И така годината е 2008-ма. Кашата в българския език е пълна поради неудържимото нахлуване на чуждици, а държавната организация, която е длъжна да внася ред в ситуацията, прави точно обратното - сама със себе си не може да се съгласува. Може би БАН и по-конкретно Институтът по български език не успяват да се справят с поставената им задача? Може би трябва да спрем да се уповаваме на техните творения и да се ориентираме към други езикови законодатели?

Или просто трябва да изберем на какво да се доверим: на речника или на правописната проверка в Word?

Ще се радвам на всякакви мнения, защото като преводач основното ми задължение е да спазвам езиковите норми. Какво да правя обаче, когато такива няма?