неделя, 29 март 2009 г.

Новобългарското политическо говорене


На 17-ти февруари българският министър-председател каза на журналистите да спрат с глупостите и отиде да мести първа пешка:


(видео благодарение на Марфи)

Медиите по някаква причина преглътнаха тогава обидите. Един милиард лева на българските данъкоплатци изчезнаха безследно, а премиерът, който наскоро бе станал и герой в комикс, бодро отсече да не го занимават с глупости и отиде да мести пешки. И това ако не е ПРОстотия...

Но замълчи сърце. Нека погледаме красивия образ на България

*Снимката е от видеоклипа във възхвала на новобългарското политическо говорене, който намерих на сайта на младежката социалистическа организация Ар.И.Ди.

петък, 27 март 2009 г.

Ум царува, ум лудува, ум... патки Паси...



Историята има странно чувство за хумор: тя непрекъснато се повтаря, а ние все не успяваме да се „засмеем“ навреме на поредната й „шега“.

От много отдавна искам да ви разкажа една история, но все не намирах време и повод. Но ето че дойде и този ден...

През 1453 г. Гутенберг изобретил печатната преса, която направила възможен масовия печат. В резултат на изключителния ентусиазъм, с който европейците прегърнали тази нова технология, разпространяването на писменото слово станало много по-бързо, лесно и евтино, а това оказало огромно влияние върху западноевропейската мисъл. Настъпила огромна промяна не само в това какво и от кого е можело да се чете, но и в начина, по който хората възприемали идеите. Учените, които преди това разчитали на копиране от ръкописи, вече имали повече време за по-обстойно четене и за оформяне на независима мисъл. Широката разпространеност на материалите за четене подобрила възможността и необходимостта за това по-голяма част от населението да може да чете и да пише.

Изобретяването на печатарска машина и последващото разпространение на идеи послужили като катализатор за огромните социални и културни промени през ранната модерна епоха, епохата на Великите географски открития, различните Реформации, Просвещението и Индустриалната революция, и по този начин отбелязали преминаването от средновековието към модерното време.

В онези времена образованите хора обикновено имали силна позиция по отношение на бъдещото развитие на политическите и религиозните доктрини и практики в своята страна или в света изобщо. В Европа наскоро демократизираното печатарско изкуство и последвалото изобилно издаване на памфлети направили възможно изразяването на идеи относно подобряването на управлението и обществото - в Англия още през 15-ти век всички вече признавали важността на печатните медии за определянето на политически и религиозни мнения и за получаването на подкрепа.

Много писатели, сред които Джон Милтън (1608 - 1674), Джонатан Суифт (1667 - 1745), Даниел Дефо (1660 - 1731) и Томас Пайн (1737 – 1809), избрали именно памфлетите, за да създадат публична сфера на дебат, която заедно с раждането на свободна преса, помогнала значително за осъществяването на много от най-големите социални промени от този период.

През 1643 г., по средата на първата английска гражданска война, английският парламент издал заповед за

Регулиране на Печатането и за справяне със зачестилите големи злоупотреби и нарушения, дължащи се на Печатането на множество неверни, скандални, бунтарски, клеветнически и нецензурирани Документи, Памфлети и Книги, които чернят Религията и Правителството,

В отговор на този акт Джон Милтън написал своя блестящ памфлет в защита на свободния печат Ареопагитика, където казал:

И когато всички ветрове разнасят безпрепятствено всяко учение по земята, така че истината да бъде наяве, ние по оскърбителен начин се усъмняваме в нейната сила, като я цензурираме и ограничаваме. Оставете я да се бори с лъжата! Нима някой знае за случай, в който истината да е била победена в свободна и открита схватка?

Край на историята*. Точно 366 години по-късно в България станахме свидетели на това, как един от знаковите ни политици нарече памфлетите на 21 век „простотии“, невместващи се „в понятието за красиво, за добро, за умно, за възпитано“, създаващи лош образ на страната ни и т.н.

Според българския кандидат за генерален секретар на НАТО нещата, които казват някаквите си там личности, нямало нужда да се озвучават допълнително в национален ефир. Не били естетични.

