понеделник, 31 декември 2012 г.

Всичко най-хубаво


Българските благопожелания и клетви* са ми изключително любими: обичам да си ги събирам и да ги сравнявам с аналозите им на други езици.

Точно на Бъдни вечер неприятен инцидент вкъщи (в крайна сметка се разминахме с „малкия дявол“ и с едни „развалени празници“) ми припомни нещо, което винаги съм знаела, но скоро не ми беше припомняно: във всеки момент на всеки може да се случи нещо напълно случайно, адски неприятно, съвсем незаслужено и напълно необяснимо.

Докато по време на премеждието се опитвах да запазя цялото спокойствие, на което съм способна (а обикновено то не е много), се замислих за пожеланията на български и гръцки, които казваш на някого в труден за него момент. На гръцки има Καλή δύναμη! (буквално: Добра сила!), Καλό κουράγιο! (буквално: Добър кураж!), които май нямат особено пряк превод/вариант на български, но които винаги съм харесвала като послание. Най-подходящото пожелание за такъв повод, за което се сетих на български, беше „Зло да ви забрави!“. Чудех се какъв е произходът на това пожелание и ако мога да се доверя на Гугъл, май става дума за сурвакарско наричане. Мъдро е това пожелание. Съдържа признание, че зло винаги има, но и надежда, че то ще те подмине. Замислих се дали няма по-положителен вариант на горното и се сетих за простичкото: „Всичко най-хубаво!“. Едно хубаво и кратко пожелание, което казва наистина много. С това и ще завърша последната за тази година публикация в блога:

Всичко най-хубаво през новата 2013 г.!

*Повече за този род народно творчество можете да прочетете в текстовете на Михаил Арнаудов (из „Очерци по българския фолклор”)

Благопожелания и клетви
Благопожелания и клетви – втора част

събота, 24 ноември 2012 г.

Чиновници спестовници

Криза е. Лесни пари няма, потреблението е свито, обикновените хора взеха да се простират според чергите си, та и държавните администрации решиха и те да пробват.



В момента се дискутира бюджетът на Европейския парламент. От тази статия научаваме, че за 2013 г. е измислено да се спестят 8,6 млн. евро, като се прекратят писмените преводи на стенографските протоколи на пленарните заседания. За съжаление журналистите погрешно съобщават, че протоколите *няма* вече да се превеждат на всички 23 езика от следващата пленарна сесия. Истината е, че всъщност бюджетът за такива преводи приключи още през юли 2011 г. с приемането на пакета от мерки за икономии за бюджета за 2012 г. Чак сега обаче евробюрократите са се сетили да възложат изготвяне на доклад, чрез който да се промени правилникът на ЕП и съответно преводите на стенографските протоколи да бъдат прекратени веднъж завинаги.

Тази нелека участ се е паднала на българския евродепутат, Станимир Илчев (НДСВ/ALDE). Доклада му можете да прочетете тук. Какво най-общо казва г-н Илчев в доклада и в горецитираната статия?

1. Протоколите да представляват един „многоезичен документ, в който всички устни изказвания са на оригиналния език, на който са направени.“

2. Да се прекрати въведената през миналата година практика протоколите да съществуват поне на английски, защото това „би създало йерархия между официалните езици на Европейския съюз и по този начин би поставило под въпрос принципа на езиковото многообразие“.

3. Гражданите нямало да страдат, защото е добавен нов параграф, „който допълнително подчертава използването на модерни технологии от страна на Парламента“, а именно, че когато разискванията са устни и в пленарна зала, се предоставя симултанен превод на всички официални езици в реално време и хората после могат да го видят онлайн.

4. На журналистически въпрос г-н Илчев е отговорил, че доколкото той знаел, нямало да има съкратени работни места, но не споменал дали промяната няма да доведе до намаляване на броя фрилансъри, работещи по преводите.

5. Мотивът зад одобряването на тая икономия е, че „приемането на предложението е ясен сигнал към европейските граждани, че ЕП изпълнява съвестно своята роля в рамките на общата политика на бюджетни съкращения“. С премахването на тези „излишни преводи“ се спестяват цели 8,6 млн. евро!

6. Всичко това е описано на личния сайт на евродепутата в статия със заглавие „Станимир Илчев с успех при отстояване на многоезичието в ЕС“.

Дайте сега да видим за какво ВСЪЩНОСТ става дума, но преди това да дадем няколко примера за стар, междинен и нов стенографски протокол:

Стар протокол: например от разискването на скандала със СРС-тата в България. Не е ли чудесно? На родния си език можем да прочетем какво са казали родните и чуждите депутати по  този така важен казус. Под снимката на всеки ЧЕП (член на Европейския парламент) има линк към видео с изказването и запис на симултанен превод.

Междинен протокол: такъв, който е един „многоезичен документ“, ама с английски превод, та поне англоговорящите да си спестят Google Translate, ако искат да се насладят на цялото разискване на един език.

Нов протокол: примерно от обяснението на вота по предложения от г-н Илчев доклад. Каквоо? Тука няма линк към видео със симултанен превод? Е, сори. Явно не е имало разискване в пленарната зала и благоволилите да обяснят вота си са го направили в писмен вид. Ако искате да разберете за какво става дума, ще се наложи да ползвате Google Translate, защото тук многоезичието е напълно защитено (благодарим ти, г-н Илчев!).

А сега по горните точки:
1. „Многоезичен документ“ означава за евробюрократите просто транскрибиране на казаното в залата. Ама аз ли нещо не разбрах, или вече се говори само за устните изказвания? Предадените в писмен вид обяснения на вота няма ли да се включват? Или пък предложението за изменение е некоректно и ще трябва да се поправя? М?

