вторник, 20 декември 2011 г.

Парещ хумор

Българското мрънкане е нещо като черното в модата – винаги е актуално, независимо от годината и сезона. То е обилно като спам, а метамрънкането (мрънкане по повод мрънкането) е една от най-популярните теми сред родните есеисти и изследователи на народопсихологията (като такава).

За да има баланс в природата обаче, съществува и явлението „български хумор“. В последните години се родиха цели нови тематики: вицове за Бойко Борисов, цяла митология, свързана с Перник, бургаски лафове, като дори пламнаха и някои други – по-малки – огнища на хумора, засягащи по-ограничени аудитории, като например експлозията в Twitter по повод на анонимните заемки на Иво Сиромахов от обитателите на същата социална мрежа.

Най-новото хумористично народно творчество беше разпалено от масовото горене на произволни коли в София (а от известно време и в други градове). По-долу ще изброя няколко афоризъма и картинки по тази тема. Някои съм ги намерила във Facebook, а други съм ги чула от приятели. Предполагам, че колекцията ще се увеличи през идните дни, така че тук ще завърша с многоточие...


***

- Колко ти гори колата?
- Някъде около 10-15 минути.

***
(видяно миналия петък, 16 декември 2011 г.)
Петък е! Запалете колата и тръгвайте за село! Все едно чия кола!

***

От пресцентъра на МВР предупреждават: Ако се намирате в София, избягвайте фразата - „Паля колата и идвам“!

***

- Как Дядо Коледа ще разбере, че вече е пристигнал в България?
- Като види, че шейната му гори!

сряда, 14 декември 2011 г.

Филологически вицове III

А ето и декемврийската порция филологически вицове. Този път традиционният пернишки виц ще е в графичен вид :)

***

По скайп си пишат двама приятели.
- Хайде утре по кафе.
- Е как можа да напишеш бира с цели 4 правописни грешки?

***


Бившият гръцки премиер Папандреу звъни в МВФ:
- Ало, МВФ ли е? Нали обещахте да ни преведете пари?!
- А, да! Превеждаме: „пари” е "mоnеу".

***

- You're gonna die!
- Какво?
- You're gonna die!
- Ъъъъ...
- Юргана дай, бре, измръзнах!

 ;)

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Благини за преводачи

В коментарите към предходната публикация си припомнихме за двама големи български преводачи - Георги Куфов и Сидер Флорин. Тъй като те са безкрайно високи примери за подражание, реших да споделя няколко статии, в които да прочетем повече за тях:

В памет на преводача Сидер Флорин

Творчеството на Казандзакис на български или за „критския поглед” в преводите на Георги Куфов (стр. 3)

Издателство „Ентусиаст“ преиздаде наскоро две от книгите на Никос Казандзакис („Рапорт пред Ел Греко“ и „Алексис Зорбас“) в превод на Георги Куфов. Не знам дали майсторството на Куфов може да бъде изцяло оценено от хора, които не знаят гръцки, но и двете книги са ценна придобивка за почитателите на качествената литература (колкото и претенциозно да звучи това). Та „Рапорт пред Ел Греко“ съдържа няколко предговора, един от които е написан от Христо Куфов - син на Георги Куфов. В този текст (можете да го прочетете тук) Христо Куфов описва творчеството на баща си по възможно най-добрия и кратък начин:
Ще ми се просто поне малко да разкрия как в продължение на няколко десетилетия книгите на Казандзакис се прераждаха, как бяха пресътворявани на български от моя баща Георги Куфов. Дължа това и на двамата - и на автора, и на преводача.
Пресътворявани, нямам друга дума.
Сидер Флорин пък е известен със своите публикации, посветени на технологията на превода. Оказа се, че един анонимен колега е публикувал доста от неговите трудове на сайта http://translatorslair.com/, така че не пропускайте да си ги свалите.

Аз съм от поколението, което не знае руски, и за съжаление няма да мога да прочета някои неща, но определено препоръчвам "Преводачът и речникът" - Сидер Флорин, "Непреводимото в превода" - Симеон Влахов, Сидер Флорин , "Художественият превод и редакторът" - Сидер Флорин, "За превода от английски" - Сидер Флорин

И понеже започнах с „благините“, ще споделя още няколко много ценни находки от последните дни.

SDL OpenExchange - Ако не превеждате художествена литература, а скучни сегментирани текстове с различни по процент съвпадения, то този нов проект на SDL ще ви е инетересен. Ако имате лицензиран SDL Trados 2009 SP3, тук ще намерите доста ценни приложения, които добавят стойност към вече изхарчените пари. Аз лично не съм фен на версията от 2009 и още си стоя на 2007, но това се дължи и на факта, че клиентите ми така предпочитат. Когато премина към новата версия обаче, със сигурност ще се възползвам от предложенията.

Сега нещо и за редакторите. От тази година започнах да приемам редакторски задачи и материята е доста актуална за мен. Много от розовите ми представи за тази работа покафеняха, но определено може да се каже, че е интересна. Направила съм един списък в Twitter, където следя за разни новости, и онзи ден един от ценните източници в него изсипа 16 съвета към редакторите. За съжаление тези ценни напътствия не са публикувани никъде в Мрежата на едно място, така че ги копирах (ретуитнах) тук: 16 Proofreading Rules by Anglocom

Translation Feed е блог, който създадох преди една година с намерение да събирам на едно място интересни англоезични материали, свързани с преводаческата индустрия. Признавам, че не го попълвах твърде усърдно, но пък това е повод да отправя покана към хората с подобни интереси и профил в blogger да се включат в поддържането му :)

сряда, 16 ноември 2011 г.

