четвъртък, 30 декември 2010 г.

Обратното на „приемам“

петък, 24 декември 2010 г.

понеделник, 20 декември 2010 г.

Сива картината при свободните професии

В статията „Колкото повече, толкова повече“ вестник „Капитал“ публикува обобщение на новото в данъчно-осигурителните закони през 2011 г.

Както вече сигурно сте чули,

От догодина за самонаетите се въвеждат диференцирани минимални осигурителни прагове. Те ще се определят в зависимост от общата сума на доходите от 2009 г. Така ако тогава сте реализирали като самоосигуряващо се лице доход до 5400 лв. годишно, ще трябва да се осигурявате най-малко на 420 лв. догодина. Ако имате доход между 5401 лв. и 6500 лв., ще плащате осигуровки поне върху 450 лв. на месец. Следващият интервал е за доходи между 6501 лв. и 7500 лв., съответно с минимален осигурителен праг от 500 лв. Самонаетите, които през 2010 г. са реализирали доход над 7500 лв., през 2011 г. ще трябва да се осигуряват на минимум 550 лв. на месец.

Тази очевидно кокошкарска реформа няма да причини особен прилив на кеш в продъненото ни данъчно пенсионно/здравно осигуряване. Само ще раздразни счетоводителите и ще напрегне свободните професионалисти да мислят да се осигуряват ли, или не.

Показателен е и първият коментар на читател, който се е изказал под статията в „Капитал“:

В тия 4 изречения се описват всички проблеми, причинявани от тъпото упорство на държавата ни да взима повече пари отколкото заслужава. Свободните професионалисти обикновено не са прости хора. Те много обичат да знаят за какво им отиват партите. Колкото повече държавата им прави живота черен, толкова по-сиви ще стават. Някои ще си намерят работа на трудов договор, други ще спрат да издават фактури, трети ще продължат да бъдат още известно време „бели“, докато следващите промени (които гаранция ще дойдат) напълно не ги убедят да посивеят или просто да си намерят шеф.

И кой печели от това? Никой.

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Речник на българския език от chitanka.info

Ново и ценно попълнение в колекцията с онлайн речници е следната находка, която дължим на екипа на chitanka.info.


Ето и цялата информация за ресурсите, които ползва речникът.


За речника

Този речник официално видя бял свят на трети март 2010 г. Кодовото му име е Речко.
В него са включени:
Някой ден може да се добави и фразеологичен речник.
Все още има грешки в данните или пък липсват думи, но с времето всичко това ще се оправи. :-)

Началните данни

Тълковната информация на думите е взета от речниците eurodict.com и onlinerechnik.com.
Словоформите са генерирани с помощта на данни от програмата IDI Spell Checker, които пък са базирани на данни от проекта БГ Офис. От БГ Офис идва и синонимната база.
Грешните изписвания на думите са създадени автоматично.

Задвижващото ядро

Двигателят на системата е създаден с помощта на symfony и Doctrine.

Сваляне

По-нататък ще бъде възможно пълното сваляне на речника за собствена употреба.

събота, 20 ноември 2010 г.

За мачките и други твари

Не можах да повярвам на очите си, когато видях заглавието:

Борисов: Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш


Авторът на изказването ще ми прости закачката - като един носител на западен диалект на друг, но трябва да отбележа, че на книжовен български не се казва „мачка“, а „котка“. Т.е. горното твърдение би изглеждало далеч по-... политически, а и езиково коректно, ако гласеше:

Да коткаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да коткаш.

вторник, 16 ноември 2010 г.

От десЯтката до Вятката

Като видя или чуя десЯтка и девЯтка,

веднага се сещам за старата ни пералня - руската „Вятка“.

На български е „десетка“ и „деветка“
.

неделя, 7 ноември 2010 г.

Идеално време за поезия

На 5 ноември посетих събитието по повод 15-ия рожден ден на програма „Неоелинистика“ в Нов български университет.

Поради служебни ангажименти пропуснах началото, но за мой късмет успях да чуя част от беседата на Яна Букова, поетеса и преводачка от гръцки език, на тема: „Успехът и неуспехът – два паралелни пътя“. Ще кажа само, че чух страхотни стихове в отличен превод. И също така Яна Букова успя да изкаже по много добър начин едно нещо, което отдавна си мисля, но не можех сама да изразя, а именно:

 „Ежедневието ни е твърде забързано, а четенето е бавно занимание. Самотно занимание. Изглежда абсолютно не на място в съвременния ни свят.“

Цитирам по памет, разбира се. Бях още задъхана от закъснялото си пристигане и успях да запаметя посланието на Яна Букова в общ вид. :)

Ако и вие имате нужда да отдъхнете, да послушате нещо „бавно“ и усмихнато, то в понеделник, 8 ноември ще имате този шанс. Яна Букова и издателство „Стигмати“ организират събитие под надслов Четем Сафо и Катул - любими съвременни автори. Горещо препоръчвам това събитие и по-долу споделям цялата информация за него:

Сафо и Катул – 2000 години по-късно


Четем Сафо и Катул


◊ СЪБИТИЕТО

Четем Сафо и Катул - любими съвременни автори

На чаша вино, сред приятели, в 18.00 ч. в понеделник, 8 ноември.


Организатори на събитието:
Яна Букова
и издателство "Стигмати".