2. Тук трябва да се чете: „Абе щом е толко излишно да превеждаме на 22 езика, защо да превеждаме на 23-ти, па макар и английски?“

3. Да бе, добре: параграф за видеотехнологиите на Парламента има, ама ако няма видео, защо да не се включи и параграф за технологиите на Google в областта на машинния превод?

4. Какво ли значи за г-н Илчев „съкратено работно място“? Сигурно някое от щатните места за преводачи в ЕП. Колко жалко, че никой не му е казал, че по преводите на стенографските протоколи работят основно фрилансъри. И да - тяхната работа *е* съкратена и то от година и нещо.

5. Да, добре. Пестите. 8,6 млн. евро казвате? Ама защо не изтъкнете, че всъщност тая сума е изхарчена последно през 2010 г., а не през 2011 г./2012 г.? Т.е. спрямо тази и миналата година явно се спестява далеч по-малко понеже отдавна не се превежда на всичките 23 езика, а само на английски. (Аритметиката, глупаци!)

6. След всичкото това г-н Илчев отчита „успех при отстояване на многоезичието“. Яко а? :)

И докъде ни довежда всичко това? Че ЕП ще продължи да харчи за разни глупости стотици милиони евро (вж. изказването на Марина Янакудакис, ECR), но ще спести сума с доста по-малко от 8,6 млн. евро, като де факто се подиграе с така важното многоезичие в Европейския парламент. За г-н Илчев и колегите му многоезичие може да означава „нема нужда от превод с'я“, но в някакви по-светли дни за европейската мисъл е било валидно следното:
Европейският парламент се отличава от останалите институции на ЕС по задължението си да осигурява най-висока степен на многоезичие. Всички граждани на ЕС трябва да разполагат с достъп до законодателството, което ги касае пряко, на езика на собствената им страна.
Но какво пък... Все пак писмените преводи спират само за стенографските протоколи от заседанията. Цялата останала информация ще продължи да бъде превеждана. Да се надяваме.

И въпреки че публикацията вече е дълга, ще си позволя да продължа с още разсъждения по темата за многоезичието в ЕС.

Спомняте ли си какво бяха казали от БСП по повод ресора на българския еврокомисар, избран от г-н Барозу през 2009 г.? Ресорът „международно сътрудничество, хуманитарна помощ и действия при кризи" лишавал страната ни от възможност да отстоява важни приоритети и отговорностите по него били „съизмерими единствено с ресора многоезичие, даден на Румъния в предишния мандат.“. Демек: на кого изобщо му пука за тъпото многоезичие?

Е да, ама не. Едно време „Европейски съюз“ за мен (а и сигурно за повечето българи) означаваше по-високо ниво на развитие, признание и най-вече: надежда за спасение от самите нас. С времето обаче се убедих, че чиновниците от ЕС не са хора със свръхсили, а просто служители на добра заплата с основно бюрократични задължения. Едва ли бих могла да стигна толкова далеч и да се съглася с Насим Никълъс Талеб, който казва, че „Европейският съюз е ужасен, глупав проект“, но определено съм на мнение, че обсебилият го бюрократичен дух го отдалечава страшно много от възвишените идеи, които са го създали.

Преводите, които ЕС прави, са изключително ценни. Всички знаем какво огромно количество знания е отключил Розетският камък. За мен преводите на ЕС са нещо като огромен Розетски камък (цифров и в реално време!), който ни позволява да превеждаме знания и идеи много по-бързо и лесно. Съвсем елементарен пример: представете си как е превеждана икономическа литература (например) от гръцки на български през 2003 г. и как - днес. Благодарение на тоновете преводи на ЕС почти няма термин (няма значение колко нов), който човек да не може да открие за секунди с помощта на Google.

И някои други размисли:
- Какво са 8,6 млн. евро? В България примерно това са само (малка част от?) злоупотребите с парите за наука. 
- Езиковата политика на ЕС пречи на много хора: пример. Напомням, че тия хора са обикновено политически назначения с малка до никаква компетентност - камо ли разбиране - за истинските ползи от поддържането на многоезичен ЕС.

петък, 9 ноември 2012 г.

Немашинен нечовешки превод

В един асансьор в един пловдивски хотел (4-звезден, ако има значение) е залепен следният надпис:
Машинният превод на горното изречение е следният:
1. In an emergency, please call us at: (Google Translate)
2. In an emergency, please call phone: (Bing Translator)

Човешкият превод би могъл да бъде следният:
In case of emergency, please call:

събота, 20 октомври 2012 г.

Филологически вицове IV

Позакъсняла поредна порция филологически вицове.

***

- Ядеш ли суши?
- Не, ям с уста.

***

Сериалът „Къде е Маги?“ първоначално трябвало да се казва „Къде е Бети?“, но заради Бургас и региона го прекръстили.
(този виц го видях няколко пъти във Фейсбук, но не го разбрах, докато не видях пояснението, че „Къдеибети“ звучало двусмислено)

***

И една чудесна карикатура със страхотна игра на думи:

Ивайло Нинов, в. „Стършел“, брой 3460 от 19 октомври 2012 г.

неделя, 2 септември 2012 г.

Как Sofia Music Enterprises се подигра с феновете на RHCP


Вчера в София беше първият концерт на Red Hot Chili Peppers в България. Това е любимата ми група и още на 7 февруари закупих два билета (по 130 лв.), за да съм пред сцената (frontstage) на стадион „Георги Аспарухов“ (пълен капацитет от 40 000 души). Да, ама не.

