петък, 24 април 2009 г.

Любимият ми превод

Следващата ми публикация трябваше да е посветена на вдъхновението и най-вече на това, което се получава, когато трябва да пишем, а то ни липсва.

Тъй като обаче се оказах затрупана от работа през последните дни, статията закъсня и съответно дойде вдъхновение за друго. Както бях писала в автобиографията си, като студентка имах няколко награди по превод от гръцки език - две за поезия и една за проза. Едната от наградите за поезия беше за превода ми на стихотворението „Вчера“ (Χθες) на гръцката поетеса Кики Димула. За последните 10 години съм превела хиляди страници и ако трябва да кажа кой ми е любимият превод, то това ще е именно това стихотворение. Ще го споделя тук заедно с още едно на същата поетеса, което намерих преведено в Мрежата.

Χθες

Ξανάρθε.
Τυλιγμένος μιαν απόχρωση ακαθόριστου.
Τα μάτια του βυθός χωρίς επιφάνεια,
τα χείλη του τομή μυστηρίου,
ψιλόβροχο η φωνή του.
Τα λόγια του τράπουλα
που πέφτει έτσι, πέφτει αλλιώς.
Θαμπός.
Το σώμα του θυμίαμα,
και τα μαλλιά του λουσμένα με νιότη.
Το γέλιο του χάλασμα ψυχής.
Μέσα του έκρυβε έναν άνεμο
πού 'σκιζε τα χάρτινα ονειρά μου.
Μέσα μου έκλαιγε ένα αύριο.

Πάει τόσος καιρός,
που είχα μεταλάβει το χαμό του
σε ποτήρι επιχρυσωμένο με φθινόπωρο,
που σκέπασα τη φωτογραφία του με ένα σούρουπο,
και έβαλα σύρτη στα τραγούδια μου.
Τόσος καιρός που ξεχαστήκαμε.

Ξανάρθε.
Μια μέρα θά΄ταν
που ξεχώσαμε τις περγαμηνές της μνήμης μας
και υπογράψαμε μια θεία συνέχεια
που αγαπηθήκαμε.

Χθες χωριστήκαμε.

Вчера

Дойде отново.
Увит в един оттенък неопределим.
Очите му – дъна без повърхност,
устните – му разрез на мистерия,
ръмеж – гласът му.
Думите – му тесте карти,
дето пада веднъж така, веднъж иначе.
Тъмен.
Тялото му – тамян,
а косите му – окъпани в младост.
Смехът му – гибел на душа.
У себе си криеше един вятър,
дето късаше хартиените ми блянове.
У мен плачеше едно утре.

Мина толкова време,
откакто бях се причестила с неговата загуба
в чаша, позлатена с есен,
откакто покрих снимката му с един здрач
и сложих резе на песните си.
Толкова време, откакто се забравихме.

Дойде отново.
Един ден ще е било,
когато изровихме пергаментите на паметта си
и подписахме едно божествено продължение,
задето се обичахме.

Вчера се разделихме.

Ο πληθυντικός αριθμός
(източник)
Ο έρωτας,
όνομα ουσιαστικόν,
πολύ ουσιαστικόν,
ενικού αριθμού,
γένους ούτε θηλυκού, ούτε αρσενικού,
γένους ανυπεράσπιστου.
Πληθυντικός αριθμός
Οι ανυπεράσπιστοι έρωτες.

Ο φόβος,
όνομα ουσιαστικόν,
στην αρχή ενικός αριθμός
και μετά πληθυντικός:
οι φόβοι.
Οι φόβοι
για όλα από δω και πέρα.

Η μνήμη,
κύριο όνομα των θλίψεων,
ενικού αριθμού,
μόνον ενικού αριθμού
και άκλιτη.
Η μνήμη, η μνήμη, η μνήμη.

Η νύχτα,
όνομα ουσιαστικόν,
γένους θηλυκού,
ενικός αριθμός.
Πληθυντικός αριθμός
οι νύχτες.
Οι νύχτες από δω και πέρα.

Множествено число
Кики Димула
***
Превод от гръцки:
Велислава Тодорова, НГДЕК

Любов,
име съществително,
твърде съществително,
в единствено число,
нито в женски, нито в мъжки род,
в един напълно беззащитен род.
Множествено число –
Беззащитните любови.

Страх,
име съществително,
отначало във единствено число,
и после в множествено –
страхове.
Страховете
За всяко нещо оттук нататък.

Памет,
име съществително,
в единствено число,
само в единствено число,
и даже несклоняемо.
Памет, памет, памет.

Нощ,
име съществително,
в женски род,
единствено число.
Множественото число
е нощи.
Нощите оттук нататък.