четвъртък, 28 август 2008 г.

Language as a Window into Human Nature


Not long ago I discovered this wonderful video on YouTube. The renowned linguist Steven Pinker speaks at Google's Mountain View, CA, headquarters about his book "The Stuff of Thought: Language as a Window into Human Nature." This event was a part of the Authors At Google series.


The main topics that Steven Pinker discusses are:

1. Grammar: A window into thought

2. Swearing: A window into emotion

3. Innuendo: A window into social relationships


The lecture is extremely interesting and if you have an hour to spare, please do watch this: it's worth seeing:)


вторник, 12 август 2008 г.

Нов дизайн и Dreadlock Holiday

Блогът има нов дизайн!!

Благодаря на Лидия и Мито, които изпълниха всичките ми прищявки и ми направиха възможно най-филологически ориентирания дизайн:)) Ще видите, че по сайта са „разхвърляни“ най-различни буквички от гръцката азбука, кирилицата и латиницата:)

Също така най-накрая прехвърлих домейна си към новия си доставчик и вече спокойно мога да ви уверя, че можете да влизате в блога от адрес:


Може би сега е моментът и да спомена, че metafrasi (на новогръцки μετάφραση) означава „превод“, така че ако го съчетаем с домейна, може да се каже, че този блог се казва „Преводаческа организация“. Няма да сменям обаче старото име на блога, а именно „About translation and languages“, защото вече се използва доста време, а и помага да разгранича двете основни теми, с които се занимавам в този блог.

(Между другото, какво беше учудването ми, когато открих, че без да искам, бях изплагиатствала името и дизайна на следния блог http://aboutranslation.blogspot.com/. Ако някой е забелязал този ми резил, да знае, че е било съвсем случайно. Явно преводачите са склонни да мислят по един и същ начин, което се затвърждава от факта, че намерих още един блог за преводачи, който пък използва половината име от съвсеееем първото име на този блог (Thoughts on translation and languages): http://thoughtsontranslation.com/. Абе... стандартизация, както обичам да казвам по подобни поводи.:)

Други благоприятни развития, които настъпиха след първоавгустовското ми мрънкане, са, че в крайна сметка ще успея да се върна в България и то за повече време, отколкото мислех. Ура!!!

Също така в бързината да тествам новия шаблон за блогър, забравих да направя снимка на втората анкета на тема „Как трябва да се предава думата Internet на български? (втори път)“, така че пускам кеша от Google, в който не са отчетени около 2-3 гласа от общо събраните:


След статията Как се пише „Internet“ на български? разликата в общественото мнение забележимо се промени. От 51% за „Интернет“ спрямо 33% за „интернет“ преди, сега същите проценти са 42% срещу 36%. Тоест: читателите дойдоха, прочетоха аргументите ми за правописа и повечето от тях се съгласиха, че в този случай е най-добре да следваме правописа, който се препоръчва от „Нов правописен речник на българския език“, а именно:

„интернет“ на български се пише винаги с малка буква

Друг забележителен момент е, че в първата анкета от 112 гласували само двама бяха избрали „Нямам идея - както дойде?“, а сега от 47 гласа цели четирима казват: „Не знам съвсем се обърках“. :-) Та ще ми отнеме известно време да разбера дали внасям повече яснота по проблемите на българския език, за които пиша, или само обърквам повече и без това безнадеждната каша:-).

И последно: на адрес http://www.outbrain.com/ открих възможно най-готиния widget за блогове, който служи за оценяване на статиите. Освен обикновено оценяване той прави класация на най-популярните публикации и ги предлага под други статии с подобни етикети. И най-добрата част - всичко това е съвсем автоматизирано! Препоръчвам го и ви насърчавам да го използвате по-често;).

И така, лято е, 12-ти август е и аз излизам в почивка!

Поздрав с втората ми най-любима лятна песен на всички времена и до нови срещи:)



петък, 8 август 2008 г.

Google Translation Center - какво да очакваме


(източник: авторката)

Google не спи. Първо стъпиха на пазара със собствена технология за машинен превод, преди няколко месеца включиха и българския към поддържаните езици в Google Translate, а днес пристъпват към следващата крачка: Google Translation Center.

Новината „изтече“ в Mрежата в специално посветения на Google блог Google Blogoscoped и предизвика доста вълнения. Вълнения, които принудиха Google да свали съдържанието на новооткрития Google Translation Center - не се чудете, че не можете да намерите нищо на тази страница. Добре, че от Google Blogoscoped са предвидливи и са кеширали често задаваните въпроси на услугата, за да можем да разберем по-добре какво са ни приготвили от Google този път.