Дълбоко огорчена съм от това изказване. До степен, че не искам да споменавам името на автора му. Може би за този човек вече е късно, но се надявам, че другите, които като него хранят амбиции да представляват „цяла България“, ще имат мъдростта да се вслушат в мнението на едни от най-образованите и професионални свои сънародници. Политици, които отхвърлят хапливите коментари на блогърите поради престорена загриженост за „естетика“, нямат място в нашия век и в никакъв случай не трябва да представляват страната ни пред света.

*Превод със съкращения от Pamphleteering
Още за историята на памфлета: на български, на английски
Още реакции по темата: Марфи, Комитата, Манол, youtube, Gospodin_I, legrandelf а скоро и други

Компютърна система за разпознаване на българска реч

На 26 март във Факултета по математика и информатика на СУ се състоя официалното представяне на първата по рода си система за разпознаване на българска реч.

В рамките на един час авторите на протекта разказаха за използваните математически алгоритми и демонстрираха как системата работи под Windows. Проектът е завършен за три години, а за разработването му е използван корпус с юридически текстове с обем малко над 200 милиона думи, въз основа на който е съставен речник от 450 000 словоформи.

Системата ще се разпространява от Ciela. Повече инфрормация можете да прочетете в междинната презентация за проекта: Компютърно разпознаване на свързан говор при голям речник на български език
и в презентацията Система за разпознаване на българска реч

вторник, 24 март 2009 г.

събота, 21 март 2009 г.

The best modern definition of "translation"

I couldn't resist sharing it:

As the term translation covers many activities, it is useful to distinguish, at least, between:

re-creation, e.g., the translation of poetry or publicity, which aims above all at transmitting the subjective aspect of a text, even if its objective meaning is somewhat altered;

localization, practised on a large scale nowadays on computer manuals for end users, where it is important to adapt certain parts of the content, and perhaps the style of the presentation, to a certain cultural and linguistic environment;

diffusion translation, in particular the translation of technical documentation, where the objective content must be strictly rendered in another language, without addition and omission, even if the style smells translation;

screening translation, which covers translation of written material for gathering information as well as simultaneous interpretation of oral presentations.


Christian Boitet
Université Joseph Fourier, Grenoble, France
(link)

I, for example, practice only localization and diffusion translation. I agree completely with the definition but in my opinion most translators (and editors) are a bit afraid of localization and in reality only diffusion translation is practiced. And I've never liked texts that "smell translation".

петък, 20 март 2009 г.

Четене с разбиране

Миналата година изследване на ЕС публикува данни, че в България 15-годишните имат сериозни трудности с четенето:

51.1% от българчетата не разбират текстовете, които четат

Ако си мислите, че това е страшно, то новините са лоши. Очевидно 100% от представителите на БСП и ДПС в Комисията по транспорт и съобщения нямат никакви умения за четене с разбиране, защото вчера по безпрецедентен и престъпен начин, са погазили цели два члена от правилника на Народното събрание само и само за да узаконят подслушването на българските граждани.

Чл. 27. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на определените за това места в Народното събрание или срещу подпис на техните членове. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко един ден преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едно­временно с насрочването им.

Чл. 69. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен по­вторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от следващата парламентарна сесия.
С други думи: депутатите НЯМАТ право да искат промени по средата на редовно заседание на комисията и НЯМАТ право да искат четене на промени, които вече са били отхвърлени в рамките на текущата парламентарна сесия (видео).

Силно се надявам, че сред народните ни представители са останали хора, които не само разбират правилата, но и ги спазват. Ако тези текстове все пак влязат в пленарната зала, вече ще има абсолютно доказателство, че начело на държавата стоят дебили

вторник, 10 март 2009 г.

Аналогова нация


Като човек, чиято работа е свързана неразривно с компютрите и интернет, винаги ме е интересувал въпросът „хартиените операции“ да се извършват електронно. Ето кратък списък на нещата, които стават и които НЕ стават електронно в България:

ЕЛЕКТРОННО
- Благодарение на epay.bg и любимата ми банка от 2005 г. не съм плащала нито една своя сметка офлайн.

- Пазарувам от чужбина благодарение на факта, че светът вече приема пари и от български дебитни карти. НОВИНА: epay.bg и moneybookers.com вече си сътрудничат и ако поради някакви съображения не искате да използвате директно картата си, можете да пазарувате от чужбина по интернет, като използвате новата им услуга.

