събота, 27 юни 2009 г.

Саундтракът на кампанията ми за кандидат-депутат в 41 НС

Понеже обичам фантастика и Rage Against the Machine


Понеже харесвам гръцки рок и смислени текстове на песни: Янис Ангелакас и песента му „Как ли пък няма да плача“


Казват ми, че ако изляза от кръга, ще се изгубя:
само в границите му да се въртя.
И че хората са диви зверове
и че като хапят, най-добре е да мълча.
И когато се уплашат, че може и да полудея,
казват ми да ида някъде и скришно да поплача.
И да помня, че аз съм малък,
твърде малък, за да променя нещата.

Но аз със дива горда танцувална стъпка
като орел над мъката ще литна.

Как ли пък няма да плача, как ли пък няма да се уплаша.
Как ли пък няма да плача, как ли пък няма да се уплаша.

Ще си направя гнездо на небето,
ще слизам само ако искам да се посмея.

Как ли пък няма да плача, как ли пък няма да се уплаша.
Как ли пък няма да плача, как ли пък няма да се уплаша.

Казват ми, че ако отида нависоко, ще се замая:
по-добре е тука във калта заедно с тях да се въргалям.
И че ако искам да видя повече неща,
в едно огледало сам да се огледам.
И когато се уплашат, че може и да полудея,
казват ми да ида някъде и скришно да поплача.
И да помня, че аз съм малък,
твърде малък, за да променя нещата.


Μου λεν αν φύγω από τον κύκλο θα χαθώ
στα όρια του μοναχά να γυροφέρνω.
Και πως ο κόσμος είν’ ανήμερο θεριό
κι όταν δαγκώνει εγώ καλά είναι να σωπαίνω.
Κι όταν φοβούνται πως μπορεί να τρελαθώ
μου λεν να πάω κρυφά κάπου να κλάψω.
Και να θυμάμαι πως αυτό το σκηνικό
είμαι μικρός, πολύ μικρός για να τ’ αλλάξω.

Μα εγώ μ΄ ένα άγριο περήφανο χορό
σαν αετός πάνω απ’ τις λύπες θα πετάξω.

Σιγά μην κλάψω, σιγά μη φοβηθώ,
σιγά μην κλάψω, σιγά μη φοβηθώ.

Θα πάω να χτίσω μια φωλιά στον ουρανό,
θα κατεβαίνω μόνο αν θέλω να γελάσω

Σιγά μην κλάψω, σιγά μη φοβηθώ,
σιγά μην κλάψω, σιγά μη φοβηθώ.

Μου λεν αν φύγω πιο ψηλά θα ζαλιστώ
καλύτερα στη λάσπη εδώ μαζί τους να κυλιέμαι.
Και πως αν θέλω περισσότερα να δω,
σ’ ένα καθρέφτη μοναχός μου να κοιτιέμαι.
Κι όταν φοβούνται πως μπορεί να τρελαθώ
μου λεν να πάω κρυφά κάπου να κλάψω.
Και να θυμάμαι πως αυτό το σκηνικό
είμαι μικρός πολύ μικρός για να τ’ αλλάξω.