Да видим какво казват самите Google:

What is Google Translation Center?
Google Translation Center is part of our effort to make information universally accessible through translation. Through Google Translation Center, translation requesters send content for translation. Translators and reviewers receive, translate, review, and return this content through shared, innovative, translation technology. (мой курсив)

What languages does Google Translation Center support?
Google Translation Center supports translations into 40 languages, covering 98% of the world's Internet users.


Или казано по-просто: Google Translation Center (ще) е портал, където можете да търсите платен (или доброволен) превод на ваш текст за 40 езика.


Идеята изглежда е да се подсигурява връзка между клиентите и доставчиците на преводачески услуги, които да уговарят цените по между си. Първоначално Google няма да имат никаква финансова облага от този сайт: просто ще предлагат интерфейса за осъществяване на превода. Т.е. Google правят онлайн софтуер за „превод с помощта на компютър“ (англ. computer-aided translation или computer-assisted translation – CAT).

Такъв софтуер (напр. SDL Trados, Wordfast и т.н.) БЕЗПЛАТЕН няма. Не е ясно още, но най-вероятно Google ще взима всички преводи, минаващи през този инструмент, за да обогатява една гигантска преводаческа памет, която после да използва за своя машинен статистически превод (бях говорила в предната статия Google Translate и автоматичният превод).

Тоест: и сега наличният линк „Предложете по-добър превод“ в Google Translate се обособява в самостоятелен проект. Много хитър ход от страна на Google. Наместо да разчитат на доброволния принос на благодарните потребители (оксиморон?), правят един „грандиозен портал за преводачи“ и си набират готови текстове на килограм за своите цели.

Някои анализатори успокояват, че няма смисъл да се съпротивляваме: ако превежданите от нас текстове се публикуват в Мрежата, рано или късно ще влязат в архива на Google.

Аз не съм толкова сигурна, че съпротивата е излишна:) Едно е да имаш готова преводаческа памет, друго е да я правиш от паралелни текстове - разликата се измерва в пари и време. И отново: колкото и текстове да натрупа Google, езикът си остава една безкрайна система, в която от ограничен брой елементи можеш да създаваш безкрайни комбинации (Чомски:)). Ако Google ме оборят и в крайна сметка сбъднат най-лошите ми прогнози , ще се оттегля от вече умъртвената си професия на преводач с усмивка:) Какво пък... когато четях Азимов като малка, не вярвах, че някога ще има „компютър“ като Мултивак, който да знае всички отговори. Току-виж и автоматичният превод достигне заветните 100% точност:)

понеделник, 4 август 2008 г.

БДС EN 15038 - стандартът за преводачески услуги

Редакция (18.06.2012 г.):
За повече информация относно задължителното въвеждане на стандарта вижте статията: Вече е официално: сертифицирането по БДС EN 15038 ще е задължително.


Както съм казвала и преди, професията на преводача в днешно време преживява един от своите най-златни векове. Двата основни фактора за това са глобализиращият се пазар и Европейският съюз (за Европа). Ето например, ако преди 10 години в България да си преводач, е означавало да превеждаш или художествена литература, или „общински документи“, то днес ситуацията е съвсем различна. Доста от агенциите, които преди са се занимавали само с „преводи и легализации“, вече участват в търговете на Европейския съюз (и ги печелят), станали са подизпълнители на големи международни агенции, които обслужват гигантски клиенти с глобално присъствие, и са се преориентирали към един далеч по-технологичен и „конвейерен“ тип на работа.

При тези условия и при старанието на Европейския съюз да стандартизира всяка съставка от ежедневието на своите граждани беше въпрос на време да се приеме специален стандарт за преводаческите услуги и изискванията за предоставянето им.

БДС EN 15038:2006 е европейски стандарт, чиято цел е „да определи изисквания относно предоставянето на качествени преводачески услуги“.

Този стандарт не се прилага за устни преводачески услуги.

Как да си го набавим?
За съжаление този стандарт не се разпространява безплатно и съответно може да стане достояние само на тези, които биха искали да си го закупят. Това може да се направи от страницата на Българския институт за стандартизация. Английската версия струва 27 лева, а българската - 30 лева без ДДС. Добрата новина е, че стандартът се предлага както на хартиен носител, така и в pdf формат. Аз, разбира се, си поръчах pdf формата, но разочарованията ми бяха много: електронният магазин на БИС се оказа доста „аналогов“ и след плащането се наложи осъществяване на специален контакт, за да питам какво се случва. Оказа се, че pdf файловете не се изпращат по имейл, а на диск чрез куриер и за сметка на получателя. Това на практика означава скрит разход за доставка, който никъде не се упоменава при даването на поръчката, и забавяне от няколко дни, което само може да дразни. Както и да е. След като преживях и тази перипетия, станах гордата собственичка на защитен от копиране pdf файл, носещ моето име и номера на фактурата на всяка своя страница.