Голямото мрънкане

Голямо мрънкане пада напоследък. Чак класация може да се направи:

Шампиони са гърците: вече спрях окончателно да слушам гръцко радио, защото не издържам на тоновете депресия, които се изливат под формата на несмешен хумор и протяжни жални мелодии.

След тях са членовете и симпатизантите на „автентичната десница“: вижте само десните блогове. От доста време всички редят тъжни анализи в стил „Крраааййй! Край, край, край.“. Край няма тая работа.

И на трето място са преводачите. Тук давам препратка, за да можете сами да прочетете колко неблагодарна и зле платена е професията на преводачa:

Преводач къща не храни – интервю с две дами, които току-що са били наградени за постиженията си в областта на превода и които използват трибуната основно за вайкане.

Това е положението. Музите ми са в грипна ваканция. В пресния сок от лимон слагам мед и малко студена вода.

събота, 8 октомври 2011 г.

Регистрация на свободна професия - да или не?

Упражняването на свободна професия в България е от честите теми в блога и не се случва рядко мои приятели и познати да ме попитат за съвет дали да регистрират свободна професия.

Ето какво отговорих на последното запитване:

Регистрирането на свободна професия зависи много от това какъв доход ще имате. Ако изкарвате по-малко от 560 лева от фриланс на месец, не си струва да регистрирате свободна професия. Плащате си дължимото по граждански договор и приключвате.

Ако ще изкарвате цялата си прехрана от фриланс обаче, е хубаво да регистрирате свободна професия - минимумът осигуровки на месец е 123,06 лева (прагът е 420 лева/месец), а данъкът обикновено се плаща в края на годината. Разходите за счетоводител започват от 20 лева/месец. За регистрация като свободна професия е необходимо: копие от диплома за завършено образование; лична карта (за проверка на данните); документ за платена държавна такса и няколко бланки, които се попълват на място в Агенцията по вписванията. След това се изисква регистрация в НАП, а после от НОИ се взима осигурителната книжка - това е еквивалентът на трудова книжка за самонаетите. Самата регистрация отнема малко време и пари и можете да я направите и сами, но след това трябва всеки месец да се подават декларации към НАП, в края на годината да се заверява осигурителната книжка, да се подава декларация 6, дрън, дрън, дрън, така че е препоръчително да натоварите с тези задачи счетоводител.

Много е важно! Ако ще фактурирате в ЕС, след като си получите Булстата, трябва да си направите и регистрация по чл. 97а от ЗДДС - т.е. ДДС регистрация само за ЕС. Регистрацията по ЗДДС за България е задължителна само при годишен оборот, надхвърлящ 50 хиляди лева, и аз лично не я препоръчвам за свободните професии в сферата на услугите.

Ако ще изкарвате над 20 хиляди лева годишно, е хубаво да направите ЕООД - по-скъпо и сложно е за счетоводна поддръжка от свободната професия, но пък ако имате разходи, свързани с дейността - това е вариантът. При свободните професии не се зачитат разходи, а се използват т. нар. нормативно признати разходи. Т.е. в общия случай това са 25% от прихода.

Някои удобства на свободната професия:
- можете да издавате фактури и клиентите ви се освобождават от досадната необходимост да ви съставят граждански договори;
- евтина и гъвкава форма за упражняване на дейност;
- ако проектите ви спрат, можете да прекъснете дейността с една декларация в НАП и няма да дължите осигуровки.

Някои неудобства на свободната професия:
- минималният праг е доста по-висок, отколкото този за трудовите договори. Любимият пример е с чистачката, която има шеф и се осигурява на 270 лева (от септ. 2011), и с колежката й, която се е самонаела и е задължена да плаща осигуровки и данъци върху 420. Поуката е, че ако имате приятел с фирма, можете винаги да го помолите за един трудов договор и да плащате осигуровки и данъци върху 270. Фактурирането вече е друга тема;
- НАП и НОИ имат някакви проблеми с Булстатовете на самоосигуряващите се лица и не трябва да се учудвате, ако заверката на осигурителната книжка или получаването на болничните ви отнема месеци;
- не се отчитат разходи за дейността. Ако имате разходи за материали, наеми, горива и т.н., надхвърлящи 25% от приходите ви, трябва да изберете друга форма на осигуряване.

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Текст в движение

За пръв път видях кинетична типография в този клип:



Вчера видях, че се използва успешно и за музикални клипове:



А днес открих, че кинетичната фотография има доста фенове в българската блогосфера:
Дизайн на книгата: Кинетична типография,
Типография в движение | Блогът на Иван Савков,
Кинетична типография | Блогът на Tsvetkoff,
а от Кинетична типография от Stephen Fry « Булгед Помощник за дигитален печат, дизайн, полиграфия и технологии ще заема и последния клип, който бих искала да споделя:





Ако някой е виждал хубави примери на български език - да каже :)

П.П. Едно клипче със сръбска кирилица:

вторник, 20 септември 2011 г.

Филологически вицове II

Нова порция филологически вицове следва по-долу. По традиция единият ще е пернишки :)


***
Блондинка се прибира у дома и разтревожено пита мъжа си:
- Къде са децата?
Той: - На английски.
Тя: Офффф - добре де... - Where are the childen?

***

Разговор на български, който няма превод на японски:
- Какво правиш?
- Нищо, на работа съм...

***

- Как се нарича изкуството да общуваш с перничанин?
- Бойно изкуство!

четвъртък, 8 септември 2011 г.

Google Речник умря, да живее Google Преводач

Някъде бях прочела, че човек не може да научи език, като просто наизусти един речник и една граматика. Езикът трябва да се говори, да се използва в конкретни ситуации, да изпълнява определени цели. Както хората, така и компютрите не могат да научат език по този начин и затова успешните методи за машинен превод разчитат не на правила и лексика, а на статистика – милиарди паралелни текстове, които „научават“ машината да разбира кое на какво съответства.

Затова и не се изненадах, когато разбрах, че Google пенсионира своята услуга „Google Речник“.
Google Речник беше твърде статичен и неудобен и когато Google Преводач започна да предлага речникова функция, аз лично съвсем забравих за по-старата услуга.

Днес се сетих да се върна към темата „Google“, защото проектът Khan Academy (безплатни уроци по всичко) ми припомни за една нова преводаческа услуга на Google, а именно превод на субтитри от английски на всички поддържани от Google Преводач езици.


Да вземем видеоклипа от страницата, която обяснява как работи Google Преводач:



Точно този англоезичен клип е преведен на няколко езика, така че можете да изберете субтитри от бутона „cc“ (closed captions).

Под „Избор на надписи“ (Caption Selections) са всички езици, за които собственикът на клипа е заредил вече преведени субтитри. Google Преводач се намесва, когато съответният англоезичен клип няма предварително заредени субтитри.

Това, което Google прави, включва две неща:

1. Транскрибира речта от клипа, като създава субтитри на английски. Технологията на Google за разпознаване на реч не е широко популярна, но качеството й е забележително - можете да се уверите в това, като например изгледате няколко транскрибирани клипа.

Информацията от Google по темата е оскъдна и е най-общо следната:

YouTube използва експериментална технология за разпознаване на говор с цел предоставяне на машинно-генерирани надписи или „автоматични надписи“. Въпреки че не са идеални, автоматичните надписи помагат съдържанието на видеоклипа да стане достъпно за глухи хора или такива със слухови увреждания.

 2. Превежда транскрибираната реч. Това става, като изберете „Превод на надписи“ (Translate Captions) от бутона „cc“ и след това съответния език, на който искате да получите автоматичен (машинен) превод. Ето един примерен клип, с който можете да тествате. Нарочно съм избрала клип на икономическа тема, защото тя е една от най-подходящите за ползване на Google Преводач.




Що се отнася до технологиите за разпознаване на българска реч, такива май няма да има скоро. Преди повече от две години писах по темата, но оттогава няма никакви развития. И все пак, ако ви е интересна теорията зад технологиите за разпознаване на реч, можете да разгледате презентацията: Система за разпознаване на българска реч

понеделник, 5 септември 2011 г.

Дзен мълчание

Някой попитал Ян Дзи:
- Когато първият патриарх на Дзен пристигнал от Индия в Китай, той седял с лице към стената цели девет години - какво означава това?
- Бидейки индиец, той не е можел да говори по китайски - отговорил Ян Дзи.
(източник: Томас Клири, „Дзен“)

Малък филологически поздрав за любителите на конспирации :) Липсата на комуникация често се тълкува неправилно, подозира се наличие на скрит замисъл, а всъщност става дума за липса на общ език.

петък, 26 август 2011 г.

Бира срещу чуждици



За 26 секунди в горната реклама се изреждат няколко чуждици, които имат широка употреба. На 27-ата секунда се стига до прозрението:
За щастие все още излизаме да се видим на по бира.

Не виждам какво толкова „нещастно“ има в използването на нови думи (а и каква е тая мъка по изконно българските думи „портиер“ и „секретарка“?), та да може упованието ни да е някаква бира (преди се казваше ПИВО!).

И понеже рекламите могат и по забавен начин да експлоатират езиковите игри тип „ново срещу старо“, ето как се прави:

сряда, 24 август 2011 г.

Talking In Code

Margot & The Nuclear So and So's - Talking In Code

петък, 5 август 2011 г.

И още за запетайките, неологизмите и Google Translate

Това е публикация бонус към последните ми три статии по темите, споменати в заглавието.

Ако ви е харесала публикацията Оксфордската запетайка, то препоръчвам горещо статията
Can you have a comma before because?. Аз много се забавлявах на това четиво :)

Ако сте съгласни с тезата от Вълнения по български, че езикът е твърде бърз, за да чака чиновниците, то ще ви предложа един много интересен материал във възхвала на корпусната лингвистика: The future is Corpus Linguistics. Там е описан един много интересен случай, а именно:

On October 14, 2009 The Wall Street Journal reported on the struggle of France’s Commission of Terminology and Neology to decide on an official French equivalent for the new word ‘cloud computing’. It took the commission 18 months to come up with the term ‘informatique en nuage’, which was then rejected by the chairman.

Та значи Комисията на Франция по терминология и създаване на неологизми трябвало да реши какъв ще е френският еквивалент на термина „cloud computing“. След 18 месеца измислили нещо, но то било отхвърлено от председателя. Коментара оставям на вас.

И накрая, понеже публикацията Aвтоматично-универсално-професионален "е"-софтуер разпали темата за машинния превод, предлагам статия, в която се разказва за едно китайско изречение, което се разбира отлично от машинните преводачи, но не и от група начинаещи ученици по китайски: "There is no Communist Party, there is no New China"

вторник, 2 август 2011 г.

