петък, 27 март 2009 г.

Ум царува, ум лудува, ум... патки Паси...



Историята има странно чувство за хумор: тя непрекъснато се повтаря, а ние все не успяваме да се „засмеем“ навреме на поредната й „шега“.

От много отдавна искам да ви разкажа една история, но все не намирах време и повод. Но ето че дойде и този ден...

През 1453 г. Гутенберг изобретил печатната преса, която направила възможен масовия печат. В резултат на изключителния ентусиазъм, с който европейците прегърнали тази нова технология, разпространяването на писменото слово станало много по-бързо, лесно и евтино, а това оказало огромно влияние върху западноевропейската мисъл. Настъпила огромна промяна не само в това какво и от кого е можело да се чете, но и в начина, по който хората възприемали идеите. Учените, които преди това разчитали на копиране от ръкописи, вече имали повече време за по-обстойно четене и за оформяне на независима мисъл. Широката разпространеност на материалите за четене подобрила възможността и необходимостта за това по-голяма част от населението да може да чете и да пише.

Изобретяването на печатарска машина и последващото разпространение на идеи послужили като катализатор за огромните социални и културни промени през ранната модерна епоха, епохата на Великите географски открития, различните Реформации, Просвещението и Индустриалната революция, и по този начин отбелязали преминаването от средновековието към модерното време.

В онези времена образованите хора обикновено имали силна позиция по отношение на бъдещото развитие на политическите и религиозните доктрини и практики в своята страна или в света изобщо. В Европа наскоро демократизираното печатарско изкуство и последвалото изобилно издаване на памфлети направили възможно изразяването на идеи относно подобряването на управлението и обществото - в Англия още през 15-ти век всички вече признавали важността на печатните медии за определянето на политически и религиозни мнения и за получаването на подкрепа.

Много писатели, сред които Джон Милтън (1608 - 1674), Джонатан Суифт (1667 - 1745), Даниел Дефо (1660 - 1731) и Томас Пайн (1737 – 1809), избрали именно памфлетите, за да създадат публична сфера на дебат, която заедно с раждането на свободна преса, помогнала значително за осъществяването на много от най-големите социални промени от този период.

През 1643 г., по средата на първата английска гражданска война, английският парламент издал заповед за

Регулиране на Печатането и за справяне със зачестилите големи злоупотреби и нарушения, дължащи се на Печатането на множество неверни, скандални, бунтарски, клеветнически и нецензурирани Документи, Памфлети и Книги, които чернят Религията и Правителството,

В отговор на този акт Джон Милтън написал своя блестящ памфлет в защита на свободния печат Ареопагитика, където казал:

И когато всички ветрове разнасят безпрепятствено всяко учение по земята, така че истината да бъде наяве, ние по оскърбителен начин се усъмняваме в нейната сила, като я цензурираме и ограничаваме. Оставете я да се бори с лъжата! Нима някой знае за случай, в който истината да е била победена в свободна и открита схватка?

Край на историята*. Точно 366 години по-късно в България станахме свидетели на това, как един от знаковите ни политици нарече памфлетите на 21 век „простотии“, невместващи се „в понятието за красиво, за добро, за умно, за възпитано“, създаващи лош образ на страната ни и т.н.

Според българския кандидат за генерален секретар на НАТО нещата, които казват някаквите си там личности, нямало нужда да се озвучават допълнително в национален ефир. Не били естетични.

Дълбоко огорчена съм от това изказване. До степен, че не искам да споменавам името на автора му. Може би за този човек вече е късно, но се надявам, че другите, които като него хранят амбиции да представляват „цяла България“, ще имат мъдростта да се вслушат в мнението на едни от най-образованите и професионални свои сънародници. Политици, които отхвърлят хапливите коментари на блогърите поради престорена загриженост за „естетика“, нямат място в нашия век и в никакъв случай не трябва да представляват страната ни пред света.

*Превод със съкращения от Pamphleteering
Още за историята на памфлета: на български, на английски
Още реакции по темата: Марфи, Комитата, Манол, youtube, Gospodin_I, legrandelf а скоро и други