четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Google Translate с функция за речник

Както вече казах в Google Translate и автоматичният превод, услугата може успешно да се ползва за превод на имена на държави, най-различни съкращения, химични вещества и терминология, свързана с ЕС.

Преди малко трябваше да преведа поредния списък с държави и реших при United Kingdom, да видя какво има да каже Google Translate - аз от много отдавна настоявам, че на български по-възприето е „Великобритания“, отколкото „Обединеното кралство“ (ето защо), но все се намира с кого да споря по този въпрос. Та ето на какво се натъкнах в Google Translate:



Забелязва се, че под полето с преведения текст се предлага кратък речник с възможните преводи.

В началото реших, че става дума само за имена на държави, но се оказа, че автоматичният превод на Google Translate вече работи като речник, когато се въвеждат отделни думи.

Ето няколко примера:
1. общи думи white, table
2. нови термини website, e-mail
3. фразеологични изрази: paint the town red, плюя си на петите. За огромно съжаление на хилядите фенове на баба ми хвърчилото все още няма достоен превод ;)

Редакция: Изглежда, че в рамките на 12 часа Google са махнали възможността за постоянни линкове към превода на дадена дума и съответно по-горните връзки в момента не работят. Можете да отидете на http://translate.google.com/translate_t# и сами да въведете предложените думи и изрази, за да тествате.

За съжаление на сайта на Google Translate все още няма информация какви корпуси са ползвани за тази речникова база. Със сигурност не е този на sensagent (BalkaNet), нито на някой от по-известните компютърни речници, за които знам.

И понеже всичко започна с Обединеното кралство, да видим другите речници как реагират при въвеждане на United Kingdom в полетата за търсене:

eurodict (половин успех), sensagent (успех), какво.орг (една трета успех - не реагира на целия израз, както поне успява да направи eurodict)

От теста, който направих със същите думи от по-горе с английски-гръцки, се оказа, че за тази комбинация, речникът далеч не е толкова пълен, колкото за английски-български. Също установих, че английски-немски е на ниво като английски-гръцки, а двойката английски-руски е толкова добре разработена, колкото и английски-български.

Редакция: Самия речник на Google можете да го намерите в пълната му красота на адрес: http://www.google.com/dictionary. Там освен значенията на конкретната дума са предложени: произношение, сродни фрази и дефиниции от мрежата (пример). Аз не го предпочитам, защото е по-тромав изборът на различни езикови комбинации.

понеделник, 23 февруари 2009 г.

People who actually learned English

First we made it clear: Learn English or you are in trouble :-D 

Then we provided proof: Foreign languages can make you famous 

It's time to see what happens if people actually learn to speak English :))



неделя, 22 февруари 2009 г.

Foreign languages can make you famous


събота, 21 февруари 2009 г.

Езиковите закачки и рекламата

От доста време рекламите разчитат по-скоро на вида (Нова телевизия), отколкото на изказа. Ето няколко примера за езикови закачки по реклами, видени в София:

ЗА

Знаете ли, че йероглифът за криза и за възможност е един и същ?

Харесва ми! Информативна, актуална и обвързана с продукта!
Редакция: Доколко обаче запознатите с източните езици са склонни да се съгласят с това твърдение? Прочетете някои лингвистични разяснения в коментарите под статията.

ПРОТИВ

Един за всички, всички за един! Командоси - рицари днешни!
Професионалистите от тази агенция са гаранция за вашата сигурност и защита.

Еееех, откъде ли да започна... тук игра на думи няма. Има обаче три лозунга, като „Командоси - рицари днешни!“ направо... ми събра веждите...

Представям си разговора между собственика на тази „агенция“ и графичния дизайнер на паното:

- Отгоре напиши „Този обект се охранява от ...“, сложи герба на фирмата. Две снимки на Гошо и Пешо - е тука щракнал съм ги с мобилния от играта на пейнтбол оня ден- единият се катери по въже, а другият стреля със снайпер! Помести и оня мой лаф за рицарите и девиза на мускетарите. Мисля, че много тича! Я! В ъгъла остана място: я напиши и нещо интелигентно за агенцията - за какво ти плащам тука?!?“

ГРЪЦКАТА СЛЕДА

Снимката е направена в стола на Софийския университет. Вниманието ми бе привлечено от начина, по който е написано „ФЕТА Land“. Оригинален подход да обявиш гръцко парти:) Одобрявам!