Създатели на събитието:
вашият глас и вашият избор от текстовете им -
"100+1 фрагмента" от Сафо и "Стихотворения" от Катул.

Място на срещата:

залата на книжарница "Верен", пл. "Славейков" № 1 (вход откъм Солунска).

Време на срещата:

2000-2700 по-късно (времето е без значение).


◊ ЗА АВТОРИТЕ И КНИГИТЕ

Сафо от Лесбос е поетесата от древността, чието име не е възможно някой да не е чувал. Поезията й е достигнала до нас разпокъсана от времето (само едно нейно стихотворение е запазено в цялост), митове, клишета и най-обикновени клюки са се наслагвали върху името й през вековете (кратката биографична бележка за нея в един папирусен свитък от ІІІ в. сл.Хр. например повече напомня извадка от жълт вестник, отколкото исторически извор). Но едно може да се твърди със сигурност: жената от Лесбос, чийто образ жителите на острова са сложили в знак на почит върху монетите си, чийто стихове са се пренасяли от уста на уста в цяла Гърция, която Аристотел нарежда сред мъдреците, а Платон нарича “прекрасна”, е била наистина надарена с огромен талант.

Сред стоте фрагмента в изданието са включени както няколкото на брой съществуващи големи откъса от почти изцяло съхранени стихотворения, така и двустишия и тристишия, а често дори и отделни фрази, които въпреки своята откъслечност пазят динамиката, внушението и магията на това, което можем да наречем само с една-единствена дума: поезия. Към тях е прибавено и последното, съвсем наскоро открито – едва през 2005-та година – стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.  

Римлянинът Катул, живял през І в. пр.Хр. и починал едва на тридесетгодишна възраст, е от онези родени под щастлива звезда поети, които успяват да останат завинаги млади във времето. Страстен, ироничен, нападателен, безкомпромисен, скандален, поезията му с лекота прескача от високата лирика в сатирата и пародията, от литературната изисканост в непосредствеността на всекидневната реч или откровената нецензурност. Мотиви от стиховете му са били разработвани и подражавани както от наследниците му в римската поезия, така и от почти всяко поколение европейски поети от Ренесанса насам.

Сред запазените 116 негови стихотворения има сатири и нападки срещу бездарни писатели и съперници в любовта, срещу неморални политици (сред които без никакъв страх е поставен и Цезар) и всевъзможни мошеници, разкази за пътувания и шеги към приятели. Но най-прочутите му стихове остават тези, които образуват любовния цикъл, посветен на Лесбия, една жена с рядка красота и независим характер, в която е дълго и мъчително влюбен и която нарича с това име в поезията си от почит към Сафо. И може би съвсем неслучайно впоследствие родният му град Верона ще бъде избран да стане и сцената на най-прочутата любовна история в литературата.



√ Част от най-добрите стихове в двете книги, в превод на
Яна Букова, четете в Електронно списание LiterNet:
- Стихове от Сафо;
- Стихове от Катул.

сряда, 20 октомври 2010 г.

събота, 16 октомври 2010 г.

Нещо сръбско за четене

Преди доста време бях публикувала в блога една сръбска песен, в която шеговито се пее колко е хубаво да се учат чужди езици: Komedija, tragedija, drama на Rambo Amadeus.

Ето сега една друга - съвсем сериозна - сръбска песен за изучаването на падежите:



Признавам си веднага, че чудесната книга Naučimo padeže („Да научим падежите“) от доста време си стои под дивана в кухнята и че горната песничка доста ме разсмя :)

Така и не се амбицирах да науча падежите в сръбския, въпреки че много обичам да гледам сръбско кино, да слушам B92 и да чета речника на сръбския жаргон http://vukajlija.com/.

Ако поназнайвате сръбски, то горещо ви препоръчвам да посетите vukajlija: има хиляди дефиниции, подобни на тази demokratija или тази komunizam. Намирам за забележително умението да се говори за сериозни неща с чувство за хумор, а сърбите определено са царе в това, така че: Prijatno! :)

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Синдикатокрация Бойко-Борисова

През април казах, че през последните три години климатът за упражняване на свободна професия в България е станал от лош по-лош. От началото на 2008 г. бяха намалени значително нормативно признатите разходи, бяха премахнати значителни данъчни облекчения, беше вдигнат минималният осигурителен праг и максималният осигурителен доход. Накратко: самоосигуряващите се лица постепенно бяха принудени да плащат повече пари за същото нИщо, което държавата им предлага.

Е... оказа се, че има място за оптимизъм: ВЪЗМОЖНО Е И ПО-ЛОШО!

Вчера сутринта прочетох, че синдикатите искали увеличение на осигурителните вноски с три процентни пункта. До вечерта Бойко Борисов вече беше успял да си стисне ръцете с тези „представители на работниците“ и сега „кабинетът ще изтегли внесените в парламента промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се прокарва пенсионната реформа, и документът ще се върне за обсъждане в съвета за тристранно сътрудничество. До 19 октомври новите изменения трябва да бъдат внесени отново и приети до края на годината, увери Тотю Младенов“.

Лошото ми предчувствие за влошаването на климата за развитие на бизнеса се потвърди. За пореден път пчелите ще страдат заради търтеите. Държавата иска да плащаме повече пари, за да не прави реформи. Иска да затвори устата на синдикатите и да пенсионира раничко останалите им членове. И иска да напише сметката за това си безволево поведение на нас - данъкоплатците.

