петък, 6 юни 2008 г.

До България и назад




Така се случи, че тази събота ще пътувам за България и ще се върна в Гърция в понеделник. Това непланирано пътуване ме подсети, че мога да свърша някои други работи и започнах приготовленията.

Позитивните неща :)

- Ползвам софтуерен телефон от Макс Телеком и си звъня успешно (и доста евтино) по разни институции и агенти. Качеството на връзката е отлично и хората ми вдигат, защото виждат номер на дисплеите си - неща, които ползването на skype за провеждане на телефонни разговори не може да ти предложи. Браво на Макс Телеком:)


- Ползвам услугите на ЦКБ, epay & Infonotary - съответно банка, плащания през интернет и електронен подпис. Какво да кажа за тези фирми? Ползвам услугите им вече 5 години (Infonotary - от една) и съм абсолютно възхитена от тяхното обслужване. Не е необходимо да се впускам в подробности, но поради факта, че се намирам в чужбина, не веднъж съм ги вдигала на пожар хората и те винаги са били любезни и абсолютно професионални в отношението си към мен. Абсолютен фен съм на всички служители от тези български фирми до такава степен, че вече се гордея с около 30% повече, че съм българка:)

- Ще си подам молба за издаване на Европейска здравноосигурителна карта. Намерих в интернет къде трябва да се подаде молбата, звъннах на дадения телефон и за мое щастие ме уведомиха, че издаването отнема не 30 дни, както бях прочела на страницата на НЗОК, а 15. Хвала:)
- Ще видя новородената си племенничка:) Това да купуваш роклички за бебета било голяма работа:)


Отрицателните неща :(

- Вече е юни, но все още данъчните не са обработили моята декларация и осигурителни вноски. Разбирай: подала съм си всичките декларации (самоосигурявам се видите ли и историята е страшна - добре, че имам счетоводител), платила съм си всички данъци и осигуровки още през януари и 6 месеца по-късно аз все още не мога да удостоверя своя осигурителен доход. Много яко, няма що. Ако бях служител на трудов договор, ситуацията щеше да е коренно различна. Дотук с насърчаването на свободните професии.

- Изобщо не крия, че ми трябва удостоверяване на дохода, не за друго, а за да го използвам пред гръцките институции. Съвсем скоро ще прехвърля данъчната ми регистрация и осигуряване в Гърция. Защо ли?

Защото България е супер справедлива държава (прочетете точка 3 от статията „ДА ВИДИМ СЕГА КОЙ Е ЗА НИСКИ СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ ЗА ВСИЧКИ“) и защото реши, че от 2008 г. свободните професии трябва да спрат да бъдат така високо привилегировани и взе мерки, чрез които тази година данъците и осигуровките, които ще трябва да заплатя аз конкретно, са между 2 и 3 пъти по-високи. Да си кажа честно, през 2007 г. плащах с охота осигуровките си в България (въпреки че си ходя на частни лекари и зъболекари), защото знам, че осигуровките, които баба ми и дядо ми са плащали някога, отдавна са отишли на вятъра и че всъщност техните пенсии идват от нашите вноски. През 2008 г. държавата обаче реши, че аз попадам сред мизерните 4% от приходите на социалното осигуряване и реши, че няма да се разсърдя, ако ме обложи 2-3 пъти отгоре. Какво да направя? Да стачкувам? Не мога. Да махна с ръка и да продължа да си плащам? Аз да не съм луда? Да плащах поне за нещо, а то за две пломби и за две-три направления за частни лекари и лаборатории? Да бе да.

Ще съм справедлива и аз към себе си. В Гърция осигурителната тежест за самоосигуряващите се лица не е 31,5 % + 10% плосък данък върху целия ти доход. В Гърция осигурителната тежест е 20% и данък няма за годишни доходи до 10000 евро. В Гърция ми признават като фирмен разход наема и 30% от сметките на жилището ми за ток, вода и отопление. В Гърция дори без документи, че съм осигурена ми направиха рентгенова снимка на крака, когато имах фрактура и нито ми писаха 2 часа протоколи, нито ми искаха направления и доказателства, че са ми платени здравните осигуровки в България.

Мъка ми е да си кажа честно. Има хиляди неща, които вървят отлично в България - не случайно започнах с възторжени слова за българските фирми, на които съм клиентка. Но държавата се е запънала на ниво отоманско данъчно облагане и всеки мой досег до нейните институции води до алергични реакции, съсипани нерви и грешни пари. Колко може да ме крепи моят алтруизъм? Обичам страната, мразя държавата, казват анархистите. Вярвам в частната инициатива и професионализма на своите сънародници, но как мога да съм част от това, ако държавата ми ме дере и тормози?

Мъка ми е, но докато в България не си дойдат на място нещата, няма как да й стана отново данъкоплатец. Аз ИСКАМ да плащам данъци, но когато са справедливи.

Точка:)