петък, 12 април 2013 г.

Авторитет до авторитета

(видяно при Ерол Ибрахимов)

Ако гледате телевизия или слушате радио, то най-вероятно сте забелязали, че по важни за обществото теми говорят само следните видове професионализирали се в коментаторството експерти: социолози, политолози, журналисти, а от известно време и един психиатър. Винаги ми е липсвало мнението на интелигенцията, на хората, които правят нещо положително и градивно в своята сфера, та да си заслужава да чуеш мнението им за актуалните политически и социални проблеми. Въпреки че като цяло хората на културата в България са аполитични, все пак има изключения като например Теди Москов, Камен Донев, Ерол Ибрахимов.

Конкретният повод да споделя това е, че най-накрая някой друг каза същото (но по далеч по-хубав начин) в публичното пространство: писателят Захари Карабашлиев:
- От кого трябва да тръгне промяната?
- Не ми е работа да давам оценки за каквото и да е или да ръся мозък. Но мисля, че събитията от последните няколко дни са естествен резултат от поредица неестествени за едно цивилизовано общество процеси. Берем грозните плодове на това, което всички ние оставихме да се случва в последните двайсет години. И проблемите не са в корумпираните политици, а в корумпираните ни представи за морал, закон и власт. Всеки средностатистически политик е по default предразположен да мишкува. Работа на всички нас беше да сме бдителни. Не бяхме. Не знаехме как. А и все имаше нещо по-важно да правим. Освен това "политика" се превърна в мръсна дума - в наши дни всяка една изявена гражданска позиция се интерпретира като политиканстване.
Докато навсякъде в свободния свят интелектуалци, творци, артисти, предприемачи са се изправяли и вземали позиция в конкретния политически дискурс (Ноам Чомски, Уорън Бъфет, Боно, Шон Пен, Норман Мейлър, Гор Видал, Орхан Памук, Гюнтер Грас и т.н. ) у нас хората на словото, с много малки изключения, са политически нерелевантни. Навремето комунистите трябваше да се справят първо с интелектуалците си - да ги спечелят на своя страна или да ги натикат по лагери и прогонят. В наши дни това не е необходимо - те са се самомаргинализирали. А политиката е отговорна работа, не бива да я оставяме току-така в ръцете на политици. 
Препоръчвам да прочетете цялото интервю със Захари Карабашлиев. Ще прочетете свежи, оригинални, градивни мисли, които нямат нищо общо с дежурните коментари по съответните въпроси.

Вярвам, че когато хора като Захари Карабашлиев и Теди Москов започнат да бъдат питани и съответно слушани, тогава ще имаме така нужния елит, който да води българското общество нагоре.