сряда, 18 февруари 2009 г.

Не вярвайте на спелчекъра


Преди известно време зададох въпроса: На какво да вярваме: на речника или на правописната проверка в Word?

Въпросът се отнасяше конкретно за Нов правописен речник на БАН (изд. 2002 г. от Института за български език) и за програмата за правописна проверка ItaEst - Така е! (публикувана за свободно теглене в интернет през 2004 г.). Тогава ме беше смутило, че спелчекърът декларира, че ползва гореспоменатия речник, но практическият тест не доказа това твърдение.

След дълги дискусии с хора, които са горе-долу в течение по тези въпроси, се оказа, че върху спелчекъра е било работено почти паралелно с издаването на речника и затова има несъответствия между двата продукта. Също така - въпреки че е творба на БАН, спелчекърът бил freeware и поради това не претендирал за меродавност.

Затова, ако сте сред потребителите на спелчекъра ItaEst, не му се предоверявайте нито очаквайте скоро нова версия.

За съжаление в Мрежата няма информация на какви електронни граматични речници са базирани правописните проверки на Microsoft и Google и съответно не би могло да се заключи дали на тях може да се разчита повече.

За момента предпочитаните от мен безплатен правописен речник (онлайн) и спелчекър са тези на БГ Офис.

вторник, 17 февруари 2009 г.

Аз подкрепям СДС

От днес официално съм председател на младежката организация на СДС в град Перник.

В блога си отдавна обявих факта, че симпатизирам на СДС. На предходните парламентарни избори гласувах за ОДС и не само че не съм съжалила, напротив - горда съм с избора си. Макар и пета по брой на представителите в Народното събрание, парламентарната група на ОДС може да се похвали с много успехи - предлагам подробен списък от блога на Мартин Димитров.

Също така в момента СДС са основните застъпници за правата на българските граждани, които са на път да бъдат грубо погазени от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

Каузите, зад които застава СДС, са и мои каузи и затова се реших на тази стъпка. Благодаря на СДС Перник и на членовете на младежката организация, които ми гласуваха доверие и ме избраха за председател. Надявам се заедно да свършим много работа в бъдеще.

Възползвам се от възможността и публикувам малко повече информация за присъствието на СДС във Фейсбук:

Официалната група на СДС
Страницата на Мартин Димитров

Най-накрая размахаха пръст на анонимната журналистика

Още в началото на декември бях изразила раздразнението си от анонимната журналистика. Тогава бях дала пример със странния случай на Албена Вулева - една верига супермаркети направи безплатна реклама на гърба й, а няколко ежедневника попълниха колонките си с „новини“, оклеветяващи жълтата журналистка. Случаят с Вулева изобщо нямаше да ме трогне - клюки и клевети колкото искаш по всякаквите ни медии, но интересното в нейния казус беше, че в собствен репортаж тя показа нагледно как някои медии изобщо не виждат проблем в това да публикуват анонимно доказано невярна информация. Разбира се тогава никой не се трогна от перипетиите на Вулева.

Аз лично в момента се забавлявам изключително с цирка, който се разви наскоро, а именно че собственикът на вестник „Сега“ и компанията „Овергаз“ съди „Нова българска медийна група“ за клевета и злепоставяне.

И ето че чудото стана пред очите ни: КАПИТАЛ ПРИМ | Издатели се обявиха срещу анонимната журналистика

Браво:) Много се радвам, че най-накрая пострада някой с достатъчно пари и юристи, за да се започне по-сериозен дебат по въпроса. Продължавам да следя историята, за да видя още колко проблеми с българската журналистика ще бъдат „открити“ в процеса.

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Работници с червени потници

Не мога да отрека, че информационната кампания на БСП „План BG 09“ е нива над последния им платен злощастен пиар с трамвая.

(цялата перипетия на комиксовия герой)

Визията на „комикса“ удивително напомня на някои образователни инициативи за деца (напр. Екоагентите), а не за младежи (напр. Европейски младежки портал), но явно създателите на кампанията знаят по-добре.