Aвтоматично-универсално-професионален "е"-софтуер

Един приятел току-що ми изпрати следната актуална обява от jobs.bg


Aвтоматично-универсално-професионален "е"-софтуер
Описание и
Изисквания: Фирма „Кристело България” ЕООД търси фирма или специализирано лице,което да направи автоматично-универсално-професионален "е"-софтуер,за нуждите на фирмата,за преводи от български на следните езици:английски,немски,руски,френски,испански, италиански и турски.
Софтуер,идентичен с този на GOOGLE TRANSLATER,но само,че с тази разлика-да превежда правилно,по възможност-интонационно и пунктуационно.

Населено Място: София / България

Google Translate се използва вече 4 години. Няма друг безплатен доставчик на автоматичен превод, който да предлага толкова много езикови комбинации и да е толкова добър (Systran отдавна изгуби състезанието), и все пак мрънкането по негов адрес не спира. Припомням статията си по повода, писана преди три години: Google Translate и автоматичният превод. Там се казваше най-общо следното и то продължава да е валидно:

1. Google Translate ще ви свърши отлична работа за бизнес цели, т.е. ако превеждате юридически или икономически текстове, защото ползва тоновете паралелни текстове, генерирани от Европейския съюз.

2. Google Translate не се справя никак добре при художествени текстове, фразеологични словосъчетания, остарели изрази, всекидневна реч, неграмотни текстове с правописни и пунктуационни грешки.

А що се отнася до мераклиите от горната обява, много се радвам, че искат да подобрят постиженията на гиганти като Google, но ще им е малко трудно да поддържат лаборатория от компютърни лингвисти, които да се справят с тази нелесна задача:) Мога да ги посъветвам да се обърнат към SDL, които погълнаха Language Weaver и в момента предлагат специални решения за машинен превод за нуждите на съответния клиент, разбира се, в комбинация с услуги за постредактиране (post-editing), защото просто и децата знаят, че машинният превод в никакъв случай не може да бъде заместител на човешкия превод.

понеделник, 1 август 2011 г.

Вълнения по български

Учениците имат български по два или три пъти седмично. Порасналите българи имат часове по български веднъж на година - и то ако са късметлии.

Предметът „български“ за неученици, с каквото значение ще се използва по-долу, включва няколко основни теми: правописни и пунктуационни правила, спорове за мястото на пълния член, тюхкане за агресивните чуждици, призиви срещу използване на латиница и най-общо приказване срещу неграмотността - понятие, което вече всеки разбира, както си иска.

Лятната ваканция на 2011 г. ще се запомни с два основни повода за упражнения по български. Единият повод е новината, че:

От 1 септември т. г. влизат нови правила за правописа в българския език. Промените са най-различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч. Промените са описани в увода на правописния речник. Той ще излезе сега, а самият речник догодина.

Вторият повод е „вторият самостоятелен законопроект, необсъден от парламентарната група на “Коалиция за България”, който проф. Корнезов внася за един месец“. Обобщение на закона предлага статията със страшното заглавие: Проектозакон: Не говориш български, уволняват те, а самия проектозакон заедно с мотивите можете да прочетете на страницата на Народното събрание.

Да видим какво означават всички тези вести и какви упражнения по български ни предстоят.

Езиковедите от БАН ще издадат нов правописен речник през 2012 г. Последният „Нов правописен речник на българския език“, който е „официалният нормативен справочник за българския правопис“, е издаден през 2002 г. пак от езиковеди на БАН чрез издателство „Хейзъл“. Писала съм няколко пъти за този речник, като публикациите, които се отнасят за него, са означени с краткия етикет: НПРБЕ. И ето че сега - десет години по-късно, ще имаме нов НПРБЕ, който за благозвучие смятам да означа с ННПРБЕ. Та... предговорът на ННПРБЕ ще излезе тия дни, така че да можем от първи септември да почнем да пишем по новите правила. Не мога да отрека, че ми е малко смешна цялата тая работа. Например шумно се тръби в медиите, че „Институтът по български език на БАН е упълномощен от държавата да следи и контролира развитието на родната реч“. Така де, самият Институт твърди, че

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин” (ИБЕ) към Българската академия на науките е национален научен център за фундаментални, научно-приложни и експертни изследвания на българския език и определяне на националната езикова политика. Публикуваните от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

Никой обаче не си дава труда да цитира закона и наредбата, според които ама наистина БАН в лицето на ИБЕ са единствените езикови законодатели и само техните речници и граматики имат „характер на официални нормативни документи“. Сигурно става въпрос за някаква наредба от около 1945 г., която само юристите могат да кажат дали важи изобщо. Самият проф. Корнезов е мотивирал създаването на законопроекта си с думите, че

Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език. Съгласно § 3, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби такъв закон трябваше да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията (12.07.1991 г.). Този срок отдавна е изтекъл и дълг на 41 НС е да изпълни повелята на основния закон.

Закон за българския език със сигурност няма, ни казва проф. Корнезов, но пък ИБЕ са сигурни, че те са „Централно и координиращозвено, което определя националната езикова политика“.

Та като неспециалист по български проф. Корнезов никъде не е споменал БАН и ИБЕ в своя законопроект, но затова пък смело е посочил, че е хубаво да се създаде Комисия за опазване
и развитие на българския език.

Предлага се създаването на специализиран държавен орган - Комисия за опазване и развитие на българския език. Неговите членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти по българско езикознание и литература, писатели, журналисти. Предлага се избора на членовете му да става от БАН, СБП, СУ "Кл.Охридски" и т.н., а не от държавни органи (парламент, МС, президент), за да се избегне политизирането му (чл. 22).
Компетенциите на този орган са изчерпателно изброени в чл. 24.
Финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални.
Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури.
Ще е необходимо 1-2 служители, които да обработват документацията.

Признавам, че се умилих, като прочетох как нямало да има нужда от много пари, за да се поддържа българският език.

Но нека спра със заяждането и да кажа накратко какво ми е мнението за цялата работа.

ИБЕ вършат работа, но твърде бавно и неефективно. Някак обидно ми е официалният речник на българския език да се разполага в малко томче с формат B5, да няма никакви обяснения защо е избран даден правопис (примерно интернет да е с малка буква), че и да се издава веднъж на 10 години. Също не смятам, че монополът на БАН върху езиковото законодателство е основателен. Защо пък да не може някой университет да издаде правописен речник на свой екип, който също да претендира за авторитетност? В Гърция например няма „ГАН“, а правописните речници са десетки, ако не и стотици, но два са най-авторитетните - този на бившия ректор на Атинския университет, Георгиос Бабиньотис (чиито лекции съм имала честта да слушам в София), и този на Манолис Триандафилидис, който продължава да се поддържа в наши дни от едноименната фондация в Солун. Английският пък има своите Оксфорд и Кеймбридж и т.н. Какво обаче имаме налице освен творбите на БАН? Речника на Петър Пашов (СУ), който е писан някъде през 70-те, а през 2004 г. е претърпял няколко добавки, както и няколко правописни речника, които не посочват на кориците си кои са техните автори. Т.е. и да мрънкам, и да не мрънкам - вече 5 години ползвам НПРБЕ, а ННПРБЕ със сигурност ще си го купя (колкото и пари да ми поискат) и ще го ползвам със здраве поне още 10 години.

Законопроектът на проф. Корнезов ми звучи твърде несериозно, за да го коментирам изобщо. Толкова неграмотно написан документ - и то точно по български - е срам за този иначе така образован депутат. Употребата на пълния член е под всякаква критика и ако проф. Владко Мурдаров е прав, когато казва, че „[пълният член] трябва да се запази, защото с прилагането му мога да премеря до каква степен човек изобщо мисли, когато оформя речта си“, то трябва да заключим, че докато проф. Корнезов е съставял законопроекта си, почти не е протичала мисловна дейност.

И не на последно място, пак чувам възмутен вой, че в новия НПРБЕ щели да влязат думи като „Копи-пействам и рефрешвам“. Няма българин, който да ограничава лексиката си до тази, включена в *правописния* речник. Веднъж се пошегувах, че „Зáспите са много повече от будителите, а в речника не ги споменават...“. Едва ли има носител на българския език, който да не знае какво е „зáспа“, но тази дума не може да бъде намерена в нито един „официален“ правописен речник. Т.е. няма нищо страшно в това, че в правописния речник ще влязат нови думи, които така или иначе имат доста широка жива употреба. Темата обаче е много дълга и вместо да продължавам, ще припомня една стара своя публикация, Wordnik.com: речникът на бъдещето, в която споделих лекция на Ерин Маккийн пред TED, в която тя казва, че на лексикографите не трябва да се гледа като на езикови полицаи, които да казват коя дума е добра и коя - не, а като на рибари, които хвърлят мрежите си в дълбокото море на езика и вадят най-причудливите създания от там.

сряда, 6 юли 2011 г.

Оксфордската запетайка

Тези дни имах перипетии, свързани и с Оксфорд, и със запетайките. Оказва се, че пък в Туитър е имало драма по повод оксфордската запетайка. Следват няколко линка и видео за архива по този така важен лингвистичен проблем :)

Twitter Oxford comma commotion punctuated by fact
The Oxford, Harvard, or Serial Comma
Oxford comma, still with us
Going, Going, And Gone?: No, The Oxford Comma Is Safe ... For Now

сряда, 29 юни 2011 г.

Сентенции в личната ми философия

Първо ме покани архифрилансърът Марио Пешев, а после и моят гуру сред блогърите, Комитата, така че ще споделя някои сентенции, които са формирали или отразяват личната ми философия.

1. Бях чувала тази мисъл, но едва през последните две години ми се случи да я изпитам на гърба си и да я разбера наистина:

Няма вечни приятели, има вечни интереси. (Уинстън Чърчил)

2. За творчеството и мотивацията съм най-съгласна със Съмърсет Моъм, когато казва в „Луна и грош“:

Да, аз самият съм вече в историята. Въпреки това ще продължа да пиша нравоучителни истории в римувани двустишия. Ала бих бил трижди глупак, ако го правех за нещо друго освен за собствено развлечение.

3. Веднъж разказвах на най-добрата си приятелка колко е важно да се работи. Как аз лично не спя, за да работя, как най-важното е да си свърша работата, а тя ме прекъсна вежливо и каза снизходително:

„Даарлинг, всеки може да бачка.“

И беше много права. Работенето е важно, но не трябва да е някаква самоцел, която да те превърне в скот. След няколко години на бързи обороти и пълно мозъчно изтощение, през 2010 г. най-накрая си взех почивка и разбрах, защо не всеки може да почива :)

4.  Николай Хайтов, разбира се, със следната сентенция от култовия разказ „Мъжки времена

Едно е да ти се иска, друго е да може, а пък трето и четвърто да го направиш.

