вторник, 10 март 2009 г.

Аналогова нация


Като човек, чиято работа е свързана неразривно с компютрите и интернет, винаги ме е интересувал въпросът „хартиените операции“ да се извършват електронно. Ето кратък списък на нещата, които стават и които НЕ стават електронно в България:

ЕЛЕКТРОННО
- Благодарение на epay.bg и любимата ми банка от 2005 г. не съм плащала нито една своя сметка офлайн.

- Пазарувам от чужбина благодарение на факта, че светът вече приема пари и от български дебитни карти. НОВИНА: epay.bg и moneybookers.com вече си сътрудничат и ако поради някакви съображения не искате да използвате директно картата си, можете да пазарувате от чужбина по интернет, като използвате новата им услуга.

- Така ненавиждам традиционните пощенски и куриерски услуги, че почти две години вече издавам само електронни фактури, като досега ги подписвах с електронен подпис. Факт е обаче, че тази практика така и не стана широко разпространена и затова в текста на фактурите си бях включила няколко разяснителни абзаца.
ИНТЕРЕСНО: от 1 януари т.г. отпадна подписът на съставителя на фактурите. За любознателните: чл. 114, ал. 1, т. 6 от ЗДДС + т. 58, 59, 60 от Допълнителната разпоредба към ЗДДС. За бързащите: вече няма нужда да слагаш подпис (нито мастилен, нито електронен) върху издаваните от теб фактури (нито като фирма, нито като свободна професия). Т.е. тази благина „електронният подпис“ за мен се обезсмисля и от тази година няма да го подновя. По-долу са изброени още причини защо вдигам ръце от електронния подпис.

АНАЛОГОВО
- Една от причините да си взема електронен подпис беше, за да мога да подавам по интернет безумните документи на НАП, които се изискват от мен като самоосигуряващо се лице. Да, ама не. Два работни дни ми отидоха да се разправям с бъгавите им софтуери, да звъня на поддръжката им и да говоря с некомпетентни служители, които отказваха да се идентифицират по телефона. Накрая наех счетоводител, който да ходи на крак в НАП да носи всеки месец тъпата Декларация 1. Не че не мога да ходя сама - гнус ме е.

- Като си поръчвам неща от български онлайн магазини, вече плащам само в брой в момента на доставката. Писна ми да превеждам пари по банка и те после да ми носят половината поръчка и смачкани левчета „ресто“. Писна ми, когато поръчвам и съответно плащам електронно за едно нещо, те после да ми звънят „Ма нямаме точно такъв тиган сега. Не искате ли подобен от една друга фирма?“ и после с дни да се разправям по телефона, докато най-накрая успяват да ми върнат парите на сметката.

- Докато системата е такава, като описаната по-горе, на мен електронен подпис не ми трябва! Мартин Димитров пита Защо човек да не може да гласува на избори от компютъра вкъщи?

Стандартите и изискванията към системата за електронно гласуване са както и към системите за електронно банкиране. Щом можем да поверим парите си на такъв вид банкиране, защо да не поверим гласа си на система със същите стандарти за сигурност?
Защото докато държавната ни администрация е на тоя хал, НЯМА ШАНС ние обикновените граждани да бъдем облекчени от хартиените бюрократични процедури и изискването лично да комуникираме с държавния апарат. Да - банките и чуждестранните доставчици са разбрани хора и им имаме доверие, поради простата причина, че действително работят, но държавата (на която също сме един вид клиенти) е далеч от тях в това отношение.

Добри новини все пак има:
Първо, по-лошо просто няма как да стане и второ, има и други, които са толкова зле, колкото нас. (Между другото с ей тия два аргумента можеш да се успокоиш по почти всички проблеми в родината: правителството ни например редовно ги ползва.)

Вижте как страдат в САЩ по тези теми:

(видяно за пръв път при Комитата)

А да и още една добра новина: вие, които ще прочетете тази статия, сте едни от много малкото хора в България, които не само че използват интернет, но и четат блогове. Също така по-голямата част от вас никога не са чувствали нужда от електронен подпис или директни разправии с НАП и НОИ. Така че щом по-голямата част от народа не е засегната, хич няма да легнем да се тръшкаме сега...