вторник, 10 февруари 2009 г.

Обреченият пиар на българската държавност

Обреченият пиар на българската държавност

Горното е връзка към статията, която беше публикувана на сайта на българската редакция на радио Дойче Веле във връзка с кратко интервю, което дадох преди седмица. Интервюто е част от една нова поредица, посветена на блогърите - повече информация от Малко мисли, малко идеи.

В един много приятен разговор с водещата Антоанета Ненкова казахме много и интересни неща, като основните акценти бяха върху следните ми статии:

Блогърите са опасни, казионните журналя - хич - за странната поръчка на Министерски съвет български и чуждестранни медии да популяризират за още 5 месеца през 2009 г. навършването на 100 години от Независимостта на България. Един мой приятел ме упрекна, че виждам нещата твърде едностранчиво, посочвайки, че миналата година например държавата е спонсорирала училищни прояви, посветени на Независимостта, които са били проведени чак през декември. Работата е там, че тези пари не отиват за училищни прояви, а за печатна реклама, от която ще отчетат приход само една рекламна агенция и няколко български и чуждестранни вестника. Тепърва ще видим кои ще са спечелилите.

В парламента не стигат добрите оратори - Абе може ли един оратор като хората да нямаме в тази държава??:) В статията посочвам, че това не е мъка за умиране, защото още по-голямата трагедия е, че нямаме качествени „дейци“ сред народните си представители (с малки изключения). Сравнението с Караманлис е много интересно. Повечето от вас едва ли разбират гръцки, но ако искате да видите за какъв оратор става въпрос, ето една негова реч в Лариса. Представям си различни български политици в такава ситуация и се чудя да плача ли, да се смея ли...

А ето го и самото интервю: първия ми подкаст :) Така се получи, че с него ще отбележа първата годишнина на блога и най-накрая ще внеса светлина относно правилното произношение на името му:)

(Щракнете върху бутона Posts и изберете M@Deutsche Welle)