„И колко са все пак 3% отгоре?“ ще кажат някои. Да видим. Ако осигурителният ви доход е 1000 лева на месец, то догодина едни допълнителни 30 лева от него ще отиват... в хазната. Това са 360 лева за годината. А колко са 360 лева? Ами например това са лихвите, които бихте получили за 1 година за депозит от 4500 лева в банка при годишен лихвен процент 8%.

Тоест една такава „миниатюрна мярка“ ще успее да стопи вашите спестявания за старините и по никакъв начин няма да увеличи пенсията, която ще получавате.

Не стига всичко това, но и всички самоосигуряващи се лица в момента тръпнат да разберат новите минимални осигурителни прагове, които Бойко-Борисовата синдикатокрация ще им поиска. Засега информацията е тази:

Минималният осигурителен праг за самонаетите да бъде диференциран на четири нива в зависимост от доходите им, а не като сега един от 420 лв. Това предложение обсъди вчера съветът за тристранно сътрудничество. Идеята е за хората със свободни професии, които печелят до 5400 лв., минималният осигурителен доход да е 400 лв. Тези, които изкарват между 5400 лв. до 6500 лв., да правят  вноски върху поне 450 лв. За самоосигуряващите се с доходи между 6500 до 7500 лв. прагът ще е 500 лв., а за останалите - 550 лв.

Не ми се говори колко тъпо звучи това. Ако миналата година съм изкарала 6501 лева, кой ми гарантира, че през тази ще стигна 5399? „Ама спокойно, тя държавата сигурно ще върне надвзетото,“ биха казали някои. И сигурно те ще са онези, които не знаят нищо за всичките мъки, които бизнесът (особено микро и малкият бизнес) в България трябва да изтегли, преди да види дължимите си пари от държавата.

Та... при казаното по-горе май става ясно защо никой трезвомислещ човек няма да тръгне да прави бизнес в сегашната несигурна и мрачна обстановка. Но пък какво от това. Синдикалистите рекетьори ще избухнат в овации наместо в протести, Бойко Борисов ще обвини предишното правителство, че заради тях прави глупости, а ние... Ние ще продължим да си караме на студена вода.

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Ден на преводача - 2010

На 30-и септември е професионалният празник на преводачите от цял свят.

Преди година се занимавах само с преводи, а от вече пет месеца основно се занимавам с... преводачи. Новата ми работа ми даде шанса да общувам с колеги от цял свят. Имах възможността да видя много примери както за безупречен професионализъм, така и за ужасни недоразумения. За моя голяма изненада се оказа, че много колеги дори през 2010 г. си позволяват лукса да не работят с преводачески памети, имат слаби компютърни умения и не умеят да превеждат „странни текстове“, в които има малко HTML код или символни низове.

Друго нещо, което открих за себе си, е, че преводаческата индустрия на запад работи с много по-кратки срокове и с много по-различни процедури, от тези, на които бях свикнала в българската практика. Там няма „2 страници за другата седмица“ - всичко се прави от днес за утре, а при по-големи поръчки се гони възможно най-краткият срок за предаване - като например 6 хиляди думи за два дни - който преводач се навие, той взима работата. Това, разбира се, са лоши новини за свободните професионалисти. На един колега, който превежда от немски на английски например, често му се налага да работи с международни компании, чиито срокове са в най-различни часови пояси. Той трябва да стои непрекъснато на компютъра през работния ден, който може да продължава различно - в зависимост от това, къде по земното кълбо се намират неговите клиенти. Това обаче се оказва не чак толкова голям проблем. Пазарът е толкова динамичен, че преводачът от горния пример може изобщо да не се притеснява, ако пропусне няколко поръчки. Ако работи с всякакви видове софтуери и спазва сроковете на поетите задачи, работа за него ще има със сигурност.

Мога да разказвам още много, но след няколко минути вече няма да е 30-и септември, а бързам да споделя „подаръка“ си за колегите.

За моя голяма изненада тази година нито една фирма не се сети да пусне промоция на този ден, нито пък имаше някаква инициатива като например Working Together през 2009 г. Затова пък точно днес TDA обявиха новата си услуга за споделяне на памети, която можете да разгледате на този адрес: http://www.tausdata.org/index.php/language-search-engine

Пожелавам на всички колеги приятни преводи и... да не забравят да развиват социалните си умения ;))

вторник, 14 септември 2010 г.

За Placebo и глосолалията

Малко са mainstream бандите, чиито концерти бих посетила. Е Placebo са една от тях. Не съм им точно почитател, но радиостанциите, които слушам, доста ги въртят и затова съм запозната и с по-новите им неща, а не само с Every you and every me.

Та вчера Placebo забиха в София. Аз останах супер доволна :) И по този повод реших да споделя една тяхна песен от новия им албум Battle for the Sun: Speak in tongues



Speak in tongues означава глосолалия :) Глосолалията е език, ама не точно ;) И понеже си падам по изсмуканите от пръстите паралели, ето една статия с видео за „глосолалията“ при Бритни Спиърс :) Singing in tongues

понеделник, 13 септември 2010 г.

Lexicon Project - Maria

Хубавото на това, да се казваш Мария, е, че имаш няколко именни дни и че са написани адски много песни, в които лирическата героиня се казва като теб. Ето още една песен за Мария. За колекцията :)

понеделник, 30 август 2010 г.

