петък, 14 ноември 2008 г.

Грешката е правилна! Или как Спас става Анастасий

Преводът не винаги е лесна работа. А в историята, която ще ви разкажа, ще видите как по някой път вярното е грешно, а грешното - вярно.

Седя си една вечер, трудейки се над поредния превод от тип драсканица, когато виждам, че моят приятел Клеархос е онлайн и има следното запитване във връзка с новата си публикация, посветена на църквата „Св. Спас“ при с. Рудина, Кърджалийско:

Как се превежда на гръцки „свети Спас“?
„Може би Άγιος Σώστης (произнася се: Агиос Состис)?“ пита ме Клеархос. След кратък размисъл му казах:
Агиос Состис означава свети Спасител, но пък името Спас съответства на гръцкото име Σωτήρης (Сотирис, Сотир) съответно не трябва да го превеждаме буквално, защото на всичкото отгоре не знаем дали българският свети Спас е известен в гръцката православна книжнина и ако да - под какво име точно.

След кратка разходка в Гугъл и подробно осведомяване за мненията дали свети Спас изобщо съществува, открих, че най-вероятно става въпрос за българския свети мъченик Анастасий (Спас) Струмишки (на гръцки άγιος Αναστάσιος - агиос Анастасиос). Озадачих се, защото името Анастасий (от гръцкото Αναστάσιος) произлиза от съществителното ανάσταση, което означава възкресение, и няма особена връзка със Спас. Тогава реших да намеря житието на въпросния светец в български и гръцки източници, за да видя на какво се дължи това очевидно несъответствие. За мой късмет намерих житието на св. Спас в два абсолютно аналогични текста.

Българският текст се различава от гръцкия основно по първото изречение, което и директно ме извади от моето недоумение:

Българското име по кръщение на този мъченик било Спас, но гърците по незнание на езика неправилно го превели на Анастас.

И ето как грешката на неизвестния гръцки преводач от 18-ти век дефакто е направила буквалния и правилен превод на името на св. Спас (άγιος Σωτήρης - Сотирис) невъзможен. На всичкото отгоре гръцкият превод станал причина Спас и на български да бъде прекръстен на Анастатий.

По-долу е краткото житие на св. Спас на гръцки и на български, което представлява интересно четиво за колегите преводачи с гръцки език.

Св. мъченик Анастасий Струмишки
Българското име по кръщение на този мъченик било Спас, но гърците по незнание на езика неправилно го превели на Анастас.Той произхождал от малкия градец Радовиш, близко до гр. Струмица (древния Тивериопол), и изучавал оръжейно майсторство в Солун. Неговият майстор пожелал да изнесе от града няколко скъпи турски облекла, но без да плаща обикновения междуградски налог. Затова той помолил Спас да облече едно от тия облекла и да го изнесе от града. Когато минавал покрай бирниците и те му поискали документ за платен налог, момъкът отговорил, че е турчин. Тогава бирниците поискали той да прочете някаква специална мохамеданска молитва, която всеки мохамеданин знаел наизуст. Неопитният Спас се смутил и замълчал. Бирниците разбрали измамата и го завели при своя началник. И първото нещо, което турците предлагали в подобни случаи за уреждане на неприятността, било това - виновникът да приеме мохамеданството. Но Спас не се поддавал нито на съблазнителни обещания, нито на страшни заплахи. За да го изплашат още повече, те намерили лъжесвидетели, които казали на моллата (мохамеданско духовно лице), че той похулил Мохамеда. Моллата най-напред се опитал със своето красноречие да го склони към мохамеданство. После преминал към обещания на подаръци, най-съблазнителни за младия оръжеен майстор. Най-сетне опитали жестоките мъчения: били мъченика, вбивали под ноктите му остри спици от тръстика, хвърлили го в тъмница, като стегнали ръцете и нозете му в клади, а на шията му надянали тежка желязна верига. Но страдалецът повтарял едно и също: „Аз съм християнин и няма да се откажа от моята вяра!” Градоначалникът произнесъл присъдата Спас да бъде обесен вън от града. Но изтерзан и измъчен, младежът паднал на пътя към лобното си място и предал на Господа духа си. Това станало на 29 август 1794 година.


Ο ΑΓΙΟΣ ΑΝΑΣΤΑΣΙΟΣ από τη Βουλγαρία
Πατρίδα του ή πόλη Ροδοβίσι της επαρχίας Στρούμιτζα της Βουλγαρίας. Είκοσι χρονών ήλθε στη Θεσσαλονίκη και δούλευε σαν υπάλληλος σε κάποιο εμπορικό κατάστημα. Κάποια μέρα, βοήθησε το αφεντικό του για τη λαθραία εξαγωγή ενδυμάτων έξω από το Κάστρο της Θεσ/νικης, για να μη πληρώσει φόρους. ο Αναστάσιος μάλιστα, φόρεσε και μια τούρκικη στολή προκειμένου να περάσει το εμπόρευμα. Αλλ' ενώ περνούσε την πύλη, Τούρκοι φοροειοπράκτορες, τον ρώτησαν αν είχε ανάλογα έγγραφα για την εξαγωγή των ενδυμασιών. Αυτός με αφέλεια απάντησε ότι ήταν Τούρκος. Για να το επιβεβαιώσει αυτό, οι Τούρκοι υπάλληλοι του ζήτησαν να κάνει "σαλαβάτι" (ομολογία). ο νέος στο άκουσμα του αιτήματος αυτού έμεινε άφωνος. Αμέσως τότε τον άρπαξαν οι Τούρκοι και με άγρια χτυπήματα τον οδήγησαν στον αγά. Εκεί ο Αναστάσιος, παρά τις κολακείες και τις φοβέρες του αγά, έμεινε ακλόνητος στη χριστιανική πίστη. Κατόπιν οδηγήθηκε στον κριτή και έπειτα σ' άλλον άρχοντα, οπού φυλακίστηκε και βασανίστηκε ανελέητα. Αλλ' επειδή και πάλι ομολογούσε τον Χριστό τον καταδίκασαν σε θάνατο. Στο δρόμο για την αγχόνη, ο Αναστάσιος υπέκυψε στα τραύματα του και παρέδωσε το πνεύμα του στον Θεό, έξω από τη Θεσσαλονίκη κοντά στην "καινούρια πόρτα", στις 8 Αυγούστου 1794.
(източник)


За онези, на които им е интересно дали първоначалното предложение на Клеархос (Άγιος Σώστης (Агиос Состис)) е било правилно, предлагам следния текст:

Άγιος Σώστης (ανύπαρκτος Άγιος) είναι μία άλλη αφηρημένη μορφή – έννοια που ταυτίζει τον Άγιο Σώζων με το Σωτήρα Ιησού. (Υπάρχουν δύο Άγιοι Μάρτυρες με το όνομα Σώζων. Εορτάζουν 7 Αυγούστου και 7 Σεπτεμβρίου).


И мой превод:
Свети Спасител (несъществуващ светец) е една абстрактна фигура - понятие, което отъждествява св. Созонт със Спасителя Исус. (Съществуват двама свети мъченици с името „Созонт“. Празниците им са на 7 август и 7 септември.)

И накрая ето две снимки на църквата, която беше поводът за цялото това преводаческо приключение: