понеделник, 15 февруари 2010 г.

Фрийлансъри, телеуъркъри и други надомно работещи, обединявайте се!

Отдавна си говорим с мои приятели, които упражняват свободни професии, че в българския език няма удобна дума като английската freelancer например, която да определя самонаетите и самоосигуряващи се лица. След блиц анкети в туитър и настоящия блог съм установявала, че хората, които знаят за какво иде реч, масово използват директната чуждица „фри(й)лансър“. „Свободен професионалист“ никой не казва, а пък „упражняващ свободна професия“ е твърде дълго. Какво да правиш... Очевидно явлението не е толкова широко разпространено в бита ни и съответно езикът няма икономичен начин за описването му.


Ситуацията обаче изглежда, че няма да се изясни скоро, а напротив ще се обърка още повече. Току-що прочетох следната статия:


Отсега набират майстори на козунаци за Великден
Трупаме стаж от надомeн труд
Теодора Йолчева

Осигурителен стаж да се натрупва и от вкъщи. Това ще предвижда Законът за надомната работа, който експерти от кабинета и синдикатите в момента пишат. Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.
Работи се в три направления - надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние, както и създаване на агенции за временна заетост, обясни пред "Стандарт" зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. Идеята е европейските закони, които уреждат тези въпроси, да бъдат изцяло въведени и у нас.
Сега България и Малта са единствените държави в ЕК, които нямат приети такива документи.
Тепърва предстои да се реши и как изработените с компютър или от дома дни ще бъдат приравнявани като стаж към постоянната заетост.


Само горните редове от въпросната статия ме карат да се плаша:

1. „Закон за надомната работа“ - айде много ми е интересно да видя какво аджеба ще измислят да напишат в такъв нормативен акт. В Гърция например хората, които работят вкъщи, могат да отчитат като разход 30% от наема и режийните разходи на жилището (ама пардон в БГ само фирми отчитат разходи - за останалите има „нормативно признати разходи“, така че това май няма да може да се запише)


2. Експерти от кабинета и синдикати щели да пишат закона. Мисля си за ЗЕС и Закона за събранията, митингите и манифестациите и лошо ми става!


3. „Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.“ - ЩО ЗА ТЪПНЯ? Дали някой си мисли, че щом като не работя в някакъв магазин от 9 до 5, аз не си плащам осигуровките? Има си:


НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. ДВ - БР. 2 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

С голямо задоволство установих, че тази година НАП най-накрая са решили да направят и осведомителна кампания за самоосигуряващите се лица: който се интересува от темата, обезателно да прочете това:

Данъчно-осигурителни задължения на самоосигуряващите се лица през 2010 година



4. „надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние“ - последният да затвори вратата. Зорлем измисляме нови дефиниции за неща, които са си пар екселанс свободни професии. 


В България е необходим нормативен акт, който да дефинира ясно необходимата квалификация за извършването на дадена свободна професия [изискваща квалификация] и съответно да се дефинира как неквалифицираният надомен труд може да ти позволи да се регистрираш като самоосигуряващо се лице. Трябва да има диференцирани минимални прагове за осигуряване: не може човек, който бродира, да се осигурява на същия доход като един адвокат с десетгодишна практика.


За съжаление свързаната нормативна уредба в България е много неясна и несправедлива. Повечето свободни професионалисти в момента са управители на ЕООД-та, защото формулата с нормативно признатите разходи не работи добре и защото хората искат сами да избират каква осигурителна тежест да отделят за държавната хазна, при положение че в България осигуровките са де факто данъци. 


За момента единствено Синята коалиция говори за диференцирани минимални прагове, но това не е достатъчно. Нужен е не поредният закон-парцал, а смела и радикална реформа в много от съществуващите закони, която да насърчи хората сами да създават работните си места, а не да работят в сивия сектор или да се прежалват за уютността на трудовия договор и работата за „шеф“.


Ето и любимото ми видео по темата:


video

И още нещо: горецитираната статия изобщо не е отразила правилно това, което май е трябвало всъщност да бъде отразено, а именно прилагането на евродирективите за „работа от разстояние“ (telework) - или това, как ЕС се опитва да регулира работния ден на хората, които може да си спестят пътуването до офиса и да работят от компютъра вкъщи. Тук изобщо не става дума за пекари на козунаци или за учителстващи майки. Но нейсе... явно телеуоркърът ще е животно по-странно и от фрийлансъра...