Пожелавам им успех и ги поздравявам с една много забавна песен на Джендема - Мансардна история:

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Старо- к'во?? :)


Говорим си онзи ден с един мой приятел програмист по скайп. Точно беше чул интервюто с мен по радио Дойче Веле, в което казвам, че съм завършила Новогръцка филология, и реши да направи едно уточнение:

П: И защо „новогръцка“, а не просто „гръцка“ филология?
М: За да се прави разлика със старогръцки:)
П: хмммм...
М: Някои университети имат и Византинистика - за средния етап между старогръцки и новогръцки
П: Не бих си помислил за старогръцки. Интересно. Не сте ли учили поне малко старогръцки?
М: О да... 4 семестъра;) Не ме питай...
П: :D Мисля, че разбирам - на мен в университета ми преподаваха старопрограмиране :D

Та ето, че филолози и програмисти си приличаме по нещо в крайна сметка:))

сряда, 11 февруари 2009 г.

Цирк!

mediapool.bg : "Овергаз" ще съди вестниците на Ирена Кръстева за клевета

Юристите на "Овергаз" са подготвили и в близките дни ще внесат в съда четири искови молби срещу вестниците „Монитор”, „Телеграф”, „Експрес” и „Политика”, собственост на "Нова българска медийна група", съобщи компанията в писмо до медиите в сряда.

"Вече повече от месец "Овергаз" и изпълнителният му директор Сашо Дончев са обект на злонамерена медийна кампания във вестниците на Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски, заместник-министър на бедствията и авариите. В серия от анонимни материали и в един авторски, подписан от Чавдар Цолов във вторник, 10 февруари, „Нова българска медийна група” и нейните издания лъжат, клеветят, злепоставят, очернят и увреждат репутацията на "Овергаз" и на изпълнителния му директор, базирайки се на изцяло измислени, подменени или изопачени факти", се казва в писмото.


Циирк:) Предвиждам кървави пръски след това „хващане за косите“ :))

Вие на кого залагате?

вторник, 10 февруари 2009 г.

Обреченият пиар на българската държавност

Обреченият пиар на българската държавност

Горното е връзка към статията, която беше публикувана на сайта на българската редакция на радио Дойче Веле във връзка с кратко интервю, което дадох преди седмица. Интервюто е част от една нова поредица, посветена на блогърите - повече информация от Малко мисли, малко идеи.

В един много приятен разговор с водещата Антоанета Ненкова казахме много и интересни неща, като основните акценти бяха върху следните ми статии:

Блогърите са опасни, казионните журналя - хич - за странната поръчка на Министерски съвет български и чуждестранни медии да популяризират за още 5 месеца през 2009 г. навършването на 100 години от Независимостта на България. Един мой приятел ме упрекна, че виждам нещата твърде едностранчиво, посочвайки, че миналата година например държавата е спонсорирала училищни прояви, посветени на Независимостта, които са били проведени чак през декември. Работата е там, че тези пари не отиват за училищни прояви, а за печатна реклама, от която ще отчетат приход само една рекламна агенция и няколко български и чуждестранни вестника. Тепърва ще видим кои ще са спечелилите.

В парламента не стигат добрите оратори - Абе може ли един оратор като хората да нямаме в тази държава??:) В статията посочвам, че това не е мъка за умиране, защото още по-голямата трагедия е, че нямаме качествени „дейци“ сред народните си представители (с малки изключения). Сравнението с Караманлис е много интересно. Повечето от вас едва ли разбират гръцки, но ако искате да видите за какъв оратор става въпрос, ето една негова реч в Лариса. Представям си различни български политици в такава ситуация и се чудя да плача ли, да се смея ли...

А ето го и самото интервю: първия ми подкаст :) Така се получи, че с него ще отбележа първата годишнина на блога и най-накрая ще внеса светлина относно правилното произношение на името му:)

(Щракнете върху бутона Posts и изберете M@Deutsche Welle)

неделя, 8 февруари 2009 г.

Този чуден български език :) - Втора част


Продължаваме от Този чуден български език :)

  • - Какви са краищата на семейните начала?

  • - Ако някоя случайна мисъл ти мине през главата, да я гониш ли?

  • - Зáспите са много повече от будителите, а в речника не ги споменават...

  • - Изразът е „за женене“, защото „за брак“ звучи кофти. А защо никой не говори „за омъжване“?

  • - Защо викаме неволята, а не волята?

  • - Две не виждаме, но пък си отваряме очите на четири.

  • - Дневен труд, Нощен труд... А Почивка?

петък, 6 февруари 2009 г.

За какво се бориш?

