вторник, 3 февруари 2009 г.

Методика на протеста

В България формите на протест се регулират със създадения на 2 февруари 1990 г. „Закон за събранията, митингите и манифестациите“.  Ако погледнем датата на създаването му, ще се досетим бързо, че този закон доста бързо е бил списан след падането на социалистическия режим. Ако погледнем заглавието му, ще видим думите „събрания“, „митинги“ и „манифестации“.

За съжаление в самия закон няма дефиниции на горните думи, затова ще дадем такива тук(благодарение на изключително ценните коментари на Зелен Бетон към статията  Терминология на протеста).

Преди 89-та "стандартните" масови обществени прояви бяха:
- събрание = група хора, събрани обикновено на закрито, по повод на конкретна тема;
- митинг = голяма група хора, събрани на обикновено на открито, по повод на конкретно събитие с обща значимост - за да демонстрират подкрепа или отрицание;
- манифестация = шествие, обикновено по стандартни поводи (празници, годишнини), целящо да демонстрира (най-общо) единомислието на "социалистическото общество" и подкрепата за "ръководната роля на Партията".

Та... за 20 години демокрация ние имаме един закон, който с обилна соц терминология регулира правата ни да протестираме мирно и който се побира на скромните три странички.

„За какво са ни и повече?“ ще попитат някои.

И с право. Събрания правят само партиите, а повечето сме безпартийни. Митинги - ама протестни, а не концерти, колко? На 10 години по веднъж да ги сложим? А за „манифестации“ да не говорим. Последната май е била на 9-ти септември 1989 г.

По-долу ще изброя някои други видове начини за протестиране, известни нам от съседна Гърция.

1. Мирен седящ протест: Гърция, декември 2008. Деца излизат на улиците, за да направят седящ протест. Предната вечер лумпени са горили града и са грабили от магазини, но това за тях не представлява извинение да не отидат да почетат паметта на убития от полицай 15-годишен Алексис. 


2. Немирен протест: Гърция, 23 януари 2009. Атина изригна: Убийците на Константина ще платят!

(източник)

3. Протест с трактори: Цял януари 2009. Ама не подредени в кръг на паркинг зоната около Александър Невски, а на границата. Не една - а две държави и техните граждани с право на свободно движение да бъдат поставени на колене.



4.  В памет на едно събитие. Годишнина от събитията в Политехниката в Атина (17.11.1973 г.)



5. Културен протест. Айде, най-накрая да дадем пример и с български протест!


Хиляди български летовници предпочитат всяка година гръцките плажове пред презастроеното ни Черноморие.



А сега сериозно. 

На 4 февруари 2009 момичетата и момчетата, които организираха Януарските протести, честват 12 години от връщането на мандата на БСПСпрете да ги питате с кои политически формации ще си стиснат ръцете. Спрете да им тикате пръст в очите и да питате „Ти! Какви са ти исканията?“ Те искат да работят, да плащат справедливи данъци и осигуровки и съответно да живеят в европейска страна, където да се чувстват спокойни за здравето, сигурността си, бъдещето си.

На 4 февруари 2009 те излизат да празнуват, че преди 12 години гражданското ни общество постигна голяма победа - БСП върна мандата за управление и така отвори вратите за демократизацията и евроинтеграцията на България. Излизат с надеждата, че мечтите от онези години все още има възможност да не бъдат омаскарени от евроизлагация, псевдоправосъдие и полицейщина. Излизат, за да покажат, че се интересуват. 

А който се интересува, се информира. Информираните граждани се организират. А организираните информирани граждани са тези, които действително могат да предизвикат промяна.