Организаторите на концерта Sofia Music Enterprises (SME) два месеца преди провеждането му го преместиха в зала „Армеец“, като излязоха със следното арогантно обявление:

Причината за преместването на концерта е заради недостатъчните билетни продажби до този момент, два месеца преди събитието. При нормални обстоятелства, в другите европейски страни, билетите обикновено се продават много по-бързо, но случаят в България не е такъв. Публиката тук е свикнала да купува билети в последния момент.
За да се избегне рискът концерта на артист от такъв ранг да не се състои пред пълен стадион, мениджмънта и промоутъра решиха да преместят концерта в зала, дори и това да означава много хора да не успеят да гледат шоуто.
Тъй като в момента има много ограничен брой непродадени билети (WTF??), ние бихме посъветвали феновете да побързат със закупуването им.
Хем продажбите не били достатъчни, хем имало много ограничен брой билети. Ами дайте тогава да набутаме „артиста от такъв ранг“ в зала с тройно по-малък капацитет, да намекнем, че в България не са нормални обстоятелствата и да вкараме хиляди души, платили между 70 и 150 лева за билет, в безобразен зайчарник, където да дишат на пресекулки и да се пържат в собствен сос три часа!

Зала „Армеец“ едва побираше хората, дошли да видят Red Hot Chili Peppers. Нямаше никаква вентилация и то не само пред сцената, но и по трибуните. Ако RHCP не беше любимата ми група, нямаше да си причиня три часа мъчение без въздух, на около 35 градуса в пълна блъсканица. За мен вчерашното събитие трябваше да е най-великият концерт, а беше тричасова борба да не колабирам от задушаване. Не можех да пея любимите си песни, защото не ми стигаше въздух за повече от 4 думи! Затова и без никакво колебание обявявам вечен и неотменим бойкот на Sofia Music Enterprises. Вместо да се извинят, вместо да преценят колко билета да продадат с оглед на смененото място на концерта, те си позволиха първо да обидят всички фенове, а после и да ги превърнат в говеда за три часа. 

В тази ситуация очаквам от SME да обявят колко са продадените билети за вчерашния концерт и да декларират, че не са надвишили капацитета на залата. И най-вече: да се извинят на всички, които си купиха билети за концерта „както в другите европейски страни“, но бяха принудени да гледат концерта „както в България“.

Редакция, 11.09.2012 г.: От SME не отговориха на моите въпроси по-горе и затова реших, че ще им ги задам през Комисията за защита на потребителите. На 4 септември подадох сигнал до КЗП, в който се пита следното:
При обявен капацитет на залата от 18 хиляди души за концерти (данни на
зала "Армеец" http://www.armeec.bg/page_bg#/news/arena-armeets-sofiya-nay-golyamata-sportna-zala-v-balgariya) самата зала "Армеец" обяви, че "Рокдинозаврите от Red Hot Chili Peppers докараха до върховен екстаз **над 18 000 души** в Арена Армеец http://bit.ly/RC6BwQ".

Моля ви да проверите:
1. Колко са били продадените билети към момента на смяната на мястото и наистина ли е било наложително концертът да бъде преместен в закрита зала с повече от 2 пъти по-малък капацитет?
2. Какъв е капацитетът на зоната пред сцената и колко билета са били продадени конкретно за нея?
3. Отговаря ли общият брой на продадените билети на капацитета на зала "Армеец" за подобни прояви?
4. Ако не - с колко хора е бил превишен капацитетът и как се санкционира това от експертите по хигиенни и санитарни изисквания за организиране на подобни прояви?
5. Как се санкционират виновните за неправомерни продажби и излагане на риск за здравето на хиляди души?

петък, 31 август 2012 г.

Функционална неграмотност

От много отдавна ме гложди фактът, че огромен процент от българите са функционално неграмотни. Това са тези хора, които могат да четат, но не разбират написаното.

Изследване на ЕС публикува данни за 2006 г., че в България 15-годишните имат сериозни трудности с четенето - цели 51,5% от тях не разбират смисъла на текстовете, които четат. През 2009 г. продължаваме да сме едни от най-слабите по умения за четене с разбиране в Европа: делът на лицата със слаби четивни умения е 41%. (За сравнение: същите показатели за Естония са съответно 13,6% и 13,3%)

За мое голямо съжаление обаче, тези трагични данни далеч не са повод за огромен скандал в обществото като например пълният член или подозираните атаки срещу присъствието на Ботев в учебниците. Затова се и зарадвах, когато прочетох следното в септемврийския брой на Forbes:

На 25 септември Forbes в България и „Заедно в час“ са домакини на конференцията „Равен достъп до качествено образование: Как да разрешим най-голямото предизвикателство пред българското общество и икономика днес.“ (...)
Целта на конференцията е да насочи общественото внимание към факта, че 40% от 16-годишните българи са функционално неграмотни. Това ги прави неподготвени за пазара на труда*.

*И тук бих разяснила: българската образователна система бълва неграмотници, които са новите потенциално безработни, обречени на бедност и изключително лесни за манипулиране хора.

Проблемът е изключително тежък и една случка от последните дни затвърди безпокойството ми, че не само 16-годишните, но и по-възрастните едва се ориентират в текстовете, които четат.

По данни от изследване на Националния статистически институт със заглавие „Доходи, разходи и потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2012 година“ в медиите тръгна следната новина:


НСИ са написали „Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2012 г. е 1 071 лв.“

А какво си мислите, че разбра масово народът?

а) За три месеца доходът на българина в едно домакинство е средно 1071 лева (357 лв/месец).
б) Българинът изкарва по 1071 лева на месец. (пример)
в) Общият доход на домакинство през второто тримесечие на 2012 г. е достигнал 1 071 лева. (пример)

Подведени от медиите или не (горната новина от vesti.bg в момента е със заглавие „Средният доход на българина за второто тримесечие е 1071 лв.“), масово хората си помислиха, че средният доход на човек от домакинство е 1071 лв. на месец (и се чудеха „Как стъкмистиката ни изкара тройно по-богати“), а от БНТ - незнайно как - интерпретираха статистическите данни по начина, цитиран в подточка (в) по-горе.

