петък, 31 август 2012 г.

Функционална неграмотност

От много отдавна ме гложди фактът, че огромен процент от българите са функционално неграмотни. Това са тези хора, които могат да четат, но не разбират написаното.

Изследване на ЕС публикува данни за 2006 г., че в България 15-годишните имат сериозни трудности с четенето - цели 51,5% от тях не разбират смисъла на текстовете, които четат. През 2009 г. продължаваме да сме едни от най-слабите по умения за четене с разбиране в Европа: делът на лицата със слаби четивни умения е 41%. (За сравнение: същите показатели за Естония са съответно 13,6% и 13,3%)

За мое голямо съжаление обаче, тези трагични данни далеч не са повод за огромен скандал в обществото като например пълният член или подозираните атаки срещу присъствието на Ботев в учебниците. Затова се и зарадвах, когато прочетох следното в септемврийския брой на Forbes:

На 25 септември Forbes в България и „Заедно в час“ са домакини на конференцията „Равен достъп до качествено образование: Как да разрешим най-голямото предизвикателство пред българското общество и икономика днес.“ (...)
Целта на конференцията е да насочи общественото внимание към факта, че 40% от 16-годишните българи са функционално неграмотни. Това ги прави неподготвени за пазара на труда*.

*И тук бих разяснила: българската образователна система бълва неграмотници, които са новите потенциално безработни, обречени на бедност и изключително лесни за манипулиране хора.

Проблемът е изключително тежък и една случка от последните дни затвърди безпокойството ми, че не само 16-годишните, но и по-възрастните едва се ориентират в текстовете, които четат.

По данни от изследване на Националния статистически институт със заглавие „Доходи, разходи и потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2012 година“ в медиите тръгна следната новина:


НСИ са написали „Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2012 г. е 1 071 лв.“

А какво си мислите, че разбра масово народът?

а) За три месеца доходът на българина в едно домакинство е средно 1071 лева (357 лв/месец).
б) Българинът изкарва по 1071 лева на месец. (пример)
в) Общият доход на домакинство през второто тримесечие на 2012 г. е достигнал 1 071 лева. (пример)

Подведени от медиите или не (горната новина от vesti.bg в момента е със заглавие „Средният доход на българина за второто тримесечие е 1071 лв.“), масово хората си помислиха, че средният доход на човек от домакинство е 1071 лв. на месец (и се чудеха „Как стъкмистиката ни изкара тройно по-богати“), а от БНТ - незнайно как - интерпретираха статистическите данни по начина, цитиран в подточка (в) по-горе.

Левите интелектуалци от Солидарна България дори съчиниха следния възмутен текст:

Преди седмица изследване на НСИ „констатира”, че средният доход на член от домакинство е 1071 лв.* Нито повече, нито по-малко. Вече седем дни се чудим къде са липсващите от портфейлите ни пари – изхарчили сме ги за почивки, за зимнина (все пак чушките са по лев и седемдесет), по кръчми… Спрете да ги търсите, грешката не е във вашия телевизор.

Не ми били 1071, най ми били 357 лв. Просто статистическият институт е „пропуснал“ да уточни в доклада си, че това са доходите ни за ТРИ месеца. Грешка? Манипулация?

Досадното и дълго обяснение: в началото на 2010г. НСИ преминава от месечно към тримесечно отчитане на този вид данни. Като причина за промяна на методологията и периода е посочено, че това е изискване за хармонизиране на националното с европейското законодателство.
Не мога да си обясня защо те не са чели данните в изследването (горната звездичка е именно препратка към оригиналния текст), ами са предполагали, че щом е средна сума, то тя е за месец. За останалите неразбрали има оправдание - заглавията по медиите са ги подвели. Кой ти чете самите статии?

Ценното в случая е, че историята завършва с писмо до НСИ от горецитираната организация, на което получават отговор с разяснение от директора на института, г-жа Ренета Инджова. В него тя обяснява подробно каква е методологията на изследването, като внимателно удебелява шрифта при тънките моменти:



Ужасът е пълен. Ако по подобен повод така лесно се причинява масова истерия заради неразбиране на данни, представяте ли си колко още истерии, подобни на тази около Ботевите стихотворения в учебниците, ни чакат? Представяте ли си как чрез референдум ще решаваме дали да строим АЕЦ със стари руски ядрени генератори? Представяте ли си как ще спрем да избираме популисти за управници? Аз не мога.