вторник, 27 март 2012 г.

Психолингвистика в данъчното 2

Преди време бях извадила тук някои цитати от годишника на НОИ за 2008 г., в които имаше интересни разсъждения върху наложилото се словосъчетание „осигурителна тежест“, а и някои други психолингвистични наблюдения. Цитатът завършваше с положителен тон:

Обратът в мисленето на гражданите за повече доверие и собствена отговорност е възможен, когато биват обслужвани бързо и компетентно от институции с нов, по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност.

Да видим какво е свършила държавата през 2012 г. за своя „по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност“.



Не мога да не се въздържа от коментар на някои реплики от горното видео:
- Минах вчера през данъчното и взех ей таз' брошура.
- Няма вече „данъчно“. Сега е „офис на НАП“!
- Добре де... Преоблякъл се Илия...
Аз „данъчно“ казвам и на НОИ, но това е първо, защото не считам, че разходната трябва да се дели от приходната част, и второ, защото осигуровките в България са по-скоро данъци, отколкото реални спестявания (последните идеи за Сребърния фонд го доказват). „Данъчно“ е и общината, защото там се плащат данъци и такси, ама айде. Да приемем термина „офис на НАП“.
- Ама и ти се сети за данъците най-накрая. 17 април ей го къде е. Как няма да има опашки?! (пук балона)
Какъв 17 април, бе господа? Физическите лица подават декларация и плащат дължимия данък до 2 май 2012 г. Ей тук сте го написали: http://nap.bg/page?id=208

- Ето, наш'те декларации все по-пощата ги пращаме и винаги стигат. Няма празно! ("Няма празно!"?!? Кой говори така?!)
- Ама и то си е ходене...
- Може и по интернет. Трябва електронен подпис.
- Остави тая работа сега. Ей къде е пощата на 100 метра!

Остави тая работа? Да оставим електронния подпис?!? „Офисът на НАП“ не ще да намали хартията, не ще е-правителство?! Ех, преоблечен Илия...

Нататък в горното видео психолингвистични елементи няма, така че да видим следващ материал от канала на „офиса на НАП“ в youtube:



Видеото завършва с поучителното „Ето къде отиват данъците“ и следва изписване на адреса http://www.bglev.bg/
Очевидно там трябва да има по-подробна информация за разходването на данъците ми, но такъв сайт... няма. Ето къде отиват данъците ми?!

Но хайде стига вече с „веселата“ част. Дайте да видим една от тез' брошури, дет' ги дават в „офиса на НАП“. Свалям файла от линка Брошура "Спазване на осигурителните задължения от самоосигуряващите се лица" и почвам да чета „пълния вариант“.
Близо две/трети от лицата, които декларират доходи по ЗДДФЛ всяка година, са самоосигуряващи се лица. Някои от тях „забравят” да подадат една много важна декларациядекларация обр. № 6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Други самоосигуряващи се лица често допускат грешки при деклариране на данни в подадените от тях декларации и/или не внасят дължимите осигурителни вноски.
ВАЖНО е да напомним, че НАП осъществява контрол за спазване на задълженията, свързани със задължителните осигурителни вноски за тези лица! 
Оуу много добре започваме! Забраванковциии! Най-важното е да знаете, че НАП не спи! И санкции има за нарушенията в курсив, но преди да видите долу как държавата наказва самонаетите не само за неплащане, но и за неподаване на някоя „важна декларация“, нека да споделя учудването си, че този подход далеч не се ползва в други данъчни сфери. Например, ако си купите кола сега, но я декларирате в общината след 5 години, нито ще ви напишат акт, нито ще ви глобят - само ще поискат дължимия данък с лихвата.

Та ето човешкия дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност към самоосигуряващите се лица:
Какви са санкциите за неспазване на осигурителното законодателство от самоосигуряващи се лица?

