четвъртък, 29 януари 2009 г.

Блогърите са опасни, казионните журналя - хич

Преди 8-9 години, точно в зората на интернет ерата, когато да чатиш в ICQ и да разглеждаш yahoo беше на мода, аз бях още ученичка - 9-ти или 10-ти клас. Един ден след училище отидох да початя в Матрицата за около час-два и след това си се прибрах в Перник. На пътя между гарата и вкъщи ме срещна едно момче от Квартала - познат на познати. „Аре“, вика ми „на кафе!“ Аз: „Не мога, днес бях на интернет и съм изморена!“ Той позеленява и изписква: „Еее, писнА ми вече! Тоя интернет че го стрОшим!“

В стила на този пернишки „хакер“ някои казионни български медии направиха един доста наивен, да не кажа кретеноиден, ход срещу интернет обществото.

Как пък точно на 27 януари, когато представителите на Електронна граница даваха пресконференция в БТА , някакъв доста съмнителен субект отвлече автобус и го освободи благодарение на „великата“ „разследваща“ „журналистка“ Миролюба Бенатова от „култовата“ „телевизия“ BTV. А съмнителният субект - хем с пистолет, хем блогър!

Алеле колко удобно!

Колко удобно някакъв кретен да отвлече автобус и после да се окаже, че имал блог. Колко удобно това да се случи баш когато се обсъжда следенето на Интернет от МВР. Колко удобно е да си имаме журналисти, които да творят умотворения като “Блогърът с пистолет”. (от Григор)

Е го е „геройството“ на смелата журналистка и храбрите пазители на реда в картина и текст:

Похитителят слезе, носейки малка раничка. Остави раничката до кофа с боклук. Спокойно отвя единия край на якето си, извади оръжие. Остави го на земята. След това отвя другия край на сюртука си, извади и от там патлак. Остави го на земята.

След малко две ченгета дойдоха и свойски го заговориха. Представям си диалога: - А бомбата? Де е бомбата?
- Абе, нямам бомба, бъзикнах ги. Майтап да става.
- Ама как няма бомба бе? Трима колеги с памперси са заради тебе. Твойта !@$#@!@#$!@#$!

След това го хванаха за ръцете и двамата. С много труд го накараха да легне на земята и го закопчаха. (Дончо Ангелов)

На мястото на събитието дотърчава смелата журналистка!

Да се смея ли? Да плача ли?

В същото време Министерски съвет излиза със следната поръчка:

Организиране и провеждане на информационна кампания за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта й чрез български и световни медии, разделена на 2 обособени позиции: І-ва обособена позиция: "Информационна кампания чрез водещи печатни български медии на национално и регионално ниво"; ІІ-ра обособена позиция "Информационна кампания чрез водещи световни медии".


Абе ние да не сме паднали от небето?? 100-годишнината я празнувахме септември миналата година! А на горния линк зачитам, че на 07.01.2009 г. Министерски съвет дава поръчка в продължение на 5 месеца през 2009 г. да се славят работещите институции на великата ни държава в страната и чужбина именно по повод 100-годишнината! Оферти са били събирани до 20.01.2009 г. И така като гледам казионните ни медии, май вече кампанията е в ход!

Повече за скандалната поръчка на Министерски съвет, четете на страниците на списание „Тема“, брой 3 26.01-01.02.2009 г. Позволявам си тук да копирам великолепната статия „Бели лъжи за черни дни“ на Веселина Седларска - задължително я прочетете!


сряда, 28 януари 2009 г.

Протестът - майка на всичко

Херодот е казал: "Πόλεμος πατήρ πάντων" или „Войната е баща на всичко“.

В България, в края на първото десетилетие от 21-ви век, аз казвам „Протестът е майка на всичко“.

Може и на протестите да не се събрахме десетки хиляди души. Може да не успяхме един лозунг да викаме за около минута в един глас. Може да не получихме оставката на нито един от доказано некадърните ни политици.

НО

За пръв път от 12 години излязохме като граждани и заявихме, че не сме доволни от курса, който е поела нашата родина. За мен големият успех на януарските протести беше, че разбуниха духовете. Че хората живнаха малко и взеха да се замислят, че май-май не живеят толкова добре колкото им се струва (мълчанието нали беше знак за съгласие?) - обществото ни има сериозни проблеми и е нужно всички да наострим уши и широко да си отворим очите. Без засилено обществено внимание няма демокрация, няма прозрачност, няма надежда.

Тези протести нямаха за цел да ни изведат по-напред. Исканията, които бяха поставени, бяха отчаяна борба с некадърните ни първенци да не ни връщат назад. Мисля, че това беше другият голям успех на протестите.

Заменките бяха отменени и признати за корупционни практики, беше създаден „Фонд за асистирана репродукция”, а безобразно поправеният на 22 януари Закон за електронните съобщения ще бъде прецизиран.

Разбира се това са частични победи, но те ще бъдат завършени, защото в България има будни граждани, които ще се погрижат това да се случи. Януарските протести са само началото: тепърва следват много битки, които ще бъдат водени на други полета - слава Богу достойни българи за тия задачи - бол. Въпросът е делото им да бъде познато и подкрепяно. За това ще следи сайтът на инициативата „България е наша“: http://www.bulgariaenasha.com/

И така, любими мои сънародници: интересувайте се, информирайте се, организирайте се!
И ще видите, че България може и по-добре:)

понеделник, 26 януари 2009 г.

