четвъртък, 12 декември 2013 г.

Увод в локализацията или за табелката „Отворено“

Когато магазин в англоезична държава иска да съобщи на потенциалните си клиенти, че е започнал да работи, слага табелка, подобна на следната:

Аналогичните български табелки съдържат едно лаконично „Отворено“
А напоследък се срещат и по-любезни варианти:
Конкретният повод за тази публикация обаче беше следната табела:

Защо ли от Jumbo са решили да напишат „Отворихме“? Причината за мен е очевидна :) На гръцки съответната табела гласи „Ανοίξαμε“, което в абсолютно буквален превод е именно минало свършено време, 1 л., мн. ч. на глагола „отварям“.

„Заяждам“ се в случая, не защото преводът е неразбираем или смешен, а защото е максимално неточен за минималната си дължина. Вероятно минаващите покрай магазина са се информирали също толкова успешно, че могат да влязат, колкото ако надписът беше стандартният, но все пак грешката е налице и е съвсем възможно за доста от тях въпросната табела да е звучала странно, дори смешно.

вторник, 1 октомври 2013 г.

Ден на преводача – 2013

Пропуснах вчера да пиша за професионалния празник, но не само аз :) От proz.com чак днес пуснаха имейл за "Happy international translation day!", в който рекламират материалите си за обучение на преводачи – но без никакви специални оферти.

Подаръкът тази година дойде от Microsoft: Microsoft Terminology Service API. Бих задълбала в подробности, но вече никой не чете блогове, така че, ако горното ви говори нещо, цъкнете линка и четете. Бонус - Multilingual App Toolkit v2.1.

На българска почва празникът е бил честван с раздаване на награди за преводачите на художествена литература. За останалите – нищо ново под слънцето. „Новите изисквания“ на Консулски отдел към преводаческите агенции, които по волята на бившия министър Николай Младенов трябваше да влязат в сила от 1 юли тази година, още не са факт. Явно на новата смяна в МВнР това не им е приоритет и съответно практиката в момента е следната: „консултациите“ за сертифициране по прословутия стандарт доста са поевтинели, но доста от фирмите не са се разбързали да ги плащат, а агенциите, които все пак са взели заветната хартия, на драго сърце предлагат помощта си за легализиране на официални документи на по-малките фирми от старите списъци на МВнР, които нямат никакво намерение да регистрират трудови договори, за да гарантират качеството на преводите си само защото на някой чиновник така му е хрумнало.

вторник, 24 септември 2013 г.

Превод от бебешки?


Почти 10-месечният ми син Никола е доста „разговорливо“ бебе – непрекъснато издава някакви звуци, които започват от повтаряне на срички (да-да), продължително тестване на гласните А и О и стигат до много силно крещене, което стряска околните бебета и забавлява по-големите деца и баща му. Та преди около 5 месеца започнах да питам говорещите малчугани, попаднали в компанията на сина ми, дали разбират какво „казва“ и ги моля да преведат. Ето и отговорите, които съм събрала до момента:

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Даа!
В: Я преведи :)
О: "Моля, не ме оставяйте сам!"
Жорко, 6 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Не.
Ана, 5 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Едвам-едвам!
Ели, 6 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Да.
В: И какво казва?
О: Той не говори – той пее!
Лили, 2,5 г.

В: Разбираш ли какво говори бебето?
О: Даа, знаам...
В: И какво казва?
О: Ммм... Сега не му се говори много.
Филип, 7 г.
Разбира се, експериментът продължава, докато Никола не се научи да говори :) Ако и вие сте чували „бисери“ на тази тема, ще се радвам да ги споделите.

Имената на дечицата не са истинските, но всичко останало е :)


сряда, 11 септември 2013 г.

За криминалинките и какво е всъщност най-добре


Г-н Лютви Местан – прочул се с дългите си и изпъстрени с чуждици и термини от книжките със заучени разсъждения за пишман-литературни критици тиради, може скромно да си подръпне сакенцето и да стори път на бликащия крилати фрази, Негово лингвистично величество – Бойко Борисов.