Чуй този „световен hit“!!!

Музиката е важна част от моя живот. Определено съм фен, ходя на концерти, предпочитам клубовете, където свирят български банди и винаги гледам да си купя диск или тениска на някоя нова група. И затова толкова ме боли, като гледам дереджето на българската поп музика*.

Наскоро чух, че 19% българска музика в ефира били малко и представители на поп жанра искали „да се заложи задължителен процент на излъчвана българска музика в ефира, дори и ако това изисква да се заложи в закон.“ Най-добрият коментар, който получих по темата от приятели, звучеше така: „Добре...ама ако има такъв закон, ще трябва да задължим българските изпълнители задължителен процент от творчеството им да е качествено.“

Поводът да реша да пиша по тази наболяла тема е следният клип, който гледах току-що:  

Made in Bulgaria, hit на световно ниво Vanyah ft. Mvp - Like Me [hd] 


Дали тази песен ми харесва или не, е въпрос на личен вкус и не заслужава коментар. Това, което обаче страшно ме притеснява тук, е пеенето на английски, прекопираната визия от рап клиповете по MTV, общото усещане, че ни се поднася някакъв продукт „на световно ниво“, но пък се набляга, че е Made in Bulgaria (чухте ли „Излел е Дельо хайдутин“ в началото???), за да може да му обърнем внимание в морето от hitове.


Ще сподавя останалите си коментари по темата, защото - слава Богу - някой друг вече е изрекъл тези неща по много по-добър начин. В песента си „Едно парче набързо“ Среброто е казал на своите колеги поп изпълнители един куп истини, които са очевидни за всеки, който следи музикалната сцена в родината. Особено ми е любима тази част:

... имам идея да пея предимно на английски,
милиони, милиони копия ще продам на пазара индийски.

Та... пожелавам на българската музикална гилдия* да почне най-накрая да прави нещо оригинално и интересно на ниво *българско* и да спре да се опитва да прави „световни хитове“, а после да вика „България не ме обича, а аз съм егати пича!“



*Навсякъде в статията става дума за българската поп музика. Алтернативната сцена си е достатъчно жива и интересна, но за това - в друга статия. За чалгата пък не мога да коментирам, защото този стил го слушам само в маршрутките.

петък, 27 август 2010 г.

Трай, бабо, за хубост

Докато си висях в задръстването на Драгичево днес, се сетих за една табела, която бях видяла в Гърция. Веднъж движението по цяла една квартална улица беше спряно заради някакъв изкоп, върху който се мъдреше табела с остроумен надпис, гледащ усмихнато към псуващите шофьори:

Η ενόχληση είναι μικρή - το έργο είναι για μια ζωή

Или в буквален превод: „Неудобството е малко, делото – за цял живот“.

Явно много ме е впечатлил този неочакван изблик на духовитост от местната власт, за да го помня още и за да се сещам за него винаги когато ремонтни дейности пречат на иначе свободното ни движение. И понеже в задръстването няма кой знае какво да се прави, реших да се опитам да измисля римуван превод на гръцката табела. Минах през няколко варианта, включително през

Неудобството ще трае няколко мига, но пък делото за цял живот ти стига [FAIL]
Неудобството ще бъде малко, но пред делото голямо, то е жалко [FAIL] 

И най-накрая го измислих:

Неудобството минава, делото остава.[WIN]

Та... с такива ми ти работи се забавлявам по задръстванията :)

четвъртък, 19 август 2010 г.

А Вие какъв потребител сте?

Онзи ден регистрирах лаптопа си на страницата на производителя, за да ползвам по-дълга гаранция. Трябваше да посоча какъв вид потребител съм. Вие какво мислите, че избрах, за да стигне правилната информация до производителя?


И още една задачка закачка :) От какво е превод „Начална страница“?

събота, 7 август 2010 г.

I am always happy when

You're speaking my language

by Juliette and the Licks

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Историята за „Ш'о пра'иш?“ и Зайко Кокорайко

Отдавна не съм разказвала истории тук, но ето, че една се роди вчера и веднага я споделям.

През първите учебни дни като студентка в университета чух разговор между едни други първокурсници, родом от Берковица. Коментираха новата среда и хората, с които са се запознали и едно от момчетата направи следното наблюдение: „Пък аз винаги разбирам кога колегите са от Перник по характерния въпрос за добър ден „Ш'о пра'иш?“. С годините „Ш'о пра'иш?“ се наложи съвсем убедително в пернишкия разговорен стил и днес дори си има стандартен отговор: „Па те!“ (винаги е много важна интонацията =) )

Когато отидох да живея в Северна Гърция преди 4 години, историята за този лаф се събуди и пое по съвсем неочакван път. Не беше рядък случаят при запознаване с нови хора, на средата на приятелски диалог на гръцки, да изтърсят и по едно „Ш'о пра'иш?“. Първия път се стреснах малко, защото си помислих, че съответният грък е странно добре запознат с малко известни пернишки говорни характерности. Обикновено на въпроса от моя страна [на гръцки] „Ама говорите ли български?!“ получавах отговор [на гръцки] „Знам от приятели.“ и темата веднага се сменяше. По някой път след кодовата дума получавах по едно намигване и добавяне на подробности за произхода на знанието и за други неща, свързани с този език. А веднъж една баба добави към стандартното „Знам от приятели.“ и „Знам, знам, Зайко Кокорайко, много неща знам.“