5. Никос Казандзакис е казал много неща, които са ме впечатлили, но най-скоро прочетената му мисъл е следната:

«Να αγαπάς την ευθύνη. Να λες: Εγώ, εγώ μονάχος μου έχω χρέος να σώσω τη γης. Αν δεν σωθεί εγώ φταίω.»

Обичай отговорността. Казвай си: „Аз и само аз имам дълг да спася света. Ако не се спаси - аз съм виновен.“


6. Днес прочетох и шестата мисъл, която ще споделя тук и която отлично се вписва в личната ми философия. Тя принадлежи на Теди Москов и се намира на страниците на юлския брой на българския Forbes:

Forbes: Чувствате ли се неразбран в България? 
Теди Москов: Ама дреме ми на гъза как се чувствам. Нали все още мога да работя.

Та така. Най-важното нещо за мен е да не се кършат ръце. Ако нещо не ти харесва - отиди и го оправи. Може да не се получи, може да се получи чудовище, може нищо да не стане - но трябва да опиташ.

Ако им се пише по темата, ще се радвам да чуя редактора на Forbes, Йордан Матеев, най-лаконичния блогър, Дзвер, също така Личния ми Хесус ;), уникалния и неуморен Бого Шопов, будната Светла Енчева и изключително интересната Мария Нинова, на чиито статии винаги разчитам по темите на естествените науки и псевдо версиите им.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Образованието в Перник

В неделя хитовите новини бяха отворените избори на Синята коалиция за кандидати за президент и кмет на София и измисленият побой, с който била завършила учебната година в Европейския политехнически университет в Перник.

„Побоят“ се оказа измислица на троли, а изборите на Синята коалиция - поне в Перник, преминаха тихо, кротко и без проблеми. Аз бях съпредседател на комисия в кв. Изток и то не къде да е, а в училището, където съм учила от 5 до 7 клас: 11 ОУ „Елин Пелин“. Училището винаги е било едно от най-добрите в града и в квартала то е най-предпочитаното за учениците от 1 до 8 клас.

Ето няколко снимки, за да видите в какво училище ходят децата на моите съкварталци.

Пернишките бизнесмени даряват пари и училището е благодарно:

Училището има преден и заден двор. В задния са физкултурният салон и игрищата за футбол и баскетбол, а в предния има малко асфалт, много дървета и

градина с рози
Това е фасадата на училището.

Пропуснах да снимам витрините, които бяха отрупани с трофеи от спортни, музикални състезания и най-различни викторини, но сред многото рисунки ме впечатли тази: момичетата в Перник играят баскетбол :)


А ето къде ще ходят учениците това лято: на лагер в Гърция.

събота, 4 юни 2011 г.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Девизът на фрилансъра

Онзи ден в Мрежата видях предложение за девиз на фрилансъра. Ето го:

Всеки, който е упражнявал свободна професия, знае колко е важно парите да идват навреме, но не е лошо това да се повтаря и подчертава. Реших да споделя горната нецензурна картинка и по-долното видео, защото за пръв път в живота си бях некоректен платец. Историята за последиците от неплатените ми сметки към Мтел е тук.

Едно интересно за всеки фрилансър видео е по-долу.

2011/03 Mike Monteiro | F*ck You. Pay Me. from SanFrancisco/CreativeMornings on Vimeo.

четвъртък, 21 април 2011 г.

БГз и Soundprophet или защо българската алтернативна музика все повече ме радва

Много ми е драго да представя две адски яки открития в българската алтернативна музика: БГз и Soundprophet. Радвайте им се и ги разпространявайте :)


четвъртък, 14 април 2011 г.

Топонимите продават :)

Sisters of Radomir - Hippies of Pernik



От коментарите в youtube:

Много силно! Браво!
anenov Преди 3 часа
*
Оста на злото: Брезник-Перник-Радомир :)
glishev Преди 12 часа
*
Веуикани!
venelin4o71 Преди 12 часа
*
евала, тва е голем скок !!!! не съм се надявал толкова на систърсите.., супер !!! макар отдавна да порастнах и да не слушам метъл, това е направено много красиво и силно , :) ....... нека всички знаят .....
mitkopetko Преди 15 часа
*
много хубава песен, развълнувах се!
kamenbochev Преди 23 часа 2
*
Бъдеща класика! :) Майтапа на нстрана добре се е получила музиката .. клипа сега малко с тоя тежкия грим .. ама нищо екстра е :)
79sdr Преди 1 ден
*
стабиуен е!
ShatteredByRain Преди 1 ден

понеделник, 4 април 2011 г.

събота, 2 април 2011 г.

Уроци по гръцки език с школа „Панелиника“

Отдавна не бях писала на теми, свързани с гръцкия език, но ето че сега имам чудесен повод да го направя.

Моята колега на квадрат и добра приятелка Калина вече е гордата основателка на чудесната школа за изучаване на гръцки език „ПАНЕЛИНИКА“.

С Калина сме завършили еднаква бакалавърска (Новогръцка филология) и еднаква магистърска степен (Методика на чуждоезиковото обучение) в СУ „Климент Охридски“. След университета моят път ме поведе към преводите, а Калина се съсредоточи върху преподаването. Започна от частни уроци и за няколко години съвсем сама успя да основе цяла школа.

„Панелиника“ се намира в центъра на София и предлага както курсове в малки групи, така и индивидуални уроци за българи, които искат да изучават гръцки, а също и за гърци, които искат да изучават български.

Повече информация за школата можете да видите на нейния сайт или на събралата вече много фенове страница във Фейсбук.

Успех, Калина!

петък, 1 април 2011 г.

