петък, 16 януари 2009 г.

Да, точно така, граждани: мълчалив седящ протест!

Бях на протестите пред Народното събрание и на 14-ти, и на 15-ти януари. На 14-ти и аз бягах панически от полицаите, неразбирайки как действията им са оправдани от бомбената заплаха и десетимата провокатори (пресата ту казва, че били футболни фенове, ту „расатковци“ - айде сега, след като някои от тях са осъдени, да вземат да ни кажат за кое от двете става дума). С огромно разочарование след това проследих по медиите как протестът бе изкаран „провален“, „лумпенизиран“, „хаотичен“ и т.н.

Едно трябва да е ясно на всички: на протеста бяха хиляди мирни граждани и то предимно млади хора: студенти и ученици. На тези хиляди имаше не повече от двайсетина провокатори, които не трябваше да са никакъв проблем за хилядите жандармеристи, намиращи се на площада.

Обидени от принизяването на протеста на младите хора, организаторите (Коалиция „За да остане природа“, Сдружение за развитие и обществен контрол (СРОКСОС) и земеделци) обявиха, че на 15-ти януари протестът ще е мирен. СЕДЯЩ.

Беше постигнат един голям успех и един голям провал. Успехът беше, че протестът мина без абсолютно никакво напрежение, насилие, щети на обществена и частна собственост. Провалът беше на тълпата, която не разбра смисъла на седящия протест. Изнервените хорица искаха да викат, да псуват: „да плашат управляващите“. Към седящите еколози бяха отправяни реплики от анонимни протестиращи от сорта на „Какво седите бееее!!!“, „Еко будали!!!“.

Не ги обвинявам хората. В България „седенето“ предизвиква само отрицателно впечатление - асоциира се с бездействието. В свободните демократични държави хората протестират седнали по две причини: седналият не може да удря и да напада и най-вече НЕ може да се защити от палките на полицаите с бяг или по какъвто и да било друг начин. Този протест се използва именно когато мирното застъпване за правата ни се компрометира от лумпени.

Ето как мирните граждани го правеха в Гърция през декември 2008








Ето как го направихме ние вчера пред Народното събрание:



Още снимки от седящия протест има на сайта на Коалиция „За да остане природа“ тук: http://forthenature.org/gallery/109/Мирен_седящ_протест_пред_Парламента_150109 .

Аз не направих снимки, защото видях, че доста хора - предполагам журналисти - снимаха. Мислех, че днес ще видя кадрите в пресата, но уви. Тези и другите фотографи, които се тълпяха около седящите, изчезнаха в миг, виждайки, че при тях екшън няма, и отидоха да снимат малко по-шумните протестиращи. Нещо като известната приказка „Луд на шарено се радва“: медиите пренебрегнаха интелигентния и информиран протест на еколозите и се запътиха да търсят по-„пикантни“ и шумни протестиращи.

Ето за какво успяха да се преборят „еко будалите“, уважаеми граждани:

Днес Народното събрание гласува Закона за горите. Приети са част от нашите искания:
+ преференциите за изграждане на ски писти и съоръжения в горски фонд без да се сменя предназначението на земята, съответно без да се плащат такси за това към държавата, ОТПАДА.
+ предложението ловния сезон за водоплаващ дивеч да се удължи ОТПАДА. Срокът остава до 31 януари всяка година.
+ Заменките на гори за физически лица спират ВЕДНАГА, с влизане на промените в Закона в сила (след 2-3 работни дни). В момента има над 300 чакащи заменки, които успяваме да спрем! Това е голяма победа.
+ Продажба на държавни гори ще има само извън защитените територии и зони. Ще се изработят критерии с участие на Коалицията и граждани за това какви гори и при какви условия ще могат да бъдат продавани.

С други думи - благодарение на работата на еколозите бе спряно разпродаването и унищожаването на българските гори - бе предотвратено поредно престъпно деяние на българските политици. Именно на еколозите ще разчитаме да защитят и българското черноморие, което всички знаем на какво дередже е.

Друг начин, по който медиите, политиците от управляващата коалиция и служителите на МВР се опитаха да омаловажат протеста, е, като изтъкваха, че нямали сме били организация, не сме имали конкретни искания - абе всъщност имали сме АМА БИЛИ ТВЪРДЕ МНОГО.

Действително протестиращите не бяха единни и организирани: на площада имаше много хора, които бяха дошли сами, доста бяха на групички по двама-трима, а абсолютният рекорд за група бяха 6-7 човека. Както вече писах, хората не знаеха какво да скандират. Една групичка започваше някакъв възглас и още няколко се включваха. Съвсем друго щеше да бъде ако 20 гърла (мъжки по възможност) се бяха наговорили предварително какво да викат. Да, ама не. Такива „крупни“ организации българите сме отвикнали да имаме. 12 години всеки се спасява самостоятелно и вече нямаме рефлекс да се обединяваме и да викаме в един глас. Но ще тренираме!

Аз съм изключително обнадеждена и вярвам, че нещата скоро ще тръгнат на добре. Дотогава - не забравяйте престъпленията на политиците и произвола на полицаите:

ИНТЕРЕСУВАЙТЕ СЕ, ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ, ОРГАНИЗИРАЙТЕ СЕ!