Та вчера ни в клин, ни в ръкав - някъде по обед - се сетих за Зайко Кокорайко и реших да видя каква е историята на този фолклорен герой. Оказа се, че става дума за хумористична сватбарска песен от тамошния край. Ето я:



И... както обикновено: една история, като тръгне да се заплита, заплита си се и не ще да пита. Същата вечер се случи да се запозная с един млад буден македонец, когото попитах за тази песен. Той каза, че песента е много известна в Македония, преподава се в началните класове и всички я знаят. Попитах го за правописа и ми отговори, че те го пишат „Зайко Кукурайко“, но аз съм склонна да си мисля, че се пише с „о“, защото на гръцки κόκορας [кокорас] е петел, а говорът от този район е доста повлиян от гръцкия език.

Ако ви е станало интересно, още информация има под този видеоклип в youtube:

неделя, 25 юли 2010 г.

Say it right or...

неделя, 11 юли 2010 г.

See the reaction, guess the translation :)

петък, 2 юли 2010 г.

Езикова полиция

Наскоро Комитата ме добави към своя блогрол заедно с шеговитото описание „Езикова полиция“. Аз наистина непрекъснато наблюдавам българския език и често се изказвам за  явления в него, които ме впечатляват по някакъв начин, но винаги съм поддържала мнението, че езикът е жив организъм и че не може да съществува изкуствено създаден орган, който да му слага намордник - т.е. според мен нормата трябва да се старае да описва живия език, а не да се опитва тя да казва кое е живо и кое не.

Реших да напиша тази публикация, защото вчера попаднах на една чудесна статия на Ерин Маккийн (лексикограф), която вече съм цитирала в блога по повод нейния проект за речник  на бъдещето Wordnik. В нея тя коментира предложенията за създаване на Академия за английския език, която да чисти езика от „примеси и покварявания“. Мислех да преведа въпросната статия, но после реших, че такива статии не трябва да се превеждат, а да се пишат наново за всеки език. Аз ще бъда оптимист и ще продължа да се надявам, че някой ден ще прочета такава статия и от български лексикограф.

Ето и откъс от статията:

Language police
A failure I'd love to watch
By Erin McKean
June 27, 2010


You may have missed this news, but The Queen’s English Society, self-appointed defenders of proper speech and writing since 1972, recently announced plans to set up an Academy of English.

The goal is to guard against “impurities” and “bastardizations” by ruling on what in English is correct, and what is simply unacceptable. The academy would be modeled after the Académie Française, which for nearly 400 years has rigorously policed which words are allowed into official French, as well as similar bodies in Spain and Italy.

The idea of an Academy of English isn’t a new one — Jonathan Swift suggested one in 1712, with one of his goals being to prevent people from pronouncing words like rebuked with two syllables instead of three (he preferred re-buke-ed). But it’s not one that has ever made much progress towards reality.

As a lexicographer, I used to be strongly against the idea of an Academy of English. English is too widespread and dynamic, and English speakers too creative, to be reined in by some stodgy committee debating whether or not toughicult (tough + difficult) or oneitis (the condition of concentrating romantic attention on one person) can be considered “standard English.”

But this recent attempt by the Queen’s English Society has me thinking, cynically, that perhaps this time an Academy of English is a good idea. Not because English needs a standards body — or could ever possibly obey one — but because I think that, by showing just how ludicrous and unworkable a standards-setting body would be, we can get people to think more kindly of English as it is, and stop lamenting that everyone else’s language isn’t up to snuff.

The founder of this current incarnation of the “Save English” movement is Martin Estinel, a 71-year-old retired translator and interpreter who lives in Switzerland. Part of his motivation for founding the academy lies in his discomfort with people who use the word gay to mean anything other than “happy,” and his desire to keep any other words from going down the same path.

(цялата статия)

събота, 15 май 2010 г.

СОЛ


Самоосигуряващите се лица са една от често обсъжданите теми в блога. Това обикновено са упражняващите свободни професии, но също така и собствениците на „микро предприятия“ (всички еднолични търговци, семейни фирми, малки търговски и производствени предприятия с персонал до 10 наети лица).

В публикацията Фрийлансъри, телеуъркъри и други надомно работещи, обединявайте се! коментирах, че няма удобна дума, описваща човека, който работи „за своя сметка и на свой риск“ и обобщих вариантите, които съществуват в момента.

Онзи ден обаче темата получи интересно развитие. Оказа се, че в счетоводните среди самоосигуряващите се лица за краткост биват назовавани със звучното съкращение СОЛ.

Здравейте, как да определя дали СОЛ има необходимия осигурителен стаж за получаване на болнични.

Има необходимия осиг.стаж разбира се. СОЛ-а сигурно и трудова книжка си има.

...извършва личен труд- се осигурява и за извършващ личен труд, и като сол


Та... честито, СОЛ-ове! Получихте едно кратко и много удобно и правдиво за употреба название. Освен да ви поздравим с една „солена“ песен?



Солено“ - Змей

четвъртък, 29 април 2010 г.

Ресурси за свободни професии

Тежки дни настанаха напоследък за свободните професии. Дори и да има работа, клиентите бавят плащанията, а в същото време хазната принуди самоосигуряващите се лица от 01.01.2010г. да плащат с 60% по-високи вноски за... хазната.

