вторник, 27 октомври 2009 г.

I was there too :-)

сряда, 21 октомври 2009 г.

Арестувани думи

Винаги съм казвала, че на историята не всякога може да се вярва, но на езика - винаги. Затова и в последно време публикациите ми са свързани именно с размисли върху новото словотворчество и начин на говорене. Показателно е за кои неща измисляме думи, за кои - евфемизми, за кои - табута. Веднъж бях написала, че „Зáспите са много повече от будителите, а в речника не ги споменават...“. Ще видим какво ще остави цензурата на времето в официалния речник и какво в... разговорния език, а дотогава:

задължително прочетете статията „Арестувани думи“ на Веселина Седларска.

Ето и няколко цитата:

Но винаги се досещам какво означава, когато някой на български каже: "Да оставим съответните органи да си свършат работата." То означава: и вие, и аз знаем, че нищо по този въпрос няма да бъде свършено, съответните органи няма да си мръднат и пръста, нищо няма да се разкрие, но ще се будалкаме така, докато случаят се забрави, защото много скоро ще дойде друг случай, в който ще е много важно да оставим органите да си свършат работата. Досещам се и когато някой каже: "Все още не сме получили цялата информация по случая." Няма да го разшифровам, защото и вие се досещате.

Но най-досетлив си остава Оруел: "...забелязва се също, че тенденцията да се използват подобни абревиатури е по-силна в страните с тоталитарни режими и в тоталитарните организации. Като пример можем да посочим думи като: Нацизъм, Гестапо, Коминтерн, Инпрекор, Агитпроп. В началото тази практика е била възприета едва ли не инстинктивно, но в новговор се прилагаше преднамерено. Осъзнато бе, че със съкращаването на наименованието се стеснява и леко се променя неговото значение, като се окастрят повечето асоциации, които иначе биха му били присъщи. Думите Комунистически интернационал например събуждат сложна представа за човешко братство, червени знамена, барикади, Карл Маркс и Парижката комуна. Думата Коминтерн, от друга страна, предполага единствено стегната организация и строго определена доктрина. Тя се отнася до нещо почти толкова лесно познаваемо и с толкова конкретно предназначение като стол и маса. Коминтерн е дума, която може да се произнесе почти без човек да се замисли, докато Комунистически интернационал е фраза, над която човек е длъжен да се замисли поне за малко. По същия начин асоциациите, предизвиквани от дума като Миниправ, са по-малко на брой и по-поддаващи се на контрол, отколкото предизвикваните от Министерство на истината." Става ли ясно сега защо напоследък Бойко Борисов обича да пояснява, че ГЕРБ означава Граждани за европейско развитие на България. Кажете си на глас: ГЕРБ. А сега кажете: Граждани за европейско развитие на България. Различно, а!?!

Логиката на забраняването на думи е простичка: няма ли я думата, няма го явлението.

Експериментите с езика обикновено се провалят не защото експериментаторите не подозират силата на думите, а защото не са наясно в коя посока действа тази огромна сила. Думите създават. Думата може да създаде несъществуващо до този момент явление. Но ако явлението съществува и думата за него бъде забранена, то продължава да съществува. Може да се забрани употребата на думите "спирам" и "замразявам", но това няма да накара спрените и замразените обекти да изчезнат. Има ги. Спряха ги и ги замразиха. Унищожаването на думата не унищожава и онова, което тя назовава. Забраната на думи няма силата да унищожава.

Само обратното е вярно: създаването на дума зачева, ражда и отглежда явление. Това означава "В началото бе словото". Докато не го назовеш - няма го. Назови го, за да го извикаш.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Твърде много информация

Някой беше казал, че броят на четящите намалява пропорционално с увеличаването на броя на пишещите. Това не е точно така. Създаващите съдържание в Мрежата - блогърите например, обикновено четат/гледат/слушат в десетки пъти повече информация, отколкото те самите са способни да създадат. Пример за това е моят приятел Комитата, който наскоро постави на видно място в блога си следното изречение:

Виж какво споделям, заслужава си повече от това, което пиша.

