вторник, 30 септември 2008 г.

30-и септември: международният Ден на преводача

30-и септември е международният Ден на преводача. Честит професионален празник на всички колеги!
30-и септември е датата на смъртта на свети Йероним (342-420), преводач на Библията на латински.

Ето и малко повече за Покровителя на преводачите по книгата на Мари Врина-Николов „Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия.“:

На границата между две епохи, тъй като през 410 г. Рим е превзет от „варварите“, делото на св. Йероним играе значителна роля за пренасянето на античното културно наследство през Средновековието, особено в областта на превода, и като практика, и като схващания за него.
За да разберем по-добре значимостта на това дело, нека припомним, че най-старите латински версии на Библията, т.н. Старолатински или Vetus latina, представляват анонимни буквални преводи от гръцки на латински, имащи за основа превода на Септантите. По времето на св. Йероним, през IV в., объркването в Латинската църква, породено от несходствата в различните ръкописи на Библията, станало толкова голямо, че папа Дамасий, възложил на далматинския учен Йероним да ревизира основно този латински текст.
И така, Йероним се заема с изучаване на Светото писание и с нов превод на латински от староеврейски и старогръцки на оригиналните текстове на Стария и Новия завет. Критикуван за труда си, той отговаря на нападките в много писма и оставя собствени разсъждения за превода; родеещи се с идеите на Цицерон, неговите схващания ще оказват продължително влияние върху западноевропейската мисъл в областта на превода.

Йероним получава средно образование в Рим, където изучава творчеството на Вергилий, Хораций и особено Цицерон, към когото изпитва голямо възхищение. Изборът на младия Йероним да се отдаде на монашеския живот и преводаческото дело се предрешава от един негов сън, в който той вижда как бива съден след смъртта си за това, че е „цицеронец, а не християнин“. За негов късмет в съня си има и защитници, които молят съдията да прояви милост към младостта му и да му даде възможност да се покае за грешката си: наказанието му да бъде възобновено, ако отново чете езически книги.

След този сън Йероним се оттегля в пустинята, на запад от Антиохия, отдава се на отшелнически живот, на пост и на молитва, за да изкупи греховете си.


За късмет на християнството (а и на технологията на превода) св. Йероним не е поклонник на буквалния превод, който сравнява с робство. Позволявам си тук да представя в пълния им вид някои цитати от св. Йероним:

„Преводът от един език на друг, ако е направен дума по дума, скрива смисъла, така както гъстите бурени скриват младите кълнове. Робувайки на падежите и фигурите, стилът, вместо да изрази с малко думи кратката мисъл, едва успява да я загатне, въпреки дългите криволици и парафрази. За да избегна този недостатък, преведох по твоя молба свети Антоний така, че дори и нещо да липсва от думите, нищо да не липсва от смисъла. Нека други да ходят на лов за срички и думи; ти търси мислите. Няма да ми стигне цял ден да изредя казаното от всички автори, превеждали съобразно смисъла. Достатъчно е да спомена Иларий, превел от гръцки на латински похвалните слова на Йов и много трактати на псалмите; вместо да се придържа към приспивната буква и да се измъчва с натруфен превод, както правят невежите, той е пленил, така да се каже, идеите и ги е предал на собствения си език с правото на победител.“

и лаконичното:

„Аз благоговея не пред езиковата недодяланост, а пред свещената простота.“


И в заключение ви представям статията Technology and the Fine Arts на Jost Zetzsche (автор на The Tool Kit), в която св. Йероним се представя по един по-съвременен начин, а именно - седнал пред компютъра:) Коментара оставям на вас. Още веднъж: честит Ден на преводача!