Левите интелектуалци от Солидарна България дори съчиниха следния възмутен текст:

Преди седмица изследване на НСИ „констатира”, че средният доход на член от домакинство е 1071 лв.* Нито повече, нито по-малко. Вече седем дни се чудим къде са липсващите от портфейлите ни пари – изхарчили сме ги за почивки, за зимнина (все пак чушките са по лев и седемдесет), по кръчми… Спрете да ги търсите, грешката не е във вашия телевизор.

Не ми били 1071, най ми били 357 лв. Просто статистическият институт е „пропуснал“ да уточни в доклада си, че това са доходите ни за ТРИ месеца. Грешка? Манипулация?

Досадното и дълго обяснение: в началото на 2010г. НСИ преминава от месечно към тримесечно отчитане на този вид данни. Като причина за промяна на методологията и периода е посочено, че това е изискване за хармонизиране на националното с европейското законодателство.
Не мога да си обясня защо те не са чели данните в изследването (горната звездичка е именно препратка към оригиналния текст), ами са предполагали, че щом е средна сума, то тя е за месец. За останалите неразбрали има оправдание - заглавията по медиите са ги подвели. Кой ти чете самите статии?

Ценното в случая е, че историята завършва с писмо до НСИ от горецитираната организация, на което получават отговор с разяснение от директора на института, г-жа Ренета Инджова. В него тя обяснява подробно каква е методологията на изследването, като внимателно удебелява шрифта при тънките моменти:



Ужасът е пълен. Ако по подобен повод така лесно се причинява масова истерия заради неразбиране на данни, представяте ли си колко още истерии, подобни на тази около Ботевите стихотворения в учебниците, ни чакат? Представяте ли си как чрез референдум ще решаваме дали да строим АЕЦ със стари руски ядрени генератори? Представяте ли си как ще спрем да избираме популисти за управници? Аз не мога.

вторник, 17 юли 2012 г.

18 юни и 8 желания

18 юни е обикновена дата. Няма особени събития, свързани с нея, но в календара на Гърция тя получи една нова дефиниция от писателя Никос Диму.

Рядко ми остава време да превеждам за удоволствие, но реших, че този текст заслужава да бъде прочетен от повече хора.

На 17 юни бяха изборите за правителство в Гърция. Избори, които бяха наблюдавани с голяма тревога от цял свят. Ето какво си пожела Никос Диму да се случи на 18 юни.

8 желания за 18-и (14.06.2012 г.)
1. Да имаме силно правителство, решено да управлява. (Мислите, че това е тавтология? От колко време не е управлявана тая земя? От десетилетие – че и повече).
2. Политиците ни да станат непоследователни. Да не изпълняват нещата, които са казали и обещали, а тези, които трябва. Да забравят за популизъм и „политическа цена“.
3. Да се състои революцията. Не тази от мечтите на радикалите (десни и леви), а една революция на рационалността и здравия разум. От години живеем в абсурд, безумие и лудост. Изведнъж единствените критерии навсякъде да станат меритокрацията, ефективността, постигнатите резултати, производителността, качеството. И благоденствието да стане национална добродетел.
4. Новоизбраните да се осмелят да влязат в конфликт с интересите. Не само с тези на капитала, но и с най-парализиращите интереси на гилдиите и групите за натиск.
5. Да бъдат поставени правилните приоритети: здравеопазване, образование, сигурност, работа. Тези, за които основни предпоставки са правилното ръководство и рационалното управление. За да функционира правилно здравеопазването например, то се нуждае от ресурси и правилен мениджмънт.
6. Правителството да може да убеди народа да върши описаното по-горе. Всички ние да запретнем ръкави и да предложим нещо повече за общността. Вместо да претендираме и да протестираме (макар и справедливо), вместо да налагаме изисквания в момент, в който корабът потъва, всеки да изхвърли по две кофи вода.
7. Да спре да царува безнаказаността и беззаконието. Наказанията, глобите и санкциите да бъдат налагани – и след като бъдат наложени, да не се изгубят в мъглата. И укриващите данъци, и тарикатите да престанат да бъдат модели на успеха. Да станем (най-сетне) правова държава.
8. За да започне така жадуваният растеж, трябва да бъдат създадени условия. Стабилност, ясна бизнес среда, насърчаване на иновациите. В днешно време са необходими не капитали, а глави.
Не ме интересува толкова меморандумът за спасителния пакет, колкото обстоятелствата, които ни доведоха до него – и ще продължат да ни водят, ако не се променим. Нека да осъществим реформите, за които всички са съгласни, но на които никой не се осмелява. Ще бъде по-лесно, ако запазим еврото. Защото в противен случай проблемите и сътресенията ще бъдат много големи и единственото, което ще ни занимава в продължение на доста години, ще е елементарното оцеляване.
И тогава се събудих...

събота, 16 юни 2012 г.