Защо не искам да ме подслушват мърлячи и убийци

Наясно съм, че поправките в Закона за електронните съобщения, които уреждат подслушването на телефонната и електронната ни комуникация, се правят във връзка с европейската Директива 2006/24/ЕО. Също така съм наясно, че в тази директива изрично е посочено, че подслушването трябва да става само за разследване и преследване на „тежки престъпления“.

Одобреният на 22 януари текст се състои от няколко параграфчета, които уж трябва да гарантират, че това подслушване няма да е безконтролно. Лошото е, че тези параграфчета са писмено доказателство за това, какви мърлячи са нашите законотворци.

Колко е трудно, бре лукови глави такива, да препишете думичките „тежки престъпления“ от европейската директива?


За щастие на всички нас момчетата от Електронна граница не спят - те моментално са съставили искания за прецизирането на поправките. Да излезем на 28-ми и да ги подкрепим!

Сигурна съм, че никой не иска полицията, която бие и разхожда по участъците мирни граждани, която убива арестантите си, да има достъп до личните ни данни по един доста хлабаво регулиран начин!

Всичко за протеста накратко: На национален протест срещу полицията в интернет!

петък, 23 януари 2009 г.

Гърция за Константина* Кунева

Знаете ли коя е Константина Кунева? Ето какво знаят и казват за нея гърците. Снимки от 17-и януари 2009 г.

КОНСТАНТИНА КУНЕВА
С теб сме!


Превод:
На 22 декември К. Кунева - имигрантка от България, активна синдикалистка от Съюза на чистачите/чистачките за Атика е била залята с киселина. Нападението не е дошло от нищото. Както свидетелстват нейните колежки, Константина е била обект на заплахи от среди на фирмата за наемане на работна ръка и обслужване на големи клиенти ИКОМЕТ (ΟΙΚΟΜΕΤ). Години наред точно такива фирми, алчността на шефовете, законодателните мерки за „модернизиране“, отнасящи се за наемането на работна ръка, и виновното бездействие на официалния синдикат, които са в не чак толкова неясна мрежа помежду си, налагат условия на работа, а също и методи за поддържане на дисциплината сред работниците, каквито са характерни за държави от Третия свят. Търговци на роби и мафиоти, благодарение на толерирането и сътрудничеството от страна на полицията, контролират работниците. Нападението не е дошло от нищото: винаги когато чуждестранните работници са се осмелявали да се борят за най-елементарните си права - отговорът е бил зверско насилие, като например миналата година в Манолада, когато чифликчии тероризираха с динамит и оръжия пакистанските работници. Нито формата на насилствения акт е била случайна: заливането с киселина е традиционна женомразка практика за отмъщение и наказание.
Това, от което се страхуват шефовете - политически, икономически и синдикални, е това, което не се уплаши да направи Константина - жена, имигрантка, синдикалистка - да се бори с достойнство и храброст срещу престъпната мрежа от прилежни модернизатори, мафиоти-търговци на роби и корумпирани работнически покровители.
С теб сме, защото пътят ти е този, който си заслужава да следваме.
Анархисти/ки, независими, комунисти/ки от Гърция, Албания, Турция, България

събота 3 януари - отворена среща, неделя, 4-ти януари, 8:00 часа Концерт за набиране на средства за К. Кунева.,понеделник 5 януари - Митинг-шествие за К. Кунева - в 6 часа пред работническия център.

ВСИЧКИ НА УЛИЦАТА


РАЗЯРЕНИ СМЕ
за Алексис, за К. Кунева, за убитите имигранти, за ежедневния тормоз, за арестуваните при бунтовете, за бунтуващите се в затворите, за живота, който крадат от нас, за всички причини на света...

ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ. ВСИЧКО ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛУЧИ.


ВСИЧКО ПРЕДСТОИ ДА СЕ СЛУЧИ. Имаме един цял свят да разрушим и построим, а това няма да ни го подари никой.

*
Името й е Костадинка. Константина я наричат гърците. По времето на написването на статията тази информация не беше налице.

Смъртта в МВР не е занимание самотно


„Кой уби Методи Маринов?“ питаме от няколко дни. На 19-ти януари Минчо Спасов ни увери, че полицията си върши работата - „НЕ е премълчала тази смърт“ и все още проверява какви точно са били обстоятелствата около инцидента в 4-то РПУ, София през нощта след протеста на 14-ти януари. И до днес от МВР все още мълчат по този случай, но по един друг - не.

На 22 януари полицията отново се оказва забъркана в смъртта на арестант: 29-годишният столичанин Пламен Куцаров, който е бил задържан заради отвличане, умира на път за полицейската дирекция, като малко преди това е бил подложен на тест с детектор на лъжата. Повече информация тук. Реакцията на мудния при проверките министър Миков този път обаче е светкавична: със заповед той отстранява ръководството на Дирекция “Противодействие на оргарнизираната и тежката престъпност” към Генерална дирекция “Криминална полиция”. Проверката по принцип има 5-дневен срок (от 14-ти минаха вече 8 дни, господа), като в заповедта на Михаил Миков е посочено, че решението за отстраняването на тримата шефове, е в сила до приключване на проверката, която са започнали Инспекторатът на МВР и Главна дирекция “Досъдебно производство”. Дотук с разликите между двата случая.

Приликите са, че МВР твърди, че и двамата арестанти са криминално проявени, и че и при двамата смъртта е била естествена.

Въпросите, които повдига третирането на тези два случая от МВР, са много и очевидни.

Най-големият въпрос обаче е защо за едната естествена смърт с десетки свидетели виновни няма, а за другата естествена смърт - отлитат 3 глави на висши полицейски началници, при положение че арестантът не е бил изпускан от близко полицейско наблюдение.

