сряда, 29 октомври 2008 г.

Един свеж ден

Поемам щафетата от Марфи в блог играта „Един свеж ден“ и започвам да описвам свежия си ден.

След като 2-3 дена мислех какво ще пиша, осъзнах, че описанието на свежия ми ден съвпада с абсолютната реалност. Трябваха ми 10 години паралелно учене, работа и всеки ден по минимум 3 часа пътуване с влакове и автобуси, 2 години в чужбина и пълно лишение от луканка и кисело мляко, за да си уредя мечтаното свежо ежедневие и съм много горда с това.
На 24 години съм, живея в родния си град Перник и практикувам любимата си професия: преводач на свободна практика, неомъжена, без деца. В сегашния етап от живота ми свежият ден е следният:

Най-свежият ден е петък. След работен четвъртък ставам в 7:20 (открила съм, че е най-добрият час за метаболизма ми). Баня, нескафе с много захар и мляко и веднага пред компютъра. Отказах цигарите преди 3 седмици и вече нищо не застава между мен и моето ПиСи;)
Преглежам пощата: дошли са бюлетините за думички на деня: http://www.asprilexi.com/ за гръцките и http://www.netlingo.com/ - за английските. Преглеждам Свежо и откривам нещо яко (пример), което по-късно задължително изпращам на Марфи след традиционното „добро утро“ към 9.:)
След поетата доза информираност сядам да хвърля последен преглед на превода, който съм завършила предишния ден. Свикнала съм да работя, слушайки музика, като за работа най-добрите варианти са албумите Stadium Arcadium на любимите ми Red Hot Chili Peppers и Back to Black на Amy Winehouse, която винаги ми звучи различна - в зависимост от настроението ми.
Предавам (по електронната поща) превода по някое време и си пускам любимото радио - гръцкото 1055rock. Никога не съм имала абсолютни съмишленици в музикалните си вкусове, но затова пък си имам цяла радиостанция:). А благодарение на Facebook наскоро се запознах и с водещите на сутрешния блок, които при всяко предаване успяват да ме разсмеят поне 10 пъти.

Лирично отклонение: да ми е жив и здрав Facebook! Първо, всичките ми приятели са там (илюстрация от Марфи), второ, ако щете вярвайте, но ми помага изключително успешно при отказването на цигарите: пробвайте! Да не говорим, че поради липсата на офис среда и човешко обкръжение през работния ден, Facebook е една чудесна алтернатива;)

До обед слушам рок музика и почиствам жилището, подреждам си книгите, разглеждам интересности в Мрежата или чета някоя от трите книги, които съм започнала. Завършила съм работата за деня си, а клиентите са в добро настроение и не ми изпращат работа за съботата и неделята. Хапвам нещо набързо: храненето ми е доста досаден процес и гледам да не ми отнема много време, но затова пък много обичам сладко и през деня изяждам около половин шоколад или няколко еклера от любимата ми сладкарничка в квартала.

След като обядвам, излизам на среща с града си:)) Без да звуча като Кари Брадшоу, но когато говорим за мен и родния Перник, ситуацията е следната:

I drive on her streets
'Cause she's my companion
I walk through her hills
And she knows who I am
She sees my good deeds
And she kisses me windy
I never worry

Взимам си колелото и правя една обиколка в квартала – улиците са празни, коли няма, слънцето грее, птичките пеят. Ето една чудесна илюстрацията за града на кафявите въглища:

(даже и мен са ме сложили: долу вдясно =:-)))


След разходката с колелото правя задължителното разточителство за деня – купувам си нещо абсолютно ненужно, като например тениска с някаква глупава щампа от интернет или поръчвам книги от amazon.com.

Вечерта е за приятелите: или излизам с перничани – приятелите от юношеството, които са си все същите свежари въпреки десетилетието, което е изминало оттогава и годините на „невиждане“ поради разни чужбини и „твърде много работа“. В алтернативния вариант се организират „новогръцки бири“ с колегите от университета някъде в София, а след бирите - клуб с музика на живо: имам късмет и група Faces свирят в някой от любимите ми клубове:) А в идеалния случай сестра ми се прибира от Солун и заедно демонстрираме поредната проява на SiS PoWeR:))

Денят завършва с обилна баня с топла вода – благодарение на ТЕЦ-а в Перник вече десетилетия се поливаме на воля по всяко време на денонощието – не трябва да чакаш бойлера, не трябва да звъниш да ти го включат по-рано - абе кеф!:)

Лягам си и преди да заспя, си мисля за актуалната си „щастлива мисъл“ – непрекъснато кроя разни планове и с всеки следващ ден ги осъществявам и измислям нови. Чувството на удовлетвореност от постигнатото е основната ми движеща сила:)

Прехвърлям топката към гръцката блогосфера чрез моя добър приятел Клеархос, който освен изключително интересен блогър е и абсолютен фен на България. Каня и един от най-уважаваните от мен български блогъри, с когото имах честта да се запозная наскоро: Комитата, и Нела - блогърката, с която не се познаваме лично, но беше първата, която ме сложи в своя блогрол след най-добрите ми приятели Peb & Marfi.