Wесно нема...

Никога преди не бях занемявала така пред лингвистичния гений на незнайния български рекламист:

вторник, 22 март 2011 г.

неделя, 20 март 2011 г.

Филологически вицове

Освен странни преводи ще започна да събирам и филологически вицове.
Нека в първата серия да са един виц за пернишкия диалект и един за многоезичието:


Двама перничани се срещат, единият с куче.

- Охо, взел си си куче, каква порода е?
- Как каква?! Самoeд!
- Да бе, да - въртует!



Седи си Бай Ганьо пред сергийката и продава картофи. По едно време идва един германец и му вика:
- Бутенщайген
- Хмммм бееее ще ми бутнеш щайгите и ще ти еба мамата!!!
Германецът продължил:
- Бутенщайген
- Абе лайнар нещастен, нали ти казвам... а си ми бутнал щайгите, а съм те пребил от бой!!!
Германецът нищо неразбиращ тръгнал да си ходи, но без да иска бутнал щайгите и всичко се разсипало на земята... Бай Ганьо се хвърлил и хванал германеца за гушата, но зад тях минавал някъв руснак ... Видял ги и тръгнал да ги разтървава с думите:
- Тавариш, тавариш!!!
- Бе к'во ще товариш бе? Виж, че тоя ми бутна щайгите! - отговорил Бай Ганьо.

четвъртък, 17 март 2011 г.

Винаги е време за музика

В предишен пост цитирах Бертолд Ауербах, който е казал, че:

Музиката е универсален език, който няма нужда от превод. На него разговарят душите.


Red Hot Chili Peppers са казали:

In our face, mortality.
And lots of things seemed futile then, but love and music can save us,
and did.


Offspring са написали великите думи:

Ahhhhh, it's time to relax,
and you know what that means,
a glass of wine, your favourite easy chair,
and of course this compact disc playing and your home stereo.
So go on, indulge yourself,
that's right, kick off your shoes, put your feet up,
lean back and just enjoy the melodies.
After all, music soothes even the savage beasts.


А Светлин Големански е направил страхотния проект СИНТЕЗАТОР

Това е онлайн агрегатор на български блогове. По всяко едно време сайтът показва най-новите музикални публикации от тези блогове, в хронологичен ред.

Много яка идея. Аз се включих (цък за цялото интервю) и вече публикациите с етикет музика от този блог ще се появяват и там.

Айде. И да слушате :)

сряда, 16 март 2011 г.

Да пишем ли каквото чуваме?

Досега май не бях попадала на журналистически материал във вестник или в интернет, където графично да се отразяват фонетичните, граматичните и лексикалните особености в речта на интервюираните. Затова си мисля, че е интересно да споделя тук първата такава статия.

Тя е дело на БНТ-Пловдив.

Роми стават счетоводители


20 роми от асеновградския квартал „Лозница" вече са изключително подковани как да пестят пари и значително по-грамотни в енергийно отношение. В рамките на една седмица те преминаха обучение по начални икономически отношения, което беше организирано от Института „Отворено общество" и енергийното дружество EVN. Днес отбрани жители на махалата получиха удостоверения за новия си социален статут.

Стилно облечени и грейнали от щастие курсантите показаха завидните познания, които са извлекли от едноседмичното обучение. Най-напредналите увериха, че нито една дума на лекторите не е отишла напразно.

Айше Балдърова: „Тук ни научиха как да спестяваме, как да харчим. Сега – първо тока, после водата, после ядене. Ние сапун нямаме ли? Мръсни няма да ходим. Като не миеш, това, глава, с въшки ли да ходим!?"

Най-ограмотените са скептични за настройката на широките маси.

Фатма Бекир: „Има хора, които не разбират нито от приходи, нито от разходи. Днес имат – ядата, пият... за утре не мислят."

Сийка Попова: „Приход... к'во беше т'ва? Колко пари ти идват на месец. И разхода – после правиш сметка колко ги харчиш."

Репортер: „Вие сте готови за счетоводители!"

„Да, точно."

Някои от обучените се заклеха, че след приходно-разходните дебати са склонни да откажат частично цигарите. Най-крайните дори заявиха готовност да ограничат храната.

Йълдъзар Байрамова: „Без месо може да ядем."

Репортер: „Ще извайваш фигура?"

„Да, без месо можем да го ядем!"

Това е втори подобен проект в България. В началото на миналата година бяха постигнати завидни резултати в пловдивския квартал „Столипиново". Там сега отчитат рекордни приходи от сметките за ток и вода. В същото време тютюнопушенето е занижено, както и разходите за маркови облекла и обувки.

За сравнение можете да погледнете един друг материал на БНТ: Борисов: Реално парите за здраве не са харчени теоретично за пенсии, където лесно ще забележите, че редакторите са се постарали да отстранят някои от грешките, запазени във видео материала ;)

събота, 5 март 2011 г.

It's all French to me

Онзи ден бях на Айфеловата кула. Направи ми впечатление, че „дирекцията" й определено няма бюджет за щатен преводач от френски на английски.

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Speak because you can





неделя, 20 февруари 2011 г.

Music is a universal language, and needs not be translated.


Music is a universal language, and needs not be translated. With it soul speaks to soul.
(Музиката е универсален език, който няма нужда от превод. На него разговарят душите.)
-- Бертолд Ауербах

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Карай, Джони, карай

Това е преводът - познайте какъв е бил оригиналният текст :)


Стартирам тема „намерени в превода" :) Изпращайте вашите екранни снимки на такива очевАдни преводи на metafrasi.org(@)gmail(.)com

Редакция (20.02.2011 г.): Точно слушах една нова песен, чийто припев е именно тази мисъл :) Споделям по-долу:

вторник, 15 февруари 2011 г.