Не е въпрос дали министър Миков е достатъчно компетентен за поста си. Не е въпрос дали в България се потъпкват човешките права. Въпросът е: „Какво ще ги правим тези факти?“ Въпросът е: „Тук оставки стигат ли или са нужни ефективни присъди?“

сряда, 21 януари 2009 г.

Загубено и намерено

(аз и Комитата)

Днес беше хубав ден за българската демокрация. Снимков материал и очерк от Марфи и Уоти има на блога на инициативата „България е наша".

Искам да започна историята за днешния ден от малко по-далеч. От миналата сряда и четвъртък - 14 и 15 януари. Още след срядата почнах да не мога да спя. Имах много работа, пропуснах лекции в университета, но нищо от това не можеше да ме притесни. Главата ми щеше да се пръсне: как може да се случват такива неща? как може да ги допускаме да се случват и какво мога да направя АЗ по въпроса? На първо време приех поканата да участвам в ре:тв на 16-ти - исках да разкажа за пренебрегнатия от медиите протест на еколозите и да спра този брътвеж за футболни фенове - реално агресивните от тях бяха много малко на брой - на теория никакъв проблем за такава многобройна жандармерия. За мен случилото се на площада на 14-ти не е нищо друго освен демонстрация на пълно безхаберие от страна на полицията. Днес видях това видео: според мен там ясно пролича, че организаторите успяха да успокоят „футболните фенове“. Но явно това не е било планираното развитие....Кога ще разберем истината? Имаше десетки фотографи - къде е този видео материал и защо не го видяхме по нито една друга медия освен интернет от анонимен източник?

В петък пак не спах добре... В събота с Марфи предприехме едно блиц пътуване до Солун - бяхме го запланували отдавна. Там набрах снимков материал и впечатления (тема на бъдеща отделна публикация), заради които съвсем си загубих съня - вече не знаех дали сънувам протестите или съм будна и продължавам да си мисля за тях. Върнахме се от Солун в неделя, за да присъстваме на протеста. След като поднесохме четен брой карамфили на събранието любимо, с Марфи и още няколко блогъри решихме, че е наше задължение да направим нещо. За нула време се роди инициативата „България е наша“. Историята на тази инициатива обхваща само няколко дни, но е твърде дълга и интересна, затова по-натам ще има отделна публикация.

На 20-ти едни от организаторите на протеста съобщиха за подигравката, която си направи парламентът със закона за горите и по-точно заменките. Побеснях - депутатите гласуват закона с исканите поправки, за да ни замажат очите, че „изпълняват“ искания и след това буквално под масата от Държавна агенция за горите правят заменки в последния момент за вероятно „техни“ хора. Е, а стига! Всичко това плюс новината, която следя от 17-ти - за Методи Маринов - жертва на полицейския произвол и престъпното бездействие на същите „служители на народа“ ме накара съвсем да си изгубя съня.

Днес на протеста очаквах основно да освиркваме и да викаме „Оставка!“. От Обединени блогъри за наша България приготвихме флайъри, с които призовавахме протестиращите да извикат на тройната коалиция, безчинстващите полицаи и всички, които им помагат да останат безнаказани: „България е наша, а не е ваша!“.

Оказа се, че има приятна изненада обаче. Този път организаторите се бяха подготвили с чудесна озвучителна уредба и призоваха хората да дойдат в половината на площада зад паметника - да обърнем гръб в знак на протест и да чуем исканията на протестите. Речено-сторено. Но не съвсем. Явно повечето хора, се бяха приготвили да застанат срещу парламента и да викат на затворените врати и прозорци. Първи говориха студентите. Народът се въртеше и не знаеше какво се случва точно. Доста от хората останаха от другата страна на паметника с поглед към Народното събрание. Имайки предимството, че раздавах флайърите, подготвени от блогърската ни инициатива (1, 2, лепенка) , отидох да помоля повече хора да дойдат от правилната страна. Така успях да видя много лица и да си поговоря с доста млади хора. Впечатление ми направиха две момичета, които освен флайъри и лепенки, поискаха копия от исканията на протеста. По-натам две момчета на възраст около 20-25 ме запитаха, защо правилната страна е зад паметника, щом грамадното знаме на България е пред паметника. Обясних им, че хората със знамето вероятно не са свързани с организаторите и по-късно се оказах повече от права. Дадох им флайър „Кой уби Методи Маринов?“ - попитаха ме: „А кой е Методи Маринов?“. Разказах им. Любезно ми благодариха и се отправиха към правилната страна.

След това тръгнах с по-бавни стъпки към грамадното знаме, до което трима-четирима цивилни, нелошо облечни мъже на средна възраст и един поп размахваха ръце и се готвеха да говорят по мегафон. Попитах ги дали са от организаторите. Не били. Питах ги какви са тогава. Казаха ми: „Нацисти!“. Започнаха да псуват организаторите, че били отишли зад паметника и така провалили били протеста. На затворените врати и прозорци трябвало било да сме викали. Ядосах се толкова много, че изобщо не се забавих да им кажа, че ако искат протест, да си организират сами и да си правят каквото искат, а не да делят народа. Почнаха да ми викат злостно и напористо. После блогърите ме питаха дали не ме е било страх да говоря с тези хора - нее, перфектно мога да разбера, кога един човек е въздух под налягане. Врътнах се и отидох да уведомя останалите, които не знаеха какво се случва, от коя страна е протестът. Спрях до две 14-15 годишни спортно облечени момчета с гневни лица. „Момчета, елате от другата страна - там са правилните хора!“ казах им. Едното ме погледна горчиво с крива усмивка и ми каза: „Оттам са правилните хора, така ли? А ние тука какво сме - боклуци?!“. Ако ме беше шамаросал, нямаше да ми се свие така сърцето. Окопитих се и с благ тон продължих: „Не бе, човече - разбери - онези със знамето не са от организаторите - те са някакви хора, дошли да ползват протеста за лични и неясни каузи. Не се подвеждай - ела от другата страна - бъди информиран, тук си само използван.“ После бързо тръгнах обратно. Погледът на това момче ме смути ужасно. След ексцесиите миналата сряда то явно съзнаваше, че на него се гледа с различни очи, щом е очевидно футболен фен.

