сряда, 21 октомври 2009 г.

Арестувани думи

Винаги съм казвала, че на историята не всякога може да се вярва, но на езика - винаги. Затова и в последно време публикациите ми са свързани именно с размисли върху новото словотворчество и начин на говорене. Показателно е за кои неща измисляме думи, за кои - евфемизми, за кои - табута. Веднъж бях написала, че „Зáспите са много повече от будителите, а в речника не ги споменават...“. Ще видим какво ще остави цензурата на времето в официалния речник и какво в... разговорния език, а дотогава:

задължително прочетете статията „Арестувани думи“ на Веселина Седларска.

Ето и няколко цитата:

Но винаги се досещам какво означава, когато някой на български каже: "Да оставим съответните органи да си свършат работата." То означава: и вие, и аз знаем, че нищо по този въпрос няма да бъде свършено, съответните органи няма да си мръднат и пръста, нищо няма да се разкрие, но ще се будалкаме така, докато случаят се забрави, защото много скоро ще дойде друг случай, в който ще е много важно да оставим органите да си свършат работата. Досещам се и когато някой каже: "Все още не сме получили цялата информация по случая." Няма да го разшифровам, защото и вие се досещате.

Но най-досетлив си остава Оруел: "...забелязва се също, че тенденцията да се използват подобни абревиатури е по-силна в страните с тоталитарни режими и в тоталитарните организации. Като пример можем да посочим думи като: Нацизъм, Гестапо, Коминтерн, Инпрекор, Агитпроп. В началото тази практика е била възприета едва ли не инстинктивно, но в новговор се прилагаше преднамерено. Осъзнато бе, че със съкращаването на наименованието се стеснява и леко се променя неговото значение, като се окастрят повечето асоциации, които иначе биха му били присъщи. Думите Комунистически интернационал например събуждат сложна представа за човешко братство, червени знамена, барикади, Карл Маркс и Парижката комуна. Думата Коминтерн, от друга страна, предполага единствено стегната организация и строго определена доктрина. Тя се отнася до нещо почти толкова лесно познаваемо и с толкова конкретно предназначение като стол и маса. Коминтерн е дума, която може да се произнесе почти без човек да се замисли, докато Комунистически интернационал е фраза, над която човек е длъжен да се замисли поне за малко. По същия начин асоциациите, предизвиквани от дума като Миниправ, са по-малко на брой и по-поддаващи се на контрол, отколкото предизвикваните от Министерство на истината." Става ли ясно сега защо напоследък Бойко Борисов обича да пояснява, че ГЕРБ означава Граждани за европейско развитие на България. Кажете си на глас: ГЕРБ. А сега кажете: Граждани за европейско развитие на България. Различно, а!?!

Логиката на забраняването на думи е простичка: няма ли я думата, няма го явлението.

Експериментите с езика обикновено се провалят не защото експериментаторите не подозират силата на думите, а защото не са наясно в коя посока действа тази огромна сила. Думите създават. Думата може да създаде несъществуващо до този момент явление. Но ако явлението съществува и думата за него бъде забранена, то продължава да съществува. Може да се забрани употребата на думите "спирам" и "замразявам", но това няма да накара спрените и замразените обекти да изчезнат. Има ги. Спряха ги и ги замразиха. Унищожаването на думата не унищожава и онова, което тя назовава. Забраната на думи няма силата да унищожава.

Само обратното е вярно: създаването на дума зачева, ражда и отглежда явление. Това означава "В началото бе словото". Докато не го назовеш - няма го. Назови го, за да го извикаш.