сряда, 8 април 2009 г.

Кои отпадат между думите и делата


Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!!!

Едуард Успенски, „Училище за клоуни“, превод от руски Ганчо Ганчев

Ето какво се случи веднъж.

Ето какво се случи веднъж в шест часа вечерта.

Ето какво се случи веднъж в шест часа вечерта в един много голям град. В Москва.

В един вестник се появи следната обява:

„Уважаеми другари хора!
Ако имате познати клоуни в цирка или в живота, предайте им, че на улица „Бабата на летеца Антон Семьонов“ се открива училище за клоуни. Те ще бъдат обучавани на четмо, писмо и на добро поведение. След завършване на училището ще могат да работят в телевизията или в най-добрите циркове на страната.
Очакваме ви, скъпи клоуни.
Очакваме ви утре.
Заповядайте!"

На другата сутрин пред входа на училището се беше извила огромна опашка от клоуни. Имаше дебели клоуни и тънки клоуни. Бели клоуни и черни клоуни. Те вдигаха врява, викаха, скачаха и свиреха на най-различни музикални инструменти. На лейки, на цигулки, на арфи и на тигани.

С голяма черна кола пристигна много важен гост — началникът по учебната и по извънучебната част.

Тогава от училището излезе една много сериозна другарка с очила. Извади от чантата си доклад и зачете:

—„Скъпи клоуни, ние с вас ще се трудим здравата.“

При тези думи част от опашката изчезна. Това бяха най-шумните клоуни.

— „Всички ще играем гимнастика.“

Още една част от опашката се изгуби зад ъгъла. Това бяха дебелите клоуни.

— „Ще се мием редовно.“

Сега пък избягаха черните клоуни. Те се оказаха просто немити.