Макар и в опозиция, макар и със силно намалено ефирно време, д-р Борисов не спира да кове бисери в историята на българския език:

"По-добре "калинки", отколкото "криминалинки", които сегашните управляващи "насадиха" по цялата администрация в пълен обем". Поредната крилата фраза на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, характеризираща кадровата политика на неговото и настоящото правителство, бе изречена в сряда по повод намерението на ДПС да се направи анкетна парламентарна комисия за проверка на "всички скандални назначения от управлението на Бойко Борисов", т.нар. ”калинки”. (източник)

КРИМИНАЛИНКИ! Не мога да не се подуя от завист, като го гледам това новодумие в майчиния си език. Още от първия ден на протестите, предизвикани от назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, се чудя какъв ли термин би съответствал на скандалните назначения (станали впоследствие и серийни) на кабинета на Орешарски. Та бръмбарки, та прасинки, та мутринки – какво ли не ми мина през главата, но нищо, което дори далечно да звучи толкова добре, колкото попадението на опозиционера Борисов.

Сега обаче се чудя дали не трябва нов термин. Ами тия хора от Протестна мрежа, Харта 2013, България може, Реформаторски блок? Тях как да ги наречем? Хора с истински дипломи, никаква свързаност с криминали/ки и най-вече – с истински идеи и хъс да свършат работата, която всички останали чакат някой да свърши, за да „се оправим“. С голямо огорчение следя обаче как повечето хора, които трябва да ги подкрепят, всъщност само ги критикуват – не било сега моментът да се заявят (Харта 2013); не трябвало протестът да има лица, защото това щяло да го разедини (Протестна мрежа); тази пък Безуханова кой ли я е лансирал (България може); а в Реформаторския блок имало хора, чиито родители не са ни симпатични... 

Силно вярвам, че България има нужда от хора, които не са нито калинки, нито криминалинки. Да видим дали и кой ще измисли как да ги наречем.

петък, 12 април 2013 г.

Авторитет до авторитета

(видяно при Ерол Ибрахимов)

Ако гледате телевизия или слушате радио, то най-вероятно сте забелязали, че по важни за обществото теми говорят само следните видове професионализирали се в коментаторството експерти: социолози, политолози, журналисти, а от известно време и един психиатър. Винаги ми е липсвало мнението на интелигенцията, на хората, които правят нещо положително и градивно в своята сфера, та да си заслужава да чуеш мнението им за актуалните политически и социални проблеми. Въпреки че като цяло хората на културата в България са аполитични, все пак има изключения като например Теди Москов, Камен Донев, Ерол Ибрахимов.

Конкретният повод да споделя това е, че най-накрая някой друг каза същото (но по далеч по-хубав начин) в публичното пространство: писателят Захари Карабашлиев:
- От кого трябва да тръгне промяната?
- Не ми е работа да давам оценки за каквото и да е или да ръся мозък. Но мисля, че събитията от последните няколко дни са естествен резултат от поредица неестествени за едно цивилизовано общество процеси. Берем грозните плодове на това, което всички ние оставихме да се случва в последните двайсет години. И проблемите не са в корумпираните политици, а в корумпираните ни представи за морал, закон и власт. Всеки средностатистически политик е по default предразположен да мишкува. Работа на всички нас беше да сме бдителни. Не бяхме. Не знаехме как. А и все имаше нещо по-важно да правим. Освен това "политика" се превърна в мръсна дума - в наши дни всяка една изявена гражданска позиция се интерпретира като политиканстване.
Докато навсякъде в свободния свят интелектуалци, творци, артисти, предприемачи са се изправяли и вземали позиция в конкретния политически дискурс (Ноам Чомски, Уорън Бъфет, Боно, Шон Пен, Норман Мейлър, Гор Видал, Орхан Памук, Гюнтер Грас и т.н. ) у нас хората на словото, с много малки изключения, са политически нерелевантни. Навремето комунистите трябваше да се справят първо с интелектуалците си - да ги спечелят на своя страна или да ги натикат по лагери и прогонят. В наши дни това не е необходимо - те са се самомаргинализирали. А политиката е отговорна работа, не бива да я оставяме току-така в ръцете на политици. 
Препоръчвам да прочетете цялото интервю със Захари Карабашлиев. Ще прочетете свежи, оригинални, градивни мисли, които нямат нищо общо с дежурните коментари по съответните въпроси.

Вярвам, че когато хора като Захари Карабашлиев и Теди Москов започнат да бъдат питани и съответно слушани, тогава ще имаме така нужния елит, който да води българското общество нагоре.