вторник, 7 април 2009 г.

За цената на думите


Думите са голяма сила и затова трябва да внимаваме как ги използваме. И особено думите като глупости и простотии, които предизвикват отрицателни асоциации.

Няма обаче по-тежка злоупотреба от тази да използваш думите, които значат едно, за нещо съвсем друго. Говоря за ПРОтеста на Ар.И.Ди. Всички знаем какво означава „протест“ и даже отскоро в българския започнаха да се появяват нови употреби на стари думи, свързани с това понятие. Ар.И.Ди. и те имат мнение по темата:

Напоследък е модерно да се протестира. Но…ако не протестираш модерно, кой ще ти обърне внимание?

Да крещиш на площада е лесно. R.E.D. иска да крещи като покаже талантите на младите хора в България. Затова направихме нашия R.E.D. ПРОтест.

Това е нашият тест „за” всичко онова, което искаме да променим – хората, политиците, България, светът, нас самите.

И тест „за” силата на таланта, на енергията, на амбицията, на ентусиазма, на идеите на младите хора.


Тази ПРОстовата игра на думи не би могла по никакъв начин да впечатли, но пък забележително прилича на разсъжденията на нашия любим Хъмпти-Дъмпти...

(продължение на историята от Да живеят нерождените дни!

— И това показва значи, че има триста шестдесет и четири дни, когато можеш да получаваш подаръци за нерожден ден…

— Разбира се — каза Алиса.

— И само един за подаръци за рожден ден, знаеш. Това е слава за тебе!

— Не знам какво разбирате под думата „слава“ — рече Алиса.

Хъмпти-Дъмпти се усмихна надменно.

— Разбира се, че няма да знаеш, ако не ти обясня. Искам да кажа, че това е добро унищожително доказателство срещу тебе!

— Но „слава“ не значи „добро унищожително доказателство“ — забеляза Алиса.

— Когато аз употребявам някоя дума — каза презрително Хъмпти-Дъмпти, — тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.

— Въпросът е — каза Алиса — дали можете да накарате думите да означават толкова различни неща.

— Въпросът е — отвърна Хъмпти-Дъмпти — да си майстор. Това е всичко.

Алиса беше твърде озадачена, за да може да каже нещо. Затова Хъмпти-Дъмпти заговори пак:

— Думите имат нрав, поне някои от тях. Особено глаголите — те са най-горди. С прилагателните можеш да си правиш, каквото щеш, но не и с глаголите. Аз обаче мога да ги управлявам всичките! Непроницаемост! Това казвам аз!

— Бихте ли ми обяснил, моля, какво означава това? — каза Алиса.

— Сега говориш като разумно дете — отвърна Хъмпти-Дъмпти с доволен израз. — Под „непроницаемост“ разбирам, че доста сме говорили по този въпрос и би било добре, ако ми разкажеш какво мислиш да правиш по-нататък, тъй като, предполагам, нямаш намерение да прекараш тука целия си останал живот.

— Но това е извънредно много да карате една дума да означава! — каза замислено Алиса.

— Когато карам някоя дума да върши толкова много работа — каза Хъмпти-Дъмпти, — аз винаги й плащам извънредно.

— О-о! — каза Алиса. Тя беше толкова смаяна, че не можа да каже нищо повече.

— Аа, да ги видиш само като се съберат наоколо ми някоя събота вечер — продължи Хъмпти-Дъмпти, като клатеше глава, наляво-надясно. — За да си получат заплатите, знаеш.

(Алиса не се осмели да го попита с какво им плаща, така че, виждате, и аз не мога да ви кажа.)
КРАЙ