Вече е официално: сертифицирането по БДС EN 15038 ще е задължително

Ще започна тази статия отдалече, но моля за търпение. От известно време тече оживена дискусия за това, трябва ли да има пълна забрана за пушене на закрити обществени места. Като бивш пушач не смея да заема една от двете крайни позиции и винаги съм била за средния път: да има частична забрана. Т.е. да не се пуши в училища и на детски площадки, но за щелаещите - нека по заведенията и в обществените сгради да има обособени самостоятелни помещения, които да се отделят с въздухонепроницаеми стени и плътно затварящи се врати и да имат подходящата вентилация. Такава наредба имаше, но - за съжаление - огромната част от бизнеса и гражданите не я спазваха (пример). Така се стигна до пълната забрана за пушенето на закрито и общественото мнение се поляризира до степен да се мерят гражданските права на засегнатите. Безсилието на държавата да наложи правила се преведе в нормативен акт, който да може по-убедително да генерира приходи за изтънелия в тая криза бюджет. В цялата дандания аз плаках единствено за ония „будали“ - хората, които искат да спазват буквата на закона, за онези, които направиха милиони левове инвестиции, за да се адаптират за частичната забрана, и чиито инвестиции отидоха по дяволите, защото 2 години по-късно държавата... си реши нещо друго.

Сега държавата е решила да изрекетира преводаческия бранш. В края на април блогът започна да получава посещения по ключова дума „задължително сертифициране по стандарта БДС EN 15038:2006“ . Изведнъж статията, писана през 2008 г., „БДС EN 15038 - стандартът за преводачески услуги“, стана доста популярна, появиха се доста коментари, които съобщаваха, че по неформални канали до преводаческите агенции достига информация, че се готвят нови изисквания, които ще доведат до сериозни нововъведения. Цитирам коментар от анонимен читател на блога, който съдържа в основни линии новата информация и мнението на хората от бранша:
През 2012 нашето Външно министерство, респ. Консулски отдел, се кани да ни задължи да се сертифицираме по този стандарт от януари 2013 - който не се сертифицира, няма да има договор - дали изобщо тази държавна институция има право да ни задължи и буквално да ни изнуди да имаме тази сертификация? Не знам. Ако някой знае, нека пише. Това все още е слух и информацията изтича към фирмите от договорите на нови фирми, които подписват договор сега за първи път. Точно в техните договори е новата клауза за стандарта и за това, че от януари 2013 фирмите трябва да го имат въведен. До преди около седмица обаче на страницата на Външно министерство все още си стоеше версията на договора между Външно и фирмите за преводи от 2008 година! Кога ли точно ще се появи актуален текст на договора с редакция от 2012 година и с новата клауза! Кога ли точно ще ни уведомят в качеството ни на страни по договор с Външно министерство, че се планират промени в изискванията към нас. Дали ще ни оставят и гратисен период? В общи линии в тази така ориентирана към повсеместна стандартизация среда, в което няма нищо лощо, за пореден път ще се даде възможност на една организация /разбирай стандартизиращия орган/ да реализира огромни печалби, за да оцелее в кризата, както се случи с фирмите, които набързо ни продадоха новите касови апарати. Та сега след сагата с новите касови апарати един преводач като мен, учредил фирма, купил третия по ред касов апарат за 10 години, понеже не е акула, а риба цаца на фона на големите агенции за преводи, ще остане без договор с Консулски, няма да може да прави легализации, ще си затвори офиса и ще чака подаяния от същите големи фирми, които ще се сертифицират, ще си продължат договорчетата и ще глътнат останалите "безпризорни" клиенти от малките фирми. Интересно как ли десет години имах доволни клиенти без сертификация? С две думи: сертификация и стандартизация - ДА, но да си я правят тези, които участват в търгове и приемат огромни преводачески обеми. Несправедливо е държавата в лицето на Външно министерство да ни извива ръцете, за да разчисти пазара за големите фирми.
В ръцете ми попадна и апокрифно разпространяваният договор за официални преводи с Консулски отдел, в който към старите 8 члена, описващи задълженията на агенциите, сключили договор с МВнР (изпълнители), са добавени нови три (9, 10 и 11), а след тях номерацията продължава от 9 (!).

Междувременно от МВнР и от Консулски отдел  - пълно мълчание и никаква яснота. Колеги от преводачески агенции от цялата страна съставиха подписка, озаглавена „Петиция против новите изисквания за преводачески агенции“, в която изложиха позицията си по така загатнатите нови изисквания, които съвсем не са безобидни, а се предвижда да станат задължителни след само половин година!

В тая унизителна ситуация - да се коментират слухове, а от замесените институции да мълчат, аз уведомих парламентарната група на Синята коалиция и депутатът Кирчо Димитров внесе в началото на юни парламентарен въпрос към г-н Николай Младенов, в който се задават съвсем конкретни въпроси като:

1. Наистина ли се планира въвеждането на изброените по-горе изисквания в посочения срок?

2. Защо от Консулски отдел не се предоставя информация на заинтересованите лица?

3. Ако наистина се планират такива изисквания, какви са мотивите за тяхното въвеждане?

4. Направена ли е оценка на въздействието от въвеждането на тези изисквания и предполага ли се изобщо как тези задължения ще се отразят на малките фирми, които се занимават с преводи и легализация?
Вчера (15 юни 2012 г.) на парламентарен контрол министърът е взел отношение по горните въпроси, но не мога да кажа, че е отговорил с конкретика. В репортаж на БНТ можете да видите част от неговия отговор - http://bnt.bg/bg/news/view/78169/poskypvat_li_prevodacheskite_uslugi - в който чуваме министъра да казва, че да - наистина се готвели  нови изисквания, ама целта им била само повишаване на качеството на услугата и че видите ли - те не означавали поскъпване на официалните преводи (т.е. тези, които изискват заверка от Консулски отдел).

Единственото конкретно нещо, което става ясно от горния репортаж, е, че новите изисквания (вероятно във вид на наредба) ще влязат в сила от 1-ви юли догодина (а не както пише в горецитирания договор - 01.01.2013 г.). За момента няма качена стенограма на сайта на парламента и нямам информация дали пък случайно минисърът не е казал какво точно се готви да прави министерството му.