От три години дейността ми се управлява от законите на България, които касаят свободните професии и малките предприятия. За три години нещата се променяха само към все по-лошо: то не беше орязване на нормативно признатите разходи, то не беше премахване на данъчни облекчения, то не беше вдигане на минималния осигурителен праг и на максималния осигурителен доход, то не беше чудо. За това, как те третират данъчните и банките като самоосигуряващо се лице, пък хич не ми се говори.

Поради това, а и още около 10-ина причини, вчера преустанових свободната си практика и преминах на работа с трудов договор - за мое щастие отново в преводаческата индустрия.

Ще продължавам да пиша в блога за проблемите на езиците и превода, но като вече несамоосигуряващо се лице, едва ли ще имам повод да пиша за темите, свързани със свободните професии и малките предприемачи. Ако обаче сред вас има такива, които се интересуват от тези теми, можете да посещавате
групата на свободните професии във Favit:


или да четете последните новини чрез раздела за новини за самоосигуряващите се лица в Google News:

събота, 24 април 2010 г.

'Translation' rhymes with 'anticipation'

сряда, 21 април 2010 г.

Little Conversations

Concrete Blonde

вторник, 6 април 2010 г.

Ако можеха да говорят...


Гугъл били измислили програма за животински превод*, с помощта на която хората да могат да разбират животните.




Забавиха се! Те животните междувременно проговориха на човешки:




Австралийският фермер Джоузеф Керидж, влизайки в свинарника, за да нахрани животните, забелязал, че едно от тях го гледа злобно. Ухилвайки се, той потупал свинята по тила. Недоволно изгрухтявайки, тя избягала в далечния ъгъл. Затваряйки зад себе си вратата, Джоузеф чул нечие мърморене. Можело да се различат изрази като "глупак, идиот, върви по дяволите". Австралиецът се огледал, но не видял никого. А в същото време оскърбленията продължили: "Нищожество, боклук, негодник, върви на..." След като едва не припаднал от изненада, Джоузеф се убедил, че го ругае именно сърдитата свиня.
Фермерът се съвзел от шока и поканил жена си и приятели да видят "чудото". Говорещата свиня, гледайки с презрение към зяпльовците, обаче не бързала да демонстрира уникалните си способности. Решавайки, че Джоузеф от преумора "временно е излязъл от строя", близките му го посъветвали да се консултира с лекар. На излизане от свинарника до тях достигнали размесени с грухтене думи като "гадове, паразити, животни, боклуци"...
Учени, разгледали говорния апарат на животното, открили в устата на свинята ... напълно човешки гръклян с високо небце и два правилни реда великолепни зъби.
Някои специалисти предполагат, че ругаещото животно е мутант. Професорът от Сиднейския университет Майкъл Грос твърди, че в резултат на неотдавна падналия на Земята метеоритен дъжд биосферата е претърпяла сериозни промени, в резултат на което "ще проговорят" и много други наши по-малки събратя.
Решавайки, че говорещата свиня се нуждае от човешки условия, Джоузеф я вкарал в дома си. Жена му обаче се противопоставила на хуманния му порив, тъй като се уплашила, че свинята ще "обогати" речника на малките им деца.

(По информация от в."Мегаполис експрес" - Русия)

(от тук ми е информацията)


*Който има по-добър вариант за превод на Google Translate for Animals, нека каже.

сряда, 24 март 2010 г.

Ново хоби

Комитата скоро има рожден ден и по повода е направил един списък с желани подаръци :) Освен това, понеже е любопитен, е отправил запитване към някои блогъри с рожден ден през март дали те също са имали такъв списък. Сред запитаните съм и аз, така че ще споделя какво получих за рождения си ден.


Както вече съм писала, аз много повече обичам празнуването на нерождени дни и списък с желания нямах, но тази година - напук на кризата (хаха) - реших пък да празнувам. Както подобава на всеки грандиозен рожден ден, снимки има, но не са за публикуване :) Та... да се върнем на подаръците.


Отдавна се чудя с какво хоби да се захвана и мислите ми бяха подобни на тези:


(източник)


Разбира се все изникваше спешен или дълъг проект и все отлагах започването на новото хоби. Явно обаче и значително съм мрънкала по въпроса и съответно рожденият ми ден бе използван като повод за приятелско тласкане към едно ново приключение, а именно:





Това е новата ми бас китара :) Изкльощавелите ми преводачески пръсти са изправени пред ново предизвикателство, а именно да осъществя мечтата на късното си юношество: да свиря на бас и да пиша текстове в пънк група :)


Я да видим :)

понеделник, 15 март 2010 г.

Some interesting stuff about translation

Excerpts from The translator's handbook by Morry Sofer







You can take a peek at the book here:

петък, 12 март 2010 г.

Къде 2, къде 25...


В новините за предвижданото увеличение на вноската за здравно осигуряване често можем да срещнем изречения, подобни на следните:

Здравната вноска се вдига с 2%, но увеличението не се отнася за държавата

Здравната вноска от 1 април да бъде увеличена с 2% - от 8 на 10%. Това реши по време на днешното си заседание Министерския съвет с промяна в Закона за бюджета на НЗОК. Повишението ще се поделя в съотношение 60:40 между осигурител и осигурен, информира пресцентърът на правителството.