По-натам видях протестиращите лекари от Българския кардиологичен институт. Казах и на тях да се преместят по-напред.

После забързах да застана до блогърите, които дойдоха, а и за да чуя речите на представителите от организаторите. След десет минути се огледах: зад мен бяха момчетата, на които разказах за Методи Маринов, лекарите се бяха изместили по към сцената, а футболните фенчета бяха на 5 метра вляво от мен.

И тогава разбрах, че портфейлът ми го няма. Позеленях от притеснение. Нямах много пари вътре - само лична и дебитни карти. Друго ме беше притеснило - фактът, че ако нямам лична карта и полицаите решат да ме проверят, директно си отивам в ареста, а там един Бог знае. Параноя ли? Е как няма да параноясам, когато в България арестантите умират и после се оказва, че „място за притеснение“ няма, защото я не са били протестиращи, я имали криминално минало?

И о чудо:) Точно докато бях извадила половината й съдържание и ровех с надежда в чантата си, Шкумбата каза от сцената, че портфейлът ми е намерен. Толкова бях щастлива, че отидох да си го взема, докато все още половината съдържание на чантата беше в другата ми ръка. Хората почнаха да ръкопляскат. Оказах се лице в лице с 1000 усмихнати красиви хора. Не мога да ви опиша вълнението. С мъка се сдържах да не се разплача, че аз като ревна, става страшно (успях да се разплача на „Деня, в който Земята спря" - можете да си представите:)) . Благодаря на Пламен - човекът, който ми върна портфейла - излишно да казвам - без никакви липси. И тогава си казах: „Точно това е нашата България - честни, скромни, усмихнати и добри хора!“.

След това протестът беше „Оставка! Оставка! Оставка!“. Пяха Васко Кръпката и Дичо - абсолютни сладури, слушахме хипарски песни - аз и Комитата се разпяхме на "Let the Sunshine". Аз потанцувах малко диско, малко хипи, малко чалга: поздравиха Президенто с „И ловец съм, и рибар съм" :-D. Една възрастна жена дойде да ми каже, че много хубаво съм танцувала, значи не съм се изложила особено:)

Прибрах се вкъщи и видях, че групата „България е наша!“ във Фейсбук (на която съм администратор) е набрала още повече членове - за 3 дни 811. Сума ти хора от там ме бяха добавили за приятел, много ми бяха писали: че имат информация за заменки, че съжаляват, че не са успели да дойдат на протеста, че са с нас, че им пука. В пощата имаше вести от нови блогъри, които искат да се включат в инициативата, а вече включените започнаха да предлагат конкретни начини, за да потърсим истината за Методи Маринов. Точно това трябваше да стане: хората да започнат да се интересуват, да обменят идеи и да се организират около общите. Това е пътят и ако го следваме: БЪЛГАРИЯ Е НАША! Ако не - няма „не“:))) България си е наша!

И така:) Напълни ми се сърцето днес. Пишейки този ред, съм абсолютно сигурна, че и загубеният ми сън е намерен:)

България е наша!



България е наша, а не е ваша!


Приканваме ви да отправите тези думи към тройната коалиция, безчинстващите полицаи и всички, които им помагат да останат безнаказани.

Елате на протестите и покажете своята заинтересованост от това, което се случва в родината ни. Не оставяйте мнението ви да бъде манипулирано. Не позволявайте децата на България да бъдат бити, унижавани и принизявани до лумпени.

Ще ви чакаме на протестите! Доведете и приятели!

Обединени блогъри за наша България
Ние, група блогъри от различни градове в България, се обединяваме около каузата на протестиращите групи в страната ни. Ние заставаме с имената си зад следните искания:
- Настояваме институциите да поемат политическата отговорност за масовите побоища в София. Ако министър Михаил Миков и членовете на правителството имат съвест, очакваме оставките им.
- Настояваме за незабавни мерки срещу тоталната корупция, която разяжда страната ни и влошава живота на българите. Настояваме за прозрачност.
- Настояваме за спешни и категорични мерки по въпроса с образователната и здравната реформа в България.
- Настояваме институциите да започнат да отговарят за действията си пред гражданите на България. Настояваме за пряко гражданско участие и контрол при вземането на важни решения.

София, 21 януари 2009

вторник, 20 януари 2009 г.

Блогът на tomov8 :: "Нищо не можем да променим"

Блогът на tomov8 :: "Нищо не можем да променим"

Уморих се да слушам „Не“, „Нищо няма да стане“, „Няма смисъл“... Видях тази статия в Мрежата: тя е всичко, което ми трябваше да чуя, за да вдигна отново глава и за да засвети с нова сила погледът ми!