А междувременно сертифициращият орган не спи!


До края на юли подплашените агенции ще могат да заявят сертифициране! Ситуацията става дори по-унизителна :) Никъде нищо няма черно на бяло, готви се изцяло на тъмно някаква регулация със спорни и дори потенциално вредни резултати, обаче народът е изплашен и току-виж вложил поредните милиони в поредния държавен рекет.

Моят съвет е да изчакаме. МВнР рано или късно ще се принуди да даде информация какво точно смята да изисква (двама служители на трудов договор са минимум 1000 лева месечен разход, а хич не е ясно как биха помогнали за подобряване на качеството на услугата), ще трябва да даде мотиви за изискванията си, а тогава най-вероятно ще се стигне до съдебно атакуване на разпоредби, които няма как да бъдат задължаващи - съвременен принцип на международната, европейската и националната стандартизация е доброволност на прилагане на стандартите. Да не говорим, че цялата работа доста мирише на лобизъм и опит за окрупняване на бизнеса - не са много агенциите, които могат да си позволят разходите за сертифициране, камо ли тези, които могат да наемат на трудов договор по двама преводачи... Но нека наистина изчакаме, за да не се подредим и ние в групата на „будалите“ от примера, с който започнах.

Редакция (19.08.2012 г.):
А ето го и пълния отговор на министър Младенов: http://www.mfa.bg/content/2012/6/18/par_dimitrov.pdf . Ако търсите конкретика в думите му, няма да намерите. В Консулски отдел продължава да няма информация, а повечето от преводаческите фирми с договор за официални преводи с МВнР изобщо не са уведомени за планираните нововъведения.

вторник, 27 март 2012 г.

Психолингвистика в данъчното 2

Преди време бях извадила тук някои цитати от годишника на НОИ за 2008 г., в които имаше интересни разсъждения върху наложилото се словосъчетание „осигурителна тежест“, а и някои други психолингвистични наблюдения. Цитатът завършваше с положителен тон:

Обратът в мисленето на гражданите за повече доверие и собствена отговорност е възможен, когато биват обслужвани бързо и компетентно от институции с нов, по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност.

Да видим какво е свършила държавата през 2012 г. за своя „по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност“.



Не мога да не се въздържа от коментар на някои реплики от горното видео:
- Минах вчера през данъчното и взех ей таз' брошура.
- Няма вече „данъчно“. Сега е „офис на НАП“!
- Добре де... Преоблякъл се Илия...
Аз „данъчно“ казвам и на НОИ, но това е първо, защото не считам, че разходната трябва да се дели от приходната част, и второ, защото осигуровките в България са по-скоро данъци, отколкото реални спестявания (последните идеи за Сребърния фонд го доказват). „Данъчно“ е и общината, защото там се плащат данъци и такси, ама айде. Да приемем термина „офис на НАП“.
- Ама и ти се сети за данъците най-накрая. 17 април ей го къде е. Как няма да има опашки?! (пук балона)
Какъв 17 април, бе господа? Физическите лица подават декларация и плащат дължимия данък до 2 май 2012 г. Ей тук сте го написали: http://nap.bg/page?id=208

- Ето, наш'те декларации все по-пощата ги пращаме и винаги стигат. Няма празно! ("Няма празно!"?!? Кой говори така?!)
- Ама и то си е ходене...
- Може и по интернет. Трябва електронен подпис.
- Остави тая работа сега. Ей къде е пощата на 100 метра!

Остави тая работа? Да оставим електронния подпис?!? „Офисът на НАП“ не ще да намали хартията, не ще е-правителство?! Ех, преоблечен Илия...

Нататък в горното видео психолингвистични елементи няма, така че да видим следващ материал от канала на „офиса на НАП“ в youtube:



Видеото завършва с поучителното „Ето къде отиват данъците“ и следва изписване на адреса http://www.bglev.bg/
Очевидно там трябва да има по-подробна информация за разходването на данъците ми, но такъв сайт... няма. Ето къде отиват данъците ми?!

Но хайде стига вече с „веселата“ част. Дайте да видим една от тез' брошури, дет' ги дават в „офиса на НАП“. Свалям файла от линка Брошура "Спазване на осигурителните задължения от самоосигуряващите се лица" и почвам да чета „пълния вариант“.
Близо две/трети от лицата, които декларират доходи по ЗДДФЛ всяка година, са самоосигуряващи се лица. Някои от тях „забравят” да подадат една много важна декларациядекларация обр. № 6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Други самоосигуряващи се лица често допускат грешки при деклариране на данни в подадените от тях декларации и/или не внасят дължимите осигурителни вноски.
ВАЖНО е да напомним, че НАП осъществява контрол за спазване на задълженията, свързани със задължителните осигурителни вноски за тези лица! 
Оуу много добре започваме! Забраванковциии! Най-важното е да знаете, че НАП не спи! И санкции има за нарушенията в курсив, но преди да видите долу как държавата наказва самонаетите не само за неплащане, но и за неподаване на някоя „важна декларация“, нека да споделя учудването си, че този подход далеч не се ползва в други данъчни сфери. Например, ако си купите кола сега, но я декларирате в общината след 5 години, нито ще ви напишат акт, нито ще ви глобят - само ще поискат дължимия данък с лихвата.

Та ето човешкия дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност към самоосигуряващите се лица:
Какви са санкциите за неспазване на осигурителното законодателство от самоосигуряващи се лица?

