неделя, 8 март 2009 г.

За донъта ми е думата

Днес докато чаках да си взема кафе от Макдоналдс, момичето пред мен посочи витрината с думите: „И едно такова!“. А „таковата“ - най ми било донът.



И викам си „Абе донътът, таковата, не е ли обикновена поничка?!“. После се замислих дали „донътът“ е правилната форма... Дали не е „донътЯт“? Все пак звучи почти като „нокът“...

Не съм от най-буйстващите пуристи, но този е идеалният пример за това, какви чуждици можем съвсем спокойно да си спестим. Защото накрая всичко ще стане просто едно... „такова“.