"Нищо не можем да променим" - това е мантрата и заклинанието на малкия човек, с което си ляга и става всеки ден и по този начин успокоява съвестта си. И така животът на малкия човек си минава - мачкат го, ритат го, дерат му кожата, а той си повтаря "Нищо не можем да променим" и така си ляга успокоен вечер. Ако случайно някой се появи и иска да промени нещо, малкият човек му казва "Нищо не можем да променим" и така успокоява съвестта си, че не е тръгнал да промени нищо. Добре, че още има луди глави, които не слушат малкия човек и решават, че могат да променят нещо.

!Да пием за малкия човек, който е отказал хляб на ботевите четници, защото "Нищо не можем да променим"
!Да пием за малкия човек, който предаде Левски на турците, защото "Нищо не можем да променим"
! Да пием за малките хора, които си седят вкъщи пред телевизорите и казват за протестите "Нищо не можем да променим"
!Да пием за изборния ден, в който хората не гласуват, защото "Нищо не можем да променим"
НЕ!!!
ДА ПИЕМ ЗА МЛАДИТЕ И ГНЕВНИ ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА ПРОМЕНЯТ НЕЩО!!!!

понеделник, 19 януари 2009 г.

Мнението ми за протестите в образ и звук

При това си гостуване в re:tv не бях толкова усмихната колкото при предишното. Виновен беше поводът - протестите, които на 14-ти бяха опорочени от 20 лумпени и некомпетентността на 1000 жандармеристи, кмет и министри, а на 15-ти бяха съсипани от медиите. Те бяха дошли там, за да снимат лумпени, побоища и полицаи, гонещи цивилни. Завариха седящ протест, 20-ината „лумпени“ бяха арестувани и осъдени предния ден (останалите стотици арестувани бяха освободени - разходката до районното им е била за спомен) и ШОУ НЯМАШЕ.

Като свидетел на събитията, твърдя, че медиите предадоха по изключително манипулативен начин протестите - ето перфектният пример. Наместо да защитят гонените и битите, наместо да предадат в подробности интелигентния и информиран протест на еколозите, те дадоха трибуна на властимащите, за да ни уверят, как полицаята и кметът много добре са си свършили работата, а ние сме трошили витринИ (аз по всички репортажи, които гледах, видях да са счупени само една витрина на павилион за сладки и едно дясно предно стъкло на бял лек автомобил), частна собственост и сме осакатили полицаите. „Смотани неориентирани студенти, дето не знаят какво искат!“ - едва ли не...

В същото време всички блогъри, които бяха на протестите, успяха независимо един от друг да ги отразят по съвсем безпристрастен - съответно еднакъв начин. Това е и основната идея, около която решихме да се обединим - щом медиите не предлагат качествено отразяване на събитията, то ще го направим ние! Посетете http://www.bulgariaenasha.com/ за повече информация.

Използвам възможността да благодаря още веднъж на re:tv. Докато другите телевизии пускаха сериали, а радиата - диско хитове, re:tv показваха първия масиран граждански протест от 12 години насам.

неделя, 18 януари 2009 г.

Разрешение за убийство

В Република България е разрешено безнаказано, с действие или бездействие, да бъдат убивани хора, характеризиращи се като:

- автоджамбази
- непротестиращи
- протестиращи, но "лумпени". Лумпени са: анархисти, националисти, футболни фенове, наркомани, пияници, хора с качулки, хора с голи глави, хора с кубинки и черни суитчъри, здрави мъже, способни да защитят себе си или някой друг гражданин, докато биват преследвани произволно от полицаи с палки.

Защитени от убийство и с гарантирана неприкосновеност на личността са:
- обградените с обръчи от фирми
- пикаещите във фонтани
- присвоителите на европари
- олигарси, монарси, министри, кметове, бивши и настоящи мутри.

Въпросът е: ако бъде убит протестиращ, който по някаква причина не може да бъде характеризиран като "лумпен" - кой ще бъде държан отговорен и за колко време ще бъде арестуван, осъден и хвърлен зад решетките.

събота, 17 януари 2009 г.

н а б л ю д а т е л: Полицията уби един и преби десетки

н а б л ю д а т е л: Полицията уби един и преби десетки







Кой ще ни каже истината за убийството на Методи Маринов? Кой ще понесе вината за битите мирни граждани? Кой ще зададе тези неудобни въпроси на неуважаемия министър Миков?

Кой ще осъди държавата, за да предпази нови невинни да станат жертви на същия произвол?

петък, 16 януари 2009 г.

Да, точно така, граждани: мълчалив седящ протест!

Бях на протестите пред Народното събрание и на 14-ти, и на 15-ти януари. На 14-ти и аз бягах панически от полицаите, неразбирайки как действията им са оправдани от бомбената заплаха и десетимата провокатори (пресата ту казва, че били футболни фенове, ту „расатковци“ - айде сега, след като някои от тях са осъдени, да вземат да ни кажат за кое от двете става дума). С огромно разочарование след това проследих по медиите как протестът бе изкаран „провален“, „лумпенизиран“, „хаотичен“ и т.н.

Едно трябва да е ясно на всички: на протеста бяха хиляди мирни граждани и то предимно млади хора: студенти и ученици. На тези хиляди имаше не повече от двайсетина провокатори, които не трябваше да са никакъв проблем за хилядите жандармеристи, намиращи се на площада.

Обидени от принизяването на протеста на младите хора, организаторите (Коалиция „За да остане природа“, Сдружение за развитие и обществен контрол (СРОКСОС) и земеделци) обявиха, че на 15-ти януари протестът ще е мирен. СЕДЯЩ.