- Така ненавиждам традиционните пощенски и куриерски услуги, че почти две години вече издавам само електронни фактури, като досега ги подписвах с електронен подпис. Факт е обаче, че тази практика така и не стана широко разпространена и затова в текста на фактурите си бях включила няколко разяснителни абзаца.
ИНТЕРЕСНО: от 1 януари т.г. отпадна подписът на съставителя на фактурите. За любознателните: чл. 114, ал. 1, т. 6 от ЗДДС + т. 58, 59, 60 от Допълнителната разпоредба към ЗДДС. За бързащите: вече няма нужда да слагаш подпис (нито мастилен, нито електронен) върху издаваните от теб фактури (нито като фирма, нито като свободна професия). Т.е. тази благина „електронният подпис“ за мен се обезсмисля и от тази година няма да го подновя. По-долу са изброени още причини защо вдигам ръце от електронния подпис.

АНАЛОГОВО
- Една от причините да си взема електронен подпис беше, за да мога да подавам по интернет безумните документи на НАП, които се изискват от мен като самоосигуряващо се лице. Да, ама не. Два работни дни ми отидоха да се разправям с бъгавите им софтуери, да звъня на поддръжката им и да говоря с некомпетентни служители, които отказваха да се идентифицират по телефона. Накрая наех счетоводител, който да ходи на крак в НАП да носи всеки месец тъпата Декларация 1. Не че не мога да ходя сама - гнус ме е.

- Като си поръчвам неща от български онлайн магазини, вече плащам само в брой в момента на доставката. Писна ми да превеждам пари по банка и те после да ми носят половината поръчка и смачкани левчета „ресто“. Писна ми, когато поръчвам и съответно плащам електронно за едно нещо, те после да ми звънят „Ма нямаме точно такъв тиган сега. Не искате ли подобен от една друга фирма?“ и после с дни да се разправям по телефона, докато най-накрая успяват да ми върнат парите на сметката.

- Докато системата е такава, като описаната по-горе, на мен електронен подпис не ми трябва! Мартин Димитров пита Защо човек да не може да гласува на избори от компютъра вкъщи?

Стандартите и изискванията към системата за електронно гласуване са както и към системите за електронно банкиране. Щом можем да поверим парите си на такъв вид банкиране, защо да не поверим гласа си на система със същите стандарти за сигурност?
Защото докато държавната ни администрация е на тоя хал, НЯМА ШАНС ние обикновените граждани да бъдем облекчени от хартиените бюрократични процедури и изискването лично да комуникираме с държавния апарат. Да - банките и чуждестранните доставчици са разбрани хора и им имаме доверие, поради простата причина, че действително работят, но държавата (на която също сме един вид клиенти) е далеч от тях в това отношение.

Добри новини все пак има:
Първо, по-лошо просто няма как да стане и второ, има и други, които са толкова зле, колкото нас. (Между другото с ей тия два аргумента можеш да се успокоиш по почти всички проблеми в родината: правителството ни например редовно ги ползва.)

Вижте как страдат в САЩ по тези теми:

(видяно за пръв път при Комитата)

А да и още една добра новина: вие, които ще прочетете тази статия, сте едни от много малкото хора в България, които не само че използват интернет, но и четат блогове. Също така по-голямата част от вас никога не са чувствали нужда от електронен подпис или директни разправии с НАП и НОИ. Така че щом по-голямата част от народа не е засегната, хич няма да легнем да се тръшкаме сега...

неделя, 8 март 2009 г.

За донъта ми е думата

Днес докато чаках да си взема кафе от Макдоналдс, момичето пред мен посочи витрината с думите: „И едно такова!“. А „таковата“ - най ми било донът.



И викам си „Абе донътът, таковата, не е ли обикновена поничка?!“. После се замислих дали „донътът“ е правилната форма... Дали не е „донътЯт“? Все пак звучи почти като „нокът“...

Не съм от най-буйстващите пуристи, но този е идеалният пример за това, какви чуждици можем съвсем спокойно да си спестим. Защото накрая всичко ще стане просто едно... „такова“.

вторник, 3 март 2009 г.