петък, 26 август 2011 г.

Бира срещу чуждици



За 26 секунди в горната реклама се изреждат няколко чуждици, които имат широка употреба. На 27-ата секунда се стига до прозрението:
За щастие все още излизаме да се видим на по бира.

Не виждам какво толкова „нещастно“ има в използването на нови думи (а и каква е тая мъка по изконно българските думи „портиер“ и „секретарка“?), та да може упованието ни да е някаква бира (преди се казваше ПИВО!).

И понеже рекламите могат и по забавен начин да експлоатират езиковите игри тип „ново срещу старо“, ето как се прави:

сряда, 24 август 2011 г.

Talking In Code

Margot & The Nuclear So and So's - Talking In Code

петък, 5 август 2011 г.

И още за запетайките, неологизмите и Google Translate

Това е публикация бонус към последните ми три статии по темите, споменати в заглавието.

Ако ви е харесала публикацията Оксфордската запетайка, то препоръчвам горещо статията
Can you have a comma before because?. Аз много се забавлявах на това четиво :)

Ако сте съгласни с тезата от Вълнения по български, че езикът е твърде бърз, за да чака чиновниците, то ще ви предложа един много интересен материал във възхвала на корпусната лингвистика: The future is Corpus Linguistics. Там е описан един много интересен случай, а именно:

On October 14, 2009 The Wall Street Journal reported on the struggle of France’s Commission of Terminology and Neology to decide on an official French equivalent for the new word ‘cloud computing’. It took the commission 18 months to come up with the term ‘informatique en nuage’, which was then rejected by the chairman.

Та значи Комисията на Франция по терминология и създаване на неологизми трябвало да реши какъв ще е френският еквивалент на термина „cloud computing“. След 18 месеца измислили нещо, но то било отхвърлено от председателя. Коментара оставям на вас.

И накрая, понеже публикацията Aвтоматично-универсално-професионален "е"-софтуер разпали темата за машинния превод, предлагам статия, в която се разказва за едно китайско изречение, което се разбира отлично от машинните преводачи, но не и от група начинаещи ученици по китайски: "There is no Communist Party, there is no New China"

вторник, 2 август 2011 г.

Aвтоматично-универсално-професионален "е"-софтуер

Един приятел току-що ми изпрати следната актуална обява от jobs.bg


Aвтоматично-универсално-професионален "е"-софтуер
Описание и
Изисквания: Фирма „Кристело България” ЕООД търси фирма или специализирано лице,което да направи автоматично-универсално-професионален "е"-софтуер,за нуждите на фирмата,за преводи от български на следните езици:английски,немски,руски,френски,испански, италиански и турски.
Софтуер,идентичен с този на GOOGLE TRANSLATER,но само,че с тази разлика-да превежда правилно,по възможност-интонационно и пунктуационно.

Населено Място: София / България

Google Translate се използва вече 4 години. Няма друг безплатен доставчик на автоматичен превод, който да предлага толкова много езикови комбинации и да е толкова добър (Systran отдавна изгуби състезанието), и все пак мрънкането по негов адрес не спира. Припомням статията си по повода, писана преди три години: Google Translate и автоматичният превод. Там се казваше най-общо следното и то продължава да е валидно:

1. Google Translate ще ви свърши отлична работа за бизнес цели, т.е. ако превеждате юридически или икономически текстове, защото ползва тоновете паралелни текстове, генерирани от Европейския съюз.

2. Google Translate не се справя никак добре при художествени текстове, фразеологични словосъчетания, остарели изрази, всекидневна реч, неграмотни текстове с правописни и пунктуационни грешки.

А що се отнася до мераклиите от горната обява, много се радвам, че искат да подобрят постиженията на гиганти като Google, но ще им е малко трудно да поддържат лаборатория от компютърни лингвисти, които да се справят с тази нелесна задача:) Мога да ги посъветвам да се обърнат към SDL, които погълнаха Language Weaver и в момента предлагат специални решения за машинен превод за нуждите на съответния клиент, разбира се, в комбинация с услуги за постредактиране (post-editing), защото просто и децата знаят, че машинният превод в никакъв случай не може да бъде заместител на човешкия превод.

понеделник, 1 август 2011 г.

Вълнения по български

Учениците имат български по два или три пъти седмично. Порасналите българи имат часове по български веднъж на година - и то ако са късметлии.

Предметът „български“ за неученици, с каквото значение ще се използва по-долу, включва няколко основни теми: правописни и пунктуационни правила, спорове за мястото на пълния член, тюхкане за агресивните чуждици, призиви срещу използване на латиница и най-общо приказване срещу неграмотността - понятие, което вече всеки разбира, както си иска.

Лятната ваканция на 2011 г. ще се запомни с два основни повода за упражнения по български. Единият повод е новината, че:

От 1 септември т. г. влизат нови правила за правописа в българския език. Промените са най-различни - от опростяване на стари правила до въвеждане на още по-сложни. Те са дело на езиковедите от Института по български език на БАН, които са оторизирани от държавата да следят и контролират развитието на родната реч. Промените са описани в увода на правописния речник. Той ще излезе сега, а самият речник догодина.

Вторият повод е „вторият самостоятелен законопроект, необсъден от парламентарната група на “Коалиция за България”, който проф. Корнезов внася за един месец“. Обобщение на закона предлага статията със страшното заглавие: Проектозакон: Не говориш български, уволняват те, а самия проектозакон заедно с мотивите можете да прочетете на страницата на Народното събрание.

Да видим какво означават всички тези вести и какви упражнения по български ни предстоят.