Беше постигнат един голям успех и един голям провал. Успехът беше, че протестът мина без абсолютно никакво напрежение, насилие, щети на обществена и частна собственост. Провалът беше на тълпата, която не разбра смисъла на седящия протест. Изнервените хорица искаха да викат, да псуват: „да плашат управляващите“. Към седящите еколози бяха отправяни реплики от анонимни протестиращи от сорта на „Какво седите бееее!!!“, „Еко будали!!!“.

Не ги обвинявам хората. В България „седенето“ предизвиква само отрицателно впечатление - асоциира се с бездействието. В свободните демократични държави хората протестират седнали по две причини: седналият не може да удря и да напада и най-вече НЕ може да се защити от палките на полицаите с бяг или по какъвто и да било друг начин. Този протест се използва именно когато мирното застъпване за правата ни се компрометира от лумпени.

Ето как мирните граждани го правеха в Гърция през декември 2008








Ето как го направихме ние вчера пред Народното събрание:



Още снимки от седящия протест има на сайта на Коалиция „За да остане природа“ тук: http://forthenature.org/gallery/109/Мирен_седящ_протест_пред_Парламента_150109 .

Аз не направих снимки, защото видях, че доста хора - предполагам журналисти - снимаха. Мислех, че днес ще видя кадрите в пресата, но уви. Тези и другите фотографи, които се тълпяха около седящите, изчезнаха в миг, виждайки, че при тях екшън няма, и отидоха да снимат малко по-шумните протестиращи. Нещо като известната приказка „Луд на шарено се радва“: медиите пренебрегнаха интелигентния и информиран протест на еколозите и се запътиха да търсят по-„пикантни“ и шумни протестиращи.

Ето за какво успяха да се преборят „еко будалите“, уважаеми граждани:

Днес Народното събрание гласува Закона за горите. Приети са част от нашите искания:
+ преференциите за изграждане на ски писти и съоръжения в горски фонд без да се сменя предназначението на земята, съответно без да се плащат такси за това към държавата, ОТПАДА.
+ предложението ловния сезон за водоплаващ дивеч да се удължи ОТПАДА. Срокът остава до 31 януари всяка година.
+ Заменките на гори за физически лица спират ВЕДНАГА, с влизане на промените в Закона в сила (след 2-3 работни дни). В момента има над 300 чакащи заменки, които успяваме да спрем! Това е голяма победа.
+ Продажба на държавни гори ще има само извън защитените територии и зони. Ще се изработят критерии с участие на Коалицията и граждани за това какви гори и при какви условия ще могат да бъдат продавани.

С други думи - благодарение на работата на еколозите бе спряно разпродаването и унищожаването на българските гори - бе предотвратено поредно престъпно деяние на българските политици. Именно на еколозите ще разчитаме да защитят и българското черноморие, което всички знаем на какво дередже е.

Друг начин, по който медиите, политиците от управляващата коалиция и служителите на МВР се опитаха да омаловажат протеста, е, като изтъкваха, че нямали сме били организация, не сме имали конкретни искания - абе всъщност имали сме АМА БИЛИ ТВЪРДЕ МНОГО.

Действително протестиращите не бяха единни и организирани: на площада имаше много хора, които бяха дошли сами, доста бяха на групички по двама-трима, а абсолютният рекорд за група бяха 6-7 човека. Както вече писах, хората не знаеха какво да скандират. Една групичка започваше някакъв възглас и още няколко се включваха. Съвсем друго щеше да бъде ако 20 гърла (мъжки по възможност) се бяха наговорили предварително какво да викат. Да, ама не. Такива „крупни“ организации българите сме отвикнали да имаме. 12 години всеки се спасява самостоятелно и вече нямаме рефлекс да се обединяваме и да викаме в един глас. Но ще тренираме!

Аз съм изключително обнадеждена и вярвам, че нещата скоро ще тръгнат на добре. Дотогава - не забравяйте престъпленията на политиците и произвола на полицаите:

ИНТЕРЕСУВАЙТЕ СЕ, ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ!

сряда, 14 януари 2009 г.

Как се прави гражданско общество - урок по гръцки

Гражданското общество е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения.


На гръцки има две думи, които означават „интерес“: ЕНДИАФЕРОН (ενδιαφέρον) е думата за интерес в смисъл на нещо, което те засяга, интригува, любопитно ти е. СИМФЕРОН (συμφέρον)  е нещо, което представлява изгода или облага - или по-точно финансов интерес.


На български си имаме само една дума и тя дори е чуждица.


След протестите през 1997 г. като че ли гражданската ни съвест заспа дълбоок зимен сън. Спряхме да говорим за политика. Спряхме да се делим на червени и сини. Дойдоха едни жълти, а после пак старата червенка песен, но този път в далеч по-изгодна позиция - с обезнадеждаващо парламентарно мнозинство и разединена опозиция. Преди 4 години не мислехме, че ще има кой знае какво значение кой е на власт, защото цветовете бяха загубили смисъла си, а Европейският съюз обещаваше, че пътят е начертан, а ние трябва просто да го следваме.


Да, ама не.


Оказа се, че държавниците, които си избрахме тогава, могат много успешно да се спъват и на равното.


И ето, че е 2009 г. Алтернатива на компрометираното правителство няма, защото опозицията продължава да се държи като ощипана мома и да не ни предлага бърз изход от ситуацията. 


Защо тогава се осъществи граждански протест в два града, на който присъстваха повече от 4000 души, които не бяха водени от политическа партия, не бяха забавлявани от народни артисти и нямаха революционни песни с конкретни искания?


Защото на хората започна да им писва от провалите на некомпетентните им водачи и защото май разбраха, че без тяхно участие нищо няма да стане.