За кого е предназначен този стандарт?
БДС EN 15038:2006 „определя изискванията към доставчиците на преводачески услуги (ДПУ) по отношение на човешките и техническите ресурси, управлението на качеството и на проектите, договорната рамка и процедурите“.

ДПУ е и преводачът, и редакторът, и агенцията. В контекста на този стандарт обаче предоставянето на преводачески услуги се разглежда като верига, в която всеки има своята роля. Съответно желаещите да придобият сертификат по този стандарт трябва да предоставят по-голямата част от услугите, съставляващи тази верига.

Мрежата е пълна с информация за всичко необходимо за сертифициране по БДС EN 15038:2006 и затова без да се спирам подробно на темата, само ще посоча в края на статията връзки към интересни допълнителни източници.

Тук ще направя единствено обобщение на текста на самия стандарт и ще разгледам по-подробно частта, която се отнася за самия преводач.

За какво се говори в БДС EN 15038:2006?
Българският текст на стандарта се състои от 20 страници, на които стегнато и ясно са маркирани най-важните елементи от веригата на превода и какво трябва да представляват, за да отговарят на изискванията.

Разделите са следните:

1. Обект и област на приложение.
2. Термини и определения
3. Основни изисквания (човешки ресурси, технически ресурси, система за управление на качеството, управление на проекта)
4. Отношения между клиентите и ДПУ (запитвания, оферти, споразумения)
5. Процедури, приложими за преводаческите услуги.
5.1. Общи положения
5.2 Управление на проекти за превод
5.3. Подготовка
5.3.1 Административни аспекти
5.3.2 Технически аспекти
5.3.3. Езикови аспекти
5.4 Процес на превода
5.4.1 Превод
5.4.2 Проверка
5.4.3 Редактиране
5.4.4 Препрочитане
5.4.5 Коригиране
5.4.6 Последна проверка
6. Услуги с добавена стойност
Приложение А: Информация относно регистрирането на проекта
Приложение B: Предварително техническо обработване на превода
Приложение C: Анализ на текста на оригинала
Приложение D: Стилистични указания
Приложение E: Примерен списък на услугите с добавена стойност

Раздели 1 и 2 описват общи положения, а 3, 4 и 5 до 5.3.3 покриват аспекти, които в общия случай попадат в задълженията на агенциите, а не на преводача. Раздел 6 препраща към Приложение E.

Самите приложения са маркирани до едно като „информационни“, като информацията, която побират на по една страница, е изключително ценна и възнамерявам съвсем скоро на всяко едно от тях да посветя отделна публикация.

Тук ще разгледам раздел 5.4 Процес на превода и неговите подточки, защото той е пряко свързан с работата на преводача и защото сам по себе си пише историята на науката технология на превода за 21-ви век.

Дефиниции, които трябва да отбележим:
преводпредаване на информация от езика на оригинала на езика на превода в писмена форма
доставчик на преводачески услуги (ДПУ)лице или организация, които предоставят преводачески услуги
преводачлице, което извършва превод