Трудно и непопулярно решение е увеличението на здравната вноска с 2%, но е единственото възможно. Това заяви Симеон Дянков по време на пресконференция в Министерския съвет, предаде Агенция "Фокус".

(източник)

Правилно е да отбележим, че здравната вноска се вдига не с 2%, а:

Здравната вноска се увеличава с 2 [процентни] пункта

ИЛИ

Здравната вноска се увеличава с 25 процента: от 8% на 10% [от дохода на физическите лица].


„Чудо голямо“, ще кажат някои. Правителството на Тройната коалиция увеличи здравната вноска с цели 33% - от 6% на 8%.

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Фрийлансъри, телеуъркъри и други надомно работещи, обединявайте се!

Отдавна си говорим с мои приятели, които упражняват свободни професии, че в българския език няма удобна дума като английската freelancer например, която да определя самонаетите и самоосигуряващи се лица. След блиц анкети в туитър и настоящия блог съм установявала, че хората, които знаят за какво иде реч, масово използват директната чуждица „фри(й)лансър“. „Свободен професионалист“ никой не казва, а пък „упражняващ свободна професия“ е твърде дълго. Какво да правиш... Очевидно явлението не е толкова широко разпространено в бита ни и съответно езикът няма икономичен начин за описването му.


Ситуацията обаче изглежда, че няма да се изясни скоро, а напротив ще се обърка още повече. Току-що прочетох следната статия:


Отсега набират майстори на козунаци за Великден
Трупаме стаж от надомeн труд
Теодора Йолчева

Осигурителен стаж да се натрупва и от вкъщи. Това ще предвижда Законът за надомната работа, който експерти от кабинета и синдикатите в момента пишат. Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.
Работи се в три направления - надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние, както и създаване на агенции за временна заетост, обясни пред "Стандарт" зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. Идеята е европейските закони, които уреждат тези въпроси, да бъдат изцяло въведени и у нас.
Сега България и Малта са единствените държави в ЕК, които нямат приети такива документи.
Тепърва предстои да се реши и как изработените с компютър или от дома дни ще бъдат приравнявани като стаж към постоянната заетост.


Само горните редове от въпросната статия ме карат да се плаша:

1. „Закон за надомната работа“ - айде много ми е интересно да видя какво аджеба ще измислят да напишат в такъв нормативен акт. В Гърция например хората, които работят вкъщи, могат да отчитат като разход 30% от наема и режийните разходи на жилището (ама пардон в БГ само фирми отчитат разходи - за останалите има „нормативно признати разходи“, така че това май няма да може да се запише)


2. Експерти от кабинета и синдикати щели да пишат закона. Мисля си за ЗЕС и Закона за събранията, митингите и манифестациите и лошо ми става!


3. „Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.“ - ЩО ЗА ТЪПНЯ? Дали някой си мисли, че щом като не работя в някакъв магазин от 9 до 5, аз не си плащам осигуровките? Има си:


НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. ДВ - БР. 2 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

С голямо задоволство установих, че тази година НАП най-накрая са решили да направят и осведомителна кампания за самоосигуряващите се лица: който се интересува от темата, обезателно да прочете това:

Данъчно-осигурителни задължения на самоосигуряващите се лица през 2010 година



4. „надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние“ - последният да затвори вратата. Зорлем измисляме нови дефиниции за неща, които са си пар екселанс свободни професии. 


В България е необходим нормативен акт, който да дефинира ясно необходимата квалификация за извършването на дадена свободна професия [изискваща квалификация] и съответно да се дефинира как неквалифицираният надомен труд може да ти позволи да се регистрираш като самоосигуряващо се лице. Трябва да има диференцирани минимални прагове за осигуряване: не може човек, който бродира, да се осигурява на същия доход като един адвокат с десетгодишна практика.


За съжаление свързаната нормативна уредба в България е много неясна и несправедлива. Повечето свободни професионалисти в момента са управители на ЕООД-та, защото формулата с нормативно признатите разходи не работи добре и защото хората искат сами да избират каква осигурителна тежест да отделят за държавната хазна, при положение че в България осигуровките са де факто данъци. 


За момента единствено Синята коалиция говори за диференцирани минимални прагове, но това не е достатъчно. Нужен е не поредният закон-парцал, а смела и радикална реформа в много от съществуващите закони, която да насърчи хората сами да създават работните си места, а не да работят в сивия сектор или да се прежалват за уютността на трудовия договор и работата за „шеф“.


Ето и любимото ми видео по темата:


И още нещо: горецитираната статия изобщо не е отразила правилно това, което май е трябвало всъщност да бъде отразено, а именно прилагането на евродирективите за „работа от разстояние“ (telework) - или това, как ЕС се опитва да регулира работния ден на хората, които може да си спестят пътуването до офиса и да работят от компютъра вкъщи. Тук изобщо не става дума за пекари на козунаци или за учителстващи майки. Но нейсе... явно телеуоркърът ще е животно по-странно и от фрийлансъра...

събота, 9 януари 2010 г.

Психолингвистика в данъчното


Четейки Социалното осигуряване в България през 2008 г., попаднах на следните няколко абзаца и реших, че си струва да ги споделя в блога.


