сряда, 14 януари 2009 г.

Как се прави гражданско общество - урок по гръцки

Гражданското общество е онази форма на обществото, в която частният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения.


На гръцки има две думи, които означават „интерес“: ЕНДИАФЕРОН (ενδιαφέρον) е думата за интерес в смисъл на нещо, което те засяга, интригува, любопитно ти е. СИМФЕРОН (συμφέρον)  е нещо, което представлява изгода или облага - или по-точно финансов интерес.


На български си имаме само една дума и тя дори е чуждица.


След протестите през 1997 г. като че ли гражданската ни съвест заспа дълбоок зимен сън. Спряхме да говорим за политика. Спряхме да се делим на червени и сини. Дойдоха едни жълти, а после пак старата червенка песен, но този път в далеч по-изгодна позиция - с обезнадеждаващо парламентарно мнозинство и разединена опозиция. Преди 4 години не мислехме, че ще има кой знае какво значение кой е на власт, защото цветовете бяха загубили смисъла си, а Европейският съюз обещаваше, че пътят е начертан, а ние трябва просто да го следваме.


Да, ама не.


Оказа се, че държавниците, които си избрахме тогава, могат много успешно да се спъват и на равното.


И ето, че е 2009 г. Алтернатива на компрометираното правителство няма, защото опозицията продължава да се държи като ощипана мома и да не ни предлага бърз изход от ситуацията. 


Защо тогава се осъществи граждански протест в два града, на който присъстваха повече от 4000 души, които не бяха водени от политическа партия, не бяха забавлявани от народни артисти и нямаха революционни песни с конкретни искания?


Защото на хората започна да им писва от провалите на некомпетентните им водачи и защото май разбраха, че без тяхно участие нищо няма да стане.


Слушах как репортерите питат гражданите за какво протестират. Отговорите бяха най-често „За всичко!“. Моят отговор е „Защото няма прозрачност!“. Защото има проблеми, а няма виновници, защото пари има, но пенсионното и здравното осигуряване не работят, защото единствените прътове в колелото на прогреса ни са именно нашите „първенци“.


Аз не направих снимки на протеста, защото бях заета да протестирам.


Ето една хронология на събитията:


11:00 - на площада има около 1000 души. Хората са на групи от максимум по 5-6 човека. Има много млади хора. Има и пенсионери. Средната възраст е по-слабо представена. Лека полека всички се приближават към огражденията около народното събрание. Прииждат още хора, но шествието от Студентски град закъснява. Около паметника на Цар Освободител са представителите на Зелените.

Не се случва нищо интересно. Хората не знаят какво да скандират. Някой подхваща „Оставка!“ и другите подемат за около половин минута. После тихо - повечето хора говорят помежду си - отпред има по-активни освирквания - летят снежни топки към полицаите, гръмват две-три пиратки в празната зона от дясната страна на парламента.


11:50 - Някакви хора, набедени по-късно за футболни фенове, издърпват едно от огражденията и го хвърлят срещу полицаите.


12:00 - Хората, започват масово да отстъпват назад. Какво става? Полицаите са настъпили? Ама защо?? Звъни ми майка ми и ми казва, че Бойко Борисов е отменил протеста поради заплаха от бомба - гледала е re:tv. По другите телевизии има сериали. По радиостанциите звучат диско хитове. По Хоризонт обсъждат вредата от мобилните телефони и терминологията в учебниците.


Същинският протест завършва за точно един час. Между 12:00 и 14:00 полицаите разделят хората на площада на две. Аз, Християн и Васко оставаме от лявата страна на паметника (откъм БАН). За около час ние и още няколко жени и продължаваме да скандираме. Залепени за сградите зад нас са няколко десетки кибици, които не скандират, а само гледат да видят какво ще стане. Тъпо. Не знаем какво да скандираме. Бабите и дядовците викат „Червени боклуци“. На младите им се струва твърде дълго. Те викат само „Боклуци“. „БСП е мафия!“, „Долу ДПС!“. Някои започват да викат „Турци сте!“. Какви турци бе? Бойко Борисов е чист българин. Михаил Миков е чист бъугарин. Полицаите - хора с наднормено тегло и определено тъпи погледи - на чист български псуваха жените, които ги кълняха и обиждаха. 


Около час останахме на ограничената територия, оставена ни от кордона полицаи на площада пред Народното събрание.


От нашата страна не видях полицай да удря цивилен. Нито някой хвърляше каквото и да било по „пазителите на реда“. На отцепената част откъм Софийския университет обаче имаше далеч по-големи вълнения. Нищо не можехме да видим.


Към 13:30 полицаите започнаха да бият с палките по щитовете си и да пристъпват към хората. Участниците се бяха ядосали и скандиранията бяха по-силни. Започнахме да ръкопляскаме на полицаите - хората им говореха мирно: защо го правите? вас утре кой ще ви подкрепи? изпушете по една цигара! Унизените протестиращи започнаха да викат „Ушев педераст!“.


Бяхме останали 200-ина младежи на жълтите павета. Летяха снежни топки - в израз на гняв, че протестът се разпръскваше по този начин. На градинката „Кристал“ беше изтръгната металната ограда на строителния обект и бе изправена срещу кордона, по-късно срещу полицаите беше запратен и един жълт боклуджийски контейнер. От прозорците на сградите висяха любопитни кибици. Пред БНБ протестът бе окончателно стопен. Гейм оувър.


Защо полицаите ни разделиха толкова лесно? Някой каза, че шествието на студентите е закъсняло и че не сме били достатъчно хора. Аз казвам, че народът се уплаши. Никой не очакваше такъв ход от страна на Бате Бойко. А се питам и за друго:


- Михаил Миков каза на извънредната конференция, че организаторите не са посочили точен брой на очакваните протестиращи. Защо тогава на площада беше предвидено да има по един полицай на всеки трима от 3-те хиляди протестиращи? 


- Как разделянето на протестиращите на две части помага при заплаха от бомба?


- Как операцията по прекратяването на протеста настъпи след точно 50 минути, 2 бомбички и една хвърлена ограда? Не е ли твърде режисиран този филм?


Срам ме е от българските политици и от българските полицаи.


Гордея се с младите българи и българки, които се събудиха от съня „Не ме интересува!“ и решиха да изразят с присъствие своето недоволство от излагащото ни пред цял свят некадърно правителство.


Надявам се, че това ще е първата стъпка за младите хора към осъзнаването, че аполитичността не е избор. Нещата, които искаме да променим, се оправят именно с гражданско общество и политика, а не с анархия. 


ИНТЕРЕСУВАЙТЕ СЕ, ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ!


Само така ще се оправим.


Продължаваме с протеста утре. Аз нямам глас и ще си нося кречетало.


Други реакции на блогъри, за които мисля, че се припокриват с моите впечатления, са:

Изпросиха си го. Пак - на Радан Кънев

и 14 януари - хубав протест - на Мартин Ангелов


Ето и изявлението на Мартин Димитров (Председателят на СДС), който лично присъства на протеста, и е единственият български политик с адекватно поведение в създалата се ситуация:

МВР отново би хората вместо да пази реда