В раздела, който пряко се отнася до преводачите, се посочва накратко следното:
5.4.1 ПреводПреводът трябва да предава правилно смисъла на оригиналния текст и да спазва правилата на езика цел И внимание: „да удовлетворява инструкциите, получени при възлагането на проекта“. Т.е. може в речника да пише, че „интернет“ се пише с малка буква, но ако клиентът иска с голяма: преводачът трябва да се съобрази.
По време на превода преводачът трябва да се съобразява с: терминологията, граматиката, лексиката, стила, местните особености, форматирането, предназначението и целта на превода. На всяка стъпка и особено що се отнася до стила и форматирането, преводачът трябва да се абстрахира от личното си мнение и да превежда СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА КЛИЕНТА.
5.4.2 ПроверкаСлед като завърши превода, преводачът трябва сам да си го провери и да нанесе нужните промени. Проверка не означава редакция:)
5.4.3 РедактиранеТук текстът сменя своя адресат и казва:
„Доставчикът на преводачески услуги трябва да осигури редактиране на превода.“
Т.е. редактирането не е задължение на преводача, а на редактора, който „трябва да бъде различен от преводача и да има подходяща компетентност за езика на оригинала и за езика на превода“. Т.е. за да кажеш, че е налице редакция, трябва тя да е била осъществена от редактор. Не са редки изискванията за предаване на превод в оригиналния документ в Word и в редактирания му вид, в който задължително трябва промените да са отбелязани чрез функцията „Track changes“ (Проследяване на промените). Това е много добра практика, която трябва да стане популярна сред клиентите на преводачески услуги. Ако клиентът си плаща за редакция (а не само за превод и проверка), той трябва да изиска доказателство за редакцията, защото възможността за „шмекеруване“ от страна на един некоректен ДПУ е огромна.
5.4.4 ПрепрочитанеКогато изискванията на услугата го включват (т.е. КЛИЕНТЪТ го е изискал), ДПУ трябва да подсигури редактор експерт, който да „извърши редактиране от експертна гледна точка само на един език, за да оцени пригодността на превода за предвидената цел и да препоръча коригиращи действия“. Т.е. това е човекът, който трябва да прецени дали преводът предава вярно смисъла, дали са спазени всички правила на езика цел и най-вече: изискванията на клиента.
5.4.5 КоригиранеКогато изискванията на услугата го включват, ДПУ трябва да го осигури.
5.4.6 Последна проверкаДПУ трябва да потвърди окончателно, че „предоставената услуга отговаря на изискванията за услугата“.
Да обобщим:В ръцете на преводача е само преводът (както го видяхме дефиниран по-горе) и проверката. Всичко останало, което се определя като „преводаческа услуга“, попада в задълженията на други лица. Ето затова е небходима стандартизация. Ето затова трябва да има строги правила, които да се познават от всички (клиенти и доставчици на услуги), за да може качеството да бъде гарантирано и проследимо, а не въпрос на късмет да попаднеш на правилния човек с правилното настроение.
Друга важна историческа промяна е утвърждаването на фактора „клиент“. Няма период от историята на превода, в който изискванията на клиента да са заемали толкова важно място. Колкото и неблагодарна и непрестижна да е била преводаческата професия през различните епохи, мнението дали преводът да е свободен или буквален, красив или верен и т.н. и т.н. винаги е принадлежало на преводача. През 21-ви век обаче, когато преводът е толкова масирано явление, а преводачът е само брънка от веригата, предоставяща не просто превод, а услуга - това е положението:)
Забележка: всички цитати по-горе са взети от стандарт БДС EN 15038:2006 „Преводачески услуги. Изисквания относно предоставянето на услугата“

Връзки
Закупуване на стандарт БДС EN 15038
Обучение за одитори по качество на преводаческите услуги
The new European standard for translation services - 60-минутен запис на онлайн семинар (уебинар), проведен от SDL Trados на английски език. Изисква се регистрация и изтегляне на специална програма за възпроизвеждане на файла.
Пример за фирма, извършваща сертифициране по EN 15038
Преводачите ще могат да се сертифицират (статия)
Европейският сертификат EN 15038:2006 е знак за високо качество на преводаческите услуги (интервю)

Литература
Врина-Николов, М. (2004). Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. София: ИК „Колибри“.
Cox, Ch. (2006). The Translation Service Provider’s Guide to BS EN 15038, GeoLang Ltd, ed. BSI Business Information

петък, 1 август 2008 г.

In the Summertime

Лято е и ми харесва:)

Първата статия за месеца я бях запланувала като мразителска:
- да се оплача какви проблеми имам със своя доставчик на уеб услуги,
- да покърша ръце, че заплануваният и наполовина осъществен нов дизайн на блога ще се забави още
- да се покахъря, че през август няма да успея да се прибера в България и най-вече: да се намрънкам в 5-6 параграфа за всичко, което ми стяга шапката напоследък.

Да, ама не.

Лято е, няма сметки за парно, комарите ме избягват за мое щастие, а колелото ми е като ново след ремонта и бия на баскет:) Какво още искам?

Набързо да кажа за някои промени по сайта:

1. Вдясно тече за втори път анкетата „Как трябва да се предава думата Internet на български?“. Моля, прочетете статията Как се пише „Internet“ на български? и дайте своя глас. Вашето мнение има огромно значение.

2. Пак вдясно има един нов банер, който призовава Join my blog network on Facebook. Ако имате профил във Facebook и желание да подкрепите блога там, да видите моята снимка и да ми покажете вашите:), ще се радвам изключително много. (Повече за техническата страна на тази инициатива във Facebook е написал Марфи тук: Блог популяризиране през Facebook)

3. Сред новите блогове, които чета, са „Малко мисли, малко идеи“ на Комитата и „Как не се...“ на Марфи. За съжаление махам връзката към блога Учебни материали по славянска филология, защото вече е само за поканени читатели и съответно недостъпен за масовата публика. Надявам се обаче скоро да ги видя отново онлайн.

За финал на първоавгустовската ми статия ви поздравявам с една от най-любимите ми летни песни за всички времена в изпълнение на едни от най-любимите ми музиканти:) Лято еееее!:)