Отново за осигуровките [видео]

В статията Сива картината при свободните професии говорих обширно за новите щения на държавата да събира авансово повече данъци и осигуровки от самоосигуряващите се лица.

Моят добър приятел, счетоводителят Преслав Недев, добави нов аспект към казуса, а именно:

Диференцирането на минималния осигурителен доход за свободните професии ще бъде атакувано в съда, научи "Сега". Причината е, че промяната създава възможност две лица с еднакъв доход през годината да плащат различни осигуровки.
Разпоредбата противоречи на конституцията, според която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви условия за стопанска дейност, твърди счетоводителят Преслав Недев, който също е самоосигуряващ се. Според него се нарушава и Кодексът за социалното осигуряване, където пък пише, че Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на равнопоставеност на осигурените лица.
Проблемът в новата разпоредба е, че различният осигурителен доход се определя на базата на декларирания годишен доход на лицата за 2009 г. В същото време не е предвидено възстановяване на вноски, ако в настоящата година лицето се окаже с по-нисък общ доход. Така, ако едно лице през 2009 г. е декларирало доход под 5400 лв., а друго - 5800 лв., през 2011 г. ще внасят вноски съответно върху 420 лв. и 450 лв., независимо че през настоящата година имат еднакъв доход, например от 5000 лв. И лицето, внасяло върху по-висок доход, въпреки по-ниските си годишни приходи, няма право да получи надвнесените суми.
От всички опции за диференциране на минималните прагове икономическите капацитети начело на държавата ни избраха най-тъпия. Хилядите въпроси и неясноти по тази „реформа“ ще доведат до нови ужаси на есен, ако още отсега не се вземат мерки.

Ето и репортажа на TV+ по темата:

петък, 11 февруари 2011 г.

Любов и други злодеяния

Досега не съм писала в този блог за филми. И за пънк, и за 14 февруари не съм писала, но сега ще пиша и за трите :)

„Любов и други злодеяния“ (Ljubav i drugi zločini/Love and Other Crimes) е страхотен сръбски филм. Разказва историята на една обикновена жена, която е решила да напусне сивото си ежедневие сред белградските панелки. Целият филм е сниман в междублокови пространства, подобни на тези в много български градове. Атмосферата ще ви върне със звучен шамар в средата на 90-те - този така незабравим период. И на фона на всичко това: една любов и Besame mucho в няколко версии.

Признавам си, че първоначално филмът не ме впечатли, но остана в съзнанието ми и постепенно разбрах колко ценен е всеки един от диалозите и какво всъщност значи финалната сцена. Можете да свалите филма от Замунда или да го гледате в youtube.


(любимата ми част е разговорът с бабата - от 3:08)

За 14 февруари... ъъъ... този така специален празник... ви предлагам да го посрещнете на... пънк концерт, който ще се проведе на 13 февруари в рок бар Fans :)



„Разврат и поквара“ са истинско събитие на българската пънк сцена и ще представят нов албум, който аз вече си купих и мога да кажа, че това са най-яките текстове на български, които съм чувала от доста време насам. „Нови цветя“ са авторите на хита „Люта чалга“, a „Боли ме фара“ са нова банда, която съм извънредно любопитна да видя.

С това отклонението от обичайните за блога теми приключва. Очаквайте нови статии за лингвистични проблеми в съвсем скоро време :)

четвъртък, 20 януари 2011 г.

За да питаш и пак да не знаеш

Българският език е уникален в един интересен аспект: има забележителни фразеологични съчетания, с които питаният може да изпрати питащия за зелен хайвер.

Ето как може да се отговаря на неудобни въпроси:

В: Какво?
О: Шарано̀.

В: Защо?
О: Защото „защо“ завършва на „О“!

В: Как?
О: Зѝни да ти кажем!

В: Оти?
О: Оти се коко̀ти.

сряда, 12 януари 2011 г.

И ГЕРБ ще чистят езика

„Шменти капели“ ще чистят...

Езикът се поддържа и развива чрез културата на една нация, а не като се подчинява на нечия партийна лудост. Литературно и музикално творчество ни трябват, а не псевдозакони.

Отдавна в библиотеката ми събира прах сборникът на БАН „Закони на/за езика“. Като зачета глупостите, описани там, се ядосвам ужасно и така и не мога да се запозная с историята на „проблема“ за почистването на родния ми език, но пък препоръчвам книгата на всеки, който би искал да види какво евентуално ни чака, ако ГЕРБ решат да се отдадат на тази си... авантюрка.

понеделник, 3 януари 2011 г.

4 урока, които фрилансърите получиха през 2010



2010 г. беше тежка за свободните професионалисти. Често съм мислела да опиша основните проблеми, които са ме тормозели, откакто през 2009 г. икономическата картина започна да се променя, но така и не стигнах до това.

Днес обаче попаднах на една чудесна статия, която кратко и ясно обобщава в 4 точки какви са били предизвикателствата пред всеки един фрилансър през 2010 г., независимо от националността на неговата данъчно-осигурителна система.

Горещо препоръчвам статията 4 Lessons 2010 Has Taught This Freelancer - свободните професионалисти ще видят себе си в нея, а всички останали ще научат нещо за света на хората, които работят „за своя сметка и на свой риск“.