Езиковедите от БАН ще издадат нов правописен речник през 2012 г. Последният „Нов правописен речник на българския език“, който е „официалният нормативен справочник за българския правопис“, е издаден през 2002 г. пак от езиковеди на БАН чрез издателство „Хейзъл“. Писала съм няколко пъти за този речник, като публикациите, които се отнасят за него, са означени с краткия етикет: НПРБЕ. И ето че сега - десет години по-късно, ще имаме нов НПРБЕ, който за благозвучие смятам да означа с ННПРБЕ. Та... предговорът на ННПРБЕ ще излезе тия дни, така че да можем от първи септември да почнем да пишем по новите правила. Не мога да отрека, че ми е малко смешна цялата тая работа. Например шумно се тръби в медиите, че „Институтът по български език на БАН е упълномощен от държавата да следи и контролира развитието на родната реч“. Така де, самият Институт твърди, че

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин” (ИБЕ) към Българската академия на науките е национален научен център за фундаментални, научно-приложни и експертни изследвания на българския език и определяне на националната езикова политика. Публикуваните от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” речници и граматики имат характер на официални нормативни документи.

Никой обаче не си дава труда да цитира закона и наредбата, според които ама наистина БАН в лицето на ИБЕ са единствените езикови законодатели и само техните речници и граматики имат „характер на официални нормативни документи“. Сигурно става въпрос за някаква наредба от около 1945 г., която само юристите могат да кажат дали важи изобщо. Самият проф. Корнезов е мотивирал създаването на законопроекта си с думите, че

Конституцията в чл. 36, ал. 3 задължава Народното събрание да приеме специален закон за българския език. Съгласно § 3, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби такъв закон трябваше да бъде приет в срок от три години от приемането на Конституцията (12.07.1991 г.). Този срок отдавна е изтекъл и дълг на 41 НС е да изпълни повелята на основния закон.

Закон за българския език със сигурност няма, ни казва проф. Корнезов, но пък ИБЕ са сигурни, че те са „Централно и координиращозвено, което определя националната езикова политика“.

Та като неспециалист по български проф. Корнезов никъде не е споменал БАН и ИБЕ в своя законопроект, но затова пък смело е посочил, че е хубаво да се създаде Комисия за опазване
и развитие на българския език.

Предлага се създаването на специализиран държавен орган - Комисия за опазване и развитие на българския език. Неговите членове трябва да бъдат изтъкнати специалисти по българско езикознание и литература, писатели, журналисти. Предлага се избора на членовете му да става от БАН, СБП, СУ "Кл.Охридски" и т.н., а не от държавни органи (парламент, МС, президент), за да се избегне политизирането му (чл. 22).
Компетенциите на този орган са изчерпателно изброени в чл. 24.
Финансовите разходи по реализирането на законопроекта ще бъдат минимални.
Членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури.
Ще е необходимо 1-2 служители, които да обработват документацията.

Признавам, че се умилих, като прочетох как нямало да има нужда от много пари, за да се поддържа българският език.

Но нека спра със заяждането и да кажа накратко какво ми е мнението за цялата работа.

ИБЕ вършат работа, но твърде бавно и неефективно. Някак обидно ми е официалният речник на българския език да се разполага в малко томче с формат B5, да няма никакви обяснения защо е избран даден правопис (примерно интернет да е с малка буква), че и да се издава веднъж на 10 години. Също не смятам, че монополът на БАН върху езиковото законодателство е основателен. Защо пък да не може някой университет да издаде правописен речник на свой екип, който също да претендира за авторитетност? В Гърция например няма „ГАН“, а правописните речници са десетки, ако не и стотици, но два са най-авторитетните - този на бившия ректор на Атинския университет, Георгиос Бабиньотис (чиито лекции съм имала честта да слушам в София), и този на Манолис Триандафилидис, който продължава да се поддържа в наши дни от едноименната фондация в Солун. Английският пък има своите Оксфорд и Кеймбридж и т.н. Какво обаче имаме налице освен творбите на БАН? Речника на Петър Пашов (СУ), който е писан някъде през 70-те, а през 2004 г. е претърпял няколко добавки, както и няколко правописни речника, които не посочват на кориците си кои са техните автори. Т.е. и да мрънкам, и да не мрънкам - вече 5 години ползвам НПРБЕ, а ННПРБЕ със сигурност ще си го купя (колкото и пари да ми поискат) и ще го ползвам със здраве поне още 10 години.

Законопроектът на проф. Корнезов ми звучи твърде несериозно, за да го коментирам изобщо. Толкова неграмотно написан документ - и то точно по български - е срам за този иначе така образован депутат. Употребата на пълния член е под всякаква критика и ако проф. Владко Мурдаров е прав, когато казва, че „[пълният член] трябва да се запази, защото с прилагането му мога да премеря до каква степен човек изобщо мисли, когато оформя речта си“, то трябва да заключим, че докато проф. Корнезов е съставял законопроекта си, почти не е протичала мисловна дейност.

И не на последно място, пак чувам възмутен вой, че в новия НПРБЕ щели да влязат думи като „Копи-пействам и рефрешвам“. Няма българин, който да ограничава лексиката си до тази, включена в *правописния* речник. Веднъж се пошегувах, че „Зáспите са много повече от будителите, а в речника не ги споменават...“. Едва ли има носител на българския език, който да не знае какво е „зáспа“, но тази дума не може да бъде намерена в нито един „официален“ правописен речник. Т.е. няма нищо страшно в това, че в правописния речник ще влязат нови думи, които така или иначе имат доста широка жива употреба. Темата обаче е много дълга и вместо да продължавам, ще припомня една стара своя публикация, Wordnik.com: речникът на бъдещето, в която споделих лекция на Ерин Маккийн пред TED, в която тя казва, че на лексикографите не трябва да се гледа като на езикови полицаи, които да казват коя дума е добра и коя - не, а като на рибари, които хвърлят мрежите си в дълбокото море на езика и вадят най-причудливите създания от там.