Комитата ползва за споделяне на прочетеното Google Reader. Аз в началото исках по-скоро да съхранявам, отколкото да споделям, така че за известно време ползвах http://delicious.com, за да запазвам ценната за мен информация по що годе прегледен начин. Но delicious е твърде голям сайт и не става за създаване на мрежа от приятели. Тогава се появи favit. Хубавото на favit е, че представлява четец на емисии заедно със система за запазване и споделяне на информация - така всяка сутрин хем преглеждам новото в интернет, хем споделям най-интересното. Също така има бутони за споделяне и абониране, така че споделянето е лесно и извън самия сайт. Ето някои от моите групи: Преводи/Translation, Лингвистика, Женски приказки, Рънк (група за рок и пънк разбира се =:)) и не на последно място Политиката в България, Икономика, Синята коалиция. Хубавото е, че към всяка група може да се направи widget (като този, който виждате някъде вдясно за групата „Преводи“) и по този начин информацията да се разпространява на сайтове, които се занимават с подобна тематика. Лошото на favit е, че преди няколко месеца смени облика си по такъв начин, че вече трудно виждам какво пускат новите потребители, не се изтъкват най-четените статии, няма лична комуникация между потребителите (а само публична) и така възможността за създаване на мрежа от приятели за момента е неизползвана от мен функция. Дали някой чете споделяното от мен съдържание вътре във favit, ако изключим двадесетината ми приятели? Не знам, но поне си запазвам важните статии и ги намирам бързо, ако ми потрябват по-късно.

Fanopic е нов български проект на екипа, създал Свежо.нет. Прилича на favit, но и доста се различава. Fanopic няма четец на емисии и затова няма как да е първият сайт, който отварям сутрин. Системата му за споделяне на връзки (за момента) е доста тромава и с пъти по-бавна, отколкото при favit, но причината за това е, че Fanopic си поставя малко по различна цел. И тук можеш да създаваш групи, да се присъединяваш към вече съществуващи и да споделяш с „групарите“ каквото си поискаш. Прави ми впечатление, че при Fanopic се използва цял нов арсенал от термини: фен, лидер, тема; има популяризиране, точки, признания и какво ли още не. Страницата на една тема включва няколко раздела: Видео, Снимки, Статии, Връзки, Форум, Събития, Карта, Знаете ли,WiKi. Т.е. темата във Fanopic е една папка, в която можеш да събереш цялата информция за интересуваща те тема (например любимата ми група Red Hot Chili Peppers) и благодарение на форума и бързото и лесно добавяне и канене на приятели да направиш един виртуален фенклуб на нещо.

И накрая Facebook. Там имам създадена група Игри на думи, която в момента наброява 581 членове. Събирам свързани с темата линкове, дискутираме с идентифицирани хора от цяла България.

И така информацията продължава да е твърде много, но поне е канализирана :)

вторник, 13 октомври 2009 г.

Ласмаги-джасмаги


Удивително е словотворчеството в новобългарския език. И ако си мислите, че идва от БАН, грешите. Рекламисти, пиари, журналисти, чалгари и дори политици ни заливат с ЕКО-исти, барекади, чаромати, ПРОтести, щракалки. Какво още ще чуем?

петък, 2 октомври 2009 г.

Попът, фолкът и модата

В септемврийския брой на модното списание Amica попаднах на нещо много интересно. В раздела „поп култура“ в рубриката in-out (влиза-излиза [от мода]) се мъдрят две текстчета с политическа окраска.

Едното каре обявява излизането от мода на съкращението Б.Б. и приветства новия хит Ц.Ц., а в другото с ирония се отбелязва, че „братята“ вече са аут или: „Откакто Маргини, Илиеви и Галеви се превърнаха в приказни герои, на щастливия край му се видя краят.“

Въпросът е: тази култура поп ли е, фолк ли е или просто неусетно е станало модерно да се говори за политика...