Цял ден в главата ми е една песен "Falling from grace, falling from grace...", която бях чула по любимото си радио. „fall from grace“ е идиом и означава да загубиш доверието и уважението на хората и особено след като направиш нещо лошо или неморално. Имам една теория, че в България веднъж спечелиш ли народната любов, после ако ще и в ада да се продъниш, не можеш да я загубиш... Но сега няма да говоря за народни любимци.

Честно казано, много се уморих да пиша по теми, свързани с обществото и политиката в България. До толкова, че за да изляза от януарския си период, в който пишех почти единствено за политика, се вглъбих в темите, които са ми най-интересни: езика, преводите, музиката. Предходните три статии се родиха бързо и спонтанно - все вдъхновени от интересни клипове, които бях гледала в Мрежата. Тъй като тези клипове са на английски език, реших, че коментарите ми към тях могат да бъдат на същия език. Но понеже статиите на английски станаха три поред, а и дойдоха бързо бързо след „политическите“, реших, че трябва да дам кратко разяснение.

Не съм се отказала да пиша за политика, просто реших, че ще разредя този вид писания в личния си блог. Ще продължавам с компанията блогъри от „България е наша“ да участвам в разпространението на осведоменост по важните въпроси, които засягат обществото ни, и вече съм взела конкретни мерки да стана още по-политична.

Тук обаче ще си пиша за езиците и преводите:) Пък:)

Та по повод английското ми вдъхновение тези дни и споменатата песен по-горе, открих великолепната певица Мериан Фейтфул. В една от своите популярни песни "Broken English" (Развален английски) тя пее настойчиво "What are you fighting for?" или "За какво се бориш?" Този въпрос пък ми напомни за една игра на думи, която със сестра ми бяхме научили година-две преди Виденовата зима. Ето я и нея:

Ще ти дам 5 лева, ако ми отговориш на следните 3 въпроса:

1. Къде си роден?
Хората обикновено казват съответния град или село, но „правилният“ отговор е „В болницата/родилния дом“.

2. По какво се движи влакът?
Хората обикновено казват „по релси“ , но „правилният“ отговор е „по разписание“...

3. За какво се бориш?
Хората обикновено започват да пелтечат, да изреждат каузи, но водещият играта задължително ги прекъсва по някое време, съобщавайки „правилния“ отговор, а именно:

„За пет лева“.

„За какво се бориш?“ е въпросът, който трябва да си задаваме през следващите няколко месеца и на който трябва да сме си отговорили, преди да направим поредния си демократичен избор. Ако ли не, все ще има да ни бъзикат с тия „к'ви пет лева“...

Marianne Faithfull, Broken English

An hour with Salman Rushdie

A wonderful speech by the famous author Salman Rushdie, held at Google, Mountain View. The occasion is his new book "Enchantress of Florence".

Salman Rushdie proves himself as a gifted and funny speaker, so if you have an hour to spare you will hear him talk about:

- Google and life before Google
- The discoveries of the new worlds: what European people thought of the Novus Mundus and India
- The unbelievable facts of history: some interesting stories about the Ottoman ways of execution, Vlad Dracul and his war craft.
- The difficult time he spent when he had a death sentence issued against him by Muslim fundamentalists
- Dan Brown (lol:)))
- About his old books and how he wrote them
- Blogggers, pay attention during the last 7 minutes of the lecture (after 1:02:30):
Pamphleteering, after the printing press was discovered, functioned pretty much like today's blogs. An interesting analogy - be sure not to miss it!

Enjoy:

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Crisis is good for business

Language/Translation industry is currently a 14-billion dollar industry. It's also growing very fast.

Language Weaver is one of the leading companies in automated translation software. In this video Language Weaver President and CEO Mark Tapling comments why crisis is good for machine translation. Basically he's advising big companies to invest in their own automated translation software solutions and to "reduce costs" meaning - to reduce salaries for human translators. Language Weaver is the second global provider after Google to support Bulgarian language for machine translation.




'Alas, for us miserable lot, all that man is is nothing. So we will all be after the underworld takes us away. So let us live well while we can.'
Petronius, Satyricon 34

We love ... We hate

Here's a great discovery I made on youtube: a video blog about gadgets: megawhat.tv

I especially liked the section We love ... We hate. You should definitely go see it. Now here are some examples to make you curious:


We Hate: Twitter


We hate... Emoticons


We Hate...products with silly names


And if you do go to the video blog, check out my absolute number-one we-hate video: Auto Formatting on Microsoft Word

вторник, 3 февруари 2009 г.

