петък, 23 януари 2009 г.

Смъртта в МВР не е занимание самотно


„Кой уби Методи Маринов?“ питаме от няколко дни. На 19-ти януари Минчо Спасов ни увери, че полицията си върши работата - „НЕ е премълчала тази смърт“ и все още проверява какви точно са били обстоятелствата около инцидента в 4-то РПУ, София през нощта след протеста на 14-ти януари. И до днес от МВР все още мълчат по този случай, но по един друг - не.

На 22 януари полицията отново се оказва забъркана в смъртта на арестант: 29-годишният столичанин Пламен Куцаров, който е бил задържан заради отвличане, умира на път за полицейската дирекция, като малко преди това е бил подложен на тест с детектор на лъжата. Повече информация тук. Реакцията на мудния при проверките министър Миков този път обаче е светкавична: със заповед той отстранява ръководството на Дирекция “Противодействие на оргарнизираната и тежката престъпност” към Генерална дирекция “Криминална полиция”. Проверката по принцип има 5-дневен срок (от 14-ти минаха вече 8 дни, господа), като в заповедта на Михаил Миков е посочено, че решението за отстраняването на тримата шефове, е в сила до приключване на проверката, която са започнали Инспекторатът на МВР и Главна дирекция “Досъдебно производство”. Дотук с разликите между двата случая.

Приликите са, че МВР твърди, че и двамата арестанти са криминално проявени, и че и при двамата смъртта е била естествена.

Въпросите, които повдига третирането на тези два случая от МВР, са много и очевидни.

Най-големият въпрос обаче е защо за едната естествена смърт с десетки свидетели виновни няма, а за другата естествена смърт - отлитат 3 глави на висши полицейски началници, при положение че арестантът не е бил изпускан от близко полицейско наблюдение.

Не е въпрос дали министър Миков е достатъчно компетентен за поста си. Не е въпрос дали в България се потъпкват човешките права. Въпросът е: „Какво ще ги правим тези факти?“ Въпросът е: „Тук оставки стигат ли или са нужни ефективни присъди?“