четвъртък, 4 декември 2008 г.

Балада за обратните истини



Доверието ми към българските печатни медии започва опасно да клони към нулата. Писна ми от неподписани статии. Писна ми от новини, копирани от една агенция/сайт, където пък са прекопирани от трети. Писна ми от „новини“, които всъщност са коментари, но на неизвестни анализатори.

Днес се обърнах с молба в писмен вид към една електронна медия да посочат чуждестранния източник, който са цитирали (разбирай: превели са, но без да се знае колко избирателно), а не са идентифицирали в статия, публикувана през февруари. Любезният и незабавен отговор беше, че това е било много отдавна и няма как да ми кажат.

Е точка. Вече: не видя ли име под някоя статия - НЕ ЧЕТА.

Какво означава анонимността в печатните медии? Че всеки може да пише каквото си иска и да не търпи последствия или по-кратко: безнаказано да клевети и да манипулира. Потръпвам при мисълта, че утре това, което се е случило на Албена Вулева например, може да се случи на мен или на някого от приятелите ми - вижте видеото във vbox7. Доживяхме жълти журналисти да разобличават анонимността в „сериозните“ медии. Що за абсурд???

Друго не знам какво да кажа. Само ми се ще да цитирам едно чудесно стихотворение на Франсоа Вийон, а вие сами си извлечете поуките:


БАЛАДА ЗА ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява - каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът - на почит човек,
луда радост - ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Превод от френски Васил Сотиров, 2000

Източник: http://www.litclub.eu/library/prev/villon/balada1.htm