Методика на протеста

В България формите на протест се регулират със създадения на 2 февруари 1990 г. „Закон за събранията, митингите и манифестациите“.  Ако погледнем датата на създаването му, ще се досетим бързо, че този закон доста бързо е бил списан след падането на социалистическия режим. Ако погледнем заглавието му, ще видим думите „събрания“, „митинги“ и „манифестации“.

За съжаление в самия закон няма дефиниции на горните думи, затова ще дадем такива тук(благодарение на изключително ценните коментари на Зелен Бетон към статията  Терминология на протеста).

Преди 89-та "стандартните" масови обществени прояви бяха:
- събрание = група хора, събрани обикновено на закрито, по повод на конкретна тема;
- митинг = голяма група хора, събрани на обикновено на открито, по повод на конкретно събитие с обща значимост - за да демонстрират подкрепа или отрицание;
- манифестация = шествие, обикновено по стандартни поводи (празници, годишнини), целящо да демонстрира (най-общо) единомислието на "социалистическото общество" и подкрепата за "ръководната роля на Партията".

Та... за 20 години демокрация ние имаме един закон, който с обилна соц терминология регулира правата ни да протестираме мирно и който се побира на скромните три странички.

„За какво са ни и повече?“ ще попитат някои.

И с право. Събрания правят само партиите, а повечето сме безпартийни. Митинги - ама протестни, а не концерти, колко? На 10 години по веднъж да ги сложим? А за „манифестации“ да не говорим. Последната май е била на 9-ти септември 1989 г.

По-долу ще изброя някои други видове начини за протестиране, известни нам от съседна Гърция.

1. Мирен седящ протест: Гърция, декември 2008. Деца излизат на улиците, за да направят седящ протест. Предната вечер лумпени са горили града и са грабили от магазини, но това за тях не представлява извинение да не отидат да почетат паметта на убития от полицай 15-годишен Алексис. 


2. Немирен протест: Гърция, 23 януари 2009. Атина изригна: Убийците на Константина ще платят!

(източник)

3. Протест с трактори: Цял януари 2009. Ама не подредени в кръг на паркинг зоната около Александър Невски, а на границата. Не една - а две държави и техните граждани с право на свободно движение да бъдат поставени на колене.



4.  В памет на едно събитие. Годишнина от събитията в Политехниката в Атина (17.11.1973 г.)



5. Културен протест. Айде, най-накрая да дадем пример и с български протест!


Хиляди български летовници предпочитат всяка година гръцките плажове пред презастроеното ни Черноморие.



А сега сериозно. 

На 4 февруари 2009 момичетата и момчетата, които организираха Януарските протести, честват 12 години от връщането на мандата на БСПСпрете да ги питате с кои политически формации ще си стиснат ръцете. Спрете да им тикате пръст в очите и да питате „Ти! Какви са ти исканията?“ Те искат да работят, да плащат справедливи данъци и осигуровки и съответно да живеят в европейска страна, където да се чувстват спокойни за здравето, сигурността си, бъдещето си.

На 4 февруари 2009 те излизат да празнуват, че преди 12 години гражданското ни общество постигна голяма победа - БСП върна мандата за управление и така отвори вратите за демократизацията и евроинтеграцията на България. Излизат с надеждата, че мечтите от онези години все още има възможност да не бъдат омаскарени от евроизлагация, псевдоправосъдие и полицейщина. Излизат, за да покажат, че се интересуват. 

А който се интересува, се информира. Информираните граждани се организират. А организираните информирани граждани са тези, които действително могат да предизвикат промяна.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

В парламента не стигат добрите оратори

В парламента не стигат добрите оратори - статия във в. „Труд“ от 2 февруари 2009 г.

По-долу са описани някои данни от социологическо проучване с ръководител доц. Лилия Методиева от СУ “Св. Климент Охридски”, посветено на ораторските качества на родните депутати. В изследването са участвали 127 народни избраници и 40 журналисти и то се провежда за шести път. Проточило се е почти 6 месеца - от юни до края на ноември 2008 г.

Според самите депутати класацията е следната:
1. проф. Андрей Пантев (БСП)
2. Лютви Местан (ДПС)
3. Станимир Илчев (НДСВ).

