понеделник, 10 март 2014 г.

Политическа оскудация

Онзи ден гледах много приятния репортаж на Нова телевизия: „Как говорят политиците“ (Пълен конфиденс). В него са посочени няколко политици, „чийто език изпъква със сложни и чужди думи“.

И друг път съм коментирала представяните в медиите анализи на политическата реч, но този репортаж ми допадна специално заради свежата идея да се посетят родните места на коментираните политици. В с. Джурово (родното място на настоящия министър на младежта и спорта, проф. дфн. Мариана Георгиева-Бенчева) има един много забавен момент: към минута 2:06 на видеото един човечец казва: „Не мога да й разбирам баш както трябва, но добре се изказва“.

Потърсеният за коментар езиковед на свой ред казва, че има „отблъскване от политическото говорене, което беше популярно през последното десетилетие“ (следват кадри от изказвания на Бойко Борисов) и че сега наблюдаваме „научно говорене, висок стил, витиевати фрази, фрази на източни мъдреци“.

Според мен обаче това, което наблюдаваме в политическата реч напоследък, си е жива оскудация*.„Сложното“ говорене не е задължително умно и съдържателно. Използването на ненужни чуждици, удължаването на фразите до титанични размери не е „висок“, а лош и дразнещ стил. Проблемът не е, че хората по селата не разбират, а че зад кухите фрази няма почти никакво съдържание.

*„Оскудация“ е оная дума, която си беше измислил героят Манулач от филма „Зона Замфирова“. Горкият Манулач не беше много умен и всички му се присмиваха, но благодарение на „сложната“ дума родителите му се гордееха с него и дори му предричаха бъдеще на банкер.