Вредата от използване на понятието „осигурителна тежест“
За съжаление понятието „осигурителна тежест“ трайно се наложи в публичното пространство и редовно се използва в дебатите, коментарите, анализите, официалните документи. Изрича се както от представители на законодателната и изпълнителната власт, на работодателите и синдикатите, така и от представители на медиите, когато се обсъжда размера на осигурителните вноски, разпределението им между страните в осигурителния процес и пр. Понятието „осигурителна тежест“ изразява негативно отношение към осигурителните задължения и въздейства възпиращо за доброволното им изпълнение и за възпитаване на съзнание за лична отговорност за социалната сигурност.


Големият дял на скритата икономика обуславя неблагоприятните стойности на коефициента на зависимост, коефициента на заместване на дохода и ниските средни стойности на пенсиите. Понятието „осигурителна тежест“ внушава тегоба и не благоприятства поведение, провокиращо подобряване стойностите на тези показатели. Докато отговорните и формиращите общественото мнение фактори волно или неволно го използват в публичното пространство, задължените по закон лица не биха могли да изградят съзнание за доброволно изпълнение на осигурителните задължения. Основополагащият принцип, не само на осигурителната система, но и на обществото, е солидарността. А тя е толкова по-възможна, колкото е по-доброволна. В социалната държава не се счита за тежест отделянето на част от трудовите доходи за лични пенсионни спестявания за в бъдеще, както и за издръжка на пенсионерите – родители и прародители на сегашните работещи.

От психолингвисична гледна точка „осигурителна тежест“ има негативен смисъл. Внасянето в обществените фондове на осигурителни вноски, ставката на които е разпределена между участващите страни в определено съотношение, е поведение на социално отговорни индивиди и работодатели. И затова в осигурителното законодателство присъства само понятието „осигурителна вноска“. Вместо понятието „осигурителна тежест“, по-коректно и по-насърчаващо би било при коментарите, дебатите, анализите да се използват думите „осигурителна вноска“ и „осигурителна ставка“, според контекста.


И ОЩЕ лингвистични (и принципни) наблюдения:

Доверието – фактор за стабилност
С голямо значение през последните години се изпъква факторът доверие в държавните институции и държавността. Силно деморализиращо въздействие и засилване на скептицизма сред населението причинява тревожното състояние в съдебната и правната система, в здравеопазването, в регионалното „благоустройство“ и други обществени сфери. Безбройните безнаказани случаи на използване на властта за лично облагодетелстване и осезателното сливане на властта и капитала въздействат отблъскващо и демотивиращо. Напоследък особено актуална стана поговорката: „За кокошка – няма прошка, за милиони – няма закони.“ При това положение е трудно да се агитира за доброволно и съвестно изпълнение на трудовите, осигурителните и данъчните задължения. Да се разчита само на методите на санкцията и принудата е нереалистично – колкото те са по-силни, толкова повече се подхранва корупцията или се импулсира изобретателността на нарушителите на законите и правилата. Мерките на принудата и ефективния контрол следва да бъдат постоянно съпътствани и от мерки, ориентирани към насърчаване и възпитаване на доброволното изпълнение.


Държавата чрез институциите е призвана да служи на гражданите. Както институциите, така и гражданите имат права и задължения. За задължения на гражданите държавата със своите институции и власти, както се казва „гони до дупка“. Но за задълженията на институциите към гражданите не се държи сметка. Когато дадена институция например бави плащания към гражданите, не се начисляват лихви, чрез които да се компенсира забавянето, а когато гражданин не изплати своите дългове навреме, му се събират с лихва. Липсата на такава реципрочност би трябвало да се запълни.


Обратът в мисленето на гражданите за повече доверие и собствена отговорност е възможен, когато биват обслужвани бързо и компетентно от институции с нов, по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност.


Забележка: Курсивът е мой. Запазен е правописът на оригиналния документ.


И... както се казва... „Ама... ние това много добре го знаеме!“

четвъртък, 7 януари 2010 г.

Честит [празник]! Само за 29 стотинки с ДДС.


На 29-ти декември миналата година любимият ми оператор ми прати следното съобщение:

Gotov li si s pozhelaniata za praznitsite? Koleda,NovaGodina ili ImenDen, porachay originalen SMS pozdrav. Prati sms s tekst: POZDRAV na nomer 333.(0.29lv/SMS)

Посегнах да изтрия досадния спам, но се спрях. Съдържанието винаги ми е било интересно, а това беше нещо ново. Готови поздрави, по 0,29 лв. парчето. Кой ли ги произвежда, кой ли ги консумира?

На 2-ри януари любопитството надделя и реших да пробвам какъв поздрав ще получа. Беше следният:

I eto Novata Godina tuk e veche,Shtastlivi sme. I gledame se laskavo..Chestito! A kogato otnovo samne - dano da se namerim i porasnali i po-dobri!

Днес, на Ивановден, пак прежалих 29 стотинки.

Da ti e zhivo i zdravo imeto, sas zdrave go nosi, da ne svarshva vinoto i drazkite mechti!

Та това за платените услуги. Безплатните са Facebook и Twitter. Ако нямате именници (например) сред приятелите си, то някой неименник задължително ще е поздравил „всички именници“ с достатъчно общо и дълго пожелание. 

Или за да обобщя с една стара шегичка: „Скъпи, Х, честитя ти по Facebook, защото не си ми достатъчно добър приятел, че да ти пусна SMS.“