Слушах как репортерите питат гражданите за какво протестират. Отговорите бяха най-често „За всичко!“. Моят отговор е „Защото няма прозрачност!“. Защото има проблеми, а няма виновници, защото пари има, но пенсионното и здравното осигуряване не работят, защото единствените прътове в колелото на прогреса ни са именно нашите „първенци“.


Аз не направих снимки на протеста, защото бях заета да протестирам.


Ето една хронология на събитията:


11:00 - на площада има около 1000 души. Хората са на групи от максимум по 5-6 човека. Има много млади хора. Има и пенсионери. Средната възраст е по-слабо представена. Лека полека всички се приближават към огражденията около народното събрание. Прииждат още хора, но шествието от Студентски град закъснява. Около паметника на Цар Освободител са представителите на Зелените.

Не се случва нищо интересно. Хората не знаят какво да скандират. Някой подхваща „Оставка!“ и другите подемат за около половин минута. После тихо - повечето хора говорят помежду си - отпред има по-активни освирквания - летят снежни топки към полицаите, гръмват две-три пиратки в празната зона от дясната страна на парламента.


11:50 - Някакви хора, набедени по-късно за футболни фенове, издърпват едно от огражденията и го хвърлят срещу полицаите.


12:00 - Хората, започват масово да отстъпват назад. Какво става? Полицаите са настъпили? Ама защо?? Звъни ми майка ми и ми казва, че Бойко Борисов е отменил протеста поради заплаха от бомба - гледала е re:tv. По другите телевизии има сериали. По радиостанциите звучат диско хитове. По Хоризонт обсъждат вредата от мобилните телефони и терминологията в учебниците.


Същинският протест завършва за точно един час. Между 12:00 и 14:00 полицаите разделят хората на площада на две. Аз, Християн и Васко оставаме от лявата страна на паметника (откъм БАН). За около час ние и още няколко жени и продължаваме да скандираме. Залепени за сградите зад нас са няколко десетки кибици, които не скандират, а само гледат да видят какво ще стане. Тъпо. Не знаем какво да скандираме. Бабите и дядовците викат „Червени боклуци“. На младите им се струва твърде дълго. Те викат само „Боклуци“. „БСП е мафия!“, „Долу ДПС!“. Някои започват да викат „Турци сте!“. Какви турци бе? Бойко Борисов е чист българин. Михаил Миков е чист бъугарин. Полицаите - хора с наднормено тегло и определено тъпи погледи - на чист български псуваха жените, които ги кълняха и обиждаха. 


Около час останахме на ограничената територия, оставена ни от кордона полицаи на площада пред Народното събрание.


От нашата страна не видях полицай да удря цивилен. Нито някой хвърляше каквото и да било по „пазителите на реда“. На отцепената част откъм Софийския университет обаче имаше далеч по-големи вълнения. Нищо не можехме да видим.


Към 13:30 полицаите започнаха да бият с палките по щитовете си и да пристъпват към хората. Участниците се бяха ядосали и скандиранията бяха по-силни. Започнахме да ръкопляскаме на полицаите - хората им говореха мирно: защо го правите? вас утре кой ще ви подкрепи? изпушете по една цигара! Унизените протестиращи започнаха да викат „Ушев педераст!“.


Бяхме останали 200-ина младежи на жълтите павета. Летяха снежни топки - в израз на гняв, че протестът се разпръскваше по този начин. На градинката „Кристал“ беше изтръгната металната ограда на строителния обект и бе изправена срещу кордона, по-късно срещу полицаите беше запратен и един жълт боклуджийски контейнер. От прозорците на сградите висяха любопитни кибици. Пред БНБ протестът бе окончателно стопен. Гейм оувър.


Защо полицаите ни разделиха толкова лесно? Някой каза, че шествието на студентите е закъсняло и че не сме били достатъчно хора. Аз казвам, че народът се уплаши. Никой не очакваше такъв ход от страна на Бате Бойко. А се питам и за друго:


- Михаил Миков каза на извънредната конференция, че организаторите не са посочили точен брой на очакваните протестиращи. Защо тогава на площада беше предвидено да има по един полицай на всеки трима от 3-те хиляди протестиращи? 


- Как разделянето на протестиращите на две части помага при заплаха от бомба?


- Как операцията по прекратяването на протеста настъпи след точно 50 минути, 2 бомбички и една хвърлена ограда? Не е ли твърде режисиран този филм?


Срам ме е от българските политици и от българските полицаи.


Гордея се с младите българи и българки, които се събудиха от съня „Не ме интересува!“ и решиха да изразят с присъствие своето недоволство от излагащото ни пред цял свят некадърно правителство.


Надявам се, че това ще е първата стъпка за младите хора към осъзнаването, че аполитичността не е избор. Нещата, които искаме да променим, се оправят именно с гражданско общество и политика, а не с анархия. 


ИНТЕРЕСУВАЙТЕ СЕ, ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ!


Само така ще се оправим.


Продължаваме с протеста утре. Аз нямам глас и ще си нося кречетало.


Други реакции на блогъри, за които мисля, че се припокриват с моите впечатления, са:

Изпросиха си го. Пак - на Радан Кънев

и 14 януари - хубав протест - на Мартин Ангелов


Ето и изявлението на Мартин Димитров (Председателят на СДС), който лично присъства на протеста, и е единственият български политик с адекватно поведение в създалата се ситуация:

МВР отново би хората вместо да пази реда 

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Learn English or you are in trouble :-D

The Netherlands


Spain


Germany


Bulgaria


Greece


Serbia

понеделник, 5 януари 2009 г.