За нарушения, свързани с подаването на данни от самоосигуряващите се лица глобата е от 50 до 500 лева за всеки отделен случай при физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци в размер от 500 до 5000 лева, а при повторно нарушение глобата е от 500 до 2000 лева, или имуществена санкция в размер 1000 лева, за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лева (чл. 355, ал.1 и чл.355, ал.4 от КСО);
За неподаване на декларация образец 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал.5, т.1 от ЗЗО от самоосигуряващо се лице е предвидена глоба в размер от 500 до 1000  лева, а при повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лева (чл. 104, ал.4 от ЗЗО);
За предоставяне на неверни данни при подаването на данни от самоосигуряващите се лица, с цел избягване плащането на задължителни осигурителни вноски е предвидена строго фиксирана санкция от 250 лева (чл. 355, ал.2 от КСО), а при повторно нарушение глоба от 500 лева, за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лева;
За невнасяне на осигурителни вноски  в срок е предвидена  глоба в размер на 50 до 500 лева, а при повторно нарушение глобата е от 500 до 2000 лева (чл. 355, ал.1 от КСО);
При невнасяне на здравни вноски за срок по-дълъг от три месеца, самоосигуряващите се лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лева, а при повторно нарушение  глоба от 1000 до 3000 лева ( чл. 104, ал.3 от ЗЗО).
Но какво им обръщаме внимание на самоосигуряващите се? Нали така и така се топят като пролетен сняг. Нека видим Брошура „Не чакайте. Свържете касовите си апарати с НАП!”

Отново търсим психолингвистичния елемент и го намираме в заключителната част на брошурата:
Какво ще стане, ако не свържа касовия си апарат с НАП?
Неспазването на заложените в Наредба Н-18 срокове неминуемо ще доведе до запечатване на обекти и налагане на глоби и имуществени санкции от страна на НАП. Последното никога не е било цел на Националната агенция по приходите и желанието ни е това да бъде избегнато.

И в заключение:


петък, 9 март 2012 г.

Ще открие ли Facebook ключа към безплатния превод? Или не точно...

Преди много много години Google беше само търсачка и разчиташе за превода на интерфейса си на доброволци. Изведнъж портфолиото на компанията се уголеми значително и от няколко години (поне 5) уеб услугите на гиганта изобщо не се превеждат от доброволци, а от други големи фирми, които са ангажирали за целта многобройни програмисти, преводачи и администратори на проекти. Microsoft също са едни от най-големите консуматори на платени преводачески услуги, но и те многократно са се опитвали да превеждат свои продукти с помощта на доброволци. Facebook обаче са друга работа.

Никъде досега не съм прочела (нито съм чула от разните преводачески форуми) Facebook да ползват услугите на професионални преводачи. Изглежда, че приложението им за преводи Translate Facebook върши чудесна работа за поддържането на социалната мрежа на множество езици. Толкова чудесна, че през 2008 г. Facebook са подали и заявление за патент. В този блог правят изчисление, че до момента за Facebook са преведени по 100 хиляди думи на 70 езика, което означава милиони долари спестени пари за преводачески услуги.

Признавам си, че масовите преводи от доброволци (crowdsourced/collaborative translations) никога не са задържали вниманието ми за дълго и то е, защото от платени преводи не ми остава време (а и желание) за безплатни такива. Опитите на Facebook в тази сфера обаче успяха да ми станат интересни. Преди доста време бях добавила приложението им за преводи в профила си, но не се занимавах и дори бях забравила за това. Наскоро обаче в страничните полета на Facebook взеха да се появяват не реклами, а нещо като тестове за преводи. Занимателно е и признавам, че щракнах 16 пъти (оказва се, че приложението събира тази информация и всеки потребител може да види статистиката си на адрес https://www.facebook.com/?sk=translations). Обикновено преводите са добри, но се различават по стил и ми е много интересно дали няма да се получи... една голяма каша, ако потребителите гласуват по различен начин за низове, намиращи се на едно място. От друга страна, чрез тези „тестове“ Facebook събират данни от огромен брой преводачи доброволци и не е изключено резултатът да е много добър в дългосрочен план и всичко това на частица от цената, която други онлайн гиганти заплащат за подобни обеми.

Translate Facebook си има условия и до тях се стига от цитирана по-горе връзка с щракване върху Translation App Terms of Service. Само с един абзац се обяснява ясно, че всички преводи (колкото и когато ги направите) са напълно доброволни, правят се за благото на потребителската общност на Facebook и за тях не се предвижда никаква парична или друга компенсация, нито признаване на авторско право.
You understand that your participation in the Project is for the benefit of the Facebook user community as it will allow users whose participation is currently limited by language to more fully participate. You acknowledge that your participation in the Project is entirely voluntary, and you understand that no monetary or other compensation will be given to persons, including you, for Submissions. You may provide as much or as little input into the Project as you wish and can cease contributing to the Project at any time.
Дотук добре. Само времето ще покаже дали Facebook ще продължи да превежда сайта по този начин, или в крайна сметка ще последва стъпките на Google и Microsoft (които на всичкото отгоре са създатели на мощни системи за машинен и доброволен превод). Аз лично смятам, че Вавилонската кула трябва да се построи :)

вторник, 21 февруари 2012 г.