В изследването изрично се посочва, че:

Известна депутатска пристрастност вероятно е поизкривила данните. Всеки от участниците в анкетата е гласувал основно за своите. Най-организирани са били от ДПС - в групата на движението 100% са предпочели Лютви Местан. При победителя проф. Пантев харесването е по-равномерно разпределено. От колегите му от “Коалиция за България” за него са гласували 73 на сто.
Според журналистите
1. Иван Костов (67,6%)
2. Татяна Дончева (29,4%)
3. Станимир Илчев (23,5%)
4. Андрей Пантев (20,6%)
5. Лютви Местан (17,6%)
6. Волен Сидеров (14,7%).

Посочва се, че сред най-активните на трибуната е лидерът на СДС Мартин Димитров. Той е пропуснат в списъка на изявените витии, но пък ако отчетем едни други данни от изследванията за ораторските умения на народните ни представители като цяло, по-добре да гледаме делата, а не думите, че е страшно...



От статията Речите - манипулирани, дълги и скучни

неделя, 1 февруари 2009 г.

Терминология на протеста

Чета, слушам и ми прави впечатление как езикът се променя. Нека да видим едни нови думички, заради които веждите ми напоследък са се преместили с милиметър нагоре.

яхам

последно използвано от Антон Кутев, чиновник в БСП, специалист по из­кус­т­воз­на­ние:
В тази посока представителят на БСП Антон Кутев заяви, че протеста* на студентите отново е яхнат от политическите сили, като посочи, че участието и на зърнопроизводители и и* други граждански групи е въпрос на организация. (източник)
*грешките са допуснати от анонимния журналист.

Супер дразнеща дума. Не мога да разбера в какъв смисъл точно се използва напоследък - в смисъл на „експлоатирам“ (както предполагам я разбират повечето хора в горния контекст) или на „включвам се в“. При опит да я издиря назад във времето и кога е била употребена за пръв път, най-старата статия, която намерих, е следната: И в Бургас яхат стачката от 15.05.2007, но както ще видите в статийката, думата „яхат“ е употребена по-скоро в значение на „включвам се в“, „яхам вълната“ т.е. „започвам нещо, възползвайки се от набраната инерция“. Примери в Гугъл за „яхам вълната“ - колкото искате. При справка в речника се оказва, че преносното значение на глагола „яхам“ е „Потискам, гнетя. Яхат го както си искат.“ Та в случая или имаме словотворчество от страна на Антон Кутев, или просто поради недобро познаване на българските фразеологични изрази, изкуствоведът е съобщил на медиите, че опозицията не само не е подкрепила януарските протести - напротив - потиснала ги е.

митинг

Тази дума не е била използвана често през последните 12 години, при което, най-вече слушайки радио и телевизионни програми, открих, че хората на средна възраст проявяват несигурност относно произношението й. Някой казват „мИтинг“, но натрапчиво голяма част казва „митИнг“. Направих справка с правописния речник на Петър Пашов (издаван от университетско издателство на СУ, 2004) и там изрично е посочено в статията на думата: (не: митИнг), което ме навежда на мисълта, че хората и преди не са знаели как да я произнасят.

Производната дума на „митинг“ за лице, участващо в такава проява, в съвременните статии е „митингуващ“ - дума, която не се среща по речниците, нито се свързва с глагол от същия корен: за щастие още не съм чула някой да казва *Отивам да митингувам. Отбелязвам, че „Нов правописен речник на българския език“ предлага думата „митИнгаджия“, която пък никога преди не бях чувала.

В създадения на 2 февруари 1990 г. Закон за събранията, митингите и манифестациите не са дадени дефиниции на трите думи в неговото име, но поне бихме могли да приемем, че думата „митинг“ се е родила с края на социалистическия режим.

Интересно е да се отбележи, че в гореспоменатия закон вече почти мъртвата дума „манифестация“ се употребява и самостоятелно, имайки значение на „шествие“. Виж, събранията и митингите са неразделни. Явно законотворците тогава са ги разбирали като еднакво нещо - все едно в даден текст навсякъде да казваш „подробности и детайли“.