Буквата „М“


Буквата M е голяма работа. Това забеляза (не)случайно Циничният Елф. И след като вече сме почнали, хайде да си помъкаме още малко.

Буквата M е най-хубавата, защото с нея може да изразиш почти всичко:

1. Съгласие - мм-мм...

2. Несъгласие - M-м!

3. Наслада - мммм!

4. Колебливо съгласие - мммм-м...

5. Mисловен процес - мммм....

6. Пренебрежение - M!

7. Сърдене - Mмм!

8. Откритие - М!-мммм...


За буквата M има стихчета:

Буква M е силна и красива,
на крачета – стъпила кат жива.
С буква „M“ се пише „мама“.
Mама – нежна и грижлива.


* * *

M до А – добра сестричка
хвана се и стана сричка.
После рече: Страшно няма!“,
скочи и написа „мама“.
(източник)

Буквата M образува с лекота нови думи, които всички можем да разберем ;-) :

кафенца-мафенца, супи-мупи, чанти-манти, глупости-млупости, гащи-мащи, блогове -млогове, касфони- масфони, тонколони-монколони, акордеони-макордеони и т.н.

(Това е т.нар. „експресивно дублиране с начално м“. За научна литература - погледнете тук, за теории - тук, а за блажен фолклор от близкото минало - тук)

Имаме вицове с главен герой нашата любима буква:

Един каубой влиза изнервен в някакъв бар насред Дивия запад и почва да крещи:
- Ей, ако не ми донесете едно уиски ВЕДНАГА, ще почна да троша барове-марове, прозорци-мрозорци, столове-молове, маси... маси.


* * *

Съдията към съпруга: Какви мебели имате у вас?
Съпругът: Шкафове - мафове.
Съдията: Шкафовете за жена ти, мафовете за теб. Друго?
Съпругът: вилици - милици.
Съдията: вилиците за жена ти, милиците за теб. Друго?
Съпругът: чаши - маши.
Съдията: чашите за жена ти, машите за теб. Друго?
Съпругът: ти не си съдия - ти си мъдия.

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Сполай ти, Wattie, за гостоприемството!

Да ни е честита новата година! Много здраве, оптимизъм и успехи на всички!

(новогодишна пита, дело на Peb)

И понеже на празници обичам да разказвам поучителни истории, свързани с езика, ще кажа на какво филологическо приключение се отправих след вчерашното празнуване.

И така... Точно когато изглеждаше, че празникът ще бъде посрещнат в скромна семейна обстановка и ще се състои основно в претърсване на питата и съзерцаване на пираткохвърляне и ракетоизстрелване, Wattie предложи да стане домакин на новогодишното парти. Без много да се маем, Marfi, Peb, аз, Спас (а не Анастасий ;-) ) и приятели подготвихме част от провизиите и малката ни дружина се озова в уютния дом на Wattie, където ядохме, пихме и се веселихме почти до зори.

На зазоряване си тръгнахме (въпреки че можеше още поне една неделя да останем на сладка раздумка, хапване и пийване), защото любезните хора знаят кога да си тръгнат или както казват прочутите с добрите си маниери англичани: "Never outstay your welcome" или „Никога не оставай за по-дълго време от това, за което си добре дошъл.“

На изпроводяк изказах благодарността си към домакина за неговото гостоприемство и споменах, че на английски има специален начин за изразяване на този жест, а именно чрез "bread-and-butter letter". Wattie намери за интересен този обичай и подхвърли, че може да публикувам своето благодарствено писмо в блога си.

Реших, че първото, което трябва да направя по повода, е да намеря по-приемлив превод за името на това специално писмо от описателното разяснение, предлагано от речника.

Започнах да ровя в паметта си и в Гугъл, за да намеря някоя народна песен или приказка, в която да се изразява благодарност към домакина. Както и предполагах, повечето обръщения от гости към домакини се оказаха най-вече:
- приканване домакинът да стане и да се занимае с гостите ("Стани, нине господине" - изпълняват "Мистерия на българските гласове", архив на БНТ, 1995 ),
- изискване от домакина да сложи трапезата (Домакине, Сипи Вино),
- благопожелателни ("Ой, Коледо" - изпълняват "Мистерия на българските гласове", архив на БНТ, 1995 г. ) или
- описващи катастрофално гостуване (Стоян домакин и злобни гости).

Точно когато бях решила, че нищо няма да открия, реших да потърся в Гугъл остарялата форма за благодаря - „сполай ти“. Така попаднах на описанието на начина, по който се празнува Катерининден, и по-точно:

Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.
Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите:
“Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”
И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже:
Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”
Жената трябва да отговори: “Амин! – Дай, Боже!”

Ето че и в българските традиции има обичай, в който има изискване за изразяване на благодарност и даже съвсем случайно в задължителния отговор се споменава благодарност именно за „сладкия залък“. Разбира се разликите спрямо английското bread-and-butter letter са много повече: благодари се устно и то не за гостоприемство, а за черпене на улицата, но все пак е интересно да се знае, че и в българските традиции има случай, в който се изисква благодарене:)

И така тази история приключва подобно на начина, по който се решава логическата задача на Wattie за трите ключа. Както при нея не се достига до решението чрез ползване на похвати от математиката и логиката, така и в тази история няма точен превод за английския жест, който искам да направя, но пък в процеса на търсенето му научих няколко народни песни и разбрах за един чудесен български обичай И успях все пак да благодаря на Wattie за гостоприемството:) (вж. заглавието ;-) )


Нека през новата година да сме още по-благодарни за това, че сме здрави, че имаме добри приятели и сили, с които да се борим за целите си. Останалото е бошлаф:)