Четвъртото тримесечие

В предходната статия обобщих едни данни за оредяващите редици на самоосигуряващите се лица в България:

Във всичките си публикации до момента по темата „свободни професии“ съм говорила за тежката бюрокрация, недомислиците и влошаването на бизнес климата с годините. Показателни са фактите, че през 2009 г. самоосигуряващите се са били 263 379, през 2010 г. са били 221 965, а през юни 2011 г. 187 312. В условията на ликвидна криза правителството на ГЕРБ реши (по предложение на БСК забележете) да увеличи минималните осигурителни прагове на самонаетите лица (или в българските условия „минимален данък дейност“) и резултатът е налице.
Днес, един месец по-късно, в медиите бяха оповестени данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2011 г., според които „Хора с малък собствен бизнес масово остават без работа“:
От статистиката отчитат, че намалението на заетите лица през последната година засяга в по-голяма степен хората, които имат собствен бизнес или извършват друга самостоятелна дейност, а не толкова наетите лица. Самостоятелно заетите, в това число работодатели и неплатени семейни работници, намаляват с 38 700 души (10.2%), а наетите - с 29 800 души или 1.1%.
Ако приемем, че посочената разлика е в сравнение с 2010 г., то цифрата 187 312, цитирана по-горе, към края на 2011 е всъщност 183 265, т.е. от 2009 до 2011 г. самоосигуряващите се лица са намалели с 80 114. Според мен обаче не всички от тях са „безработни“, както се твърди в статията. Както казва един мой приятел: „Бойко наистина намали сивата икономика! Като увеличи черната!“.

И понеже архивите са живи, искам да цитирам позицията на Синята коалиция от края на 2009 г.:
Приетото увеличение заплашва да изхвърли мнозина засегнати, особено живеещите в малки населени места, в сивата икономика.
Ние от „Синята коалиция" винаги сме защитавали позицията, че самонаемането и семейният бизнес са най-сериозната възможност за преодоляване на кризата в заетостта и структурната безработица, причинена от управленията на БСП, ДПС и НДСВ. Високият осигурителен праг е непосилен за всеки стартиращ малък бизнес и не насърчава включването на гражданите, и особено на съкратените работници, в стопанския живот и в осигурителните системи.
По изложените съображения, сме убедени, че тези мерки няма да постигнат увеличаване на приходите на ДОО и ще доведат до намаляване на броя на осигурените лица и увеличаване на дела на сивата икономика.
Много са неприятни изказванията в стил „аз нали ти казах“, но в случая прибягвам до такова, защото ме е яд. Ще ми се някой от прокаралите тъпата мярка да си признае грешката. Не че ще върне в осигурителната система изгубените 80 хиляди, но поне ще е нещо.

петък, 20 януари 2012 г.

И пак за свободните професии - този път новината е добра

Обичам професията си, мразя начина, по който я третира държавата ми. Така ще започна прелюдията към една добра новина за упражняващите свободни професии в България.

Във всичките си публикации до момента по темата „свободни професии“ съм говорила за тежката бюрокрация, недомислиците и влошаването на бизнес климата с годините. Показателни са фактите, че през 2009 г. самоосигуряващите се са били 263 379, през 2010 г. са били 221 965, а през юни 2011 г. 187 312. В условията на ликвидна криза правителството на ГЕРБ реши (по предложение на БСК забележете) да увеличи минималните осигурителни прагове на самонаетите лица (или в българските условия „минимален данък дейност“) и резултатът е налице.

На този фон имаме и едно безумно квазиданъчно бреме: осигуровки се внасят 12 пъти в годината с по 3 платежни документа, 12 декларации образец 1, една декларация образец 6, лична данъчна декларация, още поне няколко платежни за довнасяне на осигуровки и данък и накрая, ако всичко това е минало без засечки, следва колосалното постижение: заверяване на осигурителната книжка. Глобата за неподадена декларация в срок е от 50 до 500 лева за всеки отделен случай, а при повторно нарушение глобата е от 500 до 2000 лева.

И ето я и обещаната добра новина. Оказва се, че декларациите за осигурителни вноски, споменати по-горе, са не просто поредната бюрокрация, а и нарушение на закона. В началото на 2012 г. председателят на Софийската адвокатска колегия Петър Китанов и още 9 негови колеги атакуваха във Върховния административен съд (ВАС) наредба Н-8/2005 г. на министъра на финансите и поискаха тя да бъде обявена за нищожна. Според адвокатите министърът на практика е дописал данъчните и осигурителните закони, като е въвел нови декларации и срокове за подаването им. Ако съдът уважи жалбата им, от това ще се възползват не само самоосигуряващите се, но и всички работодатели. Ако ВАС отмени наредбата само в частта й за тези, които сами внасят осигуровките си, ще падне бюрокрацията само за т. нар. свободни професии.

И понеже в самото начало на своята практика бях погрешно инструктирана от данъчен служител и не подадох декларация 1 през първите три месеца, мога да ви кажа как точно се развиват нещата при нарушение на сакралната Н-8/2005 г. Когато на четвъртия месец отидох на място в НАП, служителка веднага извади справка с направените от мен вноски, в които точно и ясно личеше сумата на вноската, начинът на плащане (epay в моя случай), датата и часът на плащане. Беше ми съставен акт за три глоби от по 50 лева, а когато попитах, защо, по дяволите, са ми били дадени грешни инструкции по телефона и не счита ли НАП за редно да обяснява на хората какви са им задълженията с издаването на документ за начало на дейност, чух отговор, който оттогава съм чувала многократно от данъчните служители: „Ама защо не се обърнете към счетоводител?“. Ами щом данъчните ще ни препращат на малко по-сложните въпроси към счетоводители, защо не вземат да закрият телефона за информация и „помощния“ център към НАП, та да не се харчат парите на данъкоплатците нахалост? Та идеята, драги мои, на тия пусти декларации 1 и 6 е да могат НАП да изпращат информацията на НОИ. Защо това не може да става директно по служебен път, при положение че НАП много добре знаят кога правим вноските си и за какъв период са (в бюджетните платежни това го пише задължително), никой не може да обясни.

Стискам палци жалбата на колегите до ВАС да успее да премахне тази така омразна бюрокрация. Надявам се, че оределите редици на самонаетите ще се въодушевят от тази ценна стъпка и че най-накрая ще се случи нещо в позитивна посока в нашата сфера.