Да обобщим: младите наричаха януарските събития протести (експеримент в сайта на организаторите СРОКСОС: думата митинг е използвана 4 пъти, а думата протест - 44 пъти.) Повечето от изказващите се хора на средна възраст, включително представители на властта обаче използваха митинги. Не знам доколко коректно, защото, ако вземем за пример сайта на БСП, там „митинг“ се използва най-вече в съчетанията „митинг-концерт“, „митинг-сбор“ и дори „митинг-поклонение“. Виж, „простест“ се използва редом с тежки думи като „опит на нагнетяване на напрежение, дестабилизация на държавата и нарушаване правата на гражданите“, „невежи в организирането на такива протести хора“, „проява на екстремизъм и вандалщина“.

качулка

За тази дума ще си позволя да цитирам любимата си рубрика в сп. „Тема“ (бр. 4/1009) „Дума на седмицата“, посветена на нея:

Според тълковния речник означава „мека островърха шапка, която обикновено е прикрепена като част от връхна дреха, покрива цялата глава и предпазва от вятър, дъжд и студ“. В жаргона обаче качулката има и други значения - с нея с наричат както самите полицаи (качулки), така и маските, с които спецченгетата покриват лицето си по време на операции. Тогава обикновено на арестувания също слагат качулка, приличаща повече на чувал и без отвори за дишане.

През декември миналата година станахме свидетели на протестите в Гърция, които струваха на държавата стотици хиляди евро. Българските медии приписаха протестите изцяло на анархистите:

Анархисти с маски на лицата хвърляха камъни и коктейли "Молотов" по полицаите пред факултета по право, а полицията отвърна със сълзотворен газ, съобщи Франс прес. (източник)
На гръцки думата за младежите с маски на лице и Молотов в ръка е една: „κουκουλοφόρος“ - буквално „носещ качулка“. Анархистите са само една от групите, които си слагат качулка/шалче на лицето при по-бурни протести, така че горното словосъчетание не е точно, а дори е подвеждащо. Няма да се сърдим на автора обаче, защото на български думата „качулка“ е запазена за „другата страна“, а именно силите на реда. По-долу следва думата, която според мен се оформи като съответствие на гръцката „κουκουλοφόρος“ („носещ качулка“).

лумпен

Тази дума съществува от много отдавна и означава „бедняк, дрипльо“. Взе да се използва по-често преди 4 години покрай неочаквания възход на „националистическата“ „партия“ Атака. Според мен тази дума е била избрана поради първите статии, посветени на настървения белокос оратор Волен Сидеров, сравняващи го с френския му колега Жан Мари льо Пен - льо Пен и лумпен звучат доста подобно. За съжаление тази дума продължи да разширява значението си.

Първото „разширение“ се получи покрай първия гей парад в България през юни 2008 г. Тогава 60-ина последователи на БНС станаха причина „лумпен“ да стане антоним (първи враг) на „гей“.

Половин година по-късно - поради участието на известен брой момчета с качулки в протеста на 14 януари, с думата „лумпен“ условно започнахме да означаваме „хората с качулки, които хвърлят предмети срещу органите на реда“ (в Гърция Молотов, в България снежни топки - ама айде сега подробности). Според мен тя ще се установи трайно като превод на „κουκουλοφόρος“ („носещ качулка“). Засега все още българските медии превеждат гръцката дума неправилно. Пресен пример е статията за протеста, организиран в подкрепа на залятата с киселина българка Константина Кунева:

Анархисти, включили се в редиците на шествието, започнаха да хвърлят камъни и коктейли "Молотов" срещу охраняващите министерството засилени полицейски части, които отговориха със сълзотворен газ и ръчни шокови гранати. Едно момиче беше ранено от хвърлен камък и бе откарано в болница. При оттеглянето си анархистите нанесоха щети на магазини и коли в съседния район Гази.

В протестната акция масово участваха членове на извънпарламентарната левица, представители на различни низови синдикални организации, членове на младежката организация на партията Синаспизмос и други обществени и имигрантски организации. (източник)

Както видяхте на гръцките плакати в подкрепа на К. Кунева - където са подписани, те са подписани именно от анархистите. По неясни причини обаче анонимните журналисти на цитираната по-горе статия не са ги включили сред организаторите, а са използвали името им за обозначаване на „хората с качулки, които хвърлят предмети срещу органите на реда“. Това е неправилно и дори манипулиращо. Разбирам, че обществото ни няма развита терминология за описване на протести, но думите анархизъм и анархист са доста стари и вече запазени за други употреби, така че ако искат да бъдат коректни, българските журналисти ще трябва да актуализират речниците си.

Горните теории са си лично мои разсъждения и ще се радвам да чуя и вашите мнения.