За нарушения, свързани с подаването на данни от самоосигуряващите се лица глобата е от 50 до 500 лева за всеки отделен случай при физическите лица, или с имуществена санкция за едноличните търговци в размер от 500 до 5000 лева, а при повторно нарушение глобата е от 500 до 2000 лева, или имуществена санкция в размер 1000 лева, за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лева (чл. 355, ал.1 и чл.355, ал.4 от КСО);
За неподаване на декларация образец 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал.5, т.1 от ЗЗО от самоосигуряващо се лице е предвидена глоба в размер от 500 до 1000  лева, а при повторно нарушение – с глоба от 1000 до 3000 лева (чл. 104, ал.4 от ЗЗО);
За предоставяне на неверни данни при подаването на данни от самоосигуряващите се лица, с цел избягване плащането на задължителни осигурителни вноски е предвидена строго фиксирана санкция от 250 лева (чл. 355, ал.2 от КСО), а при повторно нарушение глоба от 500 лева, за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лева;
За невнасяне на осигурителни вноски  в срок е предвидена  глоба в размер на 50 до 500 лева, а при повторно нарушение глобата е от 500 до 2000 лева (чл. 355, ал.1 от КСО);
При невнасяне на здравни вноски за срок по-дълъг от три месеца, самоосигуряващите се лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лева, а при повторно нарушение  глоба от 1000 до 3000 лева ( чл. 104, ал.3 от ЗЗО).
Но какво им обръщаме внимание на самоосигуряващите се? Нали така и така се топят като пролетен сняг. Нека видим Брошура „Не чакайте. Свържете касовите си апарати с НАП!”

Отново търсим психолингвистичния елемент и го намираме в заключителната част на брошурата:
Какво ще стане, ако не свържа касовия си апарат с НАП?
Неспазването на заложените в Наредба Н-18 срокове неминуемо ще доведе до запечатване на обекти и налагане на глоби и имуществени санкции от страна на НАП. Последното никога не е било цел на Националната агенция по приходите и желанието ни е това да бъде избегнато.

И в заключение:


петък, 9 март 2012 г.

Ще открие ли Facebook ключа към безплатния превод? Или не точно...

Преди много много години Google беше само търсачка и разчиташе за превода на интерфейса си на доброволци. Изведнъж портфолиото на компанията се уголеми значително и от няколко години (поне 5) уеб услугите на гиганта изобщо не се превеждат от доброволци, а от други големи фирми, които са ангажирали за целта многобройни програмисти, преводачи и администратори на проекти. Microsoft също са едни от най-големите консуматори на платени преводачески услуги, но и те многократно са се опитвали да превеждат свои продукти с помощта на доброволци. Facebook обаче са друга работа.

Никъде досега не съм прочела (нито съм чула от разните преводачески форуми) Facebook да ползват услугите на професионални преводачи. Изглежда, че приложението им за преводи Translate Facebook върши чудесна работа за поддържането на социалната мрежа на множество езици. Толкова чудесна, че през 2008 г. Facebook са подали и заявление за патент. В този блог правят изчисление, че до момента за Facebook са преведени по 100 хиляди думи на 70 езика, което означава милиони долари спестени пари за преводачески услуги.

Признавам си, че масовите преводи от доброволци (crowdsourced/collaborative translations) никога не са задържали вниманието ми за дълго и то е, защото от платени преводи не ми остава време (а и желание) за безплатни такива. Опитите на Facebook в тази сфера обаче успяха да ми станат интересни. Преди доста време бях добавила приложението им за преводи в профила си, но не се занимавах и дори бях забравила за това. Наскоро обаче в страничните полета на Facebook взеха да се появяват не реклами, а нещо като тестове за преводи. Занимателно е и признавам, че щракнах 16 пъти (оказва се, че приложението събира тази информация и всеки потребител може да види статистиката си на адрес https://www.facebook.com/?sk=translations). Обикновено преводите са добри, но се различават по стил и ми е много интересно дали няма да се получи... една голяма каша, ако потребителите гласуват по различен начин за низове, намиращи се на едно място. От друга страна, чрез тези „тестове“ Facebook събират данни от огромен брой преводачи доброволци и не е изключено резултатът да е много добър в дългосрочен план и всичко това на частица от цената, която други онлайн гиганти заплащат за подобни обеми.

Translate Facebook си има условия и до тях се стига от цитирана по-горе връзка с щракване върху Translation App Terms of Service. Само с един абзац се обяснява ясно, че всички преводи (колкото и когато ги направите) са напълно доброволни, правят се за благото на потребителската общност на Facebook и за тях не се предвижда никаква парична или друга компенсация, нито признаване на авторско право.
You understand that your participation in the Project is for the benefit of the Facebook user community as it will allow users whose participation is currently limited by language to more fully participate. You acknowledge that your participation in the Project is entirely voluntary, and you understand that no monetary or other compensation will be given to persons, including you, for Submissions. You may provide as much or as little input into the Project as you wish and can cease contributing to the Project at any time.
Дотук добре. Само времето ще покаже дали Facebook ще продължи да превежда сайта по този начин, или в крайна сметка ще последва стъпките на Google и Microsoft (които на всичкото отгоре са създатели на мощни системи за машинен и доброволен превод). Аз лично смятам, че Вавилонската кула трябва да се построи :)