четвъртък, 1 януари 2009 г.

Сполай ти, Wattie, за гостоприемството!

Да ни е честита новата година! Много здраве, оптимизъм и успехи на всички!

(новогодишна пита, дело на Peb)

И понеже на празници обичам да разказвам поучителни истории, свързани с езика, ще кажа на какво филологическо приключение се отправих след вчерашното празнуване.

И така... Точно когато изглеждаше, че празникът ще бъде посрещнат в скромна семейна обстановка и ще се състои основно в претърсване на питата и съзерцаване на пираткохвърляне и ракетоизстрелване, Wattie предложи да стане домакин на новогодишното парти. Без много да се маем, Marfi, Peb, аз, Спас (а не Анастасий ;-) ) и приятели подготвихме част от провизиите и малката ни дружина се озова в уютния дом на Wattie, където ядохме, пихме и се веселихме почти до зори.

На зазоряване си тръгнахме (въпреки че можеше още поне една неделя да останем на сладка раздумка, хапване и пийване), защото любезните хора знаят кога да си тръгнат или както казват прочутите с добрите си маниери англичани: "Never outstay your welcome" или „Никога не оставай за по-дълго време от това, за което си добре дошъл.“

На изпроводяк изказах благодарността си към домакина за неговото гостоприемство и споменах, че на английски има специален начин за изразяване на този жест, а именно чрез "bread-and-butter letter". Wattie намери за интересен този обичай и подхвърли, че може да публикувам своето благодарствено писмо в блога си.

Реших, че първото, което трябва да направя по повода, е да намеря по-приемлив превод за името на това специално писмо от описателното разяснение, предлагано от речника.

Започнах да ровя в паметта си и в Гугъл, за да намеря някоя народна песен или приказка, в която да се изразява благодарност към домакина. Както и предполагах, повечето обръщения от гости към домакини се оказаха най-вече:
- приканване домакинът да стане и да се занимае с гостите ("Стани, нине господине" - изпълняват "Мистерия на българските гласове", архив на БНТ, 1995 ),
- изискване от домакина да сложи трапезата (Домакине, Сипи Вино),
- благопожелателни ("Ой, Коледо" - изпълняват "Мистерия на българските гласове", архив на БНТ, 1995 г. ) или
- описващи катастрофално гостуване (Стоян домакин и злобни гости).

Точно когато бях решила, че нищо няма да открия, реших да потърся в Гугъл остарялата форма за благодаря - „сполай ти“. Така попаднах на описанието на начина, по който се празнува Катерининден, и по-точно:

Броят на питките, които се правели от това тесто е задължително нечетен: 5, 7 или 9 и трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.
Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите:
“Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”
И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже:
Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”
Жената трябва да отговори: “Амин! – Дай, Боже!”

Ето че и в българските традиции има обичай, в който има изискване за изразяване на благодарност и даже съвсем случайно в задължителния отговор се споменава благодарност именно за „сладкия залък“. Разбира се разликите спрямо английското bread-and-butter letter са много повече: благодари се устно и то не за гостоприемство, а за черпене на улицата, но все пак е интересно да се знае, че и в българските традиции има случай, в който се изисква благодарене:)

И така тази история приключва подобно на начина, по който се решава логическата задача на Wattie за трите ключа. Както при нея не се достига до решението чрез ползване на похвати от математиката и логиката, така и в тази история няма точен превод за английския жест, който искам да направя, но пък в процеса на търсенето му научих няколко народни песни и разбрах за един чудесен български обичай И успях все пак да благодаря на Wattie за гостоприемството:) (вж. заглавието ;-) )


Нека през новата година да сме още по-благодарни за това, че сме здрави, че имаме добри приятели и сили, с